Разпореждане по дело №11870/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 44948
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20231110111870
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 44948
гр. София, 06.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20231110111870 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление с вх. № 61137 от 06.03.2023г. от „*** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. Ц. Т..
Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника за непогасени парични вземания по договор за паричен заем № 4081667 от
05.03.2021г. за главница, възнаградителна и мораторна лихва, сред които и вземане за
възнаграждение по договор за поръчителство, сключен между длъжника и *** и неплатени
такси по повод събиране на кредита по чл. 9 от Тарифа към договора за кредит, сключен
между длъжника и „***, които вземания са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от
31.03.2022г.
При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК
и отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно,
се констатира следното:
В представения договор за предоставяне на поръчителство, сключен между длъжника
и поръчителя, е уговорено възнаграждение в общ размер от 202,72 лв. – чл. 3, ал. 1 от
договора за предоставяне на обезпечение. Уговорено е, че кредитодателят е овластен да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на длъжника за плащане на
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, като в случай че
платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на длъжника към
кредитодателя и на задължението към поръчителя с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към поръчителя – чл.3, ал.3 от договора за предоставяне на поръчителство. От
справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че кредотодателят е едноличен собственик на
капитала на поръчителя.
Предвид посочените уговорки, съгласно които възнаграждението за предоставяне на
поръчителство е платимо на кредитодателя и след като плащането на това възнаграждение
1
на кредитодателя е с погасителен ефект, следва да се приеме, че се касае за уговорки, които
по заобиколен път установяват дължимост на допълнително възнаграждение по договора за
кредит, което не е включено в годишния процент на разходите по кредита смисъла на чл. 19
ЗПК. Като се вземе предвид и размерът на възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, има обоснована вероятност, че е нарушено ограничението по чл. 19, ал. 4
ЗПК. При това клаузата, уреждаща право на поръчителя (по отношение на който
кредитодателят упражнява контрол) на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, има за единствена цел да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и на
основание чл. 22 ЗПК може да се направи обосновано предположение, че тази клауза е
нищожна. Макар и формално уговорката за възнаграждение за предоставяне на
поръчителство да не е включена в договора за кредит, от уговорките в договора за кредит и
в този за предоставяне на поръчителство става ясно, че двата договора са свързани, след
като плащанията на длъжника към кредитодателя е уговорено да погасяват с приоритет
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и като се вземе предвид,
че възнаграждението за поръчителство е включено в месечните погасителни вноски по
договора за паричен заем и се дължи на кредитодателя наред с главницата и уговорената
възнаградителна лихва на падежната дата на същите.
Заявлението следва да се отхвърли и в частта относно вземането за сумата от 12 лв. –
такса, дължима в процеса на събиране на кредита, защото посочената такса по същество е
във връзка с управление на кредита и е недопустимо да бъде събирана съгласно чл.10а, ал.2
ЗПК.
По изложените съображения заявлението следва да се отхвърли в частта относно
претендираното вземане в размер на 114,03 лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 05.03.2021г. и претендираното вземане в размер 12 лв. –
такси по повод процеса на събиране на кредита, с оглед на което съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 61137 от 06.03.2023г., подадено от „***, ЕИК *** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. Ц. Т.,
ЕГН **********, в частта по отношение на претендираното вземане в размер на 114,03 лв.,
представляващо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
05.03.2021г. и в частта по отношение на претендираното вземане в размер на 12 лв.,
представляваща такси по повод процеса на събиране на кредита, които вземания са
прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 31.03.2022г.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2