№
2019
година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав ,в закрито заседание
на 14.10.2019 г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
ч.адм.д.
№ 2810 / 2019 г. по описа на съда,за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60,ал.5 от АПК и е образувано по жалба на „Атом Експлойт ІІ”
ЕООД,представлявано от управителя Я.Й.Й.,против разпореждането на началника на отдел
„Оперативни дейности” Варна в ГД
„Фискален контрол” при ЦУ на НАП за допускане на предварително изпълнение на
издадената от него заповед № 334- ФК/ 16.09.2019 г.,в частта й за налагане на принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект”. С доводи за допуснато от адм.орган
съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на
обжалваното разпореждане – липса на мотиви,както и такива за отсъствие на законовите предпоставки по чл.60,ал.1 от АПК
за допускане на предварително изпълнение ,се иска неговата отмяната,както и
присъждане на сторените по делото разноски.
Обжалваното
разпореждане е част от съдържанието на заповед № 334-ФК/ 16.09.2019 г. ,която е
връчена на проверяваното дружество на 9.10.2019 г. - като се има предвид обстоятелството,че жалбата срещу разпореждането е подадена в АС-Варна на дата 11.10.2019 г.
,то видно е спазването на 3-дневния срок по чл.60,ал.5 от АПК. Същата
разпоредба допуска обжалване на разпореждането за предварително изпълнение
,независимо от това дали административният акт е бил оспорен,поради което съдът
намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата
за основателна предвид следното :
Със
заповед № 334- ФК/16.09.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности”
Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП е наложена на основание
чл.186,ал.1 и чл.187,ал.1 от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект– паркинг,находящ се в гр.В.
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,във връзка с
нарушение,констатирано и описано в протокол за извършена проверка сер.АА № 0350117/15.09.2019г.
Със същата
заповед , на основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60 от АПК е разпоредено
допускане на предварително изпълнение на наложената принудителна
административна мярка „запечатване на търговския обект”. Според изложените в
разпореждането мотиви ,предварителното изпълнение е наложително за
предотвратяване и преустановяване на адм.нарушения от същия вид,като
допускането му е съобразено с предпоставките,изчерпателно изброени в чл.60,ал.1
от АПК,а именно : А. При защита на особено важен държавен интерес; Б. При съществуването на опасност
изпълнението на акта да бъде осуетено, или сериозно затруднено; В. При
хипотеза,в която от закъснението на изпълнението могат да последват значителни
или трудно поправими вреди.
Защитата
на особено важен държавен интерес е описана в мотивите като интерес на
държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице,респективно такъв за
правилното определяне на реализираните от същото приходи и размер на неговите
публични задължения. Посочено е,че ако не бъде допуснато предварително
изпълнение на ПАМ,съществува възможност от извършване на ново нарушение,а ПАМ
се налагали именно за преустановяване и/или предотвратяване на адм.нарушения и
последиците от тях. Визираните в обжалваното разпореждане цели на ПАМ са
правилно посочени,както е вярно и че защитата на установения фискален ред
представлява защита на важен държавен интерес,именно поради което,гарантирането
му е скрепено с нормативно въведени за търговците задължения. Допускането на
предварително изпълнение обаче изисква не обикновена,а особена важност на нуждаещия се от защита държавен интерес .
Особеността обикновено бива свързвана с изключителност на конкретните обстоятелства. В това
отношение,сред общо развитите от органа
съображения е направен неуспешен опит за
изложение на конкретни
обстоятелства,които са описани като : размер
на неотчетена продажба / 4,00 лв./, разположение на проверявания обект на главен
булевард,голяма площ без посочване на
размера й. Така изложените от адм.орган
факти не обосновават според съда изключителност на процесният случай,която да го отличава от всички останали нарушения от същият вид.
За разлика от предварителното изпълнение по силата на закона,при разпореждането
за допускане на предварително изпълнение, наличието на законовите предпоставки
по чл.60,ал.1 от АПК не е обусловено от
действието на оборима законова презумпция,т.е. изложените в това отношение факти подлежат на доказване от страна на
адм.орган. Във връзка с последното,установената от органа стойност на нарушението в размер на 4,00 лв. не сочи на
изключителност на случая в гореизложения смисъл. По тези съображения,съдът
намира,че в конкретния казус не е
установена необходимост от защита
на държавен интерес с характера на особено важен такъв,т.е.
отсъства първата посочена от органа предпоставка за допускане на предварително
изпълнение на адм.акт. В тази си част обжалваното разпореждане е постановено в
противоречие с материалния закон.
Посочената
в обжалваното разпореждане втора предпоставка за допускане на предварителното
изпълнение ,а именно наличието на опасност,че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на адм.акт е мотивирана не с изложение на конкретни факти,а с
изложение на предположение,определено от органа като „обосновано” – посочва,че
от изграденото поведение на търговеца към действие в нарушение на закона е
обосновано да се предположи,че е възможно да възникне хипотеза на промяна на
правната форма на стопанисващия обекта,който следва да се запечата или същият
да бъде предоставен за стопанисване на друг данъчен субект. Релевантната за
тази предпоставка опасност следва не
само да е обоснована с конкретни факти,а необходимо е и доказване на същите. В
случая не е налице нито едното,нито другото,поради което посочената от органа
втора предпоставка за допускане на предварително изпълнение остава недоказана.
Липсата на тази предпоставка сочи на противоречие на обжалваното разпореждане с материалния закон.
По
отношение на третата посочена предпоставка,а именно наличието на възможност да
последват значителни или трудно поправими вреди от късното изпълнение на
адм.акт,обжалваното разпореждане
определя вредите като съществено отклонение от данъчното облагане по отношение
на конкретния субект. Това описание се отличава с липсата на изложение на конкретни факти и данни, които да обективират евентуалните
вреди и същевременно да дават възможност за
преценка на техния характер като значителни или трудно поправими такива.
В тази си част обжалваното разпореждане е постановено при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила – липсата на мотиви ограничава правото на защита на
адресата на адм.акт.
Независимо
от така обоснованата основателност на жалбата, съдържащата се в нея претенция за присъждане на разноски по
делото,съдът намира за неоснователна –
приложимата разпоредба на чл.143,ал.1 от АПК свързва отговорността за разноски с отмяната на обжалвания адм.акт ,а не с
отмяната на разпореждането за предварителното му изпълнение. В този смисъл
,претенцията за разноски в размер съобразно представения списък,се явява
преждевременно предявена – обратното, би означавало недопустимо разширително
тълкуване на цитираната правна норма. Предвид изложеното,съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ съдържащото се в
заповед № 334-ФК/16.09.2019 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности” Варна в ГД
„Фискален контрол” в ЦУ на НАП разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на наложената
принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект – паркинг,находящ
се в гр.В., стопанисван от „Атом
Експлойт ІІ” ЕООД.
НЕ УВАЖАВА претенцията на „Атом Експлойт ІІ” ЕООД за
присъждане на разноски в размер на 200 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :