Решение по дело №442/2023 на Административен съд - Ловеч

Производство с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 204, ал. 4 от АПК.

Административното дело е образувано по Искова молба вх. № 3451/06.12.2023г., подадена от Р. С. С., [ЕГН], УРН 534670, с адрес: с. Голяма Желязна, обл. Ловеч, чрез процесуалният представител: Еднолично Адвокатско Дружество „Е.Х.“ от САК, с адрес за призоваване и връчване на книжа: гр. София, [улица], вх. В, ет. 4, ап. 32, против Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, с посочено правно основание: чл. 1, ал. 1 и чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ. С подадената искова молба е направено искане съдът да осъди ответника Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 39 258.32 лева, ведно със законната лихва, както и сумата 3 926.00 лева пропуснати ползи.

След дадени от съда указания на ищцата, с Молба вх. № 100/15.01.2024г., подадена от адв. Е. Х. от САК, в качеството на процесуален представител на ищцата Р. С. С., е посочено, че правното основание на исковата претенция е чл. 1, ал. 1 и чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 204, ал. 4 от АПК, посочена е цената на иска, като е определена сумата 43 184.32 лева, представляваща сбор от сумата 39 258.32 лева – неизплатено финансово подпомагане от страна на ответника към ищцата, произтичащи от неговите преки незаконосъообразни действия по определяне на дължимите суми по субсидии и реално изплатените такива във връзка със заявления за подпомагане/плащане за периода 2016-2022 година и сумата 3 926.00 лева – пропуснати ползи за ищцата.

С Молба вх. № 408/06.02.2024г. ищцата е посочила с какви суми ответникът е ощетил имуществото й както следва: За кампания 2016-2017 година – 3461.86 лева; за кампания 2017-2018 година – 2622.82 лева; за кампания 2018-2019 година – 2 622.82 лева; за кампания 2019-2020 година – 2231.66 лева; за кампания 2020-2021 година – 5867.49 лева; за кампания 2021-2022 година – 5867.49 лева; за кампания 2022-2023 година – 4572.97 лева и за кампания 2023-2024 година – 14081.98 лева. Ищцата претендира обезщетение за причинени й от ответника имуществени вреди в общ размер 39 475.12 лева, която сума е общият размер на неприсъдените й субсидии за отделните кампании за периода 2016-2023 година. Претендира също и 3926.00 лева – пропуснати ползи за периода 2016-2023 година, с която сума ищцата счита, че е щяло да се увеличи нейното имущество в случай, че беше получила пълно плащане в размер на 200 евро на заявена животинска единица от страна на ответника по заявеното финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 и беше вложила тези средства в стопанството си за отглеждане на животни.

По повод направено искане от процесуалният представител на ищцата – адв. Е. Х., с Определение от 17.05.2024г. от открито съдебно заседание, съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК изменение на всеки един от предявените искове, както следва:

По т. 1. За кампания 2016 година във връзка с подадено Заявление за подпомагане с УИН 11/150617/50385, ищцата променя стойността на исковата претенция за вреди към ответника от 3 461.87 на 1 114.87 лева.

По т. 2. За кампания 2017 година във връзка с подадено Заявление за подпомагане с УИН 11/150617/50385 ищцата променя стойността на исковата претенция към ответника от 2 622.82 лева на 1 449.33 лева.

По т. 3. За кампания 2018 година във връзка с подадено Заявление за подпомагане с УИН 11/140618/53230 ищцата променя стойността на исковата претенция към ответника от 2 622.82 лева на 1 449.33 лева.

По т. 4. За кампания 2019 година във връзка с подадено Заявление за подпомагане с УИН 11/300519/55162 ищцата променя стойността на исковата претенция към ответника от 2 231.66 лева на 1 449.33 лева.

По т. 5. За кампания 2020 година във връзка с подадено Заявление за подпомагане с УИН 11/050620/57624, ищцата променя стойността на исковата претенция към ответника от 5 867.49 лева на 5 085.16 лева.

По т. 6. За кампания 2021 година във връзка с подадено Заявление за подпомагане с УИН 11/310521/61025, ищцата поддържа предявената искова претенция от 4 013.52 лева.

По т. 7. За кампания 2022 година във връзка с подадено Заявление за подпомагане с УИН 11/170522/63181, ищцата променя стойността на исковата претенция към ответника от 4 572.97 лева на 3 737.14 лева.

По т. 8. За кампания 2023 година във връзка с подадено Заявление за подпомагане с УИН 11/280723/67221, ищцата променя стойността на исковата претенция към ответника от 14 081.98 лева на 4 396.88 лева.

Общата сума на претендираното от ищцата Р. С. С. обезщетение се променя от 43 401.12 лева на 26 621.26 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на предявяване на исковата претенция до изплащане на претендираното обезщетение. Исковата претенция представлява сбор на претенциите на ищцата за обезщетение за вреди, произтичащи от отделните кампании за периода 2016г. – 2023г., с която сума ищцата счита, че е намаляло нейното имущество от незаконосъобразните действия на ответника във връзка с извършените изчисления при определяне на дължимите за подпомагане суми при администриране на подадените от ищцата заявления за подпомагане за периода 2016г. - 2023г., ведно със сумата 3926.00 лева – претендирана от ищцата като сума на пропуснати ползи в следствие на причинената й имуществена вреда.

В проведените по делото открити съдебни заседания ищцата Р. С. С., редовно призована, не се явява. Не се явява и упълномощеният от нея процесуален представител адв. Е. Х.. С представени писмени молби, адв. Х. излага, че поддържа исковата претенция. С писмени бележки моли исковата протенция да бъде уважена като основателна и доказана, като излага подробни доводи в този смисъл. Претендира присъждане на разноски по делото съгласно представен списък с разноски.

Ответната страна Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, представляван от изпълнителния директор, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Л. Х., която изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Моли същата да бъде отхвърлена, за което излага подробни аргументи за това в хода на делото по същество. В подаден писмен отговор по исковата молба от Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, чрез изпълнителния директор, представляван от юрисконсулт Ц. Х. са изложени подробни доводи за неоснователност и недоказаност на предявените искове както по основание, така и по размер, с искане същите да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Светла Иванова в съдебно заседание изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове и моли съда да отхвърли същите, като излага съответни аргументи в този смисъл.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Р. С. С. e земеделски производител, регистрирана с УРН 534670. В това си качество С. е подала до Държавен фонд „Земеделие“ гр. София Заявление за подпомагане с УИН 11/060716/47753 за кампания 2016 година по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020г., ведно с изискуемите документи, като по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ е заявила 10 броя коне под код АК16 /л. 84-91 от делото/. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016г. с № 02-110-6500/1199 от 15.02.2021г. /л. 529-534/ Държавен фонд „Земеделие“ гр. София е уведомил Р. С. С. за оторизирана субсидия по подаденото от нея Заявление за подпомагане с УИН 11/060716/47753 в размер на 2 796.79 лева. В приложената към уведомителното писмо Таблица с изчисление на финансовото подпомагане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ е посочено, че за 10 броя животни общо оторизираната сума е 2 796.79 лева, а именно по 279.6794 лева за брой животно. Посочената сума е изплатена изцяло. Видно от приложеното на л. 534 от делото Известие за доставяне/връчване, Уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 за кампания 2016г. е връчено на Р. С. С. на 17.02.2023 година.

Ищцата Р. С. С. е подала до Държавен фонд „Земеделие“ гр. София Заявление за подпомагане с УИН 11/150617/50385 за кампания 2017 година по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020г., ведно с изискуемите документи, като по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ е заявила 13 броя коне под код АК16 /л. 147-152 от делото/. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020г. за кампания 2017г. с № 02-110-6500/4988 от 01.12.2021г. /л. 535-539/ Държавен фонд „Земеделие“ гр. София е уведомил Р. С. С. за оторизирана субсидия по подаденото от нея Заявление за подпомагане с УИН 11/150617/50385 в размер на 3 635.83 лева. В приложената към уведомителното писмо Таблица с изчисление на финансовото подпомагане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ е посочено, че за 13 броя животни общо оторизираната сума е 3 635.83 лева, а именно по 279.6794 лева за брой животно. Посочената сума е изплатена изцяло. Видно от приложеното на л. 540 от делото Известие за доставяне/връчване, Уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 за кампания 2017г. е връчено на Р. С. С. на 23.11.2023 година.

Ищцата Р. С. С. е подала до Държавен фонд „Земеделие“ гр. София Заявление за подпомагане с УИН 11/140618/53230 за кампания 2018 година по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020г., ведно с изискуемите документи, като по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ е заявила 13 броя коне под код АК16 /л. 212-218 от делото/. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020г. за кампания 2018г. с № 02-110-6500/1076 от 25.03.2022г. /л. 541-545/ Държавен фонд „Земеделие“ гр. София е уведомил Р. С. С. за оторизирана субсидия по подаденото от нея Заявление за подпомагане с УИН 11/140618/53230 в размер на 3 635.83 лева. В приложената към уведомителното писмо Таблица с изчисление на финансовото подпомагане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ е посочено, че за 13 броя животни общо оторизираната сума е 3 635.83 лева, а именно по 279.6794 лева за брой животно. Посочената сума е изплатена изцяло. Видно от приложеното на л. 546 от делото Известие за доставяне/връчване, Уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 за кампания 2018г. е връчено на Р. С. С. на 26.11.2022 година.

Ищцата Р. С. С. е подала до Държавен фонд „Земеделие“ гр. София Заявление за подпомагане с УИН 11/300519/55162 за кампания 2019 година по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020г., ведно с изискуемите документи, като по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ е заявила 13 броя коне под код АК16 /л. 246-253 от делото/. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020г. за кампания 2019г. с № 02-110-6500/2507 от 15.11.2022г. /л. 547-551/ Държавен фонд „Земеделие“ гр. София е уведомил Р. С. С. за оторизирана субсидия по подаденото от нея Заявление за подпомагане с УИН 11/300519/55162 в размер на 3 635.83 лева. В приложената към уведомителното писмо Таблица с изчисление на финансовото подпомагане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ е посочено, че за 13 броя животни общо оторизираната сума е 3 635.83 лева, а именно по 279.6794 лева за брой животно. Посочената сума е изплатена изцяло. Видно от приложеното на л. 552 от делото Известие за доставяне/връчване, Уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 за кампания 2019г. е връчено на Р. С. С. на 26.11.2022 година.

Ищцата Р. С. С. е подала до Държавен фонд „Земеделие“ гр. София Заявление за подпомагане с УИН 11/050620/57624 за кампания 2020 година по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020г., като по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ е заявила 13 броя коне под код АК16 /л. 282-288 от делото/. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020г. за кампания 2020г. с № 02-110-6500/1295 от 20.01.2023г. /л. 553-557/ Държавен фонд „Земеделие“ гр. София е уведомил Р. С. С. за оторизирана субсидия по подаденото от нея Заявление за подпомагане с УИН 11/050620/57624 в размер на 0.00 лева. Посочено е в уведомителното писмо, че има наложени санкции за бъдещ период в размер на общо 3 635.83 лева съгласно чл. 31 от Делегиран регламент 640/2014г. за направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, като посочената сума се прихваща в съответствие с член 28 от Регламент (ЕО) № 908/2014. В приложената към уведомителното писмо Таблица с изчисление на финансовото подпомагане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ е посочено, че за 13 броя животни общо оторизираната сума е 3 635.83 лева, а именно по 279.6794 лева за брой животно, като същата се намалява с общия размер на наложените санкции в размер на 3 635.83 лева. Видно от приложеното на л. 558 от делото Известие за доставяне/връчване, Уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 за кампания 2020г. е връчено на Р. С. С. на 03.02.2023 година.

Ищцата Р. С. С. е подала до Държавен фонд „Земеделие“ гр. София Заявление за подпомагане с УИН 11/310521/61025 за кампания 2021 година по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020г., ведно с изискуемите документи, като по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ е заявила 36 броя коне под код АК16 /л. 414-422 от делото/. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020г. за кампания 2021г. с № 02-110-6500/1405 от 06.02.2023г. /л. 559-563/ Държавен фонд „Земеделие“ гр. София е уведомил Р. С. С. за оторизирана субсидия по подаденото от нея Заявление за подпомагане с УИН 11/310521/61025 в размер на 10 068.46 лева. В приложената към уведомителното писмо Таблица с изчисление на финансовото подпомагане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ е посочено, че за 36 броя животни общо оторизираната сума е 10 068.46 лева, а именно по 279.6794 лева за брой животно. Посочената сума е изплатена изцяло. Видно от приложеното на л. 564 от делото Известие за доставяне/връчване, Уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 за кампания 2021г. е връчено на Р. С. С. на 16.02.2023 година.

Ищцата Р. С. С. е подала до Държавен фонд „Земеделие“ гр. София Заявление за подпомагане с УИН 11/170522/63181 за кампания 2022 година по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020г., ведно с изискуемите документи, като по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ е заявила 36 броя коне под код АК16. Въпреки, че не е издадено уведомително писмо, оторизираната сума е в размер на 9 562.30 лева, която сума е платена на ищцата С., съответно на 30.03.2023г. и 23.06.2023 година. /л. 565-566/.

Ищцата Р. С. С. е подала до Държавен фонд „Земеделие“ гр. София Заявление за подпомагане с УИН 11/280723/67221 за кампания 2023 година по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020г., ведно с изискуемите документи, като по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ е заявила 40 броя коне под код АК16. Въпреки, че не е издадено уведомително писмо, оторизираната сума е в размер на 11 249.76 лева, която сума е платена на ищцата С. на 22.12.2023 година. /л. 565-566/.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

В конкретният случай ищцата претендира причинени й имуществени вреди от незаконосъобразно действие на ответника, изразяващо се в неправилно и незаконосъобразно приложение на разпоредбата на чл. 13, т. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 година, в която е предвиден максимален размер на агроекологично плащане за това направление, съгласно Приложение II на Регламент /Е./ № 1305/2013г. в размер на 200 евро на животно.

Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В конкретният случай адреса на ищцата е в с. Голяма Желязна, обл. Ловеч, където се претендира да е причинено и увреждането, правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 и чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 204, ал. 4 от АПК, с оглед на което съдът счита, че исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия, на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъбразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковето се разглеждат от съдилищата по реда на АПК – за вреди по чл. 1, ал. 1. Във фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищцата в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразен административен акт/актове, действие или бездействие на ответника, или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред, настъпила вреда в правната й сфера, която включва реално причинени имуществени вреди, и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/актове и настъпилата вреда.

Съдът счита, че от анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява да са налице кумулативно изискумите и посочени по-горе предпоставки за възникване правото на обезщетение за ищцата Р. С. С.. На първо място ищцата претендира, че са настъпили имуществени вреди за нея вследствие на незаконосъобразни административни актове – Уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020г., издадени от Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, с които са й отпуснати субсидии в по-малък размер от този, който тя намира, че й се дължи. Съдът не счита, че са налице незаконосъобразни актове, действия или бездействия на ответника. Издадените от Държавен фонд „Земеделие“ гр. София уведомителни писма, с които са оторизирани субсидии на ищцата по подадените от нея заявления за подпомагане са административни актове, които не са били оспорени по съответния ред и са влезли в законна сила. Въпреки изричното посочване в уведомителните писма, че същите могат да бъдат обжалвани в 14-дневен срок от съобщаването им, ищцата не е обжалвала същите и по същество се е съгласила с оторизираните суми и извършеното плащане. Нито едно от уведомителните писма не е обявено за незаконосъобразен или нищожен акт по съответния ред с влязло в сила решение на съд.

Ищцата претендира, че в заявленията за подпомагане е заявила по-голям брой коне от тези, за които й е оторизирана субсидия. Към всяко едно от подадените от ищцата Р. С. С. заявления за подпомагане е приложена и Таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството, в които таблици са посочени и броя на животните с АК16. Например за кампания 2016г. ищцата е посочила 10 броя животни – коне с АК16 /л. 90-91/, а в Молба вх. № 408/06.02.2024г. претендира, че е заявила 16 броя животни. За кампании 2017г. и 2018г. ищцата е посочила 13 броя животни – коне с АК16, а претендира, че е заявила 16 броя животни. Следва да се отбележи, че три от посочените 16 броя животни не са с АК16 – мярка 10 на животинска единица. За кампания 2019г. ищцата е посочила 13 броя животни – коне с АК16, а претендира, че е заявила 15 броя животни, две от посочените ЖЕ не са с АК16.

На следващо място съдът счита, че ответникът не е допуснал нарушение, като е определил субсидии в посочените размери, а именно по 143 евро или по 279.6794 лева за животинска единица /ЖЕ/. Съдът напълно възприема доводите на ответника, изложени в отговора към исковата молба, а именно, че съгласно чл. 14, т. 6, б. „г“ от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020 година размерът на годишното агроекологично плащане за прилагане на агроекологичните дейности по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ за коне е до 143 евро на ЖЕ. Действително съгласно чл. 13, т. 4 от посочената наредба, която разпоредба препраща към Регламент (Е.) № 1305/2013г. максималният размер на годишното агроекологично плащане за застрашени от изчезване местни породи е 200 евро на ЖЕ, но в чл. 28, §8 от Регламента, помощта се ограничава до максималните суми, определени в Приложение II. Максималният размер на помощта не е задължителен за държавите-членки. Такава разпоредба няма нито в Регламента, нито в Наредба № 7 от 24.02.2015 година. Оторизираните и изплатени суми за кампании 2016г.; 2017г.; 2018г.; 2019г.; 2021г.; 2022г. и 2023г. са изчислени при спазване на чл. 14, т. 6, б. „г“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 година. При това положение няма основание да се приеме, че ответникът е допуснал нарушение като е определил субсидията не в максималният размер. И тук съдът отново обръща внимание, че ищцата не се е възползвала от правото си да оспори по съответния ред издадените уведомителни писма и същите са влезли в сила със съответните последици от това. Напълно неоснователно е изложеното от адв. Хубенова в представените от нея заключителни писмени бележки, че в хода на процеса ответникът не е представил доказателства, които да обосноват извод, че ищцата не следва да получи максимален размер на годишното агроекологично плащане във връзка с подадените от нея заявления за подпомагане за кампании 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023 година. Доказателствената тежест за установяване на наличието на всички три кумулативно изискуеми предпоставки за основателност на иска се носи от ищцата, търсеща присъждане на обезщетение за вреди. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищцата и ответника относно разпределянето на доказателствената тежест с Определение № 605 от 22.03.2024 година по настоящото дело. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищцата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Напълно неоснователно е очакването на ищцата, че в това производство съдът би могъл да ревизира размера на оторизираните субсидии и плащания по подадените от нея заявления за подпомагане. В този смисъл напълно възприема посоченото от ответника в отговора към исковата молба, че се прави опит от ищцата да се пререши спор, за който има налице влезли в законна сила уведомителни писма.

В хода на съдебното дирене съдът допусна съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице Н. П. Р. изготви заключение, възприето от съда и страните като компетентно и законосъобразно. Видно от това заключение всички оторизирани суми по подадените заявления за подпомагане от ищцата са определени правилно, като за всяка ЖЕ е определена сума 143 евро – 279.6794 в левова равностойност.

За кампания 2020г. е била извършена оторизация в размер на 0.00 лева, тъй като след извършени административни проверки е било установено, че Р. С. С. не е изпълнила условията на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/. Установено е, че животновъдният обект, в който се намират животните, не е регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД. Във връзка с приети изменения в ЗВМД от 11.08.2020г. в чл. 137 във вр. §7 от ЗР към ЗИД на ЗВМД собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, за които към датата на влизане в сила на закона не е издадено удостоверение за регистрация по чл. 137, ал. 6 и в които се отглеждат или са настанени животни, идентифицирани в системата по чл. 51, ал. 3, подават заявление за регистрация на животновъдния обект по чл. 137, ал. 1 в срок до 6 месеца от влизане в сила на закона. Срокът за подаване на такова заявление за регистрация е бил до 11.02.2021г., а видно от регистъра на БАБХ регистрация на животновъдния обект на ищцата е направена на 15.03.2021 година. Предвид това оторизирана сума за кампания 2020 година не е била изплатена на ищцата, тъй като сумата на санкцията е еднаква с тази, която би била оториризана и платена при отсъствие на констатацията след извършването на задължителни административни проверки от Държавен фонд „Земеделие“ гр. София. В уведомителното писмо е посочено, че има наложени санкции за бъдещ период в размер на общо 3 635.83 лева съгласно чл. 31 от Делегиран регламент 640/2014г. за направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, като посочената сума се прихваща в съответствие с член 28 от Регламент (ЕО) № 908/2014. Това уведомително писмо също не е било обжалвано от ищцата Р. С. С. и е влязло в законна сила.

Предвид изложеното съдът счита, че не е налице първата от трите кумулативно изискуми предпоставки за възникване правото на обезщетение за ищцата, а именно да е налице незаконосъобразен административен акт/актове, действие или бездействие на ответника, или негови длъжностни лица, отменени по съответния ред.

Съдът счита, че не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка – настъпила вреда в правната сфера на ищцата, която включва реално причинени имуществени вреди. Както по-горе съдът посочи, максималният размер на помощта не е задължителен за държавите-членки и такава разпоредба няма нито в Регламент /Е./ № 1305/2013г., нито в Наредба № 7 от 24.02.2015 година. Оторизираните и изплатени суми за кампании 2016г.; 2017г.; 2018г.; 2019г.; 2021г.; 2022г. и 2023г. са изчислени при спазване на чл. 14, т. 6, б. „г“ от Наредба № 7 от 24.02.2015г., поради което няма основание да се приеме, че ответникът е допуснал нарушение на европейското законодателство като е определил субсидията не в максималния размер и по този начин е нанесъл имуществени вреди на ищцата. Освен това установи се, че броят на животните, за които е оторизирана и изплатена субсидия, не съответства на посочения по-голям брой животни от ищцата в молбата-уточнение към исковата молба, за което съдът по-горе изложи мотиви.

Липсва и третата кумулативно изискуема предпоставка, а именно да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/актове и настъпилата вреда. Няма незаконосъобразен акт/актове на ответника, няма и настъпила вреда за ищцата, която да е следствие на такъв незаконосъобразен акт.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Искът е осъдителен и с него се цели възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия. Но отговорността на държавата не е безусловна. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищцата е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт/актове, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.

С оглед цялостната неоснователност на иска за имуществени вреди съдът счита, че не следва да обсъжда размерът му като цяло и за всяка една от кампаниите.

Неоснователността на главният иск за претендираните имуществени вреди води до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на законната лихва върху сумата от 26 621.26 лева от датата на предявяване на исковата претенция до изплащане на претендираното обезщетение.

Неоснователен и недоказан се явява и предявеният иск от ищцата за пропуснати ползи в размер на 3 926.00 лева. По делото не бяха представени никакви доказателства за наличието на такива пропуснати ползи и за техния размер.

Предвид изложеното ще следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от Р. С. С. срещу Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, за сумата 26 621.26 лева, представляваща сбор на претенциите за обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от отделните кампании за периода 2016г. – 2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата претенция до изплащане на претендираното обезщетение, както и за сумата 3 926.00 лева, представляваща претенция за пропуснати ползи.

С оглед изхода на делото на ищцата не следва да се присъждат разноски.

Разноски се дължат на ответника, предвид направеното от страна на процесуалния представител главен юрисконсулт Л. Х. искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100.00 до 360.00 лева. Предвид изложеното и като съобрази материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност, както и обстоятелството, че предявените исковете са изцяло неоснователни и недоказани, съдът намира, че ищцата Р. С. следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

С оглед изложеното Административен съд гр. Ловеч, пети съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от Р. С. С., [ЕГН], УРН 534670, с адрес: с. Голяма Желязна, обл. Ловеч, чрез процесуалният представител адв. Е. Х. от САК, против Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 204, ал. 4 от АПК, за сумата 26 621.26 – двадесет и шест хиляди шестотин двадесет и един лева и двадесет и шест стотинки, представляваща претендирано обезщетение за имуществени вреди от неизплатено финансово подпомагане във връзка със заявления за подпомагане/плащане за отделните кампании за периода 2016г. – 2023г. по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата претенция до изплащане на претендираното обезщетение.

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от Р. С. С., [ЕГН], УРН 534670, с адрес: с. Голяма Желязна, обл. Ловеч, чрез процесуалният представител адв. Е. Х. от САК, против Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, иск за сумата 3 926.00 – три хиляди деветстотин двадесет и шест лева, представляваща претендирана сума за пропуснати ползи вследствие на причинена имуществена вреда.

ОСЪЖДА Р. С. С., [ЕГН], УРН 534670, с адрес: с. Голяма Желязна, обл. Ловеч, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, с адрес: гр. София, [улица], сумата 300.00 – триста лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.