№ 317
гр. Пазарджик, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20225220200035 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на Б. К. М. от гр. Х. срещу наказателно постановление
№ 21-1006-002090 от 30.09.2021 г. на Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един
месец на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния му
представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли за отмяна
на атакуваното НП. В писмено становище се излагат допълнителни доводи.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща
надлежно упълномощен представител. Не взема становище по спора.
Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата и събраните по
1
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Жалбоподателят е наказан за това, че на ... г., около 15:50 часа в община
П. на път I-8, км. 193+150 в посока от гр. П. към гр. П. е управлявал товарен
автомобил „С. Д.“ с рег. № ..., когато е спрян за проверка от служители на
Национално ТОЛ управление – свидетелите С.Б. и Г. СТ. – и в хода на
проверката е отказал да „даде за проверка документи за самоличност и
документи за управляваното МПС“, като е напуснал мястото. Служителите
изготвили докладна записка по случая, в която отразили, че автомобилът
въобще не е спрял на подадения сигнал. Била образувана проверка в сектор
ПП при ОД на МВР Пазарджик, като бил издирен водачът на автомобила, а
именно жалбоподателят М.. Той бил призован в сектор ПП при ОД на МВР
Пазарджик от свидетеля Д.С., като жалбоподателят в писмена декларация и в
саморъчно написано обяснение декларирал, че именно той е управлявал
автомобила на посочената дата. С. съставил АУАН на М., който последният
отказал да подпише, но изложил писмени възражения в него. Въз основа на
акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички
събрани по делото доказателства – гласни, съдържащи се в разпитите на
актосъставителя Д.С., С.Б., К.М. и Г. СТ., както и писмените такива.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е
основателна.
На първо място в хода на проведеното административнонаказателно
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, затрудняващо
защитата на наказаното лице. Налице е нарушение на разпоредбите на чл.42,
ал.1, т.4 ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. ЗАНН определя общите правила за
административните нарушения и наказания, реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита
правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта
същият съдържа императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.
Съгласно чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН в АУАН и съответно съгласно чл.57, ал.1, т.5
2
ЗАНН в НП, следва да бъдат посочени датата и мястото на нарушението,
както и обстоятелства по неговото извършване.
На жалбоподателя е вменено нарушение на чл.103 от ЗДвП, която
разпоредба предвижда задължение за водач на пътно превозно средство при
подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От описанието
в атакуваното НП може да се извлече, че жалбоподателят е изпълнил
задължението при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре
на посоченото от представителя на службата за контрол място. Явно е, че в
конкретния случай, според описанието, нарушението се е изразило в
неизпълнение на указанията на контролния орган. АНО е посочил, че водачът
е отказал да „даде за проверка документи за самоличност и документи за
управляваното МПС“. Очевидно е, че впоследствие водачът е продължил
движението си без това да му е било разрешено от проверяващите го.
Доколкото разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП предвижда различни
самостоятелни изпълнителни деяния, то е особено важно да се опише
конкретното поведението на дееца, за да може да бъде преценено дали то
осъществява някое от изпълнителните деяния на това административно
нарушение и кое точно. В случая обаче нито в акта за установяване на
административно нарушение, нито пък в наказателното постановление е
посочено кой конкретен контролен орган е дал указанието, което
жалбоподателят евентуално не е изпълнил. Само се сочи, че това е бил
„служител на Национално ТОЛ управление“, но неяснотата кой точно е този
служител възпрепятства въобще проверката от страна на съда дали
въпросният изобщо е имал правомощия да дава указания и да изисква
изпълнението им от страна на жалбоподателя. След като не става ясно от кого
изхождат разпорежданията и дали са дадени от надлежен орган, то няма как
да се приеме безкритично, че жалбоподателят е бил задължен да ги изпълни,
при липса и на посочване в НП какви точно са били тези разпореждания. В
този смисъл е налице и съдебна практика – например Решение № 251 от
7.04.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 119/2022 г., Решение № 359
от 27.04.2021 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 264/2021 г. и други.
Именно фактическите твърдения за начина на извършване на
нарушението, изложени изрично в НП, формират пределите на доказване при
3
преценка законосъобразността на същото, през призмата на събираните в
съдебното производство доказателства, каквито са свидетелските показания.
Освен това тези фактически констатации, описани в НП и се явяват в пряка
връзка и с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да
знае всички факти около нарушението, за което е ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност. С оглед формалния характер на
административното производство е недопустимо при съдебния контрол съдът
да изменя (в случая да допълва) волята на административно-наказващия
орган относно основни реквизити на НП, каквито са обстоятелствата по
извършване на нарушението и в този смисъл да замества органа в неговата
дейност по установяване на фактическите положения, които изпълват
състава на възприетото нарушение. Въззивният контрол представлява
едновременно проверка на възприетите факти, без те да могат да се изменят и
проверка дали същите съответстват на събраните доказателства за наличие на
извършено нарушение при виновно поведение.
Посоченото е от категорията на съществените процесуални нарушения
и е абсолютно основание за отмяна на НП, тъй като накърнява правото на
защита на жалбоподателя да разбере по какъв начин му се вменява, че е
извършил нарушението, за да организира адекватно защитата си, оспорвайки
тези обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими доказателства
за обратното. Тук даже следва за пълнота да се отбележи, че дори в
изготвената докладна записка служителите на БГ ТОЛ са посочили, че
автомобилът въобще не е спрял на място, в каквато насока е извършваната
проверка и от актосъставителя. Едва в нейния ход се установява, че
посоченото в докладната записка не отговаря на действително случилото се.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно
поради съществени нарушения на процесуалните правила.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че заплатено адвокатско
възнаграждение в брой е 400 лв. Претендират се и допълнително заплатено
адвокатско възнаграждение, за което обаче не са представени доказателства
за плащането му (договор или разписка) и разноски за пътни, за които също
4
не са представени доказателства за извършването им. Ето защо следва да се
присъди само сумата от 400 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно № 21-1006-002090 от 30.09.2021 г. на
Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, с
което на Б. К. М. от гр. Х. е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за един месец на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП
за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на Б. К. М. с ЕГН
********** от гр. Х., ул. „К.О.“ № ... сторените по делото разноски в размер
на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5