№ 8369
гр. София, 01.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110144815 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими за правилното разрешаване на повдигнатия спор, поради което следва да бъдат
приети.
Искането на ищеца съдът да задължи ответника да представи книга за извънреден труд
следва да се отхвърли, доколкото ответникът в отговора на исковата молба сочи, че такава
не е съставена за релевантния период.
Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца за събирането на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства, свързани с твърдяно командироване на ищеца и
постигнатите от него трудови цели, като останалите свидетели на този етап от
производството на основание чл.159, ал.2 ГПК не следва да се допускат.
Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане от ответника за установяване на посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства, свързани с твърдяно командироване на ищеца и постигнатите от него
трудови цели.
По отношение на искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът
намира, че следва да се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на
допълнителни становища за изясняване на конкретния предмет и необходимостта от същата.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане по искането на ищеца за
установяване на обстоятелствата, свързани с твърдяно командироване на ищеца и
постигнатите от него трудови цели, като УКАЗВА свидетелят да бъде доведен в
насроченото съдебно заседание.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане по искането на ответника за
установяване на обстоятелствата, свързани с твърдяно командироване на ищеца и
постигнатите от него трудови цели, като УКАЗВА свидетелят да бъде доведен в
насроченото съдебно заседание.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл.190 ГПК за задължаване на ответника да представи
книга за извънреден труд.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.04.2022 г. от 16:00 часа, за
когато да се призоват страните по делото.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Ищецът П. Н. П. е предявил срещу „Модис България“ ЕООД осъдителни искове с правно
основание чл.150 КТ вр. чл.262, ал.1, т.2 и 3 КТ за заплащане на сумата 3000 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд от общо 84 часа за периода от
04.03.2021г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска –
29.07.2021г., до окончателното плащане, иск с правно основание чл. 215 КТ за заплащане на
сумата 3628,07 лева, представляваща обезщетение за командировка за периода от
04.03.2021г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска –
29.07.2021г., до окончателното плащане, иск с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл.13, ал.1,
т.1 НСОРЗ за заплащане на сумата 1000 лева, представляваща дължимо допълнително
трудово възнаграждение за постигнати цели, иск с правно основание чл.269, ал.2 КТ за
заплащане на сумата 527 лева, представляваща равностойност на неполучени ваучери за
храна и пътни разходи за периода от 04.03.2021г. до 14.06.2021г., както и иск с правно
основание чл.200 КТ за заплащане на сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие от трудова злополука.
Ищецът твърди, че в периода от 04.03.2021г. до 14.06.2021г. между него и ответника е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което е изпълнявал длъжността
„оператор мобилен агент“. Поради характера на работата и изискванията на работодателя
ищецът полагал извънреден труд в периода от 04.03.2021г. до 30.04.2021г. в размер общо 84
часа, от които 12 часа положен труд в делнични дни, 56 часа положен труд в почивни дни и
2
16 часа положен труд през официални празници. Излага, че работодателят го командировал
в Унгария и Хърватска незаконосъобразно, тъй като не било подписано допълнително
споразумение между страните, както и не му били заплатени командировъчни средства за
общо 53 дни по 35 евро на ден. През времетраенето на трудовото правоотношение ищецът
достигнал и поставените от работодателя цели, но въпреки това не получил уговореното
съгласно чл. 2.4 от договора допълнително трудово възнаграждение в тази насока. Също
така, работодателят не предоставил уговорените в договора ваучери за храна за периода от
месец март до месец юни 2021 г., чиято равностойност възлиза на 250 лева, както и
сторените пътни разходи в размер на 158 лева и ПСР тест в размер на 119 лева. Твърди още,
че по време на командировката получил сърдечна криза, причинила временна
неработоспособност, във връзка с която претърпял имуществени и неимуществени вреди.
Намира, че влошеното му здравословно състояние се характеризира като трудова злополука,
а работодателят не бил осигурил адекватна грижа и необходима застраховка за покриване на
разходите на служителя.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове по основание. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово
правоотношение през периода от 04.03.2021г. до 14.06.2021г. Излага, че ищецът е полагал
труд при 40-часова работна седмица, като разпределението на работното време се е
осъществявало чрез съставен от работодателя график на смени. Съгласно утвърдения график
част от смените съвпадали с почивните дни, но доколкото не е полаган труд над 40 часа в
рамките на една седмица не се касае за извънреден труд. По отношение на положения труд
през официални празници прави възражение, че е извършил плащане преди подаване на
исковата молба. Излага съображения, че ищецът е командирован по реда на чл.121а КТ, при
който режим работодателят има задължение единствено да осигури същите минимални
условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи
същата или сходна работа в приемащата държава, но няма задължение за изплащане на
командировъчни дневни пари, нито е задължен да застрахова служителя. Оспорва ищецът да
е постигнал уговорените в договора цели, а от друга страна дали да начисли и изплати
уговорено допълнително трудово възнаграждение за постигнати цели е по преценка на
работодателя. По отношение на претендираните ваучери за храна твърди, че същите са
предоставени на ищеца. Оспорва претендираните пътни разходи и разходи за ПСР тест, тъй
като липсват доказателства да са реално сторени. Излага, че твърдяната от ищеца сърдечна
криза не представлява трудова злополука, тъй като не е настъпила по време, във връзка и по
повод изпълняваната работа и поради това не дължи обезщетение за претендираните вреди.
Претендира разноски.
По делото са безспорни обстоятелствата, че по силата на трудов договор от 04.03.2021г.
ищецът е заемал при ответника длъжността „оператор мобилен агент“, който договор е
прекратен на основание чл.325, ал.1, т. 1 КТ по взаимно съгласие на страните на
14.06.2020г., както и това, че ищецът е бил командирован в Унгария и Хърватска за периода
от 04.03.2021г. до 30.04.2021г. Тези обстоятелства не се нуждаят от доказване.
3
По иска по чл. 150 КТ вр. чл.262, ал.1, т.2 и 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже полагането
на твърдения извънреден труд, както и претендирания размер на допълнително
възнаграждение в тази връзка.
По иска по чл. 215 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е полагал труд в изпълнение на
командироване, както и размера на дължимите суми в тази връзка.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 13, ал.1, т.1 НСОРЗ в тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е налице уговорка за изплащане на допълнително трудово възнаграждение
при постигнати резултати от труда, период на изплащане, както и размера на дължимата
сума в тази връзка.
По иска по чл.269, ал.2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице
уговорка за предоставяне на ваучери за храна, периодичността на предоставянето им, както
и техния размер.
По иска по чл. 200 КТ в тежест на ищеца е да докаже че е настъпила твърдяната злополука,
която е приета за трудова по установения ред, настъпване на твърдените имуществени
вреди, както и техния размер, а по отношение на неимуществените вреди– настъпилите
стрес, напрежение и уплаха, техния интензитет и продължителност, както и причинна
връзка между трудовата злополука и вредите.
Съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства твърдяната злополука да е приета за
трудова по установения ред.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже положителния факт
на заплащане, респ. факта, че е предоставил ваучери за храна.
Съдът приканва страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4