РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. гр. Хасково, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20245640200210 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Интегра“ ЕООД, град Хасково, чрез мл.
адвокат К. Г. от АК - Пловдив срещу Наказателно постановление №
38/04.12.2023 г. на Директор на РИОСВ - Хасково, с което на основание чл.
162, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, на дружеството -
жалбоподател е наложена административна санкция – имуществена санкция в
размер на 5000 лева за нарушение по чл. 99, ал. 11 от ЗООС. В подадената
жалба се релевират доводи относно местната подсъдност и оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, като се излагат конкретни фактически твърдения, на които се
основават доводите. Твърди се от законния представител на дружеството -
жалбоподател, че следвало ясно да бъде отбелязано коя е датата на деянието –
нещо, което не било изпълнено в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, с което, освен че се нарушавало
1
изискването на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, не
можело да се вземе предвид редакцията на действащата към съответния
времеви интервал норма на приложимия материален закон. Това
обосновавало тежък порок на наказателното постановление в различни,
засегнати в жалбата аспекти, който обосновавал необходимостта от отмяна на
санкционния акт. По същество не било указано в процесното НП кои способи
сред регламентираните за установяване на фактическите твърдения били
приложени от контролните органи, като се развиват конкретни аргументи в
тази насока. Релевира се при условията на евентуалност и възражение за
наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН, поради маловажност на случая. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление, като се претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, след изпращане на
делото по подсъдност с Определение, постановено от РС – Кърджали по АНД
№ 87 по описа за 2024 г., „Интегра“ ЕООД, град Хасково, редовно призовани,
се представляват от надлежно овластен процесуален представител – адв. К. Г.
от АК - Пловдив, който заявява становище по жалбата, по доказателствата и
по същество, аргументирайки подробни и конкретни доводи за основателност
на същата.
Административнонаказващият орган – Директорът на РИОСВ –
Хасково, редовно призован, не се явява, изпраща упълномощен по делото
процесуален представител – адв. З. З., чрез който заявява становище по
подадената жалба, като оспорва същото и в хода по същество излага
конкретни съображения за нейната неоснователност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима и приета за
разглеждане от РС – Хасково.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността на подадената жалба и след като се запозна и прецени
събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното:
С Решение № ХА-03-01/2008г. по оценка на въздействието върху
2
околната среда на РИОСВ – Хасково е одобрено осъществяването на
инвестиционно предложение: „Изграждане на хотелски комплекс и вилно
селище“, в имоти №№ 000194 и 000162, м. „Чардакль“, землище на с.
Пеньово, общ. Кърджали, обл. Кърджали. Вписано е, че инвестиционното
предложение ще се реализира в района на яз. Кърджали, между селата
Пеньово, Старо място и Ридово, щяло да заема стръмния, южен скат на
естествена форма, между две малки дерета. Предвидено за застрояване: в
имот №000162, изграждане на 28 индивидуални жилищни сгради в обособено
УПИ с големина 800- 1200 кв.м. Застроената площ на жилищните сгради е от
80 до 140 кв.м. /етажност 1-3 и височина - до 10 м/. Предвиждало се и
изграждане на магазин с площ около 100 кв.м. Общо максималната застроена
площ в имота - 4160 кв.м., като се предвижда богато озеленяване на вилните
дворове. В имот № 000194 било предвидено изграждане на 15 вилни ВИП -
сгради със застроена площ 80-120 кв.м. и магазин и хотел (80-100 легла).
Обща застроена максимална площ в имота - около 2500 кв.м. Предвидени с
цитираното решение на РИОСВ по оценка на въздействието върху околната
среда са задължителни за изпълнение от възложителите условия,
разграничени като общи; за фазата на проектирането, за която е предвидено,
че проектирането на хотелския комплекс и вилното селище трябва да бъде
основано на концепцията за проектиране на нискоетажно строителство
(максимум два-три етажа) с по- малки габарити на сградите (с височина до 10
метра), с оглед оформяне на архитектурна среда в съзвучие с ландшафта и
съществуващата в близост инфраструктура на с. Пеньово; преди започване на
строителството; по време на строителството, включващо това в 7 – дневен
срок преди започване на строителните работи писмено да бъдат уведомени
РИОСВ – Хасково, а строителството да се извършва на база разработения и
съгласуван от съответните органи ПУП – ПЗ, както и задължения по време на
експлоатацията.
На 10.08.2023 г. била извършена от свидетелите Б. Ж. П., на длъжност
„*****“, Дирекция „Контролна превантивна дейност“ при РИОСВ – Хасково
и В. С. Т. на длъжност „*****“ в РИОСВ - Хасково планова проверка в
Поземлен имот 55823.10.39, област Кърджали, община Кърджали, с. Пеньово,
м. „Чардаклъ“, вид територия Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 ш), площ 47925 кв. м, стар номер 000194 и в
Поземлен имот 55823.10.42, област Кърджали, община Кърджали, с. Пеньово,
3
м. „Чардъклъ“, вид територия Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 ш), площ 47927 кв. м, стар номер 000162 във връзка
с Решение № ХА-03-01/2008 г. по оценка на въздействието върху околната
среда на РИОСВ – Хасково, с което е одобрено осъществяването на
инвестиционно предложение: „Изграждане на хотелски комплекс и вилно
селище“, в имоти №№ 000194 и 000162, м. „Чардакль“, землище на с.
Пеньово, общ. Кърджали, обл. Кърджали. В хода на проверката на място, в
присъствие на представител на инвеститора и строителя, било установено, че
бил изграден хотелски комплекс (груб строеж) със ЗП 3300 кв.м. и РЗП -
11300м2 с кота плоча - покрив+15 м., състоящ се от 5 секции - А, В, С, D, Е и
енергоблок. Обектът не бил присъединен към електропреносната и
водопроводната мрежа в района. В имота на възложителя преминавал питеен
водопровод на ВиК, захранваш гр. Кърджали. Изградена била
канализационната мрежа от комплекса до мястото, предвидено за ЛПСОВ и
до точката на заустване. Оформени и подравнени били площадки за паркинг и
открит басейн. Предвидени били секции А, В, и С да бъдат хотелска част с
264 легла, секция D - вътрешен басейн и СПА център и секция Е - спортна
зала.
Въз основа на тези констатации, обективирани в съставения
Констативен протокол № 931 от 10.08.2023 г. и след преценка на
информацията, добита след извършена проверка в системата за електронен
документооборот „*****“ на РИОСВ - Хасково относно наличие на
постъпило уведомяване от „Интегра“ ЕООД за промяна в инвестиционно
предложение за „Изграждане на хотелски комплекс и вилно селище“, в имоти
№ 000194 и № 000162, м. „Чардакль“, землище на с. Пеньово, общ. Кърджали,
обл. Кърджали, било установено, че в системата за електронен
документооборот „***** на РИОСВ - Хасково не било постъпило такова
уведомяване от „Интегра“ ЕООД, град Хасково, който факт бил обективиран
в приложения и приобщен по делото като писмено доказателство
Констативен протокол от 10.08.2023 г.
С оглед резултата от извършената проверка и предвид достигнатия
извод за извършено нарушение, била изпратена Покана, изх. № АП-
334/21.08.2023 г., до законния представител на дружеството - жалбоподател
за явяване на 20.09.2023 г. в сградата на Регионална инспекция по околната
среда и водите, град Хасково за съставяне на акт за установяване на
4
административно нарушение, установено с Констативен протокол №
931/10.08.2023 г., с указания за последиците от неявяване.
На дата 31.08.2022 г. бил съставен от свид. Б. Ж. П. срещу „Интегра“
ЕООД, град Хасково Акт за установяване на административно нарушение №
38/20.10.2023 г. Процесният АУАН е съставен в отсъствие на законния
представител на „Интегра“ ЕООД, град Хасково, който, след като не бил
открит за връчване изпратената покана, бил уведомен по телефона, но не се
явил, съответно не изпратил изрично овластен представител за участие в това
процесуално действие. Актът за установяване на административно нарушение
бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в присъствие на нарочни
свидетели – Е. С. С. и Е. С. П., които го подписали, а след това било
потърсено съдействие от Началника на РУ на МВР – Хасково за връчване на
съставения АУАН, осъществено на 20.10.2022 г. чрез служител
упълномощено лице – Д. Х. Д., според отбелязването в приложената разписка,
който подписал акта, без на съответното място в него да впише обяснения
или възражения.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили в рамките на
законоустановения срок, след връчване на препис.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган, възприел изцяло фактическите
констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение
и доводите в представеното становище, и на основание чл. 162, ал. 2 от Закона
за опазване на околната среда наложил процесната административна санкция
– имуществена санкция.
Видно от представения и приет от съда като писмени доказателства Акт
за приемане на конструкцията, Образец 14 от 01.06.2017 г., носещата
конструкция на строежа „Хотелски комплекс в имоти 000162 и 000194 в
землището на село Пенево с ЕКАТТЕ 66823, община Кърджали“, съгласно
Разрешение на строеж № 148 от 2707.2012 г., издадено на основание чл. 148,
ал. 2 от Закона за устройство на територията от Община Кърджали, етапа или
частта от него е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение
на СМР, както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и
особени натоварвания, съгласно проекта и действащата нормативна уредба и
е разрешено изпълнението на довършителните работи, като с протокол на
5
Работна група на служители от Общинска администрация Кърджали, изх. №
53-08-118- 131 от 21.07.2017 г., посоченият в протокола обект е изграден на
груб строеж, включително покривната конструкция, като строежът отговаря
на изискванията на чл. 181, ал. 2 от Закона за устройство на територията и за
него е представен Акт, обр. 14 от 01.06.2017 г.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Б. Ж. П. и
В. С. Т. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване
на процесната проверка и констатациите, до които достигнали в хода на
същата. Съдът дава вяра на изложеното от първия от тези свидетели, както и
на изложеното от свидетелите Е. С. С.и Е. С. П. и относно процедурата по
съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал и вътрешно безпротиворечиви, поради което ги възприема като
достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 11 от Закона за опазване на
околната среда /Нова – ДВ, бр. 76 от 2017 г., предишна ал. 7, доп., бр. 98 от
2018 г., в сила от 27.08.2019 г., бр. 42 от 2022 г., в сила от 7.06.2022 г./, при
промяна на възложителя, на параметрите на инвестиционното предложение
или на някое от обстоятелствата, при които е било издадено решението по
ОВОС, възложителят или новият възложител уведомява своевременно
компетентния орган по околна среда. Според текста на чл. 162, ал. 1 ЗООС, за
нарушенията по този закон физическите лица, областните управители,
кметовете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и
длъжностните лица се наказват с глоби от 200 до 20 000 лв., а на
юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени
санкции от 5000 до 500 000 лв. В нормата на чл. 168 от ЗООС е разписано, че
наказателните постановления по закона се съставят по реда на Закона за
административните нарушения и наказания и се издават от министъра на
околната среда и водите или от оправомощени от него лица, от директорите
на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на
националните паркове. Следователно, деянието, за което е наложена
6
имуществена санкция на „Интегра“ ЕООД, град Хасково е обявено от закона
за наказуемо с имуществена санкция.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на законния представител
на „Интегра“ ЕООД, град Хасково, които да бъдат квалифицирани, като
попадащи в категорията на съществените, след като макар да не бе
категорично установено наличието на предпоставките по чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН с писмени доказателства, а единствено въз основа на показанията,
дадени при разпита на актосъставителя в качеството на свидетел, то все пак
ясно става, че управителят на санкционираното дружество е бил поканен по
телефона за това процесуално действие, но не се явил. Препис от съставения
АУАН все пак е връчен чрез упълномощено лице, според отбелязването в
приложената разписка. Спазването на това изискване със самостоятелно
правно значение е обезпечило възможността за лицето, срещу което е
съставен процесният АУАН да подаде възражения, която възможност не е
реализирана. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение, обаче, не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно
необходимите реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т. 3 на
цитираната норма - да се впишат датата и мястото на извършване на деянието,
влияещо от своя страна на преценката налице ли е надлежно описание на
нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на
осъществяване. В случая, в акта за установяване на административно
нарушение ясно е посочено, че същият се съставя срещу дружеството –
жалбоподател за нарушение по чл. 99, ал. 11 от ЗООС, доколкото от
извършената на място на 10.08.2023 г. проверка и възприемане на състоянието
на строежа и след преценка на информацията, добита след извършена
проверка в системата за електронен документооборот на РИОСВ - Хасково
относно наличие на постъпило уведомяване от „Интегра“ ЕООД за промяна в
инвестиционно предложение за „Изграждане на хотелски комплекс и вилно
селище“, в имоти № 000194 и № 000162, м. „Чардакль“, землище на с.
Пеньово, общ. Кърджали, обл. Кърджали, било установено, че до същата дата
– 10.08.2023 г. в РИОСВ - Хасково не било постъпило такова уведомяване, но
липсват твърдения до кой момент това е следвало най – късно да бъде
сторено. Това е определящо и за датата на извършване на нарушението, както
7
и за конкретната форма на изпълнителното деяние, но пък тъкмо такива
твърдения в съставения АУАН липсват. Допуснатото процесуално
нарушение, изразяващо се в дефицит на твърдения относно съставомерните
признаци от състава на нарушение, за което със съставяне на акта за
установяване на административно нарушение се цели да бъде привлечено
определено лице към административно – наказателна отговорност е
съществено, съобразно критерия за това, въведен от законодателя и утвърден
в съдебната практика, а именно накърняване правото на защита и съставлява
основание за отмяна на санкционния акт на процесуално основание. По
аргумент от изложеното и доколкото защитата е срещу фактите, следва
дефицитът в твърденията относно датата на извършване на нарушението да
бъде пренесен и към дефицит във възможността да бъде установен и
приложимият действащ към момента на деянието материален закон съгласно
чл. 3, ал. 1 от ЗАНН или да се дири приложението на последващо влязъл в
сила по – благоприятен закон. В случая следва да се отбележи и това, че
неизпълнението на задължението по чл. 99, ал. 111 от ЗООС, при промяна на
възложителя, на параметрите на инвестиционното предложение или на някое
от обстоятелствата, при които е било издадено решението по ОВОС,
възложителят или новият възложител да уведоми своевременно компетентния
орган по околна среда изисква да се възприеме, че нарушението по този текст
се осъществява чрез бездействие, но не е продължено, а формално. И макар с
израза „своевременно“ да не е сложен ясен времеви момент за неговото
изпълнение, нарушението по този текст се счита за довършено в деня
следващ, датата на която е можело изискването по чл. 99, ал. 1 ЗООС то
своевременно да бъде изпълнено. Например при промяна в параметрите на
строителството на инвестиционното предложение, както в конкретната
хипотеза се сочи, то това уведомяване да бъде сторено преди започване
реализацията на самото строителство. Това, че в акта за установяване на
административно нарушение е посочено, че до 10.08.2023 г., „Интегра“
ЕООД, град Хасково не били подали в РИОСВ – Хасково уведомление за
промяна в инвестиционното предложение за проверения строеж, за което
било издадено и процесното решение по оценка на въздействието върху
околната среда не променя извода за допуснато съществено процесуално
нарушение, доколкото следва ясно да се разграничават датата на извършване
на нарушението от тази на неговото установяване, като твърдения и в двете
8
насоки следва да се съдържат, а не да се извличат по логически или
тълкувателен път. Такова би било възможно единствено в случаи на
продължени нарушения, според установеното практиката на съдилищата и в
тази на Административен съд – Хасково виждане, когато има конкретни
твърдения, в които ясно и недвусмислено се сочи, че административното
нарушение продължава и към момента на проверката, какъвто настоящият.
Както бе вече изяснено, критерият за преценка е дали в резултат на
допускането му е накърнено правото на защита на жалбоподателя, включващо
възможността да разбере за какви факти се привлича към
административнонаказателна отговорност, респ. препятства ли се съдебният
контрол. В конкретната хипотеза отговорът на всеки от тези въпроси, е
положителен, поради изложените по – горе доводи.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен
орган, но по съдържанието си то формално не отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, след като процесуалното
нарушение, вместо да бъде отстранено, всъщност е задълбочено с корекция на
абзаца от твърдения на актосъставиля, че до 10.08.2023 г. не било подадено
уведомлението до РИОСВ – Хасково, съобразно чл. 99, ал. 11 от ЗООС, с
такива, че на 10.08.2023 г. било установено такова неподаване при липса на
каквото и да е разграничение на датата на установяване с датата на
извършване на нарушението, за да бъдат преценени по същество тези
твърдения дали към съответния момент сочат на съставомерено деяние, както
и за давностните срокове. Накърнено е правото на защита и доводите на
пълномощника на дружеството – жалбоподател за допуснато съществено
процесуално нарушение в тази насока се явяват основателни. Налице е
основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално
основание, без обсъждане доводи по същество, което е и невъзможно с оглед
естеството на процесуалния пропуск.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като
незаконосъобразно и необосновано – отменено от съда.
По отношение на разноските, следва да бъде отбелязано, че съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в приложимата редакция ДВ, бр. 94
9
от 2019 г., в съдебните производства пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Приложени
съответно в производството по чл. 63д от ЗАНН – по обжалване на
наказателно постановление пред районния съд, относимите разпоредби от
АПК изискват да се приеме, че когато съдът отмени обжалваното наказателно
постановление, както в конкретната хипотеза, възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв се възстановява от бюджета
на органа, издал отмененото НП. На присъждане, подлежат реално сторените
разноски, каквито са тези за възнаграждение на за процесуално
представителство, платимо по банков път, доказателства за което са
представени в размер на 800 лева, в какъвто размер следва то да бъде
уважено, след като е определено и изплатено в рамките на чл. 18, ал. 2, вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което прави излишно и обсъждането на
възражението за прекомерност в повече от това да се посочи, че се явява
обективно неоснователно.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38/04.12.2023 г. на Директор
на РИОСВ - Хасково.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Хасково
да заплати на „Интегра“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Хасково, ул. „***** сумата в размер на 800 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
10