№ 249
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
Ванина Младенова
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221100502404 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 20204622/ 29.10.2021г., постановено по гр. дело № 28887/ 2020г. по
описа на Софийския районен съд, 33 състав, е признато за установено по отношение на Е. П.
Й. съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 1490,86 лева, представляваща цена
на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ул. “******* за периода
01.06.2017г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 07.1.2020г., до окончателното плащане на
сумата, сумата 62,15 лева, представляваща възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода 01.07.2017г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 07.1.2020г., до
окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2020г. по ч.гр.д. № 273 по описа за 2020г. на СРС, 33
състав.
Със същото решение са отхвърлени предявените искове за установяване вземането на
ищеца за цена на топлинна енергия за периода 01.05.2016г.- 31.05.2017г., за сумата 285,50
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 18.12.2019г., за сумата 9,18 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода 31.08.2017г.- 18.12.2019г.
1
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените установителни искове, е
подадена въззивна жалба от Е. П. Й..
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
решение. Жалбоподателят сочи, че в нарушение на процесуалния закон не се е произнесъл
по направеното оспорване на автентичността на протоколите за неосигурен достъп. Развити
са съображения, че първоинстанционният съд е приел, че ответницата дължи цената на
начислената, при условията на неосигурен достъп, топлинна енергия, без ищецът да е
изменил основанието на иска.
В обобщение, жалбоподателят счита, че първоинстанционното решение, в обжалваната
част, е постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон и навежда искане за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск за установяване на
вземането за цена на топлинна енергия да бъде отхвърлен.
В срока и реда по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна "Т.С." ЕАД.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
По отношение установяване на качеството потребител на недвижим имот на
ответницата, пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства.
От представения н.а. № 136 от 10.11.2006г., т. I, рег. № 3197, дело № 220/ 2006г. се
установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот чрез
правна сделка- дарение.
От представения н.а. № 76, т. III, рег. № 16051, дело № 449/ 2007г., се установява, че
ответницата е учредила договорна ипотека върху процесния имот за обезпечаване на банков
кредит.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение по съдебно-техническата
експертиза, съгласно заключението на която през процесния период в имота е доставена
топлинна енергия на стойност 2304,20 лева.
От заключението на съдебно- икономическата експертиза, ответницата е платила
сумата 813,34 лева. Със сумата 784,46 лева е погасено задължението за плащане на цена на
топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г. със сумата 28,88 лева е
погасено задължението за плащане на цена на топлинна енергия, доставена през м. май
2017г. Според заключението на вещото лице, дължима е сумата 1553,01 лева, от които
сумата 1490,86 лева- цена на топлинна енергия и сумата 62,15 лева- цена на услугата дялово
разпределение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
2
въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр.
с чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Първият спорен въпрос, за разрешаването на който спорът е пренесен пред въззивната
инстанция, е притежава ли въззивницата- ответник качеството потребител на топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Конкретиката на случая сочи, че ответницата е придобила правото на собственост върху
процесния имот чрез правна сделка- дарение. Следователно, тя се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди в имота през процесния период.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата- етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
трето лице.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, касаещи количеството доставена топлинна
енергия, следва да се посочи следното:
Конкретиката на случая сочи, че ответницата не е осигурила достъп за отчет на ИРРО
за отчетни периоди 01.05.2016г.- 30.04.2017г. и 01.05.2017г.- 30.04.2018г., за което са
съставени протоколи за неосигурен достъп.
Начисляването служебно на количество топлинна енергия представлява изключение от
3
общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на
етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата
невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря
съответният потребител (т.нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването (НТ), (отм.), действала към процесния период, редът за отчитане на
показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в
общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ,
общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на
потребителя за осигуряване на достъп не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи,
че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен
представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански
договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират
лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите за неосигурен
достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за
установяване и доказване на неосигурения достъп- чрез съставяне на протокол за
неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие (респ. на
съответната ФДР) и един или повече представители на етажната собственост.
В конкретния случай по делото са представени такива протоколи, от съдържанието на
които става ясно, че до уредите, монтирани процесния имот, достъп не е осигурен през м.
май 2017г. и м. май 2018г.
За да се установи, че топлинна енергия не е ползвана в апартамента следва да е била
осигурена възможност служителите на дружеството за дялово разпределение да отчетат
индивидуалните уреди в имота- водомери, уреди за дялово разпределение, поставени на
радиаторите. Ако няма достъп до имота, служителите съставят протокол за неосигурен
достъп и част от отчетената от общия топломер в абонатната станция на сградата топлинна
енергия се начислява на собственика на апартамента служебно, независимо от това дали е
реално ползвана именно от лицата в този имот или не. Тъй като топлопреносното
предприятие е предоставило топлинна енергия към сградата, за която енергия се дължи
плащане, Наредбата за топлоснабдяването позволява да се определи служебно частта на
неосигурилия достъп собственик въз основа на функция от показанията на общия топломер,
доколкото задължението за осигуряване достъп до имота за извършване на отчет е на
клиента.
4
Съгласно чл. 70, ал. 5 НТ, клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. Тази
разпоредба предоставя на клиента тримесечен срок, в който, след като получи
изравнителната сметка, може да възрази срещу нея и да поиска нов отчет, като осигури
достъп за извършването му. Следва да се посочи, че ответницата не представя доказателства
в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка да е поискала допълнителен
отчет.
В случая ответницата не е осигурила достъп до апартамента за отчет, нито е поискала
да бъде извършен допълнителен отчет в рамките на тримесечния срок по чл. 70, ал. 5 НТ,
поради което за ищеца е възникнало правото да определи служебно количеството на
топлинната енергия за апартамента и клиентът не може да се брани с твърдението, че не е
потребил начислената топлинна енергия.
Конкретиката на случая сочи, че ответницата не е осигурила достъп за отчет на
индивидуалните уреди в имота, нито да е поискала допълнителен отчет, съставеният
протокол за неосигурен достъп отговаря на изискванията на закона, спазена е процедурата
за служебно начисляване на топлинна енергия, поради което оспорването на истинността на
протоколите за неосигурен достъп е неоснователно.
Предвид всичко изложено, въззивният съд намира, че в производството е установено,
че ищецът е изправна страна по договора с ответницата, а частта от главния иск, приета за
основателна с обжалваното решение, правилно е била уважена от първоинстанционния съд.
Относно възраженията за липса на реално доставена топлинна енергия, следва да се
посочи, че с решение решение № 162 от 28.05.2014г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013г., IV г.о.,
ГК е даден отговор на въпроса необходимо ли е да има реално потребление на
доставената топлинна енергия в сградата от всеки етажен собственик и дали в отношенията
си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното
отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата, е обвързан от
съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител
документи, като е посочено, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да
има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен
собственик. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен
счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с
нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна
енергия във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия
топломер топлинна енергия в сградата.
Съдът не констатира основателност на твърденията на въззивника за допуснати от
първия съд процесуално нарушение на процесуалните правила, тъй като същият се е
произнесъл по непредявен иск, като е приел, че ответницата дължи цената на начислената,
при условията на неосигурен достъп, топлинна енергия, без ищецът да е изменил
5
основанието на иска. Предметът на делото е спорното материално субективно право-
претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на
иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените
от ищеца твърдения. В конкретния случай ищецът е основал иска си на твърдения за
съществуващо облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на
договор за доставка на топлинна енергия и доставена топлинна енергия. Начинът на
отчитане на количеството доставена топлинна енергия, респ. колко точно количество
топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответницата е от значение
единствено към доказването на размера на иска. Следователно първоинстанционният съд не
е разгледал факти, които не са въведени като правопораждащи такива или съответно-
заменил едни фактически твърдения с други, без надлежно проведено изменение на иска.
Изложеното обуславя извод за основателност на исковете и тяхното уважаване.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, което обуславя извод за
неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20204622/ 29.10.2021г., постановено по гр. дело № 28887/
2020г. по описа на Софийския районен съд, 33 състав в частта, в която е признато за
установено по отношение на Е. П. Й., с ЕГН **********, съществуването на вземането на
“Т.С.” ЕАД, с ЕИК *******, за сумата 1490,86 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ул. “*******” № *******, за периода
01.06.2017г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 07.1.2020г., до окончателното плащане на
сумата, сумата 62,15 лева, представляваща възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода 01.07.2017г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 07.1.2020г., до
окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2020г. по ч.гр.д. № 273 по описа за 2020г. на СРС, 33
състав.
В частта, в която са отхвърлени предявените искове за установяване вземането на
ищеца за цена на топлинна енергия за периода 01.05.2016г.- 31.05.2017г., за сумата 285,50
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 18.12.2019г., за сумата 9,18 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода 31.08.2017г.- 18.12.2019г., обжалваното
решение е влязло в сила.
6
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7