РЕШЕНИЕ
№ 18552
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110117868 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. К. И. срещу
********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1187220, сключен между страните, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение в полза на
ответника.
Ищецът твърди, че е на 09.08.2022 г. бил сключил договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1187220 с ответника, съгласно
който се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 3000 лв., който
следвало да се погаси за срок от 6 месеца на 6 погасителни вноски, при
уговорен лихвен процент 11,99 % или лихва в размер на 359,79 лв. ГПР по
кредита бил в размер на 49,05 %.
Поддържа, че в чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се
обезпечавал с поръчителство, предоставено от ********* в полза на
ответника. Сочи, че при сключването на процесния договор, никъде не било
1
посочено размерът възнаграждението за предоставяна на гаранция. Навежда,
че в нарушение на чл. 18 от ЗПФУР не бил получил преддоговорна
информация, договор за кредит и общо условия. Твърди, че след като усвоил
сумата от 3000 лв., ответното дружество изискало освен сумата от 3000 лв.,
да върне и сума, представляваща 57 % от главницата. Сочи, че тази сума
включвала главница, лихва, други такси и такса за обезпечение с
поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на ответника като
изисканата такса за поръчителството била в размер на 1710,30 лв. и така
следвало да върне сума в размер на 5 070 лв. Ищецът твърди, че погасил сума
в размер на 3360 лв. по процесния договор.
Поддържа становище, че процесният договор бил нищожен на основание
чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 22 ЗПК, както и противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като не съдържал начина на изчисляване на ГПР, така и заобикалял
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК и надхвърлял законоустановения при
включване на възнаграждението за предоставяне на гаранцията. Навежда, че
целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ********, в който намира иска за неоснователен. Сочи, че по
силата на чл. 5 от процесния договор, ищецът е бил длъжен да даде
подходящо обезпечение на своето задължение, като преди сключване на
договора, ищецът бил избрал това да стане чрез поръчителство от **********
(сега **********). Поддържа, че в процесния договор е посочен твърд лихвен
процент, както и ясен погасителен план, в който не било посочено
възнаграждението, което ищецът се бил задължил да плати на трето лице,
както и че кредиторът не бил длъжен да включи в ГПР по кредита
уговорената сума в договора за поръчителство, тъй като не било
задължително условие за отпускане на кредита. Ответникът твърди, че ГПР
по кредита не надвишава законоустановения максимален размер, както и че
процесната клауза на чл. 5 от договора за кредит била уговорена
индивидуално, като ищецът сам избрал начина на обезпечение.
Ответникът по реда на чл. 211 ГПК е предявил насрещен осъдителен иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, приет за
съвместно разглеждане. В същия ******** твърди, че с ответника по него са
сключили договор за потребителски кредит № 1187220/09.08.2022 г., по
2
силата на който бил отпуснат кредит за сумата от 3000 лв., при ГЛП от 11,99
% и ГПР в размер на 49,05 %. Твърди, че общата сума, която
кредитополучателят следвало да плати била в размер на 3359,70 лв. Ищецът
по насрещния иск сочи, че поради неизпълнение от страна на ответника по
насрещния иск, на основание чл. 6 от процесния договор във вр. с чл. 13, ал. 1
от ОУ към него обявило всички вземания по процесния договор за кредит за
предсрочно изискуеми, поради което претендира сумата от 1354, 41 лв.,
представляваща неизплатена главница.
В срока за отговор ответникът по насрещния иск В. К. И. е депозирал
отговор на исковата молба, в който намира иска за неоснователен. Поддържа
становище, че процесният договор бил недействителен на основание чл. 22
ЗПК, като противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържал
начина на изчисляване на ГПР, така и заобикалял изискването на чл. 19, ал. 1
ЗПК и ГПР надхвърлял законоустановения размер при включване на
възнаграждението за предоставяне на гаранцията, което представлявало скрит
разход. Ответникът твърди, че през системата на ********* на 23.02.2023 г.
бил погасил сумата по кредита от 3360 лв.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 09.08.2022 г. бил сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит № 1187220 между страните,
съгласно който ******** е отпуснало потребителски кредит на В. К. И. за
сумата от 3000 лв. главница.
От приетия по делото договор 1187220 се установява, че същият е за
главница в размер на 3000лв., лихва в размер на 359.70лв., при лихвен
процент от 11.99%, ГПР посочен в договора е изчислен на 49.05%, изчислен
за сумата от главницата и включваща сумата за лихва. В чл.5 от договора е
описано, че кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от
********** в полза на Дружеството, С одобряването от Дружеството на
предоставено в негова полза обезпечение, уговорката свързана с
обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от
лицето, предоставило обезпечението. Описано е, че със сключване на
договора кредитополучателят потвърждавал, че при кандидатстването за
кредит сам и недвусмислено посочил избрания от него поръчител и бил
запознат с правото да посочи както физическо лице, така и предложеното
юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в
3
процедурата по кандидатстване за кредит. Съгласно приложения погасителен
план – същият включва 6бр. вноски за периода от 08.09.2022г. до 05.02.2023г.
в общ размер на 3359,7лв.
Приета е разписка № 0500017758994148/26.01.2023г. за сумата от общо
3369.57лв. с наредител посочен по ЕГН (на ищец) и получател ответника.
Прието е заключение на вещо лице по ССчЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че съгласно
разписка № 200000314027447/09.08.2022г. е наредена сумата то 3000лв. от
ответника към ищеца, като кредитът е усвоен в пълен размер съгласно
условията по Договор за потребителски кредит № 1187220 съгласно разписка
чрез **********. На следващо място вещото лице дава заключение, че
съгласно разписката от 26.01.2023г. ищецът е заплатил на ответника сумата
от 3369лв. за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит
№ 1187220, като ответникът е осчетоводил със стореното плащане главница
от 1645.59лв., лихва от 306.07лв., плащания съгласно Тарифа и Общи условия
250лв. и Допълнително избрана незадължителна услуга 1158.34лв. Вещото
лице е посочило, че сумата за допълнително избрана незадължителна услуга
към ********** от 1158.34лв. се дължала на лицето, предоставящо услугата и
по посочената от него сметка. Съгласно чл.16.2., б. „а“ от ОУ кредиторът
имал право да нареди сумата към лицето, комуто била дължима в случай, че
бъде изплатена към кредитора, като е посочено, че сумата не била задържана
от ************. Така и посочената сума от 250лв. била във връзка с такси за
събиране на вземането по чл.10.2, чл.10.3. и чл.10.4 от ОУ вр. чл.2.4 от
Тарифата. На следващо място вещото лице посочва, че изчисленият ГПР в
договора от 49.05% е на база главница и договорна лихва, както са по
погасителен план, а в отговор на въпроси при защита на заключението
посочва, че при включване в изчислението на възнаграждението за
поръчителя – тогава ГПР ще се измени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявен е първоначален отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, така и насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл.
9 ЗПК.
Съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца по главния иск при
условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит № 1187220 с твърдяното
съдържание /безспорно/, както и фактите, водещи до нищожността на
клаузата на чл. 5 от процесния договор. В тежест на ответника е да установи
при условията на пълно и главно доказване валидно сключена клауза на чл. 5
от процесния договор, съответно, че ГПР по договора не надхвърля пет пъти
4
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове.
В тежест на насрещния ищец е разпределено да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните предпоставки: валидно сключен договор
за предоставяне на потребителски кредит № 1187220 с твърдяното в исковата
молба съдържание, усвояване на кредита от ответника за главницата от 3000
лв., настъпване на изискуемостта на вземането за главница, респ. неговият
остатъчен размер от 1354,41 лв., като в тежест на ответника е да докаже, че е
платил, вкл. с оглед твърдението, че е погасил кредита с паричен превод от
26.02.2023 г. – следва да докаже същото пълно и главно. По възражението на
ответника (първоначален ищец) за нищожност на целия договор – в тежест на
насрещния ищец е разпределено да докаже, че договорът е валидно сключен,
а ответникът (първоначален ищец) е възложено да установи фактите, на които
основава своето възражение /противоречие с чл.22 ЗПК/.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в чл. 9
ЗПК. Формата за действителност е уредена в чл. 10, ал. 1 ЗПК - хартиен или
траен носител (по см. на §1, т.10 ДР ЗПК), т.е. законът допуска възможността
кредитът да бъде сключен от разстояние, в който случай следва да са спазени
изискванията на чл. 5, ал. 9 (да предостави на потребителя стандартния
европейски формуляр), ал. 13 (да е сключен по инициатива на потребителя
чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на
ЗПФУР, съгласно чл.6 от който договорът за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на
понятието "финансова услуга" е дадена в § 1, т. 1 от ДР ЗПФУР, а на
"средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР ЗПФУР). В
случаите (какъвто е и настоящият), на сключен договор от разстояние с оглед
чл.18, ал.1 ЗПФУР доставчикът следва да докаже, че е изпълнил
задълженията си предоставяне на информация на потребителя, спазил е
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и е получил съгласието на потребителя за
сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор. За доказване на електронните изявления се прилага ЗЕДЕП, като
изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР. Електронното
изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може
да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото
се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
5
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3
ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е
такава, каквато законът признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание (така и Решение № 70 от
19. 02. 2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК). От заключението
на вещото лице по ССчЕ се установява усвояване на сумата за главница, като
е отделено за безспорно сключване на договора между страните, т.е. не се
спори по сключване на договора и усвояване на сумата от потребителя.
Спорът се концентрира по въпроса за недействителността на договора от
ракурса на това дали следва да се включи възнаграждението за поръчителя
при изчисляване на ГПР. Настоящият съдебен състав приема, че уговореното
възнаграждение за предоставено поръчителство от одобрен от кредитора
поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото
оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. Според императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България /основен лихвен процент - 0. 1 %, плюс 10 %/, което означава, че
лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.
В конкретния случай, вкл. от заключението на ССчЕ се установява, че
изчисленият посочен ГПР по кредита е 49.05%, погасената от кредитора сума
за „поръчителството“ е 1158.34лв., от което можем да направим заключение,
6
че с включване на възнаграждението в ГПР същият ще надвиши значително
законоустановения минимум. Оттук съдът счита, че вписаните параметри в
договора за кредит не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11 т.
10 ЗПК - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Неизпълнение на горното влече недействителност на
договора с оглед чл.22 ЗПК. Ищецът изрично е поискал обявяване нищожност
на клаузата на чл.5 от Договора за потребителски кредит, като са изложени
съображения за нищожност на целия договор, които съдът споделя, като по
отношение на последното се иска произнасяне само в мотивите като е
подчертано, че не се предявява самостоятелен иск за нищожност на договора.
Поради това и съдът намира така предявения иск за основателен.
По насрещния иск – същият е обусловен от изхода на първоначалния,
доколкото според чл.23 ЗПК (така и решение №50174 от 26.10.2022 г по гр.д.
№3855/21 г на ВКС , IV ГО и решение №50259 от 12.01.2023 г по гр.д.
№3620/21 г на ВКС , III ГО) когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед данните от
ССчЕ, от които се установява, че потребителят е за платил сумата от 3360лв.,
при главница от 3000лв., то насрещният иск е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на такива има само ищецът, който е
доказал сторени разноски в размер на 300лв. за ССчЕ.
Същият е бил представляван от адвокат по чл.38 ЗАдв., поради което в в
полза на АД **********, БУЛСТАТ: **********, следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение по първоначалния и по насрещния
иск в минимален размер по НМРАВ в размер на по 480лв. с ДДС или общо
960лв.
Ищецът е освободен от държавна такса, поради на основание чл.78, ал.6
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата д.т. по
първоначалния иск в размер на 68,41лв.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА по предявения от В. К. И., ЕГН: **********, гр.София, ж.к.
**************, против ********, ЕИК: ************, ****************,
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че клаузата на
чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1187220/09.08.2022г. е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОТХЪРЛЯ предявения насрещен осъдителен искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане В. К. И., ЕГН:
7
**********, гр.София, ж.к. **************, да заплати на ********, ЕИК:
************, *************, сумата от 1354, 41 лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 1187220/09.08.2022г, ведно със законната лихва от 09.06.2023г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ********, ЕИК: ************,
*************,, да заплати на В. К. И., ЕГН: **********, гр.София, ж.к.
**************, разноски по делото в размер на 300лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ********, ЕИК: ************,
*************, да заплати по сметка на Софийския районен съд разноски по
делото в размер на 68,41лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ********, ЕИК: ************,
*************, да заплати на АД **********, БУЛСТАТ: **********,
адвокатско възнаграждение в размер на 960лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8