Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 314
15.07.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 98
по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.198,
ал.2 във вр. с ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по жалба на И.С.С., с
адрес ***, против Заповед № Л-532 от 07.02.2022г., издадена от Началника на
Затвора-Стара Загора, с която заповед на основание чл.198, ал.1 във вр. с ал.4
от ЗИНЗС, е постановено осъденият И.С.С. да продължи да изтърпява наказанието
„Доживотен затвор“, при специален режим.
В жалбата и в представената от процесуалния
представител на жалбоподателя писмена молба, са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за издаването й в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон; при
допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; при неспазване на императивните
изисквания за форма и съдържание на административния акт и в несъответствие с
целта на закона. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа,
че издадената заповед е нищожна, поради противоречието й с влязло в сила
Решение от 19.01.2022г., постановено по адм. дело № 411/ 2021г. по описа на
Административен съд - Стара Загора, тъй като при издаването на заповедта не са
изпълнени дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона. Твърди, че оспореният
административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, като в нарушение на изискванията на
чл. 26, ал.1 от АПК и на чл.34, ал.1 от АПК, И.С. не е бил уведомен за
образуваното административно производство и съответно е бил лишен от
възможността да участва в това производство в качеството на заинтересована
страна, както и да упражни процесуалните правата, които законът му дава. Счита,
че са допуснати нарушения и на основни принципи, регламентирани в чл.7, чл. 8,
чл. 9 и чл.12 АПК, като излага подробни съображения, че прилагането на общите
правила на АПК не е изключено по силата на специална норма на ЗИНЗС.
Обосновава, че при издаването на заповедта е нарушено императивното изискване
на чл.198, ал.1, изр.1 от ЗИНЗС, регламентиращо преди произнасянето на
компетентния административен орган да се вземе становище на Заместник-началника
по режимно-охранителната дейност, каквото в случая не е налице. Твърди, че в
оспорения акт не са изложени конкретни мотиви, обуславящи възприетото
административно решение за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения
на доживотен затвор, както и че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, тъй
като произнасянето на органа е станало без да е направено актуално
психологическо изследване и съответно оценка. Сочи, че обжалваната заповед е
издадена в противоречие с целта на закона и при несъобразяване на приетото в решения
на ЕСПЧ по делото Р. срещу РБългария и
по делото Х.и Т. срещу РБългария. По подробно изложени съображения е
направено искане да бъде прогласена нищожността на обжалваната заповед и в
условията на алтернативност - за
отмяната й като незаконосъобразна, при връщане на преписката на
административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът по жалбата – Началник на Затвора - Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна.
Поддържа, че обжалваната заповед е издадена от материално компетентен орган,
като преди произнасянето е направено психологично изследване и оценка на
доживотно осъдения и са изискани писмени становища от длъжностните лица, посочени
в чл.198, ал.1 от ЗИНЗС. Обосновава, че обективираната в заповедта преценка, че
И.С. на този етап трябва да продължи да изтърпява наложеното му наказание в
зона с повишена сигурност при специален режим, е извършена въз основа на доклада на инспектор СДВР и изготвените писмени
становища от ръководителя
на направлението за социална дейност и възпитателна работа и от психолога в
затвора, еднозначно установяващи, че няма основание за промяна на режима на
изтърпяване на наказанието с оглед липсата на трайна положителна промяна в
поведението на осъденото лице, които фактически основания за издаването на
заповедта, не са опровергани в съдебното производство по делото. Счита, че спецификата
на производството по чл.198 от ЗИНЗС изключва прилагането на общите разпоредби
на чл.26, ал.1 и чл.34, ал.1 от АПК. По подробно изложени съображения за
материалната, формална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед и
за съответствието й с целите на закона и целите на наказанието, е направено
искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателят И.С.С. е осъден с влязла в
сила присъда на доживотен затвор с постановен специален режим на изтърпяване на
наказанието. Постъпил е в Затвора - Пазарджик на 16.04.1998г., като на 19.07.2001г. е приведен в Затвора -
Стара Загора и настанен в Зона с повишена сигурност ІІ, където пребивава и към
момента на издаване на оспорената заповед.
Със Заповед № Л-2841/ 02.07.2021г. на
Началника на Затвора – Стара Загора, на основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС,
е постановено осъденият на доживотен затвор И.С.С. да продължи да изтърпява
наказанието „Доживотен затвор“ при
специален режим. И.С. е обжалвал заповедта по съдебен ред, като с влязло в сила
Решение № 24 от 19.01.2022г., постановено по адм. дело № 411/ 2021г. по описа
на Административен съд – Стара Загора, заповедта е отменена като
незаконосъобразна, а преписката е върната
на Началника на Затвора - Стара Загора, за ново произнасяне при спазване на
задължителните указания на съда. За да постанови този резултат съдът е приел, че
решаващият административен орган не е изложил конкретни мотиви, основани на
цялостната оценка на поведението на доживотно осъдения през атестационния
период.
В изпълнение на влязлото в сила Решение № 24 от
19.01.2022г., постановено по адм. дело № 411/ 2021г. по описа на АС – Стара
Загора и дадените указания за извършване на повторна цялостна оценка на
поведението на И.С. във връзка с разглеждането на правното положение на
доживотно осъдения, изтърпяващ наказанието си при специален режим, са изискани и изготвени: становище
от Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа", психологическо
становище от инспектор-психолог, след проведено психодиагностично изследване на
И.С. и Доклад от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа" на
осъдените лица, настанени в ЗПС ІІ. В обжалваната заповед изрично е посочено,
че становище от Зам. началник РНОД не се изисква и представя, тъй като
длъжностна е вакантна.
Съгласно
представеното Становище на Началник сектор „Социална дейност и възпитателна
работа“, не са налице достатъчно по обем и съдържание доказателства по
отношение на изискуеми предпоставки за замяна на първоначалния специален режим
на осъдения на „доживотен затвор“ И.С.С.. Това становище е обосновано със
съображения, основани на актуалната
оценка за риска от рецидив /58 бала/ и индикираните от актуалното
психологическо изследване личностови акцентуации и превишение в скалите
антисоциалност, параноидност и негативизъм. Сочи се, че регистрираните в
предходните психологични изследвания личностови особености са устойчиви черти
на характера – завишен егоцентризъм, нисък фрустрационен толеранс и външно
оправдателни защити и механизми на функциониране, а на междуличностно ниво –
проява на мнителност и враждебност, съчетана с вербална агресия. Регистрирано е
нарушение по см. на чл.97, т.2 от ЗИНЗС, за което С. е наказан със Заповед №
58/ 06.01.2022г. на Началника на Затвора – Стара Загора. От май 2019 година не ползва
правото си на престой на открито, като избягва да контактува с другите лишени в
ЗПС. С. е възобновил престоя си на открито след като е уведомен за Решение №
24/ 19.01.2022г. по адм. дело № 411/ 2021г. на АС – Стара Загора. Посочено е,
че прилаганите психо-социални методи от
екипа /ИСДВР и инспектор психолог/, не дават очаквания напредък, а
корекционният процес остава силно затруднен и възпрепятстван, поради
негативното отношение и нежеланието на осъдения за поведенческа промяна.
В
изготвения доклад от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ на
доживотно осъдените, настанени в Зона с повишена сигурност ІІ в Затвора – Стара
Загора, се сочи, че спрямо С. не се наблюдават изменения в оценката на риска от
рецидив /58 бала/, както и в оценката на риска от вреди, насочен към
обществото, служителите и останалите лишени от свобода. Сочат се констатации, че осъденият на
доживотен затвор С. е честолюбив и егоцентричен, трудно овладява емоционалното
напрежение, притежава добра вербална култура, но е конфликтен и раздразнителен
в комуникацията и взаимоотношенията с околните. През разглеждания период се
наблюдава позитивна промяна в поведенчески план – общува с двама от другите
доживотно осъдени; посещава редовно „Клуб по интереси“ осигурен два пъти
седмично от администрацията на Затвора, а всеки четвъртък – църквата и службите
на отец Карагеоргиев. След уведомяването за решението на Старозагорския
административен съд, възобновил провеждането на престоя на открито, който преди
това бил преустановил от м. май 2019г. Сочи се в доклада, че С. е импулсивен,
мнителен, недоверчив, в много ситуации вербално агресивен с открито враждебно
отношение към служители на НОС и администрацията на затвора. Липсва рационална
основа във възприетия модел на мислене и поведение, а нагласите остават с
откровено асоциална насоченост. Корекционният процес остава силно затруднен и
възпрепятстван от ригидността и негативното отношение на осъдения. Допуснатото
дисциплинарно нарушение по чл.97, т.2 от ЗИНЗС, за което С. е наказан със
Заповед № 58/ 06.01.2022г., потвърждава че доживотно осъденият не приема
правила и ограничения в местата за лишаване от свобода. Заключението на ИСДВР
е, че към момента няма трайна промяна в поведението и нагласите на осъдения на
доживотен затвор И.С..
Изготвеното
от инспектор – психолог Психологическо становище за И.С.С. от 03.02.2022г., се
основава на проведено психодиагностично изследване, включващо полуструктурирано
интервю, наблюдение и оценка със специализирани самооценъчни въпросници по
утвърдена методика от ГД „Изпълнение на наказанията“ – „мултидименсионален
клиничен въпросник“; „скала социална желателност“; „въпросник за оценка на криминогенното
мислене“ и „въпросник за оценка на агресивността“. В становището подробно са
описани заключенията от проведеното психологическо изследване за личностните
характеристики и нагласите в междуличностните взаимоотношения на осъденото
лице, като предвид резултатите от проведените изследвания, вербалното и
невербалното общуване на С., становището на психолога е, че на този етап не се наблюдава
значима промяна в личностов план, което да налага промяната в правното
положение на доживотно осъдения. Сочи се, че все още не е изградена достатъчно
самокритична преценка на асоциалното поведение в миналото, като въпреки
заявеното от С. желание за промяна, не се установяват трайни нагласи за
законосъобразно поведение и спазване на правилата.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №Л-532 от 07.02.2022г., издадена от Началника
на Затвора-Стара Загора, на основание чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС, е постановено
осъденият И.С.С. да продължи да изтърпява наказанието „Доживотен затвор“, при
специален режим. От фактическа страна
оспореният административен акт е обоснован с отрицателните становища
на Началник сектор „СДВР“, инспектор-психолога и доклада на инспектор „Социална
дейност и възпитателна работа“ на осъдените, настанени в ЗПС ІІ, мотивирали
формирания краен извод за липса на данни за осезаемо поправяне и настъпила
трайна позитивна промяна и напредък по отношение реализиране на целите на
наказанието, обосноваващи и обуславящи замяната на постановения от съда първоначален режим на
изтърпяване на наказанието с по-лек. Решаващият административен орган е приел, че
през атестационния период продължава да е актуална направената през май 2019г.
преоценка за осъденото лице И.С., като оценката на риска от рецидив е 58 бала
при отчетени дефицити в зоните отношение към правонарушението, взаимоотношения,
начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене.
Рискът от вреди на база поведение и нагласи е със средни към високи стойности,
насочен към обществото, към служителите и останалите лишени от свобода.
Посочено е в мотивите на заповедта, че от проведеното психодиагностично
изследване, включващо полуструктурирано интервю, наблюдение и оценка със
специализирани самооценъчни въпросници – Мултидименсионален клиничен въпросник,
скала социална желателност, Въпросник за оценка на криминогенното мислене и Въпросник
за оценка на агресивността по утвърдена методика от ГД „Изпълнение на
наказанията“, се затвърждават регистрираните в предходните психологически
изследвания устойчиви черти на характера на лицето – завишен егоцентризъм,
нисък фрустрационен толеранс и външно оправдателни защити и механизми на
функциониране; на междуличностно ниво - проява на мнителност и враждебност,
съчетани с вербална агресия. Не е способен да зачита правила и авторитети,
липсва емпатийност и самокритичност. С. е честолюбив, егоцентричен, импулсивен,
емоционално нестабилен, с дисбалансирана самооценка. Прието е, че независимо от
регистрирани отделни позитивни моменти, се запазва тенденцията за неустойчивост
на нагласите на осъденото лице, като все още у С. не е
изградена самокритична оценка на асоциалното поведение, не се установяват
трайни нагласи за законосъобразно поведение и спазване на установените правила.
Въпреки значителния период на престой в зоната с повишена сигурност,
корекционният процес при С. продължава да е затруднен и възпрепятстван от
ригидността и негативното отношение, като са посочени и основните цели на
пенитеницарното третиране, което следва да продължи.
Като доказателства са
представени и приети документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването на оспорената заповед. Към материалите по делото е приложено адм.
дело № 411/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
По делото е допусната и
назначена съдебно-психологична експертиза, заключението по която съдът
възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. Съгласно заключението,
л.св. И.С.С. има диагностицирано, въз основа на комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза от 13.12.2019г., назначена по ЧНД № 381/
2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, психично заболяване – Диссоциално
личностово разстройство /Код по МКБ 10 - F60.2/. Психодиагностичното
изследване на л.св. И.С., за резултатите от което е изготвено психологическо
становище от инспектор-психолог Ж., е извършено на 02.02.2022г. и на
03.02.2022г., като е включвало изследване на личността на И.С. чрез наблюдение,
полуструктурирано интервю и самооценъчни въпросници. Според изпълнилото
експертизата вещо лице, дадените психологически заключения и оценки в
психологическото становище, съответстват на резултатите от направените
изследвания. Съгласно заключението рискът от рецидив и рискът от вреди е
определен на базата на данни, получени от досието на лишения от свобода; от
наблюдението върху поведението му, което се извършва почти ежедневно от ИСДВР;
от ежегодно изготвяните доклади за поведението му; от медицински данни; от
психологическите изследвания и консултации и от проведено интервю с лишения от
свобода. Анализът на тези данни е
извършен във формуляра за оценка на риска по методика, утвърдена със Заповед №
ЛС-04-103 от 26.02.2020г. на Министъра на правосъдието.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във
връзка с чл.146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово регламентирания срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от материално
компетентния административен орган по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС –
Началника на Затвора - Стара Загора, при спазване на установената от закона писмена
форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда,
като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, се
определя задължително специален режим. В чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено,
че след изтърпяване на една година от наказанието доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна, началникът на затвора се произнася със заповед
относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на
осъдения. Съгласно чл. 198, ал.4 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно продължаването на
изтърпяването на наказанието на доживотно осъдените при специален режим
периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Произнасянето
на началника на затвора относно продължаване на изтърпяването на наказанието
при специален режим става след вземане на становищата на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника
по режимно-охранителната дейност и на психолога. По аргумент от разпоредбата на
чл. 218 от
ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим
в по-лек е свързана с условието лишените от свобода да имат добро поведение.
Съгласно чл. 439а от НПК, доказателствата за поправянето се установяват от
оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация
за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Въз основа на посочената нормативна
регламентация следва извода, че замяната на постановения от съда първоначален
специален режим на изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“, в по-лек, е
законова предвидена възможност, която възможност се преценява конкретно за
всяко осъдено лице и е обусловена от оценката за наличие на добро
поведение на доживотно осъдения, изтърпяващ наказанието при специален режим. Преценката кое поведение представлява достатъчна и
основателна предпоставка за определянето му като „добро поведение“ по см. на чл.218
от ППЗИНЗС и съотв. обуславя изменение на режима
на изтърпяване на наказанието, е предоставена изцяло на решаващия административен
орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка
преценката на административния орган е по целесъобразност, която не подлежи на
съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на акт, издаден при условията на оперативна
самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е общите и специалните изисквания за
законосъобразност на административния акт.
Производството по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС за
периодичното произнасяне на Началника на затвора с мотивирана заповед относно
основанията за продължаване на специалния режим по отношение на доживотно
осъдения, се образува и развива служебно, като законът регламентира като
императивно изискване това произнасяне да се извършва след вземането на
становища на ръководителя на направлението за
социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност и на психолога. С предвиденото произнасяне
на Началника на затвора след вземане на становищата на посочените в чл.198, ал.1 от ЗИНЗС длъжностни лица, на
практика законът определя становищата на тези длъжностни лица като задължителни
за извършваната от решаващия административен орган преценка относно основанията за продължаване на
специалния режим по отношение на доживотно осъдения. Следователно ако и произнасянето по чл.198, ал.1 и ал.4 от ЗИНЗС на Началника
на затвора да е при условията на оперативна самостоятелност, законосъобразното
упражняване на правомощието е обусловено от спазването на въведеното в чл.198,
ал.1 от ЗИНЗС изискване дължимата преценка за продължаване на специалния
режим по отношение на доживотно осъдения, да се
основава на нормативно предвидените становища на изрично посочени длъжностни
лица от пенитенциарната администрация.
От фактическа страна по
делото не е спорно, че в случая при произнасянето Началника на Затвора - Стара Загора относно продължаването на
изтърпяването на наказанието на доживотно осъдения И.С. при специален режим, не
е взето становище на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност. Изрично в обжалваната заповед е посочено,
че становище на Зам. началник РНОД не се изисква и представя, тъй като длъжностна
е вакантна. Обстоятелство, че към момента на провеждане на производството по
чл.198 от ЗИНЗС, съотв. към датата на издаване на обжалваната Заповед №Л-532 от 07.02.2022г.,
длъжността Заместник-началник
по режимно-охранителната дейност в Затвора-Стара Загора е била вакантна, също не е
спорно по делото. Въпросът е дали това обстоятелство води до отпадане на
законовото изискване за произнасяне на Началника на Затвора – Стара Загора по
чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС след получаване на становище и от заместник-началника по режимно-охранителната
дейност.
Както беше вече посочено, законовото
изискване за произнасянето на началника на затвора по чл.198, ал.1 и ал.4 от ЗИНЗС след вземането на становището на
ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията
за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, е императивно т.е
законът императивно определя въз основа на становища на кои длъжностни лице се
произнася началникът на затвора. Съответно произнасянето на решаващия
административен орган, без да е изискано и представено, съотв. без да е взето
някое от регламентираните в условията на кумулативност като задължителни
становища по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, опорочава произнасянето на началника на
затвора, като обуславя не само процесуална незаконосъобразност на издадената
при упражняване на правомощието по чл. 198, ал.1 във вр. с ал.4 заповед, но и материалната незаконосъобразност на заповедта,
доколкото преценката досежно наличието на основание за продължаване на
специалния режим по отношение на осъдения и формираните фактически и правни
изводи, се явяват направени при липсата на едно от определените в закона като
задължителни за произнасянето становища. Противно на твърдяното от ответника, вакантността
на длъжността Заместник-началник
по режимно-охранителната дейност на затвора, сама по себе си не представлява
обстоятелство, което да дерогира законовото изискване по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС.
Касае се за административна длъжност, свързана упражняването на административни
функции и правомощия, които, при липса на титуляр на длъжността, следва да
бъдат възложени по някой от регламентираните в действащото законодателство
начини на друго длъжностно лице от администрацията на затвора. След като ЗИНЗС,
при това не само в разпоредбата на чл.198, обвързва произнасянето на началника
на затвора с вземането на становище отт заместник-началника РНОД, произнасянето
при липса на представено становище от лицето, заемащо длъжността, респ. от
лицето, изпълняващо функциите и правомощията, включени в компетентността на
тази длъжност,
представлява съществено нарушение на императивните законови изисквания.
Наличието на представени становища от Началник сектор „Социална дейност и възпитателна
работа", психологическо становище от инспектор-психолог и доклад от ИСДВР
/на които становища и доклад се основава обжалваната заповед/, не може да
санира липсата на изискуемото се становище от заместник-началника РНОД. Законодателното
разрешение за изрично определяне и посочване в нормата на чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС на длъжностните лица, чиито становища началникът на затвора е длъжен да
вземе преди произнасянето си, регламентира рамките и външните предели на
оперативната самостоятелност на решаващия орган, обвързващо преценката досежно основанията за
продължаване на специалния режим по отношение на доживотно осъдения с
констатациите, обективирани в становищата на длъжностни лица с определена
професионална, служебна и/или административна компетентност. В този смисъл обжалваната заповед от Началника на Затвора –
Стара Загора, постановена без становище на лицето, заемащо или изпълняващо
длъжността заместник-началник по
режимно-охранителната дейност, се явява издадена не само при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, но неспазеното изискване по
чл.198, ал.1 от ЗИНЗС обуславя и извод за необоснованост на произнасянето,
доколкото преценката относно продължаването на изтърпяването на наказанието при
специален режим, е извършена без наличието на едно от законово регламентираните
като задължителни становища.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че не са налице останалите твърдени от
процесуалния представител на жалбоподателя нарушения на административно-производствените
правила. Както вече беше посочено, производството
по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС за периодичното произнасяне на
Началника на затвора с мотивирана заповед относно основанията за
продължаване на специалния режим по отношение на доживотно осъдения, се
образува и развива служебно. Производство е специално, с оглед естеството му и
е предмет на специална законова регламентация, поради което и правилата на АПК,
вкл. по чл.26, ал.1 и чл.34, ал.1 от АПК, са неприложими, съгласно чл.22, т.1
от АПК. Единственото нормативно изискване при служебно упражняваното правомощие
на началника на затвора, е за произнасяне след вземане на становища на
посочените в чл.198, ал.1 от ЗИНЗС длъжностни лица. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорената
заповед по см. на чл.177, ал.2 от АПК, поради противоречието й с влязло в сила Решение от
19.01.2022г., постановено по адм. дело № 411/ 2021г. по описа на
Административен съд - Стара Загора. В изпълнение на дадените от съда задължителни
указания за
извършването на цялостната оценка на поведението на доживотно осъдения през
атестационния период, е било проведено психодиагностично изследване,
заключенията от което са обективирани в изготвеното от инспектор-психолог
Психологическо становище.
С
оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед следва да
бъде отменена, като незаконосъобразна. На основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да
бъде върната на Началника на Затвора – Стара Загора за ново произнасяне с
мотивирана заповед относно
основанията за продължаване изтърпяването на наказанието при специален режим на
доживотно осъдения И.С., след изпълнение на изискването по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС за вземане на становище от заместник-началника по режимно-охранителната
дейност на Затвора – Стара Загора.
На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Административен съд
– Стара Загора направените от бюджета на съда разноски за съдебно-психологическа
експертиза в размер на 535 лв.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.С.С., с
адрес ***, Заповед № Л-532 от 07.02.2022г., издадена от Началника на Затвора-Стара
Загора, с която на основание чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС, е постановено
осъденият И.С.С. да продължи да изтърпява наказанието „Доживотен затвор“, при
специален режим, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката на Началника на Затвора – Стара Загора, за
ново произнасяне с мотивирана заповед по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС, при спазване на
дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр. София, на основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, да заплати по сметка на Административен съд – Стара Загора сумата от 535
/петстотин тридесет и пет/ лева, представляваща направените от бюджета на съда
разноски.
Решението е окончателно съгласно чл. 198, ал.2 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: