Р Е Ш Е Н И Е
№ 260935 23.12.2020г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд XVI
граждански състав,
На двадесет и втори октомври две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
секретар Марина
Димова,
като разгледа
докладваното от съдия С. Петрова
гражданско дело № 9467
по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на В.Н.М., ЕГН **********,*** против З.Д.И., ЕГН ********** ***, с която на основание чл. 59, ал. 9 от СК се претендира поради посочените от нея промени в релевантните обстоятелства, да бъде изменен постановения с Решение № 469/28.02.2019 година по гр.дело № 5514/2018 година по описа на БРС, режим на лични контакти на бащата с децата И. Зл. И., ЕГН **********, родена на *** година и М. З. И., ЕГН **********, родена на *** година, както следва: за срок от една година от влизане в сила на съдебно решение личните контакти на бащата З.Д.И., ЕГН ********** с малолетните деца И. З. И., ЕГН **********, родена на *** година и М. З. И., ЕГН **********, родена на *** година да се осъществяват в присъствието на социален работник в Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.Бургас, всеки първи и трети четвъртък от месеца в работно време за два часа. След изтичане на този период, личните контакти да са така, както са определени от БРС с Решение № 469/28.02.2019 година по гр.дело № 5514/2018 година по описа на БРС, а именно: бащата З.И. да се вижда с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, както и десет дни през лятната ваканция по два дни на Коледните и по два дни на великденските празници на всяка нечетна година и два дни за Новогодишните празници на четна година, като ответникът взима и връща децата от жилището на майката в гр.Б.
Твърди се, че за последните близо две години бащата е общувал с децата инцидентно - веднъж през август 2018г. и веднъж през януари 2019г. за по един час, респ. бащата не е използвал определения от съда адаптивен период, за да опознае децата, да развие самия той родителски умения да общува с тях, да се научи да разпознава нуждите им и да откликва адекватно на техните емоционални и физически потребности. Счита, че такъв адаптивен период е необходим с оглед интереса на децата.
В депозирания отговор ответникът посочва, че среща с децата с продължителност два часа е реализирана на 05.12.2019г., която е протекла добре и следват още две такива срещи в присъствие на социален работник, след което няма пречка да общува с децата в дома си. Счита, че не е налице промяна в обстоятелствата, обосноваваща промяна в режима на лични отношения.
ДСП-Бургас не изразява конкретно по съдържанието си становище по делото.
Производството е с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата пледира да бъде изменен режима на лични контакти между бащата и децата, по следния начин: Срещите да се осъществяват на обществено място, като на тези срещи децата да са придружавани от майката или от друго лице, което те познават, например И. В. З, - близка приятелка на семейството или вуйчото на ответника В. К, които са изразили желание да присъстват. Срещите да се провеждат от 10:00 до 14:00 часа, всяка втора и четвърта седмица от месеца, като бащата взема децата заедно с придружителите в периода от 01.11. до 30.04. от жилището на майката в к-с „, а от 01.05. до 31.10. да ги взема от плажа в Крайморие, където е работното място на майката. През останалото време, бащата да има право да осъществява телефонни разговори с децата от 19:00 до 21:00 часа, всеки ден, когато пожелае, които телефонни разговори ще се осъществяват на номер ********** – телефонът, ползван от голямото дете. Ищцата не възразява да присъства на някоя от срещите, за да осигури спокойствие на децата.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответника пледира за отхвърляне на иска, а при условие на евентуалност контактите между децата и бащата да се осъществяват в присъствието на вуйчото на ответника - Вълчо Каракашев, който няма конфликти с нито една от страните и е готов да съдейства, като срещите бъдат всяка първа и трета събота и неделя от 11:00 часа на съботния ден до 17:00 часа в неделния ден с преспиване на децата в дома на бащата в град Камено. В съдебно заседание на 11.06.2020г. ответникът също изразява становище, че на срещите е по-удачно да присъства майката на децата вместо трето лице.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото през време на фактическото съжителство на семейни начала на страните са родени децата И. З. И., ЕГН **********, родена на *** година и М. З. И., ЕГН **********, родена на *** година. С Решение № 469/28.02.2019 година по гр.дело № 5514/2018 година по описа на БРС, упражняването на родителските права е предоставено на майката, като е определен режим на лични контакти на бащата с децата И. З. И., ЕГН **********, родена на *** година и М. З. И., ЕГН **********, родена на *** година, както следва: за срок от една година личните контакти на бащата З.Д.И., ЕГН ********** с малолетните деца И. З. И., ЕГН **********, родена на *** година и М. З. И., ЕГН **********, родена на *** година да се осъществяват в присъствието на социален работник в Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.Бургас, всеки първи и трети четвъртък от месеца в работно време за два часа. След изтичане на този срок бащата З.И. да се вижда с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11 часа в събота до 17 часа в неделя, с преспиване, както и десет дни през лятната ваканция, по два дни на Коледните и по два дни на великденските празници на всяка нечетна година и два дни за Новогодишните празници на четна година.
След завеждане на настоящото производство са определени привременни мерки, както следва: за периода от 15.01.2020 година до приключване на настоящото производство режимът на лични контакти между бащата З.Д.И. и децата И. З. И., ЕГН **********, родена на *** година и М. З. И., ЕГН **********, родена на *** година да се осъществява в присъствието на социален работник в Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.Бургас, всеки първи и трети четвъртък от месеца в работно време за два часа. Така определените привременни мерки са изменени в хода на производството с оглед по-лесната адаптация на децата и постигнатото съгласие между страните, както следва: за периода от 16.07.2020 година до приключване на настоящото производство, режимът на лични контакти между бащата и децата да се осъществява в присъствието на В. П.К. и/или О. К, а при невъзможност от тяхна страна да придружават децата, в присъствието на лицето И. В.З, от 10:00 ч. до 14:00 ч., всяка втора и четвърта събота от месеца, като бащата ще взема децата, заедно с придружителите от плажа в кв. К, където е работното място на майката и ще има възможност в този период на телефонни разговори с децата, от 19:00 до 21:00 часа, които ще се осъществяват на номер **********.
В обстоятелствената част на исковата си молба майката твърди, че бащата на децата не използва определения от съда адаптационен период, за да развие умения да общува с децата и да откликва на техните емоционални и физически потребности. Възраженията на бащата са, че отношението на майката пречи на нормалното осъществяване на срещите. В подкрепа на твърденията на двете страни са разпитани свидетелите И. Каличева-Н.,***, И. З. – приятелка на ищцата, П. Х. – приятелка на ищцата и Вълчо Каракашев – вуйчо на ответника. Свидетелката Златева разказва, че бащата не се обажда на децата, а детето Ивон не иска да се вижда с баща си. Наблюденията са й, че майката подстрекава децата да говорят с баща си и да влизат на срещите с него. Впечатление й правило, че детето не нарича баща си - татко, а З.. Свидетелката изразява желание и готовност да насърчава децата и да ги води на срещите им с бащата ако е необходиимо.
От своя страна свид. Харизанова сочи, че е присъствала на срещите на бащата с децата от месец юли 2020г. Първия път голямото дете отказало да тръгне с баща си и взел само малкото, а втория и двете деца не отишли с баща си. Свидетелката пояснява, че децата не го приемат, а той не прави никакви стъпки към тях да ги склони и да ги помоли да тръгнат с него. Свид. Харизанова посочва, че вечерите преди срещите майката се опитва да подготви децата за срещата, за да са спокойни и да тръгнат с него. Когато обаче бащата идвал да вземе децата, майката не правила нищо. Нямало случай, когато майката да вземе децата и да ги заведе при бащата. Сочи, че когато са се осъществили и двата контакта бащата не е правил и крачка към децата.
Разпитан е и свид. Каракашев, вуйчо на ответника, близък и на двете страни. Разказва, че е бил определен да присъства на срещите между децата и бащата като човек, който е близък и с двете страни, и с децата и затова, че му имат доверие. Първия път, като отишли лятото да вземат децата, взели само малкото дете М. Другото детенце нямало желание да отиде. Мнението на свидетеля е, че голямото момиченце нещо го подвеждат, нещо му говорят, за което съди по поведението му. Държанието, което имало голямото момиче срещу племенника му било малко агресивно и думите, които казало били: “Златомире, какво правиш тука? Не разбра ли, че трябва да си тръгваш!“. М. искала да отиде с баща си до К. да види баба си, но уговорката била да бъдат само в Бургас, да не се ходи никъде, нито в Б, нито в К. Един, два пъти с племенника си като ходили да вземат децата, само М. тръгвала с тях, а И.не желаела. Бащата искал да си вижда децата и имал желание, но те не тръгвали или все нещо се случвало и срещи нямало. Когато отишли на плажа в К, свид. К.и З. останали отвън и изчакали да им доведат децата, но това не се случило. Децата влезли вътре в стаята при майка си и роднините и повече не излезли. Свидетелят с възмущение обяснява как са очаквали, когато отидат там за срещата да им предадат децата, защото така е редно, а не да седят отвън като изгонени и никой нищо да не им казва. Мнението му е, че нямат желание да предадат децата на племенника му. Малкото дете желаело да се вижда с бащата и голямото преди също имало голямо желание да се вижда с баща си, но в последно време желанието й изстинало. Свид. К. отрича поведението на бащата да е провокирало децата да се държат така, тъй като той се държал нормално като баща, никога не бил агресивен. Втория път като ходили майката не оказала никакво съдействие да се предадат децата на бащата, не направила нищо. Свид. К. изразява готовност да помага при режима на свиждане, но и възмущението си от начина, по който протичат срещите и ролята, която му се възлага. Описва с недоумение случващото се: „Какво се очаква от мен да направя, като няма съдействие от майката, да грабна децата „под мишница“ и да тръгна с тях ли и после да стане панаира. Как да се вземе детето, след като е наговорено от родители, от майка…. Това са мои изводи, защото държанието на децата преди беше друго, а в последно време е друго.“
Подробни са и показанията на свид. Н. – социален работник от ЦОП- Бургас. Сочи, че се предоставя социална услуга и за двете деца И. и М. И, които са насочени с направление, издадено от „Отдел закрила на детето“ от ДСП Б. Описва, че още при стартиране на първия контакт, при първата услуга се е наблюдавал ентусиазъм на децата - впускали са се към бащата, прегръщали са го, целували са го. Той също откликвал, наблюдавало се едно добро взаимодействие родител - дете, по отношение на едно добро общуване. Срещите са преминавали под формата на разговори, игри предимно. Двете деца търсили вниманието на бащата, включвали го в ролеви игри. Той играел с тях с пластелин, кубчета, занимателни игри. Първият отказ на Ивон да се срещне с бащата бил на 20.02.2020 година. Свид. Н. подробно описва част от проведените срещи. Детето И, описало баща си „той е лош“. Още на първата среща И,го попитала „Защо биеш мама?“. Свид. посочва, че не е забелязала нещо в поведението на бащата да застрашава децата, а напротив – грижил се за тях. Майката заявила, че след наблюдаваните контакти на срещите между бащата и децата, последните са имали прояви различни от обичайните. Родителят назовавал поведението на децата като „агресивно, неподходящо и будещо тревога“. По време на наблюдаваните контакти обаче такова поведение на децата не било наблюдавано. Дори, когато са поверени на майката след състоялите се срещи с бащата, в първите моменти децата заявявали своето желание за следващ контакт с бащата.
При изслушването си майката заявява, че настоява за този адаптивен период, в който срещите да са в нейно присъствие или на неин близък, тъй като бащата е опасен за децата, доколкото е с отнета книжка, защото шофира под влиянието на алкохол или наркотици.
При изслушването си бащата заявява категорично, че иска да прекарва време с децата насаме, а ако не е възможно в присъствие на майката, като счита, че това е по-добре за децата отколкото в присъствие на трети лица.
По делото е представен подробен социален доклад в заключителната част на който е посочено, че в хода на социалното проучване е установено, че основно грижи за децата И. и М, полага тяхната майка - В.М., с помощта на членовете от разширеното й семейство. Отчетено е, че майката е отговорна, спазваща общоприетите норми и етични правила в процеса на отглеждане на своите деца. Г-жа М. е пряко ангажирана с хармонично физическо, емоционално и психологическо развитие и израстване на децата си. В момента на проучването, двете малолетни деца живеят в много добри хигиенно-битови условия. При извършеното социално проучване и обратната връзка на екипа на ЦОП Бургас, предоставящ социална услуга за децата е констатирано, че по време на реализираните срещи между двете малолетни деца и техния баща З.И. се наблюдава добро взаимодействие и общуване помежду им. Децата допускат близост и търсят вниманието му, прегръщат го и го целуват. Г-н З.И. откликва топло и инициира телесен контакт, без да е настоятелен и се съобразява с волята и желанията на децата. Участва активно в съвместните дейности и ролеви игри, проявява чувствителност към нуждите на децата и грижа за тяхната безопасност.
По делото е изготвено заключение по психологическа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че и двамата родители не оценяват в необходимата степен ролята на другия родител при отглеждането на децата. Майката подчертава неспособността на бащата в този аспект, а бащата открито изтъква вредното влияние на майката и родителите й над децата. Родител, който се опитва да изключи другия от живота на детето си показва липса на родителски способности. Независимо от естеството на отношенията между самите родители, важно е те да бъдат способни на родителско сътрудничество по проблеми, касаещи развитието и израстването на децата. В проведените интервюта двамата родители изразяват с думи собствените си негативни нагласи по отношение на сътрудничество с другия, като същевременно с това взаимно се държат отговорни за невъзможността това да се реализира. Съдебните действия пречат на сътрудничеството. В случая те са резултат от историята на родителските отношения. Съзнавано или не двамата родители не показват достатъчна психологическа зрялост по отношение предпазване децата от опасностите на родителския конфликт, респ. въвличането на децата в родителския конфликт се извършва и от двамата. Те са силно затруднени да загърбят и да се дистанцират от наранените си чувства, така в различна степен ги правят достояние на децата, което също показва наличие на родителски дефицит. Здравомислещите родители отчитат важността на стабилната семейна връзка с останалите членове на фамилията. Това включва не само разширеното семейство на единия, но и на другия отсъстващ родител. В случая и двамата родители разширяват и прехвърлят в различна степен лошите си чувства освен към другия, но и към семейството му, като така показват родителски дефицит. Съзнавано или несъзнавано и двамата родители не съдействат в достатъчна степен за формиране на чувство за идентичност у двете деца, поддържане на положителен, емоционален климат в семейството и съхраняване на положителен психологически образ на всеки от родителите. Двамата родители в различна степен (повече бащата и по-малко майката) са потопени в собствените си емоционални преживявания, породени от конфликта помежду им, придружен с актове на физическо насилие спрямо майката. От двамата родители при майката в по-голяма степен се открива стремеж за поддържане на отношения с децата, основани на пълноценно общуване с тях, поощряване на дискусиите относно правилата на поведение и същевременно с това, дистанциране на децата от наличния родителския конфликт. В дискурса на двете деца се откриват индикации към формирани специфични нагласи на дистанциране, отхвърляне и отблъскване по отношение на единия родител, а именно бащата, по-изявено при И. Това е особено очевидно в негово присъствие. В случая майката и всичко свързано с нея се схващат единствено като добри. Негативизмът на двете деца се насочва изцяло към бащата и неговото семейство, което насочва към липса на нормална амбивалентност. Човешките връзки имат амбивалентен характер - ту обичаш някого, ту в даден момент можеш да изпиташ гняв и неприязън към него. Това е валидно и за връзките между родители и деца. Отсъствието на тази двойственост на чувствата и функционирането им като еднопосочни при двете деца е белег за отчуждеността им от единия - родител, в случая - от бащата. При изслушване на семейството прави впечатление, че и двете деца като рефлекс взимат страна на майката спонтанно, без да подлагат на обмисляне и без възражение. И. и М.се солидаризират с позицията на майка си, въпреки че спомените за конкретните събития не са ясни (при Ивон): „Той (г-н И.) я е блъскал и удрял.“ И.убедено твърди определени тези, за които майката съобщава и които после се откриват в интервюто с детето - „Той (г-н И.) не ми е баща! Той е направил играчката ми в кръв! Видях го на снимката!“. Това са проблеми, които майката (не)съзнавано е направила достояние на децата и се откриват в интервютата с тях, Г-жа М.: „Бях бременна, когато ме блъсна и си разрязах ръката на стъклото“ и „Принтирах снимките и тогава И. ги видя. Не съм искала да й ги показвам. Не е нормално да го правя“. Ивон в по-голяма степен демонстрира висока заинтересованост и осведоменост по отношение спорове, касаещи общата история на двамата родители. Възприетото поведение от децата цели адаптация към сложната семейна ситуация. Двете деца си изработват специфична стратегия на поведение, основана на идентификацията с възприетия като важен родител - майката. Това ясно личи в съвместните срещи с двамата родители. В срещата с майката И. и М, реагират остро негативно по отношение личността на бащата и неговите родители, въпреки отсъствието на коментар спрямо тях от страна на майка им. В тази с бащата, двете деца не взимат страната му по отношение на тези, които той застъпва в хода на интервюто, напротив противопоставят се остро на твърденията и думите му, касаещи отношенията с майка им. За да се предпазят от продуцирания дистрес, в психичното на децата се активират защитни механизми (изтласкване, изолация, идентификация). В заключение, експертът посочва, че в изследваната съвкупност от аспекти, характеризиращи родителския капацитет на двамата родители, при бащата се открояват определени особености, поведения и тенденции, насочващи към дефицити. Последните поставят отпечатък върху естеството на символичната бащина функция и (не)способността на родителя да я изпълни спрямо децата. Към датата на изследването отношението на двете деца към бащата е външно потиснато, вербално негативно, към изключващо. Потребността от общуване с родителя е подложена на отрицание - децата изразяват категоричното си нежелание за контакт и/ или за прекарване на време заедно с него. В случая обаче не се откриват белези за извършвана манипулация от страна на майката и/ или друг възрастен по посока отчуждаване децата (Ивон и/или сестра й - Марая) от техния баща. Така изявилото се отношение към родителя от една страна се явява отзвук на специфичната динамика в отношенията между двамата родители. Нежеланието на Ивон за контакт с бащата е по-скоро резултат от индуциране субективните нагласи на отглеждащия родител (майката) спрямо отсъстващия (бащата).
По делото са ангажирани и други доказателства. Следва да се посочи, че видеозаписите от двата файла не установяват релевантни факти, доколкото се вижда само лице от мъжки пол в гръб. От издаденото НП се установява единствено, че ответникът след като е бил спрян за проверка е отказал на контролните органи да си направи тест за наркотици и алкохол, поради което са му наложени административни наказания. Не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че същият понастоящем употребява наркотици или злоупотребява с алкохол, а още по-малко в присъствие на децата.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения от майката иск за основателен.
Нормата на чл. 59, ал. 9 от СК урежда възможността за промяна на определения с решението режим на лични отношения, но условие за това е изменение на обстоятелствата, налагащо исканата промяна. В настоящия казус такова изменение е налице, тъй като определения с Решение № 469/28.02.2019 година по гр.дело № 5514/2018 година по описа на БРС адаптивен период от време за осъществяване на режим на лични контакти на бащата с децата И. З. И. и М. З. И., а именно за срок от една година личните контакти на бащата З.Д.И. с малолетните деца да се осъществяват в присъствието на социален работник в Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.Б, всеки първи и трети четвъртък от месеца в работно време за два часа, не е бил реализиран. Независимо, че същият е бил продължен по време на настоящото производство с постановените привременни мерки, то и понастоящем процеса на адаптация не е приключил, като потребността от общуване с родителя е подложена на отрицание. Влошената комуникация между родителите затруднява някои положителни резултати за подобряване на връзката между децата и родителя, с който не живеят. Обтегнатите отношения на двамата родители са повлияли негативно върху децата. В интерес на децата е адаптивния период да бъде продължен, но при пълно съдействие от страна и на двамата родители, с оглед изграждане на връзката между децата и бащата за пълноценно общуване с него. Съдът счита, че е налице основание за исканото от майката временно ограничаване възможността за самостоятелно общуване между децата и баща им, тъй като постепенното възстановяване на взаимоотношенията баща-дъщеря би съдействало положително в процеса на психичното формиране на децата. По изложените съображения относно конкретните обстоятелства по делото и предвид факта, че за правилното развитие на децата е от значение да общуват и с двамата си родители, но съобразно най-добрия интерес на децата, настоящият състав приема, че следва да бъде постановен нов адаптивен период от девет месеца в режима на лични отношения между бащата З.Д.И., ЕГН ********** ***, с децата му И. З. И., ЕГН **********, родена на *** година и М. З. И., ЕГН **********, родена на *** година, както следва: режимът на лични контакти между бащата и децата да се осъществява в присъствието на В. П. К, и/или майката В.Н.М., а при невъзможност от негова страна да придружава децата, в присъствието на лицето И. В. З. и/или майката В.Н.М., от 10:00 часа до 14:00 часа, всяка първа и трета събота от месеца, като бащата ще взема децата, заедно с придружителите от жилището на майката в к-с „, респ. от работното място на майката. Децата следва да бъдат предавани на бащата от майката или от определено от нея лице. Бащата следва да има възможност в този период на телефонни разговори с децата, от 19:00 до 21:00 часа, които ще се осъществяват на номер **********. При определяне на режима на лични контакти настоящият състав се ръководи от най-добрия интерес на децата, който в крайна сметка е водещ и за който съдът следи и служебно. Към момента не може да се прогнозира с точност кога децата биха били спокойни сами в присъствието на бащата, което без съответен преходен период би било стресиращо и негативно в емоционално отношение и не в техен интерес. При евентуално изменение на обстоятелствата при условията на чл.59 от СК, няма пречка установеният режим на лични контакти отново да бъде променен, включително да се определи по-разширен режим на контакти с бащата.
Предвид изложеното, съобразно доказателствата по делото, съдът намира, че следва да измени установения с решението режим, като определи нов режим, както следва: за период от 9 месеца след влизане на настоящото решение в законна сила – всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа до 14.00 часа в събота, като детето бива предавано на бащата от майката или от определено от нея лице, от жилището на майката в к-с „, респ. от работното място на майката, в присъствие на В. П. К, и/или майката В.Н.М., а при невъзможност от негова страна да придружава децата, в присъствието на лицето И. В. З, и/или майката В.Н.М., а бащата и придружителят връщат детето в дома на майката, респ. местоработата й. Бащата ще има възможност и на телефонни разговори с децата на номер ********** от 19:00 до 21:00 часа. След изтичане на посочения 9-месечен адаптивен период режимът на лични отношения между бащата З.Д.И., ЕГН ********** и децата следва да осъществява съобразно постановения режим с Решение № 469/28.02.2019 година по гр.дело № 5514/2018 година по описа на БРС, както следва: с преспиване в дома на бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, както и десет дни през лятната ваканция по два дни на Коледните и по два дни на Великденските празници на всяка нечетна година и два дни за Новогодишните празници на четна година, като съдът съобразява и решение № V-29/ 21.02.2020г. по в.гр.д. № 37/2020г. на БсОС, с което режимът на бабата и дядото по бащина линия е посочен в същите дни съобразно първоначалното решение на БсРС.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 1206.20 лева за направените по делото съдебни разноски.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 от СК, установения с Решение № 469/28.02.2019 година по гр.дело № 5514/2018 година по описа на БРС, режим на лични отношения между бащата З.Д.И., ЕГН ********** *** и децата И. З. И., ЕГН **********, родена на *** година и М. З. И., ЕГН **********, родена на *** година, като:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между бащата З.Д.И., ЕГН ********** *** и децата И. З. И., ЕГН **********, родена на *** година и М. З. И., ЕГН **********, родена на *** година: за период от 9 месеца след влизане на настоящото решение в законна сила – всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа до 14.00 часа в събота, като детето бива предавано на бащата от майката или от определено от нея лице, от жилището на майката в гр. Б, респ. от работното място на майката, в присъствие на В. П. К. и/или майката В.Н.М., а при невъзможност от негова страна да придружава децата, в присъствието на лицето И. В. З, и/или майката В.Н.М., а бащата и придружителят връщат детето в дома на майката, респ. местоработата й, при приключване на времето за лични отношения; след изтичане на посочения 9-месечен адаптивен период, режимът на лични отношения между бащата З.Д.И., ЕГН ********** и децата ще се осъществява съобразно постановения режим с Решение № 469/28.02.2019 година по гр.дело № 5514/2018 година по описа на БРС, както следва: с преспиване в дома на бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, както и десет дни през лятната ваканция, по два дни на Коледните и по два дни на Великденските празници на всяка нечетна година и два дни за Новогодишните празници на четна година. Бащата ще има възможност всеки ден и на телефонни разговори с децата на номер ********** от 19:00 до 21:00 часа.
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК на В.Н.М., ЕГН **********,***, в останалата й част.
ОСЪЖДА З.Д.И., ЕГН ********** ***, да заплати на В.Н.М., ЕГН **********,***, сумата от 1206.20 лева (хиляда двеста и шест лева и двадесет стотинки) за направените по делото съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните и от ДСП-Бургас по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/ п/ Силвия Петрова
Вярно с оригинала: З.М.