Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260081 04.03.2021г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на десети
февруари две хиляди двадесет и първа
година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№26 по описа за 2021г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пещерски районен съд №260108 от
23.10.2020г. постановено по гр.д.№400/2019г. по описа на същия съд, на основание чл.64 от ЗС е определен режим на ползване на ищеца от П.Ф.Ф., роден на *** год.,
паспорт №*****************год. изд. от гр.Б.А., с постоянен адрес ***, гр.М., А., във връзка с достъп, обслужване, извършване
на основен ремонт и ползване по предназначение на сграда с идентификатор №
76162.502.38.1, да ползва в рамките
на поземлен имот с идентификатор № 76162.502.38, с адрес на имота м. К., с. Ф., общ.Б.обл. П.,
собственост на ответника Ю.А.М., ЕГН **********,***, площ от 1355,82 кв.м., повдигната в син цвят на Скица към
заключението на вещото лице /л.95 от гр.д. №400/2019 г. по описа на РС- п./,
приподписана от съда и която да се счита
за неразделна част от настоящото решение. Със същото решение е осъден Ю.А.М.
ЕГН **********,***, да заплати на П.Ф.Ф., роден на *** год., паспорт №*****************год.
изд. от гр.Б.А., с постоянен адрес-Ю.Х., С.Р., n.K.M225J, гр.М., А., сторените
разноски в размер на 570лева.
Решението
се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, с вх.№261364 от 13.11.2020г. от ответника в производството пред първата
инстанция Ю.А.М. чрез адв.Н. С. ***, с
доводи за порочност като неправилно. Счита, че неоснователно съдът е приел, че
искът е допустим и не следва да бъде приложена процедурата за прилежаща площ по чл.192 и чл.194 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и че в същност такава процедура е
отпочната, за което по делото са представени протоколи и писма от Община Б.. Счита, че са налице
действия от страна на Община Б.за проверка и изготвяне на констативни протоколи
за разрушаването на сградата и опасност от самосрутване, както и предписание на
общината до ищеца за ремонт на сградата и за осигуряване на достъп до сградата
чрез собственика на дворното място. И че това са основанията за приемане, че
предявеният иск е недопустим поради съществуващ административен ред за
упражняване на претенциите на ищеца
както и поради липса на правен интерес тъй като не му е отказано да му бъде
предоставена площ за ремонт на сградата. По същество се оспорва кредитирането
на заключението на техническата експертиза, изготвена от експерта Г.и
неотчитане от съда за погрешна при определянето на височината на сградата и
завишена прилежаща площ; че същата неправилно е приложила нормите
в Приложение №1 към чл.21 от Наредбата на ПННУОВТУЗ, доколкото
посочените норми не могат да бъдат отнесени за процесния случай, защото чл.21
ал.2 от Наредбата определя прилежащия терен към съществуващи жилищни блокове
/жилищни терени/, а процесната сграда и терена не били такива, като
устройството на производствените територии се урежда съгласно чл.22-26 от
Наредбата и за тях не се съдържа препращане към правилата на Приложение №1 към
нея. Счита, че измерването на височината на сградата както и определянето на
прилежащата площ е извършено в нарушение
на чл.24 от ЗУТ и на Наредба №7, приложение 1, схематично приложение №3.
Коментирана е разпоредбата на чл.24 от ЗУТ за определяне на височината на сградата със стрехата в абсолютни мерки от
кота прилежащ терен до кота на пресечна линия на фасадната плоскост с
покривната плоскост и че височината на сградата не включва подпокривното
пространство, докато съгласно експертизата височината е посочена като средно
аритметична величина и по-късата страна е измерена с включване и на подпокривното
пространство, поради което е била взета
по-голяма величина-7.80м. вместо 6.40м. и е определена ширина на площта
от към дългата страна в размер на 3.90м вместо 3.20м., а общата площ
неправомерно е увеличена с 80.78кв.м. Поддържа, че неправилно съдът възприел
становището на експертизата, че достъпът
до сградата може да се осъществи само от съществуващия вход на поземления имот и че не може да се
определи друг различен вход с оглед
избягване на конфликти между страните. Счита, че това становище на експерта за
невъзможността да се предвиди друг проход е неправилно и противоречи на
възможностите, които съществуват на място в имота, като в тази връзка се
представя удостоверение от 02.10.2020г. на ДЛС „Б.“, стопанисващо съседен имот
№76162.1.1113, собственост на МЗХГ за съгласие собственикът на ПИ 76162.502.38 и настоящ жалбоподател както
и на собственика на сградата, построена в него, да преминават през техния
поземлен имот с цел отваряне на вход като ползват съществуващ, но не нанесен в
плана горски път, обслужващ имота, стопанисван от ДЛС. Оспорва се и становището
на експерта, че теренът не давал възможност за нов път до сградата поради
наличие на денивелация и че в същност такава няма на място и че има възможност
за създаване на нов вход. Направено е с жалбата доказателствено искане за
назначаване на повторна тройна експертиза, /при първоначална назначена
единична експертиза/, която да отговори на същите въпроси поставени пред
първата инстанция. Това доказателствено искане е оставено без уважение с
определение на въззивната инстанция по чл.267 ал.1 от ГПК №260242 от
13.01.2021г. като преклудирано.
В
срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на ищеца П.Ф. чрез адв. Б.в който подадената жалба се
квалифицира като неоснователна, повтарят се мотивите на първоинстанционния съд
въз основа на което е постановено обжалваното решение като същите се оценяват за правилни и
законосъобразни и съответстващи на установената фактическа обстановка. Счита,
че прилежащата площ е правилно определена от експерта и възприета от районния
съд. Възразява по направените доказателствени искания. Моли да се потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски и не сочи доказателства по реда на
чл.266 от ГПК
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 от
ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата
правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Ю.А.М. *** и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.64 от Закона за
собствеността /ЗС/.
В исковата си
молба против Ю.А.М., ЕГН-********** ***, ищецът П.Ф.Ф., роден на ***г., с
паспорт №********* от 28.05.2010г., издаден от гр.Б.А., с постоянен адрес Ю.Х.,
С.Р., п.к. М225J, гр.М., А., чрез надлежно упълномощен да го
представлява адвокат И. ***, твърди, че е собственик по силата на
покупко-продажба, за която е съставен нотариален акт,вх.рег.№994 от
04.08.2010г., акт №136,т.4.н.д.№454/2010г. по описа на СВ при РС-п., на сграда с идентификатор №76162.502.38.1 по
Кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Ф., община Б.област П.,
одобрени със заповед №РД-18-1636 от 20.09.2018г. на изпълнителния директор
на АГКК, и съгласно скица №15-140170 от
18.02.2019г. на СГКК-П., разположена в
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 76162.502.38, със застроена площ от 734кв.м,
брой етажи-два, с предназначение на самостоятелния обект-селскостопанска сграда.
Твърди се, че собственик на ПИ с
идентификатор №76162.502.38 е ЕТ“ЮСС-Ю.М.“
с ЕИК *********, но поради неизвършена в срок пререгистрация, ЕТ е заличен, и
собствеността е придобита от физическото лице-търговец Ю.А.М., с ЕГН-**********.Твърди
се още, че под влиянието на атмосферните
условия дървената покривна конструкция на сградата е прогнила и са рухнали
наклонените покривни плоскости; че проникващата вода и влага са полуразрушили покритието с керемиди,
изпаднала е външната мазилка на места и тухлените стени са започнали да се
рушат. Предвид изложеното и с оглед
нормалното функциониране на самостоятелния обект, ищецът желае да
ремонтира и да възстанови сградата. Излага и факт, че имотът, в който е
построена сградата е ограден и заключен
поради което ищецът няма възможност за достъп. Цитира разпоредбата на чл.64 от
ЗС, че собственикът на сградата може да се ползва от земята, доколкото това е
необходимо за нормалното, ежедневно използване на постройката според нейното
предназначение, като е необходимо да му се осигури достъп до сградата откъм двора, както и
достъп за обслужване на фасадите на сградата. Моли на основание чл.64 от ЗС да се определи
правото на собственика на сградата ищецът
П.Ф.Ф., да ползва съответната
прилежаща площ към сграда с идентификатор
№76162.502.38.1, необходима за достъп, обслужване, извършване на основен
ремонт и ползване по предназначение на сградата, построена в ПИ с идентификатор
№76162.502.38, собственост на ответника Ю.А.М..
Ответникът по
иска е редовно уведомен за производството и са му връчени преписи от исковата
молба и от приложенията по реда на чл.47 ал.5 от ГПК чрез залепване на
уведомление, като срокът за получаването им от съда е изтекъл на 22.07.2019г.
/понеделник, присъствен ден/ и в който срок не са му връчени поради неявяването
му. Залепено е и второ уведомление на актуалния му адрес на 20.11.2019г., като
двуседмичния срок за явяване и получаване на съдебните книжа е изтекъл на
04.12.2019г. /сряда, присъствен ден/ и
отново не се е явил да получи книжата.
По реда на чл.47 ал.6 от ГПК на разноски на ищеца е назначен особен
представител на ответника, в лицето на адв. В.Т.А. от АК-П., вписана под №1126
в Националния регистър за правна помощ, като на същата са връчени преписи от
исковата молба и от приложенията, като в едномесечния срок по чл.131 от ГПК
особеният представител е изразил от името на ответника становище, че искът по
чл.64 от ЗС е допустим и основателен, не се оспорват изложените в исковата
молба обстоятелства, на които се позовава ищеца, заявява, че няма контакт с
ответника, което го лишава от възможността да ги обори, заявява че няма да сочи
доказателства и не възразява по депозираните такива от ищеца, включително и по
назначаването на техническа експертиза. В първото по делото заседание, проведено на 20.05.2020г.
особеният представител на ответника не е
променил първоначално изразената си позиция по спора, депозирана с отговора на
исковата молба. Едва във второто по делото заседание от 17.06.2020г. от надлежно упълномощения и лично от
ответника процесуален представител адв.С. ***, е постъпило становище по иска
като се поддържа на първо място, че искът е недопустим предвид висяща
административна процедура по чл.192 и чл.194 от ЗУТ за осигуряване на достъп до
сградата на ищеца. По същество се поддържа, че собственикът на постройката може
да ползва земята само ако и доколкото е необходимо за използването на
постройката според нейното предназначение; че в случая постройката е
картофохранилище и не е променян този й статут, и че от придобиването й в
собственост от ищеца, последният не я ползвал нито по предназначение нито за
друга цел; не е полагал грижи за поддържането й, както и няма планове да я използва за в бъдеще; че е налице
бездействие от негова страна, изразяващо се в неполагане на елементарни грижи, което
е довело до разрушаването й и е дало основание на ответника да сигнализира
Община Б.издала предписание за ремонт на
сградата и указания за контакт със собственика на поземления имот/писмо
№02Ж-19 от 08.07. 2019г./. Ответникът изразява готовност да осигури достъп до сградата за извършване на
ремонтни дейности, но че до момента такова искане от страна на ищеца не му е
отправяно. Счита, че осигуряването на
достъп до сградата за извършване на предписани строително-ремонтни дейности
следва да се извърши с оглед разпоредбата на чл.194 от ЗУТ. Твърди още, че тъй
като ответникът М. е поискал извършването на тези ремонтни дейности, липсва
правен интерес за ищеца от предявяване на претенция по чл.64 от ЗС. Моли по същество
да се отхвърли претенцията. Излага уважителни причини за невъзможността да
участва в производството до момента, предвид претърпяна на 03.06.2020г. травма
и вътреставни увреди на лява колянна става при слизане от автобус с
последващи силни травматични болки и
затруднения, направени оперативни интервенции непозволяващи явяването му пред
органите на съдебната власт на 17.06. 2020г., като следоперативния период ще
продължи повече от 60дни, в каквато връзка му е издадена и служебна медицинска
бележка от МБАЛ „Люлин“ ЕАД-София от
08.06.2020г.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се
от доказателствата по делото, че ищецът П.Ф.Ф. е придобил в собственост по
покупко-продажба, извършена на 04.08.2010г. във формата на нотариален акт за
собственост №92, том I, рег.№1499, нот.д.№91/2010г. на нотариус Г.В. при
РС-п. двуетажна масивна сграда със
застроена площ от 728кв.м., и застроена площ от 734кв.м. по актуална скица,
построена в имот №000237, находящ се в
местността “К., землище с.Ф., община Б.обл. П., с площ на имота от 3.074кв.м.,с
начин на трайно ползване на имота -дървопроизводствена площ, и която сграда, съгласно скица №15-140170 от 18.02.2019г.
представлява имот с идентификатор
76162.502.38.1 по КККР на с.Ф.,
общ.Б.одобрени със заповед №РД-18-1636 от 20.09.2018г. на ИД на АГКК,
разположена в поземлен имот с идентификатор 76162.502.38, означена като селскостопанска сграда, от продавачите
на сградата С.Г.В., И.А.З. и Л.А.В.. Установява се че ЕТ „ЮСС-Ю.М. е придобил собствеността на 15.04.1994г. чрез
покупко-продажба на публичен търг, на
стопанска сграда, с предназначение на сградата-картофохранилище и битова
сграда, както и терена към тези сгради, надлежно определен и одобрен в размер на 7140кв.м.
нормативно определение площи и прилежащи,
съгласно чл.45 и чл.48 от ППЗСПЗЗ /н.а.№9, том II,н.д.№438/1994г., издаден от РС-п./. Съгласно актуална скица на имота с вх.№15-219367 от 04.03.2020г. /исковото
производство е образувано на 25.03.2019г./, поземленият имот е записан с
идентификатор 76162.502.38 по КККР на с.Ф., обл.П., одобрени със заповед на ИД
на АГКК №РД-18-1636 от 20.09.2018г. и е с площ от 3215кв.м.-местност “К.“,
землище с.Ф. с предназначение на територията
-горска, начин на трайно ползване -друг вид дървопроизводителна гора, като
в ПИ има две сгради-сграда №76162.502.38.1-застроена на 734кв.м.,на два етажа,
с предназначение селско-стопанска сграда и втора сграда, разположена в
югозападния край на ПИ, с площ от 9кв.м. и с предназначение-сграда за
енергопроизводство.
Установява се,
че пред община Б.по жалба на ответника Ю.М.
собственик на ПИ, е започнала административна процедура за проверка състоянието
на процесната сграда, като според проверката е констатирано, че последната е подложена
на дългогодишна агресия на атмосферните
води и систематично неподдържане и е получила частична деформация на покривната
конструкция, че покривът не е ремонтиран
и е в аварийно състояние и са наблюдавани участъци с опаднала мазилка. В тази
връзка с писмо подписано от Кмета на
общината П. и Директора на Дирекция „СА“ инж.Б.. и адресирано до собственика на
сградата П. Ф. и до собственика на ПИ, в който се намира последната Ю.М. с
указания, че съгласно чл.195 ал.1 и ал.7
от ЗУТ е необходимо в едномесечен срок собственикът на сградата да извърши
ремонт на покрива и подмяна на изгнили
елементи на покривната конструкция и сградата да се приведе в безопасен и
естетически вид под заплахата общината да приложи разпоредби от ЗУТ, като не се
посочва какви точно и в каква насока /писмо изх.№94-И-21 от 19.07.2016г./. Цитираните
разпоредби на чл.195 от ЗУТ касаят започване от общината на административна
процедура по премахването на негодни за ползване или застрашаващи сигурността
строежи, приключваща с издаването на Кметска заповед за премахване на такива
строежи по чл.195 ал.6 от ЗУТ, както и ангажиране на имуществената отговорност
на собственика на такъв обект за причинени вреди и пропуснати ползи. Изпратеното
писмо е по повод депозирана жалба от Ю.М. с вх.№02-Ж-13 от 01.04.2016г. /л.10/.На
страните е изпратено и второ писмо подписано от кмета на Община Б.директора на Дирекция
СА и от младши експерт „СК“ с изх.№02-Ж-19 от 08.07.2019г. по повод подадена
жалба с вх.№02-Ж-19 от 10.05.2019г. от Ю.М., според което и в резултат на
извършена проверка на място по жалбата е констатирано, че сградата с идентификатор 76162.502.38.1, находяща
се в ПИ с идентификатор 76162.502.38
вследствие на атмосферни условия и системно неподдържане покривната й
конструкция е частично разрушена, на места липсват улуци и водосточни тръби за
отвеждане на дъждовната вода, налични участъци с отпаднала мазилка, паднали върху
терена парчета от мазилката, стъкла и керемиди, и че се застрашава здравето и
живота на гражданите. Общинската администрация се позовава на разпоредбата на
чл.195 и чл.196 от ЗУТ като указва в двумесечен срок собственикът на сградата
да поправи, да заздрави или премахне сградата,
за които възстановителни дейности да бъде уведомена общината, като на
собственика следва да се осигури достъп до сграда от страна на собственика на
ПИ Ю.М.. Съгласно приложен констативен протокол от
04.07.2019г. от служители на Община Б.по повод на жалба на собственика на
ПИ в който се намира процесната сграда Ю.М.,
с вх.№02-Ж-19 от 04.04.2019г., комисията е установила състоянието на сградата и
окончателната констатация е, че сградата е застрашена от самосрутване и е даден
двумесечен срок на собственика на сградата да я поправи, заздрави или премахне.
За изясняване на делото от фактическа страда са изслушани
основно и допълнително заключение по назначена техническа експертиза, изготвени
от вещото лице Б.З. Г.. В основното заключение, с вх.№2739 от 04.06.2020г.
/л.92 и следващите/ експертът е установил, че
ПИ с идентификатор 76162.502.38, се намира в местността “К.“, землище с.Ф.,
общ.Б.обл.П. и е записан като частна собственост, представлява горска
територия, НТП-друг вид
дървопроизводителна гора с площ от 3215кв.м., стар номер 000237,
съгласно заповед за одобрение на КККР №РД-18-1636 от 20.09.12018г. на ИД на
АГКК, като в него е изградена сграда от
основното застрояване със селскостопанско предназначение, представляваща сграда
с идентификатор 76162.502.38.1, обл.П., общ.Б.,с.Ф., представляваща частна
собственост на чужди физически и
юридически лица. Установено е, че сградата има
функционално предназначение-селскостопанска сграда със застроена площ от
734кв.м., на два етажа, с разгъната застроена площ /РЗП/ от 1458кв.м., като средната
височина на сградата е от 7.80 метра линейни /м.л./. Допълнено е, че сградата е
изградена с железобетонна конструкция-колони, греди и плочи, с оградни стени от
тухла и двускатна дървена покривна
конструкция, покрита с керемиди. Установено е при огледа на място, че сградата
е необитаема и неизползваема, строена от бившето ТКЗС за картофохранилище през
1954г.-1956г., има правоъгълна форма и е с размери в план-57.70/12.72 м.л.
Установено е от експерта Г.още, че сградата е разположена свободно стояща в
имота, като начина на обслужването й се осъществява през имота от изградена
външна двукрила метална врата от югозапад с ширина от 2.65м.л. към местен
горски път с мека настилка. За да
определи прилежащия терен, съгласно
нормата, посочена в приложение №1 към чл.21 от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ,
експертът използва методика за определяне на прилежащия терен за имот за други
нужди. В тази връзка уточнява и посочва, че
при сгради, състоящи се от два етажа и с дължина по-голяма от 20 м.л.,
разстоянията от страничните/късите/ им ограждащи стени са най-малко 1/3 Н, /но не по-малко от
3.00м.л./, а от дългите им ограждащи стени-1/2 Н, посочени в схематично
положение №3 към приложение №1. На следващо място е посочено от експерта,
че частта от имота, която е прилежащия
терен е сбора от застроената площ на цялата
сграда плюс периметърът на двете дълги ограждащи стени на първия надземен етаж
умножен по 3.90 м.л. плюс периметърът на
двете къси ограждащи стени на първия надземен етаж умножен по 3.00 м.л. плюс площта в ъглите на застроената
площ /3.90 х3/ х 4.На тази база и посочената методика за определяне на прилежащ
терен в имот за други нужди, е установено, че
сградата №1 със застроена площ от 734кв.м. плюс периметърът на двете
дълги ограждащи стени на първия надземен
етаж, умножени по 3.90м.л. се равнява на 450.06м.кв. плюс периметърът на двете
къси ограждащи стени на първия надземен
етаж, умножени по 3.00м.л се равняват на 76.32кв.м. плюс площта на ъглите от
46.80кв.м. Според експерта към определената нормативно прилежаща площ се прибавя и прохода за преминаване и
обслужване към външната входна врата с ширина до 2.65м.л. и дължина от 19м.л.
равняваща се на 48.64кв.м. Въз основа на тези изчисления общата прилежаща площ,
получена от сбора на горе изчислените площи е в размер на 1355.82кв.м. към
сграда №1 и в процентно отношение прилежащата площ е по-голяма от застроената
площ на сградата като съотношението е 185:100 или застроената площ на сградата
представлява 54.14 % спрямо общата прилежаща площ. В заключението си експертът
уточнява, че процесната необходима площ, съобразно нормативните разпоредби, за
да бъде използвана процесната сграда по предназначение с прилежащата площ и
необходим достъп за извършване на ремонт е определена съгласно нормата посочена
в приложение №1 към чл.21 от Наредба №7 за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
/ПНУОВТУЗ/.При изчисляване на необходимата прилежаща площ експертът е взел в
предвид средната височина на сградата от 7.80метра линейни. В съдебно заседание
експертът Г.поддържа заключението си. Допълва, че на място имота е обграден с
метална ограда, достъпът до сградата не е свободен и затова е посочил
освен необходимата прилежаща площ за
обслужване около сградата и проход към съществуващата входна врата на ПИ. Уточнява, че ПИ има само един единствен вход-външна метална входна
врата, намираща се в югозападната част и че това е съществуващия вход за
имота-метална двукрила входна врата. Обяснява, че е ползвал измерванията на
сградата, които е направил по друго
дело, в присъствието на собственика на ПИ. За настоящото заключение твърди, че
не е правил непосредствени измервания тъй като не му е бил осигурен достъп от
собственика на ПИ поради постъпването му в болница за лечение. Обяснява, че е
предложил на М. да влезе в имота откъм задната част в негово отсъствие, но му е
било категорично забранено. Посочва и техническите средства, които е използвал
за да извърши замерванията-лазерна ролетка и по два начина-стрехата на сградата и билото на сградата, като е взел
средното аритметично число от 7.80м. височина тъй като сградата е с двускатен покрив и има по-висока
и по-ниска част. Категоричен е, че няма как да са се променили данните от предишното
измерване тъй като това е една сграда и тя не може да се намали или увеличи и
че не може да бъде измерена по друг начин освен с лазерна рулетка предвид
голямата височина от 7.80м. и че няма как да се изкачи отгоре и да пуска рулетка. По искане на ответника
направено чрез пълномощника му адв.С., е допусната допълнителна задача експертът Г.да прецени за възможност да бъде осигурен
друг подход към сградата като се направят измервания в присъствието на
ответника, като оспорвания във връзка с методиката за измерване на височината
на сградата не са въведени от адв.С. от името на ответника, в частност
определянето й и съобразяване с подпокривното пространство при измерването й.
В тази връзка е изготвено и депозирано
по делото допълнително заключение от експерта Г., с вх.№260208 от 15.092020г.
/л.110 и следващите/, според което и в резултат на извършен повторен оглед и
измервания на имота, са констатирани същите измервания така както са отразени и
записани в основното заключение. Уточнено е, че съгласно чл.24 от ЗУТ определянето на височината на сградата се
извършва в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за
съответната ограждаща стена, до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната
плоскост при сгради със стрехи. Изхождайки от тази норма, експертът е
установил, че измереното на място от котата на средното ниво на прилежащия
терен за дългата ограждаща стена, до кота на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост е от 6.40метра линейни.
От друга страна, измереното на място от котата на средното ниво на прилежащия
терен за късата ограждаща стена, до котата на пресечната линия на фасадната
плоскост с покривната плоскост е от 9.30метра линейни, при което е определил,
че средната височина на сградата, съгласно чл.24 от ЗУТ е равна на
7.80м.л./6.40 +9.30 =15.70 :2 =7.85 /~ /приблизително равно на 7.80м.л. Посочва още, че
сградата е разположена свободно стояща в имота, като начина на обслужване се
осъществява през имота от изградена външна двукрила метална врата от югозапад с ширина до 2.65
м.л. към местен горски път с мека настилка, който местен горски път е записан като ПИ с идентификатор 76162.502. 48, представляващ публична общинска собственост-с.Ф., общ. Б.обл.П., м.“К.“, земеделска територия, НТП-за селскостопански,
горски, ведомствен път с площ от 58кв.м.,стар номер 502048, съгласно заповед за
одобрение на КККР №РД-18-1636 от 20.09.2018г. на ИД на АГКК. Установено е от
експерта, че мястото което предлага ответника
М. за определяне на друг подход, от
ляво на съществуващ от към лицето трафопост
в имота, и представлява ПИ с идентификатор 76162.1.1113, частна държавна
собственост, в м. “Алиманови Ливади“, представляващ горска територия, НТП-друг
вид дървопроизводителна гора, с площ от 42039кв.м., стар номер 000010 по същата
заповед за одобрение на КККР и означено на приложената скица. Според експерта
преминаването през чужд имот се извършва със съгласието на собственика и след определяне
на обезщетение за право на преминаване-чл.192 ал.6 от ЗУТ. Изводите на експерта
Г.са, че няма друга възможност да се
осигури друг подход към сградата, без да се използва единствения вход към
момента.
Повтаря,
че извършените на място измервания в присъствието на ответника нямат различия с предходното заключение, необходимата
площ съобразно нормативните разпоредби, за да
бъде използвана процесната сграда по предназначение с прилежащ терен и
необходим достъп за извършване на ремонт съгласно нормата по приложение №1 към
чл.21 от цитираната Наредба е от 1355.82кв.м.
Според
предлагания от ответника проход, от
мекия горски път пред входа на ПИ, следва
да се направи отклонение и се навлезе на север в ПИ държавна собственост с идентификатор 76162.1.1113, след което се да
прави завой на изток под ъгъл от 90% и да се навлезе в ПИ на ответника от
югозапад, и северно от трафопоста, което
предполага и разрушаване /премахване на съществуващата метална ограда северно
спрямо съществуващата от югозапад двойната метална врата, която е с ширина
2.65л.м., и е разположена и южно от
трафопоста /виж скицата на л.113/.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа и допълнителното си заключение. Обяснява,
че сградата е с двускатен покрив, в ниската част на стрехата височината е 6.40м.,
а в двете фасади където става пречупването на покрива е по-висока, поради
което при определянето на височината се
взема средната височина на сградата, за да направи изчисленията. Посочва, че
при измерване на височината откъм късата
страна е взел в предвид височината на покрива. Повтаря, че височината на сградата се определя в абсолютни мерки от
кота на средното ниво на прилежащия терен
за съответната ограждаща стена до котата на пресечната линия на стената
на фасадата с покривната плоскост, или това е
стрехата. Повтаря, че сградата е с двускатен покрив, като стрехата по
двете фасади е висока 9.30м. или че това е пресечната точка на външната
ограждаща стена с пресечната точка на
покривната плоскост, а в дългите страни е от 6.40м. Предвид на това, експертът за да
определи височината на сградата взима средното аритметично число на измерените две височини. Обяснява, че на високата част стига до стрехата, пресечната
точка на покривната плоскост, която е висока от 9.30м. и че съгласно указанията
в чл.21 от ЗУТ следва да се измери височината на цялата стена с пресечната
точка на покривната плоскост, което представлява фасадната стена, висока 9.30м. Допълва, че в хипотеза на две височини
на две плоскости, за да се определи средната височина трябва да се вземе
средното аритметично число. Категоричен
е, че няма как да се вземе по-ниската стена и по-високата да остане извън изчисленията. Повтаря, че изчисленията
за необходимата прилежаща площ е направил съгласно нормите заложени в
Приложение №1 към чл.21 от цитираната Наредба и че там е посочена методиката за
изчисление и по нея е направил изчисленията. Поддържа, че е определил
прилежащата площ за ползване и че ползването означава, че за да стигнеш до тази
сграда, за да си извършиш необходимия ремонт който трябва и че в случая това
представлява минималната определена площ, която се полага към сградата. И че в
тази минимална определена площ следва да се извършат всички дейности за нейното
обслужване и че в това самообслужване влиза и понятието ремонт, защото за да се
обслужва една сграда трябва да се ремонтира и поддържа. Във връзка с липсата на
друга възможност за определяне на подход към сградата, експертът допълва, че
веднага след съществуващият на място трафопост е налична денивелация на терена и
има един скат с разлика между нивото на прилежащия терен на сградата към нивото
на трафопоста от 2/два/метра височина. Експертното мнение на вещото лице Г.е, че в тази ситуация за да се направи подход там на място трябва
да се извърши преустройство върху терена като се насипе този скат и да се
създаде път за достъп при преминаване. Поддържа, че предложеният от него
вариант за подход към сградата, посочен на скица, приложена към основното
заключение, е възможния най-пряк път, който съществува като подход и като път. Счита,
че няма как да се създаде нов път за
подход без да се направи преустройство. Допълва още, че самият трафопост е
разположен в най-ниската част на имота и
че ако трябва да се засипва зад него за да се създаде една чупка, означава, да
се затрупа целия трафопост, който освен това трябва да има прилежаща площ за
обслужване и че избраният от експерта начин на подход до сградата е
най-безболезнения.
Тази фактическа обстановка възприе въззивният съд .
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено
е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му
компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен
интерес за ищеца като собственик на постройка, намираща се в чужд имот да му бъде признато право да ползва
земята, върху която тази постройка разположена доколкото му е необходимо за
ползване на постройката според нейното предназначение, в случая като
селско-стопанска сграда-бивше картофохранилище, респективно да може да я поддържа или да
извършва необходимите ремонтни дейности по нейното поддържане, възстановяване и запазване. Факт е, че до момента такова
право на ползване не му е било учредено от собственика на земята, в която се
намира сградата.
От
друга страна наложителността от установяване на такова право на ползване като
необходима площ за извършване на конкретни належащи ремонтни дейности за
запазването на сградата предполага наличие на правен интерес да предяви този
иск срещу собственика за земята, доколкото ПИ е ограден с метална мрежа и
затворен от собственика му без възможност на собственика на сградата да има
достъп до нея за да я ремонтира и
извърши належащи СМР. Факт е, че не е налице сключен договор между собственика
на чуждия поземлен имот и собственика на сградата, намираща се в този имот с който
въпроса за учредяване на право на преминаване през ПИ да е уреден доброволно с
писмен договор с нотариална заверка на подписите. Факт е, че към момента няма издадена общинска кметска
заповед от община Б.в производство по чл.192 ал.2 във връзка с ал.4 от ЗУТ за
учредяване на право на преминаване. В този смисъл за ищеца е налице правен
интерес да иска от съда да разреши правния спор и да признае правото му да
ползва чуждия имот с оглед нуждите си от достъп до собствената си сграда и за
извършване на необходимите ремонти. Затова обжалваното съдебно решение не е
недопустимо, тъй като е постановено по допустим иск по чл.64 от ЗС, още повече,
че спорът ще бъде разрешен със сила на присъдено нещо за разлика от административното
производство по реда на чл.192 от ЗУТ и заповедта на кмета няма да има такъв
стабилитет и обвързаност каквато има съдебното решение. В този смисъл, няма
пречка страната да иска да се защити по исков ред, и едновременно с това да
иска защита по административен ред. В случая следва да се отбележи, че в
започната административна процедура, същата е инициирана от собственика на ПИ,
който иска чуждата сграда да бъде премахната
като самосрутваща се и опасна за имота му за което е започната процедура по чл.195 от ЗУТ за премахване на негодни за ползване и застрашаващи сигурността строежи,
която процедура включва издаване на кметска заповед с която се задължава
собственика на строежа да извърши в определен срок необходимите ремонти и
възстановителни дейности за поправяне или заздравяване /ал.4/, като при
неизпълнение издава заповед за премахване на строежа /ал.6/ след съответните
констатации в протокол на назначена от кмета комисия. В случая, инициираното
исковото производство по чл.64 от ЗС има съвършено друг предмет и преследва други правно допустими цели и
защита. В този смисъл исковата претенция е допустима предвид на фактите и обстоятелствата
изложени в исковата молба от ищеца П.Ф.Ф..
По
същество исковата претенция е основателна като въззивната инстанция напълно
споделя мотивите развити от първоинстанционния Пещерски районен съд, изложени
към обжалваното решение и съгласно чл.272 от ГПК препраща към тях.
В
допълнение следва да се посочи и следното: Съгласно трайната и последователна
практика на ВКС на Р България, /решение № 1010 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 2734/2008
г. на ВКС/, собственикът на правото на строеж, респективно
на изградената сграда, има право да ползва мястото, но това негово право е
ограничено - само доколкото това е необходимо за ползването на постройката по
предназначението й / чл.64 от ЗС/ и се отнася до площи, прилежащи и/или
обслужващи сградата - път, пътеки и зелени площи. Ползването не може да засяга
правата на собственика и да превръща суперфициарният собственик в собственик на
мястото. От друга страна, при определяне размера на правото да ползва мястото следва безусловно да се съобрази изискването за осигуряване
на достъп до сградата на ищеца П.Ф. по най-икономичен начин, включително
доколкото това се налага и чрез ползване на терен в дворното място на ответника
Ю.М., като се държи сметка за съществуващото фактическо положение извън спорния
имот и възможността да се осигури достъп до постройката, без да се преминава по
дължината на целия терен на ответника, без да се променят границите или
предназначението на процесния имот, а само да се регулират отношенията във
връзка с ползването му. В случая, видно от основното и от допълнителното заключение на експерта Г.и
приложените скици, предвиденият достъпът до двуетажната селскостопанска сграда
се осъществява по възможно най- късия като разстояние път от външния за ПИ път,
публична общинска собственост ПИ 76162.502.48,
достигащ непосредствено до двукрилата метална входна врата на ПИ
76162.502.38, собственост на ответника М., в който се намира процесната сграда
с идентификатор 76162.502.38.1, собственост на ищеца. Определената прилежаща
площ към сградата е свързана непосредствено с прохода към сградата и започващ
от металната входна врата на ПИ, обхваща терен заключен между южната и югоизточната
граница на ПИ и съществуващия на място и северно от така очертания
проход/оцветено в синьо/ трафопост, като отстоянията от прилежащия терен са между 3.00 м.л. /три метра/ и 3.90м.л./три
метра и деветдесет сантиметра/, като това е минимално предвидената прилежаща
площ към сградата, необходима за ползване от собственика на сградата с оглед
предназначението на сградата,както и за извършва необходимите ремонти. Прилежащата
площ е определена при точно спазване на нормативната уредба и съществуваща
методика. Вярно е, че експертът е ползвал нормите на чл.21 и Приложение №1 по
Наредба №7, определящи прилежащите терени към съществуващите жилищни
блокове/жилищни терени/ и че процесната
сграда и терена не са такива. Независимо от това не съществува пречка тази
норми да се използват и за конкретния случая доколкото норми, определящи
прилежащите терени в производствени терени и територии няма предвидени. Прилагането по аналогия на тези правила за определяне
на прилежащия терен в случая е допустимо по аналогия и не накърнява
интересите на собственика на ПИ нито на собственика на сградата, тъй като
липсва друг ред за определяне на този терен. Както се посочи, според правилото на чл. 64 от ЗС собственикът на
постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за
използването на постройката съобразно нейното предназначение. Целта на
разпоредбата е при разделна собственост на земята и постройките върху нея да
бъде максимално защитена възможността за ползване на земята от нейния
собственик. Използването на земята от суперфициарния собственик не може да е
безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото
ограничаване на правото на собственика на земята да я използва. Затова законът
определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за
ползването на сградата пространство. Законът за устройство на територията създава ред по който да се определят
прилежащите площи към съществуващите сгради. Така в чл.22 ал.7 от ЗУТ е
направено препращане за определянето на размера на прилежащите площи към
съществуващите сгради към Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Според смисъла, вложен в ЗУТ, прилежащата площ към сградите следва да се приеме
за площ, необходима за обслужването на съответната сграда, а изричното
посочване на закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради, води до
извода за приложимост на нормите на процесната наредба и при определяне на
площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде
ограничено при разделна собственост между земята и постройките върху нея. В
случая, Пещерският районен съд е определил прилежащата площ съобразно
Приложение №1 към чл.21 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като е
съобразил изцяло експертното заключение на в.л. Г.. Прилежащата площ на сградите е площ,
необходима за обслужването на съответната сграда. Разпоредбите на чл.25, а
заедно с това и тези на чл.24 и чл.26 от Наредбата уреждат нормативи за
плътност и интензивност на застрояването на имотите, като тези понятия са определени в § 5 т.17 и т. 19
от ДР ЗУТ, съответно в чл.9 и чл.10 и от Наредба №7 от 22.12.2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. С тези нормативи се определя обема, до който може да се извърши
застрояването на поземления имот, като част от площта му, но не и прилежащите
към сградите площи. Изводът който се налага е, че въз основа на тях не може да
се определи прилежащата към сградата площ когато терена и построените в него
сгради или част от тях принадлежат на различни собственици. Поради тази причина
прилежащите площи към процесната селскостопанска сграда са определени от
експерта Г.по реда на чл.21 от Наредбата №7 от 22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В
тази връзка виж и решение №538 от 09.07.2010г. по гр.д.№519/2009г. на ВКС IV г.о. и други. Височината на сградата е правилно
определена, като са съобразени всички фактори и параметри, имащи отношение към
определянето й. Вярно е, че според нормата на чл.24 ал.2 от ЗУТ
височината на сградата не включва височината на подпокривното пространство,
но изключването му става само при строго
налични основания за това- ако то остава зад равнината, проведена под 45
градуса спрямо хоризонта от линията на пресичане на фасадната плоскост с
горната повърхност на корниза или стрехата, а при сгради без корнизи и без
стрехи - от най-високата точка на ограждащите стени. Тази норма е
възпроизведена и в чл.74 ал.2 от Наредба №7 от 22.12.2003г. като за
приложението на визираната възможност, освен градуса на наклона на покривната
повърхност, законът поставя и второ условие - котата на билото да не превишава
с повече от 4,5 м. котата на корниза, съответно на стрехата или на най-високата
точка на ограждащите стени, тоест височината на мансардата, включваща подпокривното
пространство, да е до 4,5 м.
В случая, тази норма е съобразена от експерта.Различната
височина на сградата без подпокривното пространство от 6.40м., измерена от
котата на средното ниво на прилежащия терен за дългата ограждаща стена, до кота
на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост, от една страна,
и от друга страна височината от 09.30м. е
измерена на място от котата на средното
ниво на прилежащия терен за късата
ограждаща стена до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с
покривната плоскост от друга, е обективен факт, установен от експерта Г.,
измерването на височината е извършено по един и същ начин като различни
стойности касаят различни части от измерваната сграда заради двускатната
дървена покривна конструкция, покрита с керемиди-котата на средно ниво прилежащ
терен за дългата ограждаща стена; котата на средното ниво на прилежащия терен за късата ограждаща
стена, до кота пресечната линия на фасадната плоскост с покривната
плоскост съответно за дългата ограждаща
стена и за късата ограждаща стена, тоест
налични са две величини за
височината на сградата. Методиката не позволява да се взема само по-ниската височина на сградата
или само по-високата височина на сградата,поради което следва да се определи
средната височина на сградата, която се явява средноаритметичната от двете
стойности, в случая от 7.80линейни метра. Ако се вземе само по-ниската
височина, собственикът на сградата би бил ощетен за сметка на собственика на
земята с по-малката от реално необходимата площ да ползва сградата и да извърши
ремонти дейности.Ако се вземе в предвид само по-високата стойност на височината
на сградата, собственикът на земята би бил ощетен с предоставяната
по-голяма площ, от действително
необходимата прилежаща площ за ползване на сградата по предназначение и за
ремонтни дейности.
Справедливостта налага в такава хипотеза и за да не се накърняват
съществено правата на страните, да се вземе в предвид средната стойност на височината на сградата,която в случая е определена от
експерта Г.на 7.80линейни метра.
В този смисъл обжалваното решение е валидно, допустимо и
същество правилно и не са налице пороци на същото изложени във въззивната
жалба.
По въпроса за възможността да се обособи друг
проход към сградата, въззивният съд намира, че с оглед на конкретната
конфигурация и местоположение на сградата
и поземления имот, на съществуващия на място трафопост с ясно изразена
денивелация и скат такава възможност не съществува. Предложеният от експерта Г.вариант
за проход е възможно най-функционален, най-ефективен, най-удобен и
най-безпроблемен и за двете страни и
чрез него се осигурява непосредствен достъп до сградата от входа на поземления имот през
съществуващата двукрила метална врата.
Същият е разположен в южната и югоизточната част на
ПИ, в най-ниската част от денивелацията на терена и е разположен до югоизточната
границата на имота, като за реализирането на прохода не е необходимо да се
извършват каквито и да било допълнителни разходи или преустройства. Вариантът
предлаган от ответника М. е достъпът да се реализира чрез преминаване от общинския
път през друг съседен отляво имот, и влизане в ПИ през вход, разположен северно
от съществуващия трафопост при налична
висока денивелация, което не е функционално и не е икономически ефективно,
касае се за излишно удължаване на разстоянието от входа на ПИ до сградата, заобикаля
се съществуващия вход на ПИ през металната врата, както и се предвижда завой
на прохода в чуждия имот на 90%, което би довело до практически
затруднения за нормално преминаване на строителна или друг вид техника във
връзка с ремонта и ползването на
сградата.Този вариант за проход е по-нефункциониращ, по-труден и по-недостъпен,
по-затормозяващ преминаването и некачествен в сравнение с първия вариант, и
най-вече поради това,че за него ще следва по необходимост да се извършват
преустройства, премахване на част от металната ограда на ПИ, извършване на
насипни дейности във връзка с денивелацията, нестабилност на трасето и опасност
да бъде частично засипан трафопоста.
Предвид изложеното, Пазарджишкият окръжен съд намира, че ще
следва да потвърди изцяло обжалваното решение.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пещерски районен съд №260108 от
23.10.2020г. постановено по гр.д.№400/2019г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния
касационен съд на Р България.
Председател: Членове:1. 2.