Р
Е Ш Е
Н И Е
N 105
гр.Русе, 10.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публичното
заседание на 25 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ПАЛМА
ТАРАЛАНСКА
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от председателя
в.т.д.
N200 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. С.А. П., Ф., чрез Б. С.А. К., ЕИК *****, чрез
юрисконсулт Н.М.против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№8100/2018г.,
в частта, с която са отхвърлени предявените на основание чл.422 ГПК искове по
отношение на С.Ю..
Излагат се
оплаквания за неправилност на решението, които се свеждат до нарушение на
материалния закон и необоснованост. Иска се да бъде отменено от въззивния съд и
отхвърлените искове-уважени, както и присъдени съответните разноски за двете
инстанции.
Насрещната страна-въззиваемият С.Ю. чрез особен представител адв. Т.Б.,***
е подала отговор на въззивната жалба в който излага доводи за нейната
неоснователност и иска решението да бъде потвърдено.
След като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на
решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба,
Окръжният съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
Безспорно е установено от представените
доказателства, че на 24.06.2016 г. между "Б.Е., гр. С., чийто
правоприемник е ищецът "Б.С. А. ", П., Ф. и С.Л.Ю. *** е сключен
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13487028, по силата на който
дружеството е предоставило на ответницата за потребителски цели кредит в размер
на 10000 лева. Отпуснатият кредит на ответницата като физическо лице
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §
13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответницата има качеството на потребител по
смисъла на чл.
9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ
на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е
за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10
и чл.
11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12
и т.
20 и ал.
2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически
по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено
като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/. При извършената самостоятелна служебна проверка относно действителността
на сключения между страните договор, въззивният съд констатира следното: При
сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.
10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на
договора отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 1-9
и т.
11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не
отговаря на част от изискванията на чл.
10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 и т.
12 ЗПК.
На първо място не е спазено изискването
относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а
именно - не по-малък от 12. В конкретния случай след извършване на сравнение
съдът достига до извода, че при съставяне на договора е използван шрифт
Garamond с размер 11. Дори и да се приеме, че е налице възможна грешка при
извършване на сравнението или че отклонението е незначително, то нарушение на
изискването относно размера на шрифта категорично е налице по отношение на
приложения към договора сертификат и ОУ за застрахователна програма „Защита на
плащанията по кредитни карти“, които са съставени в почти нечетлив размер
шрифт. Изискването на чл.
10, ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора.
В случая сертификатът е подписан от кредитора и ответницата и в него се
съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от
ответницата застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав
намира, че същият съставлява елемент и е част от договора, по отношение на
който трябва да са спазени посочените законови изисквания. Аналогично е
положението и по отношение на посочените ОУ.
На следващо място в договора е посочен
годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна
стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването
на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.
19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл.
10, ал. 1 ЗПК.
Както бе посочено, в договора е обективиран
погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на
всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва
обаче предоставяне на предвидената в чл.
10, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски кредит между "Б.Е. С. и въззиваемата
Ю. е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл.
10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 и т.
12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази
недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която предвижда, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената
законова разпоредба е в размер на 10000 лева, от които сумата 2820.26лв. е
преведена за погасяване задължение на ответницата по договори за кредит № CREX
– 12810480, №PLUS-11463384 и №CREX-11401789, удържана е сумата 250лв. такса ангажимент,
а сумата 6929.74лв. е преведена по посочената в договора нейна сметка. По
договора са заплатена сума в размер на 2476.55лв. Според настоящия състав
предсрочната изискуемост на кредита е обявена на ответницата, чрез връчването
на исковата молба на особения представител, поради което е дължима цялата
главница-падежирала и предсрочно изискуема. От нея следва да бъде приспадната
заплатената сума 2476.55лв., поради което са дължими общо 7523.45лв. Решението
на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлена претенцията за
главницата над сумата 2398.45лв. до 7523.45лв. се явява неправилно и следва да
бъде отменено, като искът бъде уважен до посочения размер. В останалата
отхвърлителна част, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззивника се
дължат разноски в размер на: 489лв. за първа инстанция /още 319.64лв./ и 50лв.
възнаграждение на юрисконсулт, 90.61лв. разноски за тази инстанция и 50 лв.
възнаграждение за юрисконсулт, както и за заповедното производство-150.46лв.
разноски за държавна такса /още 95.70лв./ и 50лв.-възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на
основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №375 от 04.03.2020г., постановено по гр.д.№8100/2018г. по описа на
Районен съд-Русе, В ЧАСТТА с която е
отхвърлен иска за главница над сумата 2398.45лв. до 7523.45лв. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Л.Ю., ЕГН********** ***, че дължи на Б.С.А., П., Ф., чрез Б.С.А. К., гр.С., и сумата 5125лв.
/общо 7523.45лв./-представляваща главница по договор за потребителски кредит PLUS-13487028 от
24.06.2016г., ведно със законна лихва от 31.05.2018г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА С.Л.Ю., ЕГН**********,***, да заплати на Б.С.А., П., Ф., чрез
Б.С.А. К., гр.С., още сумата 95.70лв. разноски и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№3604/2018г. на РРС, още сумата 319.64лв. за първа
инстанция и 50лв. възнаграждение на юрисконсулт, както и 90.61лв.
разноски за
тази инстанция и 50 лв. възнаграждение
за юрисконсулт.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
Председател:
Членове: