Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28.10.2020 г. гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI-ти граждански състав
на пети
октомври две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа
гражданско дело № 1102 по описа за
Производството е образувано по
искова молба на Н.К.Т. против З. „А.” АД, с която се иска осъждането на
ответника за сумата от 10 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди
вследствие настъпило на 28.10.2019 г. пътно-транспортно произшествие, както и
за сумата от 94.00 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение вследствие настъпилото на 28.10.2019 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения,
считано от 3.3.2020 г.
Ищцата твърди, че на 28.10.2019
г., около 17:10 часа, на VTR-
Ответникът не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност” за
автомобил „Шкода Румстър”, рег. № ***, както и че във връзка с претенция на
ищцата при него е образувана преписка по щета, по която не е заплатено
обезщетение. Оспорва твърдяния механизъм на ПТП и наличието на пряка причинна
връзка между същия и уврежданията на ищцата, включително вида, тежестта и
размера на телесните увреждания, както и наличието на психически такива. При условията
на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
твърдейки че ищцата не е пътувала с поставен предпазен колан, а евентуално – че
не е предприела своевременни мерки за опазване и възстановяване на
здравословното си състояние. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди,
твърдейки че същият е прекомерен и неоснователно завишен, както и иска за
имуществени вреди, считайки че те не са във връзка с процесното ПТП.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не
е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на на 28.10.2019 г., около
17:10 часа, на VTR-
По повод процесното ПТП е образувано ДП №
573/2019 г. по описа на РУ – Горна
Оряховица, разследването по което понастоящем не е приключило и по което няма лице,
привлечено в качеството му на обвиняем.
Според заключението на
допуснатата в настоящото производство авто-техническата експертиза, л.а. „Шкода
Румстър”, управляван от Д.И.П., се е движил от с. Козаревец към гр. Горна Оряховица,
като скоростта му на движение преди удара с л.а. „Форд Фиеста”, в който е пътувала
ищцата, е била около 85-
В
проведеното открито заседание вещото лице допълва, че водачът на л.а. „Форд Фиеста” не е имал възможност
да предотврати ПТП, тъй като е ударен отзад, респ. не е имал видимост. Заявява,
че няма данни защо л.а.
„Форд Фиеста” е спрял или се е движил със скорост от
От
заключението на допуснатата медицинска експертиза се установява, че в резултат
от процесното ПТП на ищцата е причинено преразтягане на мускули и сухожилия в
областта на шийния отдел; болезнени и ограничени движения в шийния отдел на
гръбнака, оплаквания от
главоболие, световъртеж, нарушено равновесие, като лечението и възстановяването е протекло
сравнително затегнато и по-продължително от обичайните срокове. Сочи се, че острият период на
лечение и възстановяване е продължил около 25 дни, след което болките
постепенно са затихвали, като към момента са налице оплаквания от главоболие,
изтръпване на ръцете, болки в шийния и гръдния отдел на гръбнака и слабост в
горните крайници. Заключено е, че е възможно травматичните увреждания да са
получени по начина, посочен от пострадалата.
В съдебно
заседание д-р Г. заявява, че с голяма вероятност може да се предположи, че към
момента на ПТП ищцата е била с поставен предпазен колан, че е обичайна практика
да се търси медицинска помощ на по-късен етап, както и че в случая най-вероятно
става дума за пълзящ оток от преразтягането в областта на шийния отдел,
показващ по-брутална картина след ден или два.
Според
заключението на допуснатата психиатрична експертиза, след ПТП ищцата е изпаднала
в състояние на остра стресова реакция, изразяваща се в силна тревожност, стрес,
вегетативна и емоционална лабилност, като последващото продължително въздействие
върху личността й е довело до разстройство в адаптацията и към настоящия момент
все още са налице данни за депресивитет, изразяващ се в напрегнатост,
емоционална лабилност и тревожност. Вещото лице е посочило, че след ПТП ищцата е
променила начина си на живот, изпитвала е напрегнатост и безпокойство във
връзка с телесните увреждания, променила е социалните си взаимоотношения, като
се е затворила се в себе си и е редуцирала социалните си контакти. Отразено е,
че във връзка с оплаквания от безсъние, главоболие и потиснато настроение е
потърсила психиатрична помощ, като й е назначена терапия с антидепресант и
сънотворни. Сочи се, че оплакванията от тревожност и емоционална лабилност не
са отзвучали напълно, макар симптомите да отслабват постепенно и да се очаква
преодоляване на последиците.
В съдебно
заседание д-р К. допълва, че ако ищцата е продължила с антидепресивната терапия,
може да се приеме, че симптомите са щели да отшумят по-бързо, но и че следва да
се отчете страхът й от привикване към въпросните медикаменти. Заявява, че
алтернативното билково лечение също повлиява благоприятно пациентите, предвид
на което замяната с такова лечение е адекватна.
По
отношение на сочените неимуществени вреди също са събрани гласни доказателства
чрез разпит на св. Сава Михайлов и св. Валентин Бакалов.
Св. Михайлов
твърди, че след процесното ПТП ищцата в един дълъг период от време не се е
чувствала добре – имала е оплаквания от болки във врата и гърба, като в тази
връзка е носила медицинска яка, оплаквала се е от болки в гърдите, резултат от
поставения предпазен колан, от липса на сън, продиктувана от стреса. Заявява,
че преди инцидента ищцата е водела активен начин на живот – обичала е
разходките сред природата, ходила е на народни танци и е тичала, като след
инцидента е спряла посещенията на народни танци с оглед болките по тялото и е ограничила
пътуванията и събиранията си с колеги и приятели, във връзка с които преди това
е била доста активна. Твърди, че след ПТП ищцата е ходила на невролог и
психиатър, които са й изписали немалък брой медикаменти, както и че понастоящем
усеща болки в гърба и врата.
Св. Бакалов
заявява, че след инцидента ищцата е станала напрегната, раздразнителна и
неспокойна, не е можела да спи и се е оплаквала от болки във врата и гърдите,
като е отказвала да шофира. Твърди, че преди случилото се майка му е била доста
активна личност – ходела е на излети с приятели, на фитнес и като цяло се е
стремяла да поддържа форма, но след инцидента е спряла тези си активности и
почти не е излизала от дома им. Отрича между ПТП и последващото търсене на
медицинска помощ ищцата да е претърпяла друго подобно събитие, като причината
да потърси такава помощ са били болките във врата и треперенето на ръцете й. Заявява,
че и сега при промяна на времето се оплаква от болки във врата, както и че все
още не е преодоляла психическата травма от инцидента.
От
представената към исковата молба медицинска документация се установява, че два
дни след инцидента ищцата е посетила личния си лекар във връзка с болки във
врата и затруднени движения в шийния отдел. В тази връзка е поставена диагноза
„увреждане на нервни коренчета и плексуси” и са предписани болкоуспокояващи и противовъзпалителни
медикаменти, като са издадени болнични листове за девет дни отпуск при домашен
режим. Впоследствие ищцата е прегледана от невролог, който е поставил диагноза
„световъртеж от централен произход”, придружена с „хронично пост-травматично
главоболие, шийнобрахиален синдром, увреждания на шийните коренчета и
увреждания на лумбосакралните коренчета”, като са предписани
противовъзпалителен медикамент, хранителни добавки и противоепилептичен медикамент, както и носенето на
имобилизационна яка. Последвали са няколко посещения на психиатър, който е
поставил диагноза „остра стресова реакция” и е предписал антидепресанти.
По делото е
изискано и приложено медицинското досие на ищцата, от което не може да се
направи извод, че преди процесното ПТП Н.Т. е имала заболявания или е
претърпяла инцидент, които могат да имат някаква връзка с уврежданията, предмет
на настоящия спор.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Предявени са
осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, за основателността на които ищцата
следваше да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лицето, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпяла сочените имуществени и неимуществени
вреди.
Предвид събраните доказателства, съдът намира за безспорно
установено настъпилото на 28.10.2019 г. ПТП между л.а. „Шкода Румстър”, рег. № ***, чиято „Гражданско
отговорност” е застрахована при ответника, и л.а.
„Форд Фиеста”, рег. № ***, в който е пътувала ищцата.
От заключението на допуснатата автотехническа експертиза
се установява, че причината за настъпването на ПТП са действията водача на л.а. „Шкода Румстър”, чиято „Гражданска
отговорност” е застрахована при ответника, тъй като последният е имал техническа
възможност да преустанови движението си, но поради неправилната преценка на
създалата се пътна ситуация сам се е поставил в невъзможност да предотврати
настъпването на произшествието. Възраженията на ответника по изготвената автотехническа експертиза не могат да бъдат възприети.
Липсата на данни за техническото състояние на автомобилите, участвали в
процесното ПТП, не е решаваща за крайните изводи на вещото лице относно
причините за възникване на инцидента, а и ако беше обратното това щеше да бъде
посочено в експертизата. Напротив, вещото лице ясно сочи, че се касае за ПТП на
прав пътен участък с добра видимост, че в района липсват пътни знаци (т.е. и
такива, забраняващи паркирането или престоя), както и че спирането на л.а.
„Форд Фиеста” с нищо не е създало
предпоставка за реализирането на удара. Тук още веднъж следва да се подчертае,
че л.а. „Форд Фиеста” е ударен в задната си част от застрахования при
ответника л.а.
„Шкода Румстър”, предвид на което не може да се приеме, че вина за ПТП има водачът на
първия автомобил. В тази връзка следва да се има в предвид, че съгласно чл. 94
от ЗДвП, за престой
извън населените места, когато е невъзможно пътните
превозни средства да спрат извън
платното за движение, спирането за престой се извършва успоредно на оста на
пътя, най-вдясно на пътното платно. В този ред на мисли, от представения фотоалбум и схема
на произшествието е видно, че водачът на л.а.
„Форд Фиеста” не е нарушил въпросната
разпоредба, тъй като дори да се приеме, че автомобилът му е бил спрял, то
същият е бил разположен успоредно на пътя, най-вдясно на
пътното платно, тъй като гъстата растителност не му е позволявала да спре извън платното.
Видът и размерът на
неимуществените вреди се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, както и от заключенията по допуснатите медицинска и
психиатрична експертизи.
От събраните доказателства се
установява, че в резултат от настъпилия инцидент на ищцата са причинени преразтягане на
мускули и сухожилия в областта на шийния отдел; оплаквания от главоболие,
световъртеж и нарушено равновесие; болезнени и ограничени движения в шийния
отдел на гръбнака,
като лечението и
възстановяването е протекло по-продължително от обичайните срокове и към
момента все още са налице оплаквания от главоболие, изтръпване на ръцете, болки
в шийния и гръдния отдел, както и слабост в горните крайници. В резултат от
инцидента при ищцата се е развила остра стресова реакция, като последващото й въздействие
е довело до разстройство в адаптацията и към настоящия момент все още са налице
данни за остатъчен депресивитет, изразяващ се в напрегнатост, емоционална
лабилност и тревожност. От свидетелските показания и от заключението на
психиатричната експертиза се установява, че след ПТП ищцата е променила начина
си на живот, като се е затворила в себе си и е ограничила социалните си контакти,
започнала е да страда от безсъние и главоболие, потърсила психиатрична помощ, след
което й е назначена терапия с антидепресанти и сънотворни. Твърдението на
ответника, че е възможно между посещението в центъра за спешна медицинска помощ
в деня на инцидента и последващия преглед на 31.10.2019 г. да е настъпило друго
събитие, което да е довело до увреди с идентичен механизъм, макар и мислимо в
принципен аспект, остана недоказано. Доказателства за наличието на друг
инцидент, в резултат на който да настъпят такива последици за здравето на
ищцата, не са ангажирани по делото и липсват в медицинската документация.
Съдът съобразява изложените факти
относно вида на получените увреждания и свързаните с тях страдания, като въз
основа на приетото за установено и при условията на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив размер за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди се явява сумата от 7 000.00 лева.
Съдът намира, че възражението на
ответника за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат остана недоказано. На първо място, недоказано остана твърдението, че ищцата е пътувала без поставен предпазен
колан, като в съдебно заседание вещото лице по медицинската експертиза посочи,
че с голяма вероятност може да се предположи, че към момента на ПТП ищцата
е била с поставен предпазен колан. Т.е.
същата не е нарушила правилата за движение по
пътищата, или най-малкото подобно нарушение остана недоказано, поради което и не следва да бъде изследван въпросът дали последното стои
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. На второ място, недоказано остана и твърдението, че ищцата не е предприела своевременни мерки за
опазване и възстановяване на здравословното си състояние. Тук следва да се
отбележи, че непосредствено след инцидента ищцата е потърсила медицинска помощ,
като й е направено рентгеново изследване и е освободена за домашно лечение.
Впоследствие, в рамките на по-малко от два месеца на ищцата са извършени девет
медицински прегледа, което красноречиво говори, че същата не е подценила своето
здравословно състояние. Обстоятелството, че ищцата е спряла приема на
антидепресанти, а е продължила с алтернативно билково лечение, не може да се
приеме като отказ от адекватно лечение, още повече, че вещото лице по
психиатричната експертиза заяви, че подобна замяна е адекватна.
От приложените към исковата молба писмени
доказателства се установява, че ищцата е направила разноски за закупуване на
предписаните й медикаменти на обща стойност от 94.22 лева, като доколкото
претенцията е заявена за сумата от 94.00 лева, същата следва да се уважи в
пълен размер.
Ищцата търси обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху определените обезщетения, като с оглед чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят дължи лихва за забава от датата на уведомяване от застрахования
или от датата на уведомяване или на предявяване на претенцията от увреденото
лице. От представената
писмена кореспонденция между
страните се установява датата, на
която застрахователят е бил поканен да заплати обезщетенията - 2.12.2019 г., като доколкото
в поканата е посочена банкова сметка, ***, то застрахователят дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва от деня, следващ този на предявяване на
претенцията, т.е. от 3.12.2019 г. В случая се търси обезщетение от деня,
следващ отказа за заплащане на обезщетенията – от 3.3.2020 г., т.е. от по-късен
момент, като предвид заявеното искане, съдът следва да се произнесе в неговите
рамките, а с оглед изложеното относно изискуемостта на вземанията, искането се
явява основателно. Предвид на горното, в полза на ищцата следва да се присъди
обезщетение за забава от 3.3.2020 г. до окончателното изплащане на присъдените
обезщетения.
По
разноските.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцата има право на сторените от нея разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, а именно
сумата от 773.07 лева, представляваща част от заплатената държавна такса и
депозити за вещи лица.
От представения договор
за правна защита и съдействие се установява, че от страна на ищцата не е било
заплатено възнаграждение за адвокат, тъй като същото е уговорено при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите по ал.
1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от ЕС има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Предпоставките на посочената
разпоредба са налице, тъй като видно от представения договор не е било
уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално затруднено
лице. Следователно адвокатът има право на възнаграждение, като според чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г. в полза на адв. Х.В. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на 900.00 лева.
Ответникът има право на сторените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове,
а именно сумата от 133.74 лева,
представляваща част от заплатения депозит за вещо лице и от
юрисконсултското възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ***да заплати на Н.К.Т., ЕГН ********** сумата от 7 000.00 (седем хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди
вследствие настъпило на 28.10.2019 г. пътно-транспортно произшествие, сумата от
94.00 (деветдесет
и четири) лева -
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение вследствие
настъпилото на 28.10.2019 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 3.3.2020 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 773.07
(седемстотин
седемдесет и три лева и седем ст.) лева – разноски за производството съразмерно с уважената част от предявените искове,
като отхвърля иска за обезщетение
за неимуществени вреди вследствие настъпилото на 28.10.2019 г. пътно-транспортно
произшествие за разликата над сумата от 7 000.00 лева до пълния предявен размер от
10 000.00 лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата в размер на 900.00 (деветстотин)
лева, като ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ***да заплати на адвокат Х.М.В. от ВТАК,
с личен номер **********, сумата от 900.00 (деветстотин) лева - възнаграждение
за процесуално представителство на ищцата по гр. д. № 1102/2020 г. на Районен
съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Н.К.Т., ЕГН ********** да заплати на З. „А.” АД, ЕИК ***сумата
от 133.74 (сто тридесет и три лева и седемдесет и четири ст.) лева – разноски за
производството съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: