Решение по дело №1542/2018 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№           /22.04.2019г., гр. Провадия

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                   II състав

На трети април                                         две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар Н. С.

Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова

гражданско дело № 1542  по описа за 2018г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от С.А.Н. с ЕГН ********** *** срещу „ЗК Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********

В исковата молба ищецът твърди, че му е наложен запор върху трудовото възнаграждение на 21.09.2018г., с което действие разбрал за образувано срещу него изпълнително дело 201889504401880 на ЧСИ Людмил Станев с взискател ответникът. След справка установил, че делото е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден срещу ищеца в полза на ответника по влязло в сила на 08.07.2013г. Решение №173/08.07.2013г. на РС Провадия по гр.д.210/2013г. на ПРС. Твърди, че не дължи посочените суми, тъй като била изтекла давността за събиране на вземането. Твърди, че давността започва да тече от влизане в сила на съдебното решение – 08.07.2013г., давността за събиране на вземането била изтекла на 08.07.2018г., т.е. преди датата на образуване на изпълнителното дело от взискателя с депозирана молба с вх. №11397/14.09.2018г. до ЧСИ Людмил Станев. Твърди се, че процесуалния представител на ответното дружество подава молба за снабдяване с изпълнителен лист на 07.10.2013г., а получаването му е станало на 25.06.2014г.. Извършените действия не представлявали основание за прекъсване на давността в нито една от хипотезите на чл.116 от ЗЗД. Издаването на изпълнителен лист и образуването на изпълнително дело не прекъсвали давността. Твърди се, че в хода на принудителното изпълнение ищецът не е признал вземането.

Иска се съдът да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника вземането предмет на изпълнителното дело 201889504401880 на ЧСИ Людмил Станев в размер на 6960,53 лева, от които: 2952 лева – главница по заплатено обезщетение на собственика на увреденото МПС – лек автомобил „Пежо 306“, с рег.№ *****, както и сумата от 14.60 лв., представляващи ликвидационни разноски , на основание чл. 247, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до съда – 21.11.2018г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски; 1 443.45лв. направени по делото разноски , на основание чл. 78 ал.1 от ГПК;  1 664.88лв. -  лихва за забава върху главницата считано от 14.03.2018г. до 02.10.2018г.; 100лв. юрисконсулско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело; 785.00 лв. такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ е вкл.ДДС.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от процесуалния представител на ответника.

В него се излага, че подадения иск е допустим, но неоснователен. Сумата по изпълнителното дело срещу ищеца била в размер на 6959,93 лева. Твърди се, че ищецът не сочел нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по гр.д.210/2013г. на ПРС по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК. Ищецът бил уведомен на 21.09.2018г., че срещу него се води изпълнително дело, като подал иска на 22.11.2018г.. През този период ищецът не оспорил вземането по изпълнителното дело, което можел да стори още с уведомяването си за него. Не били настъпили нови факти след образуване на изпълнителното дело.

В съдебно заседание ищцецът чрез процесуалния си представител пледира за уважаване на предявения иск, ответника не изпраща представител и не изразява писмено становище.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От събраните по делото писмени доказателства - Решение № 173/07.07.2013 г. по гр.д. № 210/2013 г. по описа на РС Провадия; Молба от ЗК“Лев инс“ АД с вх. № 5073/07.10.2013 г.; Изпълнителен лист от 09.10.2013 г.; Молба от ЗК“Лев инс“ АД с вх. 11397/14.09.2018 г.; Разпореждане на ЧСИ Людмил Станев от 14.09.2018 г.; Извлечение по сметка BG77 CECB 9790 50G9 0771 00; Известие за доставяне от 21.09.2018 г. се установява, че  ищецът е осъден с неприсъствено решение от 07.07.2013г влязло в сила в деня на постановяването му да заплати на ответника следните суми: 2952 лева – заплатено обезщетение на собственика на увреденото МПС – лек автомобил „Пежо 306“, с рег.№ ***** при ПТП настъпило на 01.07.2008г. в гр.*****, за което била образувана преписка по щета No 32222/08 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до съда – 14.03.2013г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 14.60 лв., представляващи ликвидационни разноски, на основание чл. 247, ал.1 от КЗ,  както и направените по делото разноски в размер на 1443.45лв., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. На 09.10.2013г. в полза на ответника по делото по подадена от него молба от 07.10.2013г. е издаден изпълнителен лист, за горепосочените суми присъдени му по Решение № 173/07.07.2013 г. по гр.д. № 210/2013 г. по описа на РС Провадия.

На 14.09.2018г. по депозирана молба с вх. №11397/14.09.2018г. до ЧСИ Людмил Станев от ответника по горепосочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело 201889504401880 на ЧСИ Людмил Станев. Той е разпоредил проверка на имущественото състояние на ищеца. По изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, работодателят му е получил запорното съобщение на 21.09.2018г. като на 24.10.2018г. работодателя му превежда по сметка на ЧСИ Людмил Станев по горепосоченото изпълнително дело 320 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 2952 лева – заплатено обезщетение на собственика на увреденото МПС – лек автомобил „Пежо 306“, с рег.№ ***** при ПТП настъпило на 01.07.2008г. в гр.*****, за което била образувана преписка по щета No 32222/08 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до съда – 14.03.2013г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 14.60 лв., представляващи ликвидационни разноски, на основание чл. 247, ал.1 от КЗ,  както и направените по делото разноски в размер на 1443.45лв., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК; 1 664.88лв. -  лихва за забава върху главницата считано от 14.03.2018г. до 02.10.2018г.; 100лв. юрисконсулско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело; 785.00 лв. такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ е вкл.ДДС.

В тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е образувано изпълнително дело 201889504401880 на ЧСИ Людмил Станев с взискател ответникът за твърдяната сума и на посоченото основание, нововъзникнали факти и обстоятелства, осъществили се след приключване на производството в, което е издадено изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, а именно настъпила в полза на ищеца погасителна давност, че е текла погасителна давност за посочения период, началния момент от който е текла, периода за който е текла.

Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, обстоятелствата, водещи до прекъсване и спиране на давността.

Ищецът успя да докаже, че с влязло в сила на 07.07.2013г. Решение № 173/07.07.2013 г. по гр.д. № 210/2013 г. по описа на РС Провадия е осъден да заплати на ответника 2952 лева – заплатено обезщетение на собственика на увреденото МПС – лек автомобил „Пежо 306“, с рег.№ ***** при ПТП настъпило на 01.07.2008г. в гр.*****, за което била образувана преписка по щета No 32222/08 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до съда – 14.03.2013г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 14.60 лв., представляващи ликвидационни разноски, на основание чл. 247, ал.1 от КЗ,  както и направените по делото разноски в размер на 1443.45лв., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. По молба на ответника на 09.10.2013г. е издаден изпълнителен лист по това съдебно решение, по който ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело на 14.09.2018г., а първото изпълнително действие – запор на трудовото възнаграждение на ответника е извършено с връчване на работодателя му на запорното съобщение на 21.09.2018г..

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсна с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Ответникът не доказа действия водещи до прекъсване на давността докато тя е текла.

Съобразно разрешенията дадени в т. 10 от цитираното тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непосения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Погасителната давност за съдебно установени вземания, каквото е настоящото е 5 годишна на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД, като тя започва да тече от влизане в сила на съдебното решение, в случая от 07.07.2013г. и изтича на 07.07.2018г.. Погасителната давност за събиране на вземането на ответника по издадения му изпълнителен лист е изтекла преди налагането на запора на трудовото възнаграждение на ищеца – 21.09.2018г. и дори преди образуването на изпълнителното дело 201889504401880 на ЧСИ Людмил Станев на 14.09.2018г..

Предвид гореизложеното ответникът не дължи сумите, които е осъден да заплати в съдебното решение, поради погасяването им по давност, не дължи и такси и разноски по изпълнителното дело, тъй като то е образувано по вземане, което е погасено по давност и рискът за заплатените такси и разноски следва да се поеме от взискателя ответник по настоящото дело.

Ищецът е претендирал разноски и такива му се дължат предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК. Сторените от ищеца разноски са в размер на 278.43 лева – заплатена държавна такса, 800 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което надвишава минимума предвиден в Наредба No 1/09.06.2004г. на Висш Адвокатски съвет. Минималното възнаграждение според Наредбата е 678.03 лева. Съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца не е прекомерно предвид, че същото надвишава със 121,98 лева минималното възнаграждение по наредбата и извършената дейност по защита интересите на ищеца от процесуалния му предтавител, явил се в проведеното по делото заседание. Предвид това на ищеца следа да се присъдят разноски в общ размер на 1078.43 лева.                                                                                                              

 

 

 

 

Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че С.А.Н. с ЕГН ********** с адрес *** не дължи на „ЗК Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********************сумата от 6960.53 лева, от които: 2952 лева – заплатено обезщетение на собственика на увреденото МПС – лек автомобил „Пежо 306“, с рег.№ ***** при ПТП настъпило на 01.07.2008г. в гр.*****, за което била образувана преписка по щета No 32222/08 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до съда – 14.03.2013г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 14.60 лв., представляващи ликвидационни разноски, на основание чл. 247, ал.1 от КЗ,  както и направените по делото разноски в размер на 1443.45лв., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, 1 664.88лв. -  лихва за забава върху главницата считано от 14.03.2018г. до 02.10.2018г., 100лв. юрисконсулско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело; 785.00 лв. такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ се вкл.ДДС; предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 201889504401880 на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 на КЧСИ с район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист по Решение № 173/07.07.2013 г. по гр.д. № 210/2013 г. по описа на РС Провадия.

 

 

 

 

ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ No 51 Д ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Н. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1078.43 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………