Решение по дело №630/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на А. Б. ЕООД, с ЕИК204513842, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.5, ап.13, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000253/19.02.2024г., издадена от Н. група, С. П. полиция при ОД на МВР - Бургас, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на П. Б. Х2 с рег. № [рег. номер], собственост на дружеството жалбоподател, за срок от 6 месеца, считано от 17.02.2024г.

В жалбата се твърди, че постановената заповед за ПАМ е незаконосъобразна, издадена при липса на изяснена и посочена в обстоятелствената част фактическа обстановка. Представя доказателства, че водачът е разполагал с валидно към момента на проверката международно свидетелство за управление на МПС, съответстваща на приложение №7 на В. К. за пътното движение от 08.11.1968г.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява лично. Жалбата се поддържа от процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата на основанията, изложени в самата нея.

Моли съда да отмени наложената административна мярка, като му бъдат присъдени и сторените в производството разходи.

Ответникът - Н. група, С. П. полиция при ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Изпраща административната преписка по издаване на оспорената заповед, ведно с писмено становище, в което оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Н. 17.02.2024 г., около 04:00 часа, в [населено място], по [улица] в посока към бул. С. С. пълнолетният А. Б. е управлявал лек автомобил марка " БМВ Х2 с рег. № [рег. номер], който е собственост на А. Б. ЕООД. При извършената проверка полицай при С-р Пътна полиция, при ОДМВР – Бургас водачът не представил СУМПС, което било преценено от проверяващия като липса на правоспособност. За нарушението е съставен АУАН с № 1112823, видно от който, като нарушена е била посочена нормата на чл. 150, ал. 1 от ЗДВП. В момента на проверката са били иззети СРМПС и регистрационните табели на автомобила.

Въз основа на данните от съставения АУАН, Н. група, С. П. полиция при ОД на МВР - Бургас издал против жалбоподателя А. Б. ЕООД оспорваната Заповед № 24-0769-000253/19.02.2024г. за прилагане на принудителна административна мярка, с която, на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е била приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В мотивите на заповедта е посочено именно това, че водачът не притежава СУМПС, т.е. че е неправоспособен. По делото се представят доказателства в обратен смисъл.

Преценени в своята комплексност, те водят до извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:............ 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая, административният орган в обстоятелствената част на оспорената заповед е посочил словесно една от горните хипотези, а именно първата – липсата на правоспособност.

Принудителните административни мерки, засягайки веднага и безусловното правната сфера на лицата и бидейки с изключителен характер, следва да се прилагат стриктно, само в законовите хипотези изчерпателно посочени.

Твърдението за допуснато нарушение по разпоредбата на чл.150 ЗДвП бива оборено с представените по делото писмени доказателства международно свидетелство за управление на МПС издадено от страна по Виенската конвенция за пътното движение от 1968г., отговарящо на елементите на приложение №7 към същата.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че при осъществената проверка на водача е допусната небрежност, като дл. лица е следвало с оглед чуждестранното гражданство на лицето да подходят по-усърдно, като проверят наличието на предпоставките на чл.162, ал.2 ЗДвП. Според същата норма „Чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване.“ Т.е. проверено е следвало да бъде обстоятелството кога е издаден документът за пребиваване и дали е изтекла една година от тази дата. От съдържанието на цитираната норма следва, че след изтичането на този едногодишен срок, същите лица не могат да управляват МПС в страната, до подмяната на чуждестранния удостоверителен документ с национален, т.е. не разполагат с правото да го правят, поради което не са правоспособни.

Допускането на нарушение по чл.162, ал.2 от ЗДвП прави водачът неправоспособен до подмяна на чуждестранното свидетелство с национално, но това е обстоятелство което следва да присъства в мотивите на издадената заповед за прилагане на ПАМ или поне в прехождащите издаването й официални свидетелстващи документи, в случай че заповедта препраща към тях – АУАН, НП, Констативни протоколи и т.н. В съставения против нарушителя АУАН е констатирано нарушение на разпоредбата на чл.150 ЗДвП, (която хипотеза служителят не разполага с база данни, за да провери, доколкото водачът е чуждестранен гражданин), но не присъства констатация за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.162, ал.2 ЗДвП.

След като органът не е изложил както фактически констатации, така и правни изводи за допускане на горното нарушение, съдът не би могъл да тълкува или допълва неговата воля, респ. да прецени дали е приложен правилно материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, като липсата на мотиви се приравнява на нарушение и на изискването за форма на административния акт, което представлява и процесуално нарушение.

Н. основание изложеното издадената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, като с оглед този изход на процеса в полза на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноските по делото. В представено по делото становище от ответната страна е направено възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, което съдът счита за неоснователно. Представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който жалбоподателят е заплатил възнаграждение за адвокат в размер на 600 лв., който като минимален не е прекомерен. Дължима за присъждане е и внесената държавна такса от 10 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, Бургаският административен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000253/19.02.2024г., издадена от Н. група, С. П. полиция при ОД на МВР - Бургас, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на П. Б. Х2 с рег. № [рег. номер], собственост на А. Б. ЕООД, с ЕИК204513842, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.5, ап.13, за срок от 6 месеца, считано от 17.02.2024г.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да ЗАПЛАТИ на А. Б. ЕООД, с ЕИК204513842, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.5, ап.13 сумата от 610 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.