№. 260046 / 24.2.2021 г.
РЕШЕНИЕ
Гр.Монтана, 24.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ гражданско дело №. 174 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.330 от ГПК, във вр с чл.50 от СК.
Съпрузите Х.Г.Х., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: гр.Монтана, у. №. 2. в. е. а. и В.К.Х., ЕГН xxxxxxxxxx със същия адрес са подали молба за развод по взаимно съгласие. Отправя се искане до МРС, да прекрати брака с развод, като утвърди постигнатото от страните споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, с което окончателно уреждат последиците на развода помежду си.
В молбата за развод по взаимно съгласие по чл. 50 от СК се излагат следните твърдения:
Страните сключили граждански брак на 14.10.1990 г., който брак е първи по ред и за двамата. От брака си нямат непълнолетни деца.
Постигнали са сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод, поради което и се обръщат към съда.
Към исковата молба са приложени относими по делото писмени доказателства, надлежно приети от съда, включително и споразумение по чл. 51 от СК, с което съпрузите окончателно уреждат помежду си последиците от развода.
Страните в о.с.з. потвърдиха пред съда своето сериозно и непоколебимо взаимно намерение да извършат развод по взаимно съгласие, като заявиха и, че доброволно са подписали молбата за развод и споразумението и са съгласни с неговите последици.
Съдът се убеди, че съгласието на молителите да прекратят брака си с развод е сериозно и непоколебимо, което те потвърдиха и в проведеното открито съдебно заседание. Представеното от тях споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, което поддържат, урежда изцяло отношенията им след развода, не противоречи на закона и морала.
Предвид изложеното и на основание чл. 330, ал.3 от ГПК, съдът намира, че бракът между молителите следва да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, а постигнатото от тях споразумение – утвърдено.
Съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода от 20,00лв., която страните следва да заплатят поравно.
Така мотивиран съдът, на осн. чл. 330, ал.3 от ГПК
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между: Х.Г.Х., ЕГН xxxxxxxxxx и В.К.Х., ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес: xxx, сключен на 14.10.1990 г. в гр.Михайловград, за което е съставен акт за граждански брак №. 416 от същата дата, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите.
УТВЪРЖДАВА постигнатото от молителите споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, както следва:
1.УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКАТА НА ДЕЦАТА:
Съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца.
2.ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:
Съпрузите не си дължат издръжка.
3.ПОЛЗВАНЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Семейното жилище, находящо се в xxx, ще остане да се ползва общо от двамата родители.
4.ФАМИЛНО ИМЕ:
След развода В.К.Х., ЕГН xxxxxxxxxx ще продължи да носи брачното си фамилно име Х..
5. ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ:
Придобитото през време на брака имущество ще остане за ползване от двамата молители.
ОСЪЖДА ХРИСТО Г.Х., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: гр.Монтана, ул.. С. №. 2. в. е. а. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от 10,00лв. окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.К.Х., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от 10,00лв. окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: