РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Перник, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500756 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 562 от 26. 05. 2022г., постановено по гр. д. № 5095 /
2022г., по описа на Пернишкия районен съд :
Е признато за установено по иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК *********, гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, съществува изискуемо вземане
срещу Л. С. А., с ЕГН **********, ***, в размер на 1500,00 лева - главница по
договор за потребителски кредит ***, ведно със законна лихва за забава върху
от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 430, ал. 2 ТЗ - 375,27 лева - договорна лихва за периода от
15.02.2019 г. до 15.01.2021 г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - 157,29 лева,
представляваща обезщетение за забава считано от 16.02.2019 г. до 04.02.2021
г., като е отхвърлил иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за
1
разликата над 1500,00 лева до пълния предявен размер от 1948,78 лева, иска с
правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ за разликата над 375,27 лева до пълния
предявен размер от 487,63 лева и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 157,29 лева до пълния предявен размер от 575,47 лева.
Е отхвърлил изцяло предявените искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД
съществува изискуемо вземане срещу Л. С. А. за суми в размер на 208,80 лева
- еднократна такса за оценка на риска по Договора, 118,80 лева - еднократна
застрахователна премия за застраховка „Живот“ и 121,18 лева - еднократна
застрахователна премия за застраховка „Безработица“, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в рамките на ч.гр.д. №
609/2021 г. по описа на Районен съд Перник.
Е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. С. А. да заплати в полза „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД сумите в размер на 465,09 лева – разноски в исковото
производство и 144,66 лева – разноски в заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Недоволно от така постановеното решение, в частта, с която са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, съществува
изискуемо вземане срещу Л. С. А. за суми в размер на 118,80 лева -
еднократна застрахователна премия за застраховка „Живот“ и 121,18 лева -
еднократна застрахователна премия за застраховка „Безработица“, е останало
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, което чрез юрисконсулт С. Р., го е обжалвало в тази
му част. В жалбата се развиват доводи, че дружеството е доказало
основателността на тези искови претенции, поради което се моли решението
да бъде отменено в обжалваната му част и исковите претенции за сумата в
размер на 118,80 лева - еднократна застрахователна премия за застраховка
„Живот“ и за сумата в размер на 121,18 лева - еднократна застрахователна
премия за застраховка „Безработица“, да бъдат уважени. За съдебно заседание
е подало писмени бележки, чрез юрисконсулт Д.И., с които поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена, като решението в обжалваната му
част бъде отменено и предявените искови претенции за процесните суми
бъдат уважени.
Особеният представител на ответника Л. С. А. – адвокат С. В., не е подал
2
писмен отговор. В съдебно заседание същата устно и чрез подадена писмена
молба, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
За да отхвърли двете искови претенции Пернишкият районен съд е
приел, че те са неоснователни.
Съдът е отбелязал, че клаузата, съгласно която ответникът дължи сума
в размер на 208,80 лева за оценка на риска е недействителна /нищожна/. В
тази връзка е отбелязал, че след като оценката на риска ("одобряването на
кредита") предхожда сключването на договора, тази дейност касае
усвояването на кредита, във връзка с което, обаче в чл. 10а, ал. 2 ЗПК е
предвидена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони
за тези действия. С оглед изложеното е направил извод, че тази сума е
недължимо платена - при начална липса на основание по смисъла на чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По отношение на сумите 118,80 лева - еднократна застрахователна
премия за застраховка „Живот“ и 121,18 лева еднократна застрахователна
премия за застраховка „Безработица“. Съдът е отбелязал, че ищецът не е
изпълнил задължението си да установи, че тези суми са преведени на
застрахователя. Приел е, че представените платежни нареждания от
12.02.2019 г. не установяват твърдяното изпълнение, тъй като в тях дори не е
посочено основание за превода. Отбелязал е, че съгласно договора за
застраховка сумите следва да се преведат в полза на застрахователя на датата
на отпускане на кредита, като ищецът се домогва да установи изпълнение с
платежни нареждани, извършени един месец след сключването на Договора.
Посочил е, че представените в табличен вид данни за ответника не могат да
се свържат с посочените плащания, като върху същите е отбелязано, че са
електронно подписани на 22.05.11, която дата не некореспондира с никой от
правноотносимите факти по делото. Съдът е приел, че тези справки за
вътрешно счетоводно оформяне на документация от страна на ищеца, не
установяват плащане към застрахователя по конкретните договори за
застраховка. Съдът е отбелязал също, че от посочено задължение в размер на
118,80 лева - еднократна застрахователна премия за застраховка „Живот“,
премията за посредника – кредитор и ищец в е размер на 96,94 лева, а от
3
121,18 лева еднократна застрахователна премия за застраховка „Безработица“,
премията му е в размер на 102,17 лева, поради което ако бяха били счетени за
заплатени конкретните суми, тези клаузи биха били уговорка във вреда на
потребителя, в противоречие с изискването за добросъвестност, което води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - радикална нееквивалентност на насрещните
престации, тъй като възнаграждението на посредника и кредитор е над 82% от
застрахователната премия и същите биха се явили нищожни.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдът намира, че решението в обжалваната му
част се явява допустимо.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 417 от ГПК
по ч. гр. д. № 609 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд. Поканата за
доброволно изпълнение, заедно със заповедта за изпълнение, са връчени на
длъжника, по реда на чл. 47, ал.1, вр. с ал.7 от . На взискателя е дадена
възможност в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви
установителен иск за вземанията си в този срок е била подадена исковата
молба. Следователно налице са били положителните процесуални
предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки
от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по
4
делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
От фактичаска страна :
Страните по делото са сключили договор за потребителски кредит ***,
съгласно който ищцовото дружество в качеството на кредитодател е
отпуснало на ответника, в качеството му на кредитополучател, кредит в
размер на 1500 лева, за която сума която сума искът е уважен и в тази част
решението е влязло в сила. Към тази сума, съгласно разпоредбата на чл.7.1 от
договора се добавят и процесните суми: 208,80 лева - еднократна такса за
оценка на риска, 118,80 лева - еднократна застрахователна премия за
застраховка „Живот“ и 121,18 лева -еднократна застрахователна премия за
застраховка „Безработица“.
По делото е представен и сключеният на 10.01.2019 г. договор за
застраховка по програма „защита живот безработица/хоспитализация“ между
ЗК "Уника живот" АД и ответника. Съгласно клаузите на договора за
застраховка, премията е в размер на 239,98 лева и се заплаща еднократно на
датата на отпускане на кредита /л.24 от първоинстанционното дело/.
Ползващо се по нея лице е ищецът до размера на задължението към датата на
застрахователното събитие. В преддоговорната информация по договорите за
застраховка е упоменато, че ищецът е застрахователен агент.
Ищецът е представил два броя общи платежни нареждания от
12.02.2019 г., съгласно които в полза на ЗК "Уника живот" АД са изплатени
суми в размер на 96000,67 лева /л.80 от първоинстанционното дело/ и
140084,32 лева /л.81 от първоинстанционното дело/. Представени са и
извадки от таблица, в която е упоменат ответника с посочване на личните му
данни и са посочени суми, вкл. тяхното разпределение между застраховател и
премия за посредник.
По делото е представено и прието заключение на съдебно –
счетоводната експертиза на вещото лице В.М.В., неоспорено от страните,
която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно
изготвено.
От правна страна:
Клаузата, съгласно която ответникът дължи сума в размер на 208,80
лева за оценка на риска е недействителна. Оценката на риска е задължение на
5
кредитните/финансовите институции, уредено в чл. 8 от Директива
2008/48/ЕО от 23 април 2008 г, поради което той не предоставя на
кредитополучателя съответна "услуга", за осъществяването на която се дължи
насрещна парична престация. Съдът е длъжен служебно и без да е направено
възражение от страна на ответника да извърши преценка за наличие на
нищожна клауза, след като ищецът основава вземането си на нея
(Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК). Съгласно чл. 10а, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но не и такива за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Доколкото извършването на оценката на
риска, респ. "одобряване на кредита" предхожда сключването на договора,
както и с оглед на чл. 16, ал. 1 ЗПК, който предписва, че преди сключване на
договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя
въз основа на достатъчно информация, включително и такава, представена от
потребителя. Следователно, в действителност се касае за осъществяване на
същинска и присъща на банката дейност, за да вземе решение и да даде
съгласие ("одобрение") за отпускане на кредита, а не се предоставя
допълнителна услуга. В този смисъл, доколкото оценката на риска
("одобряването на кредита") предхожда сключването на договора, тази
дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което обаче в чл. 10а, ал. 2
ЗПК е предвидена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за тези действия. Тази сума е недължимо платена - при начална
липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (Решение № 1396
от 22.12.2021 г. на САС по в. гр. д. № 1601/2021 г.).
Съдът приема за недължими и претенциите в размер на 118,80 лева -
еднократна застрахователна премия за застраховка „Живот“ и 121,18 лева
еднократна застрахователна премия за застраховка „Безработица“. Това е
така, защото ищецът не е изпълнил задължението си да установи, че тези
суми са преведени на застрахователя. Представените платежни нареждания
от 12.02.2019 г. не установяват твърдяното изпълнение, тъй като в тях дори не
е посочено основание за превода. Също така, съгласно договора за
застраховка сумите следва да се преведат в полза на застрахователя на датата
на отпускане на кредита, като ищецът се домогва да установи изпълнение с
две платежни нареждания, извършени един месец след сключването на
6
Договора. Представените в табличен вид данни за ответника не могат да се
свържат с посочените плащания, като върху същите е отбелязано, че са
електронно подписани на 22.05.11 /най - долу в дясната част на лист 83 от
първоинстанционното производство/ - т.е. това е датата, на която тези
документи са изпратени на Пернишкия районен съд – 11. 05. 2022г. и има
положен електронен подпис. Съдът приема тези справки за вътрешно
счетоводно оформяне на документация от страна на ищеца, която не
установява плащане към застрахователя по конкретните договори за
застраховка. Освен това Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че
тези две таблични справки не са заверени от процесуалния представител на
ищцовото дружество и на това основание изрично са били оспорени от
обособения представител на ответника адвокат С. В. в с. з. на 12. 05. 2022г.
Съдът също така следва да отбележи, че от посочено задължение в размер на
118,80 лева - еднократна застрахователна премия за застраховка „Живот“,
премията за посредника – кредитор и ищец в е размер на 96,94 лева, а от
121,18 лева еднократна застрахователна премия за застраховка „Безработица“,
премията му е в размер на 102,17 лева. Ако бяха били счетени за заплатени
конкретните суми, тези клаузи биха били уговорка във вреда на потребителя,
в противоречие с изискването за добросъвестност, което води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя - радикална нееквивалентност на насрещните престации, тъй
като възнаграждението на посредника и кредитор е над 82% от
застрахователната премия.
Следователно и двата предявени искове с правно основание чл. 79, ал.1
от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени
като такива.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
обусловеният от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законната лихва за забава
върху главницата.
С оглед гореизложеното и при съвпадение на мотивите на Пернишкия
окръжен съд, с тези на Пернишкия районен съд, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като въззивният съд
изцяло възприема по реда на чл. 272 от ГПК, обстойните и аргументирани
мотиви на първоинстанционния съд.
7
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 562 от 26. 05. 2022г., постановено по гр. д. №
5095 / 2022г., по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваната му част, с
която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8