РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Търговище, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530100977 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 от ГПК по предявени искове с правно основание
чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул.”Хенрик Ибсен”, № 15, представлявано от
Л.Д. -изп. директор, действащ чрез юрисконсулт В.Ц., твърди в исковата молба, че между
ответника Й. Г. СП. с ЕГН ********** от гр.Т., кв.З., бл. ..,вх...,ет..,ап... и „ПРОВИДЕНТ
ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД,ЕИК ********* е сключен Договор за потребителски
кредит № ********* от 24.09.2015г., по който длъжникът не е изпълнявал задълженията си,
като вземането е изискуемо на краен падеж--17.11.2016г. и включва 331,24лв. главница,
ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, до изплащане на
задължението, лихва за забава в размер на 70,15лв. от които 67,17лв. от 15.03.2018г. до
13.03.2020г. и 2, 98лв. от 14.07.2020г. до 12.03.2021г., което вземане е цедирано от
кредитора на настоящия ищец с договор за цесия и за което ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 402/2021г. по описа на РСТ, връчена на
длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради което ищецът счита, че за него е
налице правен интерес от установяване съществуването на посочените вземания.
Претендират се направените разноски в заповедното и в настоящото производства. В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител, постъпила е молба с искане за
разглеждане на спора в отсъствие на негов представител, поддържа иска и моли за
постановяване на неприсъствено решение против ответника, при наличие на предпоставките
1
за това.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил. В
съдебно заседание същият, редовно призован, не се явява и не се представлява, не е взел
становище по исковете и не е направил и искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази направеното искане,
съдът приема, че следва да се постанови неприсъствено решение против ответника, поради
следните съображения:
Доколкото ответникът не е депозирал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от
ГПК, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание и не е поискал делото да се
разгледа в отсъствието му, то съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 238, ал.1 от
ГПК, при наличието на които ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от съдържанието на разпореждане по чл. 131 от ГПК и призовката до същия,
двукратно му е указано, че при неподаване на писмен отговор, неявяване в съдебно
заседание и липса на искане делото да се разгледа в отсъствието му, срещу него може да се
постанови неприсъствено решение, поради което съдът приема, че е налице и
предпоставката по чл. 239,ал.1,т.1 от ГПК.
Видно от представените по делото писмени доказателства- Договор за потребителски
кредит № ********* от 24.09.2015г., ведно с приложенията към него, с краен падеж на
17.11.2016г. и справката към заключението на вещото лице за останалите неизплатени суми,
договор да прехвърляне на вземания от 28.07.2016г., легитимиращ ищеца като кредитор на
вземането, както и предвид обстоятелството, че върху ищецът не пада доказателственатата
тежест да установява отрицателния факт на неплащане на дължимите суми по договора,
съдът приема, че исковете са вероятно основателни, по см. на чл. 239,ал.1,т.2 от ГПК.
Поради изложеното и като счита, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки, а именно-формалните предпоставки по чл. 238,ал.1 от ГПК, както и тези по
същество-по чл. 239,ал.1 от ГПК, съдът приема, че на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК,
следва да се постанови неприсъствено решение против ответника, като следва да се признае
за установено по отношение на същия, съществуване на вземане на ищеца по Договор за
потребителски кредит № № ********* от 24.09.2015г сключен между „Провидент
Файненшъл България” ООД ЕИК ********* и ответницата, задълженията по който са
цедирани на настоящия ищец, изискуеми на краен падеж, а именно- 331,24лв. главница,
ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, до изплащане на
задължението, лихва за забава в размер на 70,15лв. от които 67,17лв. от 15.03.2018г. до
13.03.2020г. и 2, 98лв. от 14.07.2020г. до 12.03.2021г., за което съдът е издал заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 191/22.03.2021г. по ч.гр.д.№ 402/2021г. по описа на РСТ,
на осн. чл. 422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. чл. 87,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноските в
заповедното и в исковото производство, които са в размер на 75лв.(25лв. д . такса и 50лв.
2
юрисконсултско възнаграждение) в заповедното производство и 205лв.(75лв. д . такса,
150лв.депозит за вещо лице и юрисконсултско възнагражение, което съдът определя в
размер на 50лв. в исковото производство, на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК) в настоящото
производство, или общо 275лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК
съществуването на вземане в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул.”Хенрик Ибсен”,
№ 15, представлявано от Л.Д. -изп. директор, против Й. Г. СП. с ЕГН ********** от гр.Т-,
кв..З., бл. ..,вх...,ет...,ап..., за сумата от 331,24лв. главница, ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, до изплащане на задължението, лихва за
забава в размер на 70,15лв. от които 67,17лв. от 15.03.2018г. до 13.03.2020г. и 2, 98лв. от
14.07.2020г. до 12.03.2021г., дължими по Договор за потребителски кредит № № *********
от 24.09.2015г сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД ЕИК ********* и
ответницата, задълженията по който са цедирани на настоящия ищец, изискуеми на краен
падеж-17.11.2016г., и за които ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № 191/22.03.2021г. по ч.гр.д.№ 402/2021г. по описа на РСТ, на осн. чл. 422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК Й. Г. СП. с ЕГН ********** от гр.Т.,
кв..З., бл. ..,вх...,ет..,ап.., да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул.”Хенрик Ибсен”,
№ 15, представлявано от Л.Д. -изп. директор, разноските в заповедното производство в
размер на 75лв. и разноските в настоящото производство в размер на 275лв., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.За защита по дела с материален интерес, продължила повече от три
съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв.,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения
размер по ал. 1.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
3