Определение по дело №210/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Р П. – М против решение № 152/14.12.2010 г. по гр.д. № 132/2010 г. по описа на МРС, с което П на РБ , представлявана от ГРБ, е осъдена да заплати на К. О. Б. от с. П,К-а обл. сумата от 7000.00 лв. , обезщетение за неимуществени вреди , на основание чл. 2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ , ведно със законната лихва , считано от 17.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и имуществени вреди за сумата от 500.00 лв. , ведно със законната лихва , считано от 17.07.2010 г. , до окончателното изплащане на сумата, и разноски по делото в размер на 843.75 лв., като в останалата част до размера на 1000.00 лв. предявеният иск за имуществени вреди е отхвърлен. Твърди, че предявеният иск по чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ е неоснователен и недоказан.Неоснователността на иска мотивира с повдигнатото обвинение против К. О. Б. и поводът за образуване на наказателно производство - изявление на ищецÓ пред Ф Р Х от С.,К-а обл.- К по това време на с.с. , че на 02.02.2005 г. лично той е съборил оградата на брат си И. О. Б.. От протокола за разпит се установявало, че св.Ф. Х. лично констатирал, че оградата е била съборена. На 02.02.2005 г. в К С., К-а обл. била заведена жалба от И. Б. за съборената от брат му К. Б. ограда. Предявеният иск бил и недоказан,тъй като по делото не били представени доказателства за претърпени неимуществени вреди и непосредствената връзка с дейността на Р. П. – М и претърпените увреждания. Недоказани били твърденията на ищеца за преживяно чувство на срам, унижение и притеснение от третирането му като престъпник и проявеното подигравателно отношение на съселяните му спрямо него, както и че имуществените отношения с брат си уреждал чрез П. С оглед на тези съображения моли съдът да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, а ако искът е основателен- да намали размера на неимуществените вреди, тъй като срещу ищеца не е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, а и не е взета мярка за неотклонение. По отношение на имуществените вреди счита, че разноските са реализирани в рамките на производството, в което са направени и моли съдът да отхвърли изцяло предявеният иск за имуществени вреди. В съдебно заседание жалбата се поддържа от О. П.- К и от П на РБ, като се развиват и оплаквания , че за определен период от време въззиваемия не е имал качеството на обвиняем и през този период не търпи неимуществени вреди.

Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е частично основателна.

Предявени са искове срещу П на РБ по чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ, за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. В исковата си молба ищецът твърди, че от м.февруари 2005 г. до 17.07.2009 г. срещу него е образувано наказателно производство, което е приключило с оправдателна присъда. Въпреки твърденията му, че П се намесва в гражданскоправни отношения, срещу него било повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 322,ал.1 и по чл.296,ал.1 от НК и впоследствие на основание обвинителен акт на РП-М-град било образувано НОХД № 258/2008 г. по описа на Р – М , което приключило с оправдателна присъда и по двете обвинения. По протест на РП-М било образувано ВНОХД № 111/2009 г. по описа на КОС и с решение по същото дело присъдата била потвърдено. Счита, че при две обжалвания на постановления на разследващия орган ОП-К приела, че не е налице престъпление по смисъла на НК, но въпреки това било образувано наказателно производство против него; предявеното обвинение по чл.296,ал.1 от НК било без да има осъдителен диспозитив срещу него, който не подлежи на принудително изпълнение; от действията на П били накърнени честта, достойнството му , доброто име, през целия период преживял чувство на срам, унижение и притеснение от третирането му като престъпник от подигравателното отношение на съселяните му. Нанесени били неимуществени вреди от действията на П, както и на имуществени такива от разходите за адвокат в различни инстанции – дознание, съдебно производство пред първата и въззивна инстанция. Размерът на неимуществените вреди определя на 7000.00 лв.,а на имуществените вреди общо на 1000.00 лв. , от които 450.00 лв. адвокатски хонорар и 350.00 лв. – пътни разноски за адвокатът му от гр.Х., до гр. Д., М и К. Моли съдът да постанови решение, с което П на РБ да бъде осъдена да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000.00 лв. , както и имуществени вреди в размер на 1000.00 лв. , ведно със законната лихва от датата на образуване на наказателното производство до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

В писмения отговор на Р П.- М е изразено становище, че предявеният иск по чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ е неоснователен. В случая съдът следвало да приложи разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ , като П на РБ бъде освободена от отговорност, тъй като увреждането, ако е налице такова, е причинено поради изключителна вина на пострадалия. Ищецът с поведението пред св. Х- К на с. Припек сам е дал повод на органите на досъдебното производств¯ да започнат наказателно преследване срещу него. В такива случаи обезщетение не се дължи или ако съдът прецени , че искът е основателен, то обезщетението следва да бъде в по-нисък размер, съгласно чл.5,ал.2 от ЗОДОВ. Ако съдът счете, че са налице предпоставките на закона за уважаване на иска , счита , че размерът на вредите следва да бъде определен съобразно чл.52 от ЗЗД , като за това се има предвид характера на повдигнатото обвинение, че не е тежко престъпление и по отношение на обвиняемия не е взета мярка за неотклонение. По отношение на имуществените вреди счита, че липсват доказателства за искания размер. По искането за присъждане на лихви счита, че началния момент е влизане на присъдата в сила. Тези съображения са мотивирали РП-М да иска отхвърляне на предявените искове.

От фактическа страна по делото се установява следното:

По делото не се спори,че по сигнал на К на С., К-а обл. от 15.02.2005г. и във връзка със създадени имуществени отношения между ищеца и брат му, датиращи от 1993 г., е започнало наказателно производство по ДП № 55/2005 г. на РПУ-М, първоначално с писмени обяснения и разпит на ищеца като свидетел на 20.10.2005 г., а впоследствие и предявяване на дознание на 27.10.2005 г. На тази дата ищеца е разпитван от дознател в качеството му на уличено лице за извършено престъпление по чл.323,ал.1 от НК, за това ,че на 30/31.01.2005 г. в С., К-а обл. , самоволно, не по установения от закона ред осъществил едно оспорвано от другиго чуждо действително право, като случая не е маловажен ; и за престъпление по чл.296, ал.1 от НК за това, че на 30/31.01.2005 г. в с. П,К-а обл. осуетил изпълнението на съдебно решение. На 07.11.2005 г. е постановено заключително постановление на дознателя при РПУ-М за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца. Установява се, че Р и О. П. са възприели становището на дознателя и са се произнесли с постановления за прекратяване на ДП № 55/2005 г. по описа на РПУ-М, но с постановление от 10.01.2008 г. на АП-П, потвърдено от ВКП постановлението на ОП-К, съответно на РП-М, са отменени. С Постановление на РП-М ДП № 55/2005 г. е върнато за доразследване, извършени са процесуалноследствени действия по делото, след това производството е било спряно за периода от 04.03.2008 г.- 17.03.2008 г., поради отсъствие на свидетел по делото. На 25.04.2008 г. ищеца е привлечен в качеството на обвиняем по описаните по-горе обвинения и на посочената дата е бил разпитан в това му качество. За времето от 23.05.2008 г. – 23.07.2008 г. наказателното производство срещу ищеца отново е било спряно с Постановление от 19.05.2008 г. на РП-М, поради тежкото му заболяване. На 17.09.2008 г. отново ищецът е бил привлечен като обвиняем по наказателното производство и е разпитван в това му качество и на същата дата му е предявено разследването, а на 24.09.2008 г. е постановено заключителното постановление на дознателя за предаване на съд. Обвинителния акт срещу ищеца е изготвен от РП-М, внесен е в съда на 31.10.2008 г., образувано е НОХД № 258/2008 г. по описа на РС-М за извършено престъпление по чл.323,ал.1 от НК и по чл.296,ал.1 от НК. С присъда от 26.05.2009 г. по същото наказателно дело ищеца е признат за невиновен и е оправдан по предявените му обвинения. По протест на РП-М с решение № 39/17.07.2009 г. по ВНОХД № 111/2009 г. КОС е потвърдил присъдата на МРС и тъй като това решение не подлежи на касационен контрол на 17.07.2009 г. е влезнало в законна сила.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза относно имуществените вреди , произхождащи от пътни разходи за ищеца и защитата му в наказателното производство и производството пред Р и О съд . Според вещото лице разходите на ищеца за периода от 2005-2010 г. са 86.00 лв. за обществен превоз и 122.60 лв. за личен транспорт, а за защитата са съответно 173.00 лв.- за обществен превоз и 191.50 лв. – с лек автомобил. Доказателства за извършени транспортни разходи от ищеца и защитата му не се представят по делото.

От разпита на св. Б, син на ищеца , се установява, че за времето, през което се водят дела ищеца не се чувствал добре. Често придружавал баща си с личния си автомобил при провеждане на разпити.

При тези факти съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.2,ал.1, т.2 от ЗОДОВ , държавата отговаря за вредите , причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и П , съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това , че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, при което всички действия, извършени по отношение на ищеца от правозащитните органи се считат за незаконни. По делото се установява, че по ДП № 55/2005 г. по описа на РПУ-М ищеца не е бил задържан и не е взета мярка за неотклонение. Прокурора е внесъл обвинителен акт , поддържал е обвинението в съдебно заседание, внесъл е и протест против оправдателната присъда. Установява се и обстоятелството, че от постановяване на заключителното постановление от 07.11.2005 г. на дознателя за прекратяване на наказателното производство, последващите постановления на РП-М и ОП-К за прекратяване на наказателното производство, до постановяване на отмяната им с Постановление на АП-П и потвърждаване от ВКП от 28.03.2008 г. срещу ищеца не са извършвани процесуалноследствени действия, от което следва, че несвоевременното произнасяне на П, липсата на бързина в наказателното производство и неприключването му в разумен срок, не следва да се вменява във вина на ищеца. Освен това по делото е разпитван свидетел, които въпреки,че е син на ищеца, не установява характера на моралните вреди , които търпи ищеца от воденото срещу него наказателно производство и действията на правоохранителните органи. Или от изложеното следва, че вследствие на незаконното обвинение, безспорно ищецът търпи неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания, притеснения, чувство за неудобство за човек на 80 години от близки и познати. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди правилно районния съд се е съобразил с продължителността на наказателното производство от 27.10.2005 г. до внасянето на обвинителния акт в съда на 31.10.2008 г., приключване с влязла в сила оправдателна присъда на 17.07.2009 г. и виновното поведение на П. Липсват мотиви обаче относно обстоятелството, че в наказателното производство ищеца не е бил задържан и не е била взета мярка за неотклонение, което би довело до по-големи негативни последици върху личността и психичното здраве на човека, от колкото самото наказателно производство продължило три години и десет месеца. Освен това ищецът е бил обвинен в извършване на престъпления, които по смисъла на чл.93,т.7 от НК не са тежки. Преценката на съда на всички обстоятелства по делото, включително и посочените са от значение при определяне размера на неимуществените вреди. С оглед на изложеното и съобразно критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 2500.00 лв. и в този смисъл решението на районния съд следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено за разликата от 2500.00 лв. до 7000.00 лв. искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В останалата част, като правилно и законосъобразно, решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Като съобрази направените пред тази инстанция разноски, и с оглед изхода на делото, следва решението на районния съд относно разноските да бъде отменено за разликата от 514.50 лв. до 843.75 лв., които да останат в тежест на въззивника съобразно уважената част на иска.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 152/ 14.12.2010 г. по гр.д. № 132/ 2010 г. по описа на Районен съд – М в частта, с която П на РБ, представлявана от Гна РБ, със седалище гр. С, Б. № *, е осъдена да заплати на К. О. Б. с ЕГН * от с. П, Кобл. обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 2500.00 лв. до 7000.00 лв. и в частта за разноските по делото за разликата от 514,50 лв. до 843.75 лв., вместо което постановяÔа:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. О. Б. с ЕГН * от с. П, К обл. срещу П на РБ, представлявана от Г на РБ, със седалище гр. С, Б. № *, иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 2500.00 лв. до 7000.00 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.