Решение по дело №894/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

 

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     

 

 

Номер: ………34……………. Година  2020г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                                      ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На 06.02.                                                                                             2020 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА

СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА                                           МАРИАНА Д.А

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ  в.  гр. д . № 894  по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд Пазарджик  е сезиран с искова молба,подадена от С. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** , против „Първа инвестиционна банка“ АД ,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , бул. „Драган Цанков „ № 37.   

С исковата молба се предявен отрицателен установителен иск за недължимост на главница по договор за  потребителски кредит. 

С Решение № 1321/ 08.10.2019г. на районен съд Пазарджик  , постановено по гр. д. № 570/2019г. по описа на същия съд, предявения иск е уважен изцяло .  Осъден е  ответника  да заплати в полза на   ищеца   сторените съдебно – деловодни разноски .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна  жалба  от  ответника    в първоинстанционното производство „Първа инвестиционна банка“ АД ,  ЕИК *********, подадена  чрез  пълномощника на страната.  Във въззивната жалба се излагат съображения за  процесуална недопустимост на решението , както и за   неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и  необоснованост.  Искането е да се   отмени решението на районния съд   и се постанови ново решение от  въззивната инстанция по  съществото на спора, с което се  отхвърли   предявения иск. Прави се искане за присъждане на  сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции. 

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК    е постъпил писмен отговор   от въззиваемата страна . В   отговора   се  оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Прави се искане за присъждане на съдебно-деловодните разноски във въззивното производство .   

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за  процесуална недопустимост и  неправилност на съдебното решение ,  които са посочени във въззивната  жалба , като взе предвид становището на страните  и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл.  235 от ГПК, прие за установено следното :

Въззивната   жалба  е    процесуално допустима .

Жалбата  е  подадена от активно легитимирана страна  в процеса.

Жалбата  е     подадена  в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .  По допустимостта на решението  в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение.

І.По възражението за процесуална недопустимост на предявения иск и на съдебното решение..

Възражението е неоснователно.

В отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК  ответната страна по иска е направила възражение за местна подсъдност на предявения иск,на основание чл. 119 ал.4 от ГПК. Поискано е да се прекрати производството пред районен съд Пазарджик и делото да се изпрати по правилото на чл. 108 ал. 1 от ГПК на компетентния съд , а именно Софийски районен съд. С Определение № 1323/24. 04. 2019г. районния съд е оставил без уважение направеното искане. Определението във връзка с подсъдността не  е  обжалвано от  ответната страна и е влязло в законна сила . При това положение въпроса относно  местната подсъдност на предявения иск е разрешен окончателно и не  може да послужи като основание за обжалване на съдебното решение.

Независимо от това възражението е неоснователно и по съществото си .

От представения договор за потребителски кредит с дата 12. 11. 2012г. и договор за поръчителство от  същата дата следва извода ,че ищеца , като „поръчител“ по договора за кредит и солидарно отговорен за задължението заедно с  главния длъжник  има качеството на „потребител „ по смисъла на параграф 13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите/ ЗЗП/. При това положение за ищеца съществува процесуалната  възможност   да се ползва от  специалната местна  подсъдност по 113  от ГПК. На това основание ищеца е предявил иска по настоящия си адрес , а именно пред Районен съд Пещера .

На основание чл. 22 ал. І т. 6 от ГПК районните съдии  от районен съд Пещера са се отвели от разглеждане на спора.  На основание чл.  23 ал.3 от ГПК Окръжен съд Пазарджик е  определил районен съд Пазарджик , като  местно компетентен съд  за разглеждане на спора. Това определение на въззивната инстанция е окончателно и не подлежи на обжалване.

При тези данни е неоснователно възражението , което се прави във въззивната жалба за процесуална недопустимост на съдебното решение поради нарушаване правилата на местната подсъдност( чл. 270 ал. 3 от ГПК).Както бе посочено по – горе,въпроса относно местната подсъдност на спора е разрешен  окончателно  от въззивната инстанция  и не може да бъде пререшаван по реда на  въззивното обжалване.           

Независимо от това следва да се отбележи,че в конкретни казус общата местна подсъдност по чл.  108 ал. 1 от ГПК е неприложима ,тъй като съществува специална  местна  подсъдност при искове от и срещу потребител( чл. 113 от ГПК) , която дерогира приложението на общата местна подсъдност.

Следва да се отбележи ,че в случая дори не е нарушена и  разпоредбата на чл.   108 от ГПК,тъй като тя дава възможност  иска да се предяви против юридическото лице,но по седалището на клона или  поделението , когато спорното правоотношение е възникнало от преки отношения с поделението или клона . Договорът за поръчителство и договора  за потребителски кредит са сключени с клон на Банката в гр. Пещера ,поради което за ищеца съществува възможността да предяви иска си и по седалището на клона .

Второто възражение в отговора на исковата молба за процесуалната недопустимост на иска  касае „правния интерес „  от предявяването на иска.         

Районният съд е сезиран с отрицателен  установителен иск по чл.  124 ал.1 от ГПК за установяване недължимост на   главница по договора за потребителски кредит. При установителните искове  изискването  за правния интерес от предявяване на иска е  посочено в закона . Това е положителна процесуална  предпоставка за  съществуването и  надлежното упражняване на правото на иск,за която съдът е длъжен да следи и служебно( абсолютна процесуална предпоставка). Според утвърдената съдебна практика правния интерес от предявяване на  установителен иск  ще е налице , когато ответника извършва  фактически или правни действия , които смущават , застрашават или  накърняват защитаваното субективно право.  Когато защитаваното субективно право е само  застрашено съдебната защита се ограничава  само с потвърждаване на застрашеното субективно право.  Когато защитаваното субективно право  е нарушено съдебната защита трябва да възстанови  нарушеното право. При отрицателния установителен иск  за разлика от  всички останали искове основанието на иска ( чл. 127 ал. 1 т. 4 от ГПК ) не е негов индивидуализиращ белег. Щом ищеца твърди, че    оспорваното право никога не е възниквало , той не би могъл да сочи и юридически факт , от който това право се поражда. При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да   обоснове  в исковата молба правния си интерес. Той следва да установи защитимо право , което е засегнато от правния спор , като  докаже фактите ,  от които то произтича . В тежест на ответника е да установи и докаже съществуването на отричането от ищеца право. В исковото производство е достатъчно възражението на ищеца ,че спорното право не е възникнало или е било погасено по давност( виж мотивите на ТР № 8 /2012г.  от 27. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС, Определение № 359/18. 06. 2014г.  по т. д. № 4268/2013г. на ІІ-ро т.отд.на ВКС ; Р. № 504/12. 07. 2011г. по гр. д. № 603/2010г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС;)                   

В обстоятелствената част на исковата молба ищеца е посочил ,че с  влязло в сила решение на районен съд Пазарджик е  установена недължимостта   спрямо нето , в качеството му на поръчител, на възнаградителна и наказателна лихва по процесния договор за потребителски кредит  и договор за поръчителство .  След влизане в сила на съдебното решение ищеца е поканил писмено Банката(поканата е приложена като доказателство по делото ) да заличи счетоводно задължението му като поръчител и солидарен длъжник и по отношение на главното вземане ,както и да коригира данните за задлъжнялостта на ищеца в Централния кредитен регистър към БНБ. Отговор на поканата не е последвал от страна на Банката , като до момента на подаване на исковата молба в съда ищеца продължава да има качеството на длъжник по отношение на Банката . Това мотивира правния интерес на поръчителя да предявени отрицателния установителен иск по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД.    

При това обосноваване на правния интерес очевидно такъв е налице в полза на ищеца.

Обстоятелството ,че по счетоводните регистри на Банката се отчита парично задължение на ищеца спрямо Банката по отношение на главното вземане по договора за потребителски кредит  , както и в  Централния кредитен регистър към БНБ  ищеца продължава да има качеството на длъжник е достатъчно основани е да се приеме  наличието на правен интерес от предявяване на иска. В случая субективните материални права на ищеца са застрашени ,тъй като Банката във  всеки един момент може да пристъпи към принудително събиране на вземането . Това налага застрашеното право да бъде потвърдено съдебно .

По тези съображения е неоснователно възражението на ответната страна за липсата на правен интерес от предявяване на  иска, тъй като Банката не е формирала претенция към ищеца  нито съдебна ,нито извънсъдебна.        

ІІ. По възражението във   въззивната жалба за неправилност на съдебното решение. 

Възражението е основателно .

Основният спорен въпрос по делото е- откога започва да тече преклузивния срок по чл.147 ал. 1 от ЗЗД  – от падежа на всяка една погасителна вноска  по договора за кредит или от крайния падеж на задължението ?  

От приложения  към договора за кредит погасителен план се установява ,че   кредита е следвало да бъде погасен на 96 месечни погасителни вноски, като първата вноска е на 15.12. 2012г., а последната на   15. 11. 2020г.   Това е  и крайния срок за погасяване на кредита .

От заключението на приетата по делото  СИЕ се установява ,че  по кредита са извършени погасителни вноски в размер на 85,40 евро. Непогасените вноски са в размер на 2214 , 60 евро, от които редовна главница 993, 74евро и просрочена главница 1220, 86 евро.

В исковата молба ищеца твърди ,че поръчителството е прекратено за срока който е посочен в исковата молба ( 13.11. 2012г. – 15. 07. 12018г. )  , тъй като  в преклузивния 6-месечен срок от падежа на всяка една погасителна вноска кредитора не е предявил иск против длъжника за вземането си .          

Според разясненията ,дадени в т. 4б на ТР № 4/ 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС, срока по чл. 147  ал. 1 от ГПК е преклузивен , а неспазването му има за правна последица  прекратяване на самото поръчителство .  

В съдебната практика на ВКС  има две становища относно началото на срока по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД при договора за заем/ кредит /. 

В първото становище( виж Р. № 83/26. 05. 2017г. по т. д. № 50394/2016г.  на ІV-то гр. отд. на ВКС) се приема ,че  в случаите , когато плащането на кредита е разсрочено  на вноски, чрез погасителен план ,  срока по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД започва да тече от изискуемостта на всяка отделна вноска. Това становище се мотивира с факта ,че при неплащане на просрочена вноска по  погасителния план кредитора има право да събере вземането си принудително . От там се стига до извода ,че падежа на всяка една погасителна вноска е начало на срока по чл.  147 ал. 1 от ЗЗД.  В това решение е развит въпроса и за началото на срока при обявена предсрочна изискуемост на вземането. Приема се ,че  при обявена предсрочна изискуемост на вземането началото на срока по чл. 147  ал. 1 от ЗЗД е от датата на достигане на волеизявлението на кредитора  за предсрочната изискуемост до длъжника . Това обаче се отнася само до вноските с  ненастъпил падеж . По отношение на вноските   с ненастъпил падеж срока по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД тече от падежа на всяка вноска.

Второто становище( виж Р. № 130/27. 10. 2009г. по т. д. № 139/2009г. на І-во т. отд. на ВКС; Р. № 40/17. 06. 2015г. по т. д. № 601/2014г. на І-во т. отд. на ВКС; Р. № 345/12. 11. 2012г. по гр. д. № 481/2012г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС;) приема ,че срока по чл. 147  ал.1 от ЗЗД започва да тече от падежа на главното задължение , а не от падежа на отделните анюитетни вноски. Становището се мотивира с текста на закона .

Следва да се отбележи ,че по този въпрос  има образувано ТД № 5/ 2019г. на ОСГТК на ВКС. Производството пред въззивната инстанция  обаче не  може да бъде спряно до приемането на тълкувателно решение , с оглед на задължителните указания , дадени в т. 1 на ТР № 8/ 2013г.  от 07. 05. 2014г. на ОСГТК, където се приема ,че при образувано тълкувателно дело пред ВКС  на спиране подлежи само производството  по висящо дело  пред касационната инстанция ,но не и във въззивната и първата инстанция . Това правни неоснователно искането на въззивната страна за спиране на настоящото съдебно производство .

Настоящият съдебен състав счита за правилно второто становище на ВКС. В две насоки  са съображенията на съда за този извод .

На първо място , следва да се отбележи ,че в текста на закона ясно е посочен началния срок за прекратяване на поръчителството, а именно – от „падежа“ на главното задължение.  Законът има предвид  крайния падеж на задължението,а не падежите на отделните вноски при  уговорено  разсрочено плащане. Граматическото тълкуване на правната норма води до този извод ,тъй като думата „падеж“ е използвана в единствено , а не в множествено число,което ясно говори,че се има предвид крайния срок на погасяване на задължението. В противен случай законодателя щеше да използва  множествената форма на тази дума , а именно думата „падежи“.  

Другото съображение на съда се извлича от  характера на договора за заем / кредит /. Съдебната практика на ВКС  ( виж Р. № 38/26. 03. 2019г. по т. д. № 1157/2018г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Р. № 261/12. 07. 2011г. по гр. д. № 795/2010г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;)  еднозначно приема ,че в случаите ,когато при договор за  заем страните са уговорили погасяването на заема да се извърши на погасителни вноски ,  това не превръща  договора за заем в договор за периодични платежи. В този случай кредитора се е съгласил да приеме плащането на части ( чл. 66 от ЗЗД). Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5 годишна давност по чл. 110 от ЗЗД , изчислена от датата на уговорения краен срок за  погасяване на кредита , а не кратката 3-годишна давност по чл.111  б. „в“  от ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски .

За да уважи предявения иск районния съд е приел първото становище на състав на ВКС, което настоящия  съдебен състав не споделя . В конкретния казус поръчителството ще бъде прекратено , ако в 6-месечен срок от  крайния срок на договора ( 15. 11. 2020г. ) кредитора не предяви иск против длъжника за вземането си. Ако междувременно кредитора обяви кредита за предсрочно изискуем, при условията на чл. 29 от договора за потребителски кредит ,6-месечния срок по чл.  147 ал. 1 от ЗЗД ще започне да тече от датата ,на която волеизявлението на кредитора за предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника(обявяване на кредита ) .                                                  

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се отмени  решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция , с което се отхвърли предявения иск. 

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция ще следва да се отмени  първоинстанционното решение и в частта за разноските по делото . На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 25 ал. 1 от Наредбата за правната помощ  ще следва да се осъди въззивната страна да заплати в полза на въззиваемата страна сумата 300, 28лв. ,  от които 100, 28 лв. ДТ и 200лв. юрисконсулско възнаграждение, представляваща сторени съдебно –деловодни разноски пред въззивната инстанция .

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл.  271 ал.1  от ГПК  Пазарджишкия Окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И

 

 

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 1321/ 08.10.2019г. на районен съд Пазарджик  , постановено по гр. д. № 570/2019г. по описа на същия съд, вместо което постановява :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на С. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** , против „Първа инвестиционна банка“ АД ,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , бул. „Драган Цанков „ № 37, за приемане на установено по отношение на ответника ,че ищеца не дължи сумата 2214, 60лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит  с дата 12. 11. 2012г. и договор за поръчителство от същата дата,за периода 13. 11. 2012г. -15. 07- 2018г. ,поради прекратено поръчителство , на основание чл. 147 ал. 1  от ЗЗД.

ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** , да заплати в полза на  „Първа инвестиционна банка“ АД ,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , бул. „Драган Цанков „ № 37, сумата 300, 28лв. , представляваща сторени съдебно –деловодни разноски пред въззивната инстанция .

      

 

На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция  не  подлежи на касационно обжалване .

                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ :