П Р И С Ъ Д А
№20
гр. Нови пазар, 01.03.2010г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новопазарски районен съд, 5 състав,
в публичното си заседание, проведено на първи март две хиляди и десета година,
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕТИНА НИКОЛОВА
ПРОКУРОР :
Анри Миленов
СЕКРЕТАР – ПРОТОКОЛИСТ : Д.П.
като разгледа
докладваното от съдия Николова НОХД № 611 по описа на НПРС за 2010г.,
въз основа на закона и събраните по делото доказателства:
П Р И С Ъ Д И
:
ПРИЗНАВА
С.П.Й. с ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА
в това, че на 01.08.2009г. около 02.30 часа на път IV-20061, на километър 3+550 между гр. П. и гр. Н.,
при управление на МПС – л.а. “***” с рег.№ *** е
нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, чл. 20, ал. 1 и ал.
2, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила тежка елесна повреда
– загуна на слезка на Й.С.Й. с ЕГН ********** - престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. “б”, предл. първо, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 54 от НК Я ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 66 ОТ НК ОТЛАГА ИЗТЪРПЯВАНЕТО НА ТАКА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
На основание чл. 343г от НК налага на подсъдимата С.П.Й. с ЕГН **********, НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС ЗА СРОК ОТ 1 (ЕДНА) ГОДИНА и 6
(шест) месеца.
ОСЪЖДА
на основание чл. 189, ал.3 от НПК С.П.Й. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ направените по
делото разноски в размер на 477 лв /четиристотин седемдесет и седем лева/, от
които 181 лв (сто осемдесет и един лева) следва да се платят по сметка ***, а 296
лв (двеста деветдесет и шест лева) - по сметка***.
Присъдата
подлежи на обжалване и протестиране пред ШОС в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ………………………………….
(Петина
Николова)
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №
611/2009Г. НА НПРС,
5 СЪСТАВ
Делото е образувано по внесен от
Районна прокуратура – гр. Нови пазар обвинителен акт по досъдебно производство
№ 330/2009г. по описа на РУ на МВР – гр. Н., ПП № 725/2009г. на НПРП, срещу С.П.Й.
с ЕГН **********, за това, че на 01.08.2009 г., около 02:30 часа, на път
ІV-20061, на километър 3+550 между гр. П., обл. Ш. и гр. Н., обл. Ш., при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „***”, с д. р. №
*** е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 5, чл. 20, ал. 1 и 2,
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила тежка телесна повреда –
загуба на слезка на лицето Й.С.Й., ЕГН **********, – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б”, пр. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК.
В хода на съдебните прения представителят на НПРП
поддържа така повдигнатото обвинение. Твърди, че извършеното деяние и неговото
авторство се установяват от всички материали по делото и от показанията на
свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие. Аргументира, че съдът не
следва да взема предвид комплексната СТЕ, назначена в съдебна фаза, по която
вещите лица твърдят, че не може само високата скорост да е причина за
настъпилото пътно-транспортно произшествие. Намира същата за необоснована и
несъответстваща на събраните по делото доказателства. Отвърля тезата за
съпричиняване от страна на пострадалия при пътно-транспортното произшествие.
Моли съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимата за виновна,
като й наложи наказание в минимални размери или дори приложи чл. 55 от НК, ако
намери, че са налице основанията за това.
Пострадалият Й.С.Й., ЕГН **********,, конституиран
като частен обвинител, поддържа обвинението чрез процесуалния си представител.
Категорично твърди, че не е налице съпричиняване и по делото няма доказателства
в такъв смисъл. Моли съдът да не взема под внимание комплексната СТЕ, назначена
в съдебна фаза, която заключава, че превишената скорост не е единствената
причина за допускане на пътно-транспортното произшествие. Твърди, че
подсъдимата е шофирала със скорост 130 км/ч.
Процесуалният представител на подсъдимата поддържа, че
същата е невинна във въздигнатото й обвинение. Твърди, че от свидетелските
показания се установява, че пострадалият с действията си е способствал за
настъпване на пътно-транспортното произшествие. Моли съдът да оправдае
подсъдимата или ако намери, че същата има вина за ПТП, да приеме, че са налице
условията на чл. 55 от НК – многобройни и изключителни смекчаващи вината
обстоятелства с оглед данните за съпричиняване.
Подсъдимата С.П.Й. в хода на
съдебното производство дава обяснения, в които не се признава за виновна.
Твърди, че с действията си пострадаият е способствал за причиняване на
пътно-транспортното произшествие и тя не е могла да го предотврати.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата С.П.Й. с ЕГН **********.
На 31.07.2009 г.,
късно вечерта подс. С.П.Й. и спострадалият Й.С.Й.,
св. И.С.М. и други техни общи познати били на дискотека в гр. П., обл. Ш..
Вече на 01.08.2009г.
след полунощ в дискотеката започнал конфликт между непознати присъстващи и
пострадалия Й.. До бой не се стигнало, защото св. И.М. побързал да убеди
пострадалия да си тръгне. Тъй като и двамата били употребили алкохол, той
помолил подсъдимата да закара пострадалият Й. ***, а самият той останал в
дикотеката. Около 02:00-02:30 часа подсъдимата и пострадалият се качили в лек
автомобил, марка „***”, с д. р. № ***. Същият автомобил бил регистриран на
името на Стефка Тодорова Великова, с която свидетелят И.М. живеел на съпружески
начала.
Пострадалият Й. седнал
на задната седалка, а самия автомобил управлявала обвиняемата С.Й..*** подс С.Й. управлявала лекия автомобил със скорост
приблизително 98 км/час. След излизане от десен завой, на километър 3+550 м по
път ІV–20061 /гр. П. – гр. Н., обл. Ш. подс. С.Й. изтървала
управлението на автомобила, поради несъобразената с конкретната пътна
обстановка скорост. Автомобилът навлязъл в насрещното платно и дори излязъл в
ляво от пътя. Подсъдимата се опитала да върне колата в правилната траектория,
но в резултат на рязкото завъртане на волана, автомобилът се завъртял около
вертикалната си ос и движейки се с лявата странична част напред е излязъл
вдясно извън платното за движение и се преобърнал в близкото дере край пътя,
прескачайки и пътната канавка, и посичайки крайпътното дърво.
Когато успяла да
излезе от катастрофиралия автомобил, подс. Й. извикала името на Й., но той не й
отговорил. Веднага се обадила на св. М. и му разказала какво се е случило.
Последният пристигнал на място, опитал да окаже помощ на пострадалия Й. и
сигнализирал полицейските органи и повикал медицинска помощ.
В резултат на
гореописаното произшествие на пострадалия Й.С.Й. е причинено разстройство на
здравето, временно опасно за живота, обусловено от излялата се кръв в коремната
кухина и от развилия се панкреатит поотделно. Отделно на свидетеля Й., в
резултат на тежката коремна травма е получил разкъсване на далака (слезката), с
последващо отстраняване на слезката при оказаната му помощ в МБАЛ „Ш.” АД – гр.
Ш..
Тези увреждания, видно
от заключението по съдебно-медицинската експертиза могат да бъдат получени при
описаното пътно-транспортно произшествие.
От назначената съдебно-химическа
експертиза е видно, че обвиняемата С.Й. е управлявала лекия автомобил без да е
употребила алкохол.
Така изяснената
фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена от събраните по
делото доказателства, вкл. чрез показанията на св. М.. Съдът намира за
недостоверна защитната теза за съпричиняване от страна на пострадалият. На
първо място, по делото подсъдимата нееднократно представи различни варианти на
твърдяната намеса. Твърдеше, че е бутната или дръпната за рамото. На св. М.
след пътно-транспортното произшествие казала, че Й. и издърпал волана от
ръцете. На съда също обясни, че изведнъж загубила захват на волана и с двете
ръце. Видно от назначената от съда и кредитирана в тази й част комплексна СТЕ,
при загуба на захват на волана и с двете ръце, траекторията на автомобила би
била съвършенно различна. Съдът кредитира тази СТЕ и в частта, която заключава,
че при описаното в задачата въздействие върху горната част на ръката на водач на
л.а., реакцията му и съответно траекторията на автомобила би била подобна на
тази, която е установена по делото. В производсвтото, обаче, не се събраха
достоверни доказателства за такова въздействие от страна на пострадалия по
изложените по-горе съображения. Съдът намира, че не може да се позове на
коментираната експертиза в частта досежно причината за настъпилото ПТП, тъй
като вещите лица заявиха, че са взели предвид като едно от обстоятелства, на
които са позовали заключението си, шофиране през деня и от опитен водач. От
данните по делото се установи, че пътно-транспортното произшествие е
осъществено през нощта. За установяване на това обстоятелство съдът кредитира
заключението на САТЕ, назначена на досъдебна фаза (стр. 38 и 39 от ДП), която
отчита правилно времето на осъществяване на ПТП и малкия стаж на водачът с този
автомобил.
Съдът не кредитира
показанията на св. М., доколкото по делото не се събраха доказателства за
наличието на причини за даване на пристрастни показания. Разпитаният за целта
св.С. Е. С. не можа да изложи достоверни факти за наличие на интимна връзка
между свидетелят и подсъдимата. Съдът кредитира дори обстоятелствот, че подс. Й.
му е обяснила какво се е случило – че Й. й е издърпал волана. Това, обаче, също
не се доказа по делото. Това е само нейна зашитна версия съставена
непосредствено след ПТП и опровергана от доказателствата по делото.
Съдът кредитира изцяло
САТЕ, назначена на досъдебното производство(стр. 38 и 39 от ДП), която
изчислява скоростта, с която се е движела подсъдимата Й. – приблизително 98
км/ч. Не могат да се приемат за достоверни показанията на пострадалият Й., че Й.
е управлявала автомобила със 130 км/ч. В съдебна фаза не се събраха и нови
доказателства, които да налагат повторна експертиза. Не може да се приеме, че
показанията на пострадалият са такова доказателство. Заключението от
експертизата почиват на обективни технически данни, а не на показания на
свидетели.
Досежно причинените на
пострадалия увреждания, съдът изцяло кредитира назначената на досъдебна фаза
съдебно-медицинска експертиза.
На основата
на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
От изложената
фактическа обстановка е видно, че обвиняемата С.П.Й. е осъществила от обективна
и от субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 1, във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна страна на
01.08.2009 г., около 02:30 часа, на път ІV-20061, на километър 3+550 между гр. П., обл. Ш. и гр.
Н., обл. Ш., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка
„***”, с д. р. № *** подс. Й. е нарушила правилата за движение по пътищата.
Същата се е движела със скорост около 98 км/ч, която на първо място надвишава
законоопределената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. На второ място, видно от
кредитираната от съда САТЕ, назначена на досъдебното производство, тази скорост
е несъобразено висока и с оглед други допълнителни фактори – нощно време,
непозната кола, което е нарушение и на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. С тези си
действуия подсъдимата е поставила в опасност здравето и живота на лицето, което
се е возил като пътник в управлявания от нея автомобил, с което от трета страна
е наушила чл. 5 и чл. 20, ал. 1 от вече цитирания ЗДвП. Като пряка и
непосредстаена последица от допуснатите нарушения на правилата за движение по
пътищата е и допусатото ПТП и причинените на пострадалия увреждания. Едно от
тези увреждания – загуба на слезка – има характера на тежка телесна повреда по
смисъла на чл. 128, ал. 1 от НК. Наистина има причинени и други такива, които
имат характера на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК, но
като по-леки увреждания се поглъщат от по-тежката квалификация на деянието.
От субективна страна е
налице т.н. „съзнавана непредпазливост” – подс. Й. е съзнавала, че с действиата
си нарушава правилата за движение по пътищата, но е очаквала, че обществено
опасните последици от деянието няма да настъпят като се е предоверила на
собствените си умения.
Причините за осъществяване на престъплението се
коренят в незачитане от страна на подсъдимия на нормите определящи правилата за
движение по пътищата – в частност тези досежно съобразяване на избора на
скорост за упраление на МПС с оглед законовите правила и конкретните изисквания
на пътната обстановка.
Съдът, съблюдавайки принципите на индивидуализация и
конкретизация на наказанието отчете обществена опасност на деянието и
обществената опасност на самия деец. Обществената опасност на деянието, с оглед
неговото отрицателно въздействие върху обществото и върху засегнатите
обществени отношения, може да се характеризира като по-тежка в сравнение с
обикновените случаи от този вид. Причиняването на тежка телесна повреда,
каквато по съществото си представлява загубата на слезка е квалифициращ признак
и наистина не може да се отчита като утежняващо вината обстоятелство. Като
такова, обаче, несъмнено следва да се отчете наличието на множество средни
телесни повреди, които макар и да не са съставомерни признаци, са част от
допуснатия престъпен резултат и утежняват обществено опасните последици на
деянието. Видно от назначената на досъдебното производство СМЕ на пострадалия е
причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от
излялата се кръв в коремната кухина и от развилия се панкреатит всяко едно от
тях поотделно.
Степента на обществена опасност на самата подсъдима
следва да се разгледа през призмата на извършеното престъпление, неговата
тежест, поведението й преди, по време и след извършване на престъплението.
Видно от данните по делото същата не е оказала т.н. „помощ” на пострадалия, а
това е сторил свидетеля И.С.М. едва при неговото пристигане на
местопроизшествието. Това, обаче, не следа да се отчете като утежняващо вината
обстоятелство, защото оказването на такава помощ е въздигнато в елемент на
привилегирован състав на същото престъпление. Съдът намира, че следва да отчете
като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата,
както и липсата на други нарушения на ЗДвП.
Съдът, като отчете извършеното
деяние, обществената опасност на същото, както и тази на дееца, прецени, че не
са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които
да наложат приложение на чл. 55 от НК, както предложи процесуалният
представител на подсъдимата. Съдът намира, че като се съобразят целите на
наказанието, посочени от законодателя в чл. 36 от НК справедливото наказание
следва да се определи около минималния размер, предвиден в на чл. 343, ал. 1,
б. „б” от НК.
С оглед изложените по-горе съображения касателно
обществената опасност на деянието и на дееца, на подсъдимата С.Й. следва да се
наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 месеца. Съдът намира, че са
налице основанията на чл. 66 от НК за отлагане изтърпяването на това наказние
за срок от три години. Съдът намира, че това ще способства за поправяне на
подсъдимата и ще й окаже необходимото превантивно влияние.
На основание чл. 343г от НК на подс. Й. следва да се
наложи и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година
и шест месеца, доколкото цитираната разпоредба предвижда задължително
кумулативно налагане и на това наказание при констатирана деятелност по чл. 343
и сл от НК.
Подсъдимата Й., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на
477 лв, от които 181 лв следва да се платят по сметка ***, а 296 лв - по сметка***.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
Мотивите изготвени на 30.03.2010г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Петина
Николова