Определение по дело №375/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Кюстендил, 01.09.2020 г.

 

      Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание на първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

КАЛИН ВАСИЛЕВ – мл. съдия

       Като разгледа докладваното от младши съдия К. Василев в. ч. гр. д. №375 по описа за 2020г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа "Обжалване на определенията", чл. 274 – чл. 279 от ГПК.

 

Делото е образувано по частна жалба с вх. №6553/07.07.2020г. /изпратено по пощата на 06.07.2020г./ от  Л.М.М., адрес: ***, чрез адв. Д.А., адрес: гр. ***, против определение от 17.06.2020г., постановено по ч. гр. д. №252/2020г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение и е прекратено производството по ч. гр. д. №252/2020г. по описа на ДРС.

В частната жалба се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Жабоподателят намира, че заявителят е получил уведомлението за постъпило възражение на 12.03.2020г., от когато е започнал да тече едномесечният срок за предявяване на установителния иск и уведомяване на заповедния съд за това действие. Изтъква се, че поради въведеното извънредно положение в страната през това време не са текли процесуални срокове и съответно счита, че срокът за извършване на указаните действия фактически изтича на 12.06.2020г. Съдът следвало да укаже на заявителя за неблагоприятните последици в случай на неосъществяване в срок на необходимите действия. Сочи се, че установителният иск бил предявен в съда на 08.05.2020г. и въз основа на това било образувано гр. д. №627/2020г. по описа на първи състав на ДРС. Коментира се в жалбата, че макар съдът да няма задължение да следи за предявяане на установителния иск, то практически се осъществявало от съдиите, то се правело, понеже имало техническа обезпеченост за това. Намира, че пропускът на заявителя да уведоми заповедния съд за предявения установителен иск не било съществено процесуално нарушение, което да доведе до обезсилване на заповедта за изпълнение на парично задължение. По този начин се препятствала възможността заявителят да реализира съдебно правата си чрез установителния иск.    

        Длъжникът по заявлението по чл. 410 от ГПК – М.Л. П., е получила препис от частната жалба като в едноседмичния срок не е представила отговор по нея.

 

 

           Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

 

          Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и след заплащане на дължимата държавна такса, в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

        На 07.02.2020г. е входирано в ДРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Заявител е Л.М., а за длъжник е посочена М.Л., описани са подробно претендираните суми.  Образувано е ч. гр. д. №252/2020г. по описа на ДРС. На 10.02.2020г. е издадена заповед за парично изпълнение в полза на заявителя. Съобщението за това е изпратено на длъжника и в едномесечния срок, съгласно чл.414, ал.2 от ГПК, е постъпило възражение за дължимост на претендираните суми по заповедта. Поради това на заявителя е изпратено съобщение, получено на 12.03.2020г. с указване на възможността за предявяване на иск относно вземането в едномесечен срок. Посочено е в съобщението, че ако не бъде представено доказателство за предявяване на иск заповедта за изпълнение  ще бъде обезсилена изцяло или частично. До датата на постановяване на  атакуваното определение – 17.06.2020г., пред заповедния съд не е постъпило уведомяване с прилагане на доказателства за предявяване на установителен иск от заявителя.

         Настоящият съдебен състав намира, че разгледана по същество въззивната жалба е  основателна по следните съображения:

         С решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. е въдено извънредно положение в страната, като с чл. 3, т. 1, предложение първо от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13.03.2020г. е посочено, че до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове включително по граждански съдопроизводства. Съгласно Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) в §13  е определено, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". По този начин 21 май 2020г. се явява първият ден от започването на едномесечния срок за заявителя да представи пред заповедния съд доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си по заявлението. Този срок изтича съответно на 22.06.2020г. /тъй като 21.06.2020г. е неделя, неработен ден/. Ето защо към датата на постановяване на определението – 17.06.2020г., с което е обезсилена заповедта за изпълнение по, не е изтекъл едномесечния срок. Т.е. нарушени са законоустановени права на заявителя. Съдът не споделя мотивите, изложени в жалбата, че съдът може да извършва, поради техническа обезпеченост, справки за заведени дела и поради това не следва да прегражда пътя за реализиране на правата по съдебен път, но ще отмени на други основания атакуваното определение. Мотивите на ДРС са правилни и следват нормите и съдебната практика, но не се отчита спецификата, произтичаща от извънредното положение, оказала нормативно влияние върху процесуалните срокове.  На заявителя са указани в съдебното съобщение за неблагоприятните последици от неизвършване на посочените действия. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя и не е достатъчно само постъпването на исковата молба в регистратурата на съда, но и уведомяването в указания едномесечен срок на съда по заповедното производство, че искът е предявен. То може да се извърши освен с представяне на изрично заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство, като съдът по заповедното производство би могъл да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни (определение № 494/2.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 403/2010 г., ІІ т. о., определение № 105/25.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 858/2010 г., ІІ т. о.).

         На база изложеното настоящият състав на Окръжен съд – Кюстендил ще отмени атакуваното определение като неправилно и ще върне делото за продължаване на съдопроизводствените  действия по него.

  

     По обжалваемостта:

     Настоящият съдебен акт е окончателен и необжалваем, доколкото не е преграждащ правата на страните, а тъкмо обратното.    

     Водим от изложеното, съставът на Кюстендилския окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

      ОТМЕНЯ определение от 17.06.2020г., постановено по ч. гр. д. №252/2020г. по описа на Районен съд – Дупница И ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

  

        Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

                                  

                                                                                            2.