Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
12.01.2021г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на дванадесети януари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №13241/20г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК. Подадена е жалба от Ц.Д.М. чрез адв.Т.М.с адрес за призоваване
гр.София, ул.“******срещу Постановление от 27.10.2020г. по изп.д.№20118490400177 на ЧСИ
А.П.с рег.№849 в КЧСИ, район на действие СГС, с което е отказано издаване на
постановление за прекратяване на изпълнителното дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Жалбоподателят прави оплакване, че неправилно
съдебният изпълнител не е прекратил изпълнителното дело, тъй като не само, че в
продължение на повече от две години за времето от 2015г. – 2018г. не са били
предприемани никакви действия по изпълнението, но вземанията са се погасили по
давност на осн.чл.119 ЗЗД, от където следвало, че насроченият опис на недвижимо
имущество за 23.11.2020г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а
делото прекратено. Освен изложеното твърди, че описът бил насочен срещу негово
несеквестируемо жилище, като не отрича, че притежава второ жилище, в което
живее семейството му. Иска се прекратяване на делото по давност.
В свои мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК
ЧСИ П.твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че не е
изтекъл предвидения в закона двугодишен срок за прекратяване на изпълнителното
дело, поради което е постановил отказ на молбата на длъжника. Твърди, че
взискателят не е изоставил изпълнението, напротив извършвани са регулярно
действия по изпълнението. Излага становище, че насроченият опис е
законосъобразен, тъй като длъжникът притежавал идеални части от три недвижими
имоти и дори да се предприеме осребряване на недвижим имот, той няма да бъде
лишен от единственото му жилище. Жилището, предмет на изпълнение не попада в
обхвата на несеквестируемите вещи по смисъла на чл.444 от ГПК.
За да се произнесе съдът установи от
фактическа страна следното:
От приложеното по делото изпълнително дело №20118490400177
се установява, че то е образувано по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД
ЕИК ********* въз основа на Изпълнителен лист, издадени на 06.01.2011г. по
гр.д.№2049/2009г. на СРС срещу длъжника Ц.Д.М. ЕГН ********** от гр.София.
На 07.02.2011г. ЧСИ П.образувал изп.дело №220118490400177.
Установява се, че за процесния период 2015
-2018г. са били извършени следните действия по изпълнението.
С молба вх.№3910 от 29.05.2015г. от
взискателя е било поискано ЧСИ П.след справка в НАП да наложи запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и насрочване на опис на движими вещи,
собственост на същия.
Със запорно съобщение изх.№7372 от
10.09.2015г. до „Е.-****“ ЕООД – работодател на М. е бил наложен запор върху
трудовото му възнаграждение.
С молба вх.№4589 от 12.07.2017г. взискателят
е поискал насочване на изпълнително действие опис на движими вещи, собственост
на длъжника.
Със запорно съобщение изх.№12132 от
19.12.2018г. до „А.Б.“ АД ЧСИ П.е наложил запор върху вземанията на длъжника в
тази банка. С писмо от 27.12.2018г. Банката е уведомила съдебния изпълнител за
наложения запор.
На 02.08.2018г. е бил наложен запор върху
банковите сметки на Ц.М. в Банка ДДСК АД.
Установява се, че през 2020г. са били
налагани възбрани, както и насрочване на опис на 23.11.2020г. срещу имущество
на длъжника – апартамент, находящ се в гр.София, жк.“******.
На 27.10.2020г. длъжникът е поискал
прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
С Разпореждане от 27.10.2020г. ЧСИ П.е
отказал да прекрати изпълнителното производство и да отмени насрочения опис,
поради това, че перемпция не е настъпила и че насоченото изпълнение към
конкретния недвижим имот не е несеквестируем съгласно чл.444 ГПК.
Въз основа на така установените факти по
делото и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
едноседмичен срок от легитимирано да я подаде лице и като такава се явява
допустима.
Преценката по съществото на спора по
настоящото дело изисква да се отговори дали в продължение на две години - в случая за периода 2015 – 2018г.
взискателят е бездействал и е направил възможно прилагане на разпоредбата по
чл.433 ал.1 т.8 ГПК – прекратяване на изпълнителното производство. Отговорът на
този въпрос е отрицателен.
Съгласно чл.433, ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай,
че в продължение на две години
взискателят не поиска от съдия-изпълнителя предприемането на изпълнителни
действия. В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по силата на
закона и не е необходим нарочен акт на съдебния-изпълнител. Съдебният –
изпълнител следва само да констатира, че производството е прекратено по силата
на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне наложените обезпечения.
Предполага се, че при положение, че взискателят в продължение на две години не
е поискал извършването на изпълнителни действия, спрямо длъжника, същият се е
дезинтересирал от хода на изпълнителното производство.
Предпоставките за прекратяване на
изпълнението по силата на закона са две - непредприемане на изпълнителни
действия по молба на взискателя и
изтичане на двегодишен преклузивен срок. Изпълнителните действия по дадено
изпълнително дело се извършват по молба на взискателя. Той е този, който трябва
да посочи какви изпълнителните способи
за събиране на вземането да приложи съдебния изпълнител. В някой случай взискателите
подават молби до съдебния-изпълнител с искане за проучване на имущественото
състояние на длъжника. Проучването на имущественото състояние на длъжника обаче
не е изпълнително действие. След като съдия-изпълнителят направи справка за
имущественото състояние на длъжника взискателят следва да посочи какви
изпълнителни действия иска да бъдат извършени по отношение на длъжника – например да бъде наложен запор или възбрана
върху имущество на длъжника. Извършването на самите изпълнителни действия
прекъсва двегодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, след което започва да тече
нов срок.
Проучването на имущественото състояние на
длъжника, както и връчването на Покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело са подготвителни действия във връзка с провеждане на
същинското производство, които не прекъсват двегодишния срок, с изтичането, на
който изпълнителното дело се прекратява по силата на закона.
Съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, за да
е налице прекратяване, взискателят следва да е изоставил изпълнението. В случая
такова изоставяне от страна на „Топлофикация София“ ЕАД не е налице. Беше
установено, че от образуване на изпълнителното производство и към настоящия
момент непрекъснато се извършват действия по изпълнението по инициатива на
взискателя с искане за прилагане на определен изпълнителен способ. За твърдения
период на бездействие от страна на взискателя
са били извършени следните действия по негова инициатива, които са
прекъсвали давността – на 29.05.2015г.
от взискателя е било поискано ЧСИ П.да наложи запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, на 10.09.2015г.
е наложен запор върху трудовото му възнаграждение в „Е.-****“ ЕООД, на 12.07.2017г. взискателят е поискал
насочване на изпълнително действие опис на движими вещи, собственост на
длъжника, на 02.08.2018г. е бил
наложен запор върху банковите сметки на Ц.М. в Банка ДДСК АД. В случая липсва
двугодишен период на бездействие, който да даде основание за прекратяване на
делото.
По отношение на второто оплакване на
жалбоподателя, че вземането на взискателя е погасено по давност, то този факт
може да бъде установен единствено в исково производство и е извън
компетентността на съдебния изпълнител.
По отношение на третото оплакване, че
насрочения опис на недвижим имот е незаконосъобразен поради това, че е несеквестируемо имущество
на длъжника, същото отново е неоснователно, тъй като от събраните доказателства
в изпълнителното производство се установява, че длъжника М. притежава идеални
части от три недвижими имота и процесния не е единственото му семейно жилище.
Установява се, че децата му са пълнолетни и не са налице предпоставките на
чл.444 т.7 от ГПК.
Следователно разгледана по същество жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 27.10.2020г. на
ЧСИ А.П.рег.№849 с район на действие СГС, с което е отказано прекратяване на
изпълнително дело №20118490400177 на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.