Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Пазарджик, 23.03.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на двадесет и пети февруари, две хиляди
двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Чардаков
При секретар Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от районния съдия Чардаков гр. дело №4621 по описа
за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.32, ал.2 ЗС за определяне начина за ползването на съсобствен поземлен имот с
идентификатор 55155.503.401 по КККР на гр.Пазарджик, адрес: гр.Пазарджик, п. к.
4400, ул. ** № 9, площ: 504 кв. м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 401, квартал: 2388, парцел V, при
съседи: 55155.503.403, 55155.503.404, 55155.503.405, 55155.503.9552,
55155.503.400, 55155.503.399, 55155.503.398.
Ищците В.И.Ч. с ЕГН **********, родена
на ***г. – малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител С.Д.П.
с ЕГН **********,***, и отделно С.Д.П., действаща в лично качество, твърдят, че
първата ищца е собственик на 256/504 ид. части (след направено уточнение на
исковата молба) от гореописания поземлен имот, както и на построената в него
сграда с идентификатор 55155.503.401.1, застроена на площ от 96 кв. м., брой
етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, а втората ищца
притежава ограничено вещно право на ползване върху 256/504 ид. части от
дворното място. Твърдят, че ответниците Н.С.Н. с ЕГН ********** *** и С.А.Н. с
ЕГН ********** *** са съпрузи, които притежават в бездялова съсобственост
84/504 ид. части от дворното място, както и построената в него сграда с
идентификатор 55155.503.401.2, застроена площ 23 кв. м., брой етажи 1,
предназначение: Постройка на допълващо застрояване, а ответника Д.А.Н. с ЕГН **********
*** е собственик на 164/504 ид. части от дворното място, както и на сградата с
идентификатор 55155.503.401.4, застроена площ 83 кв. м., брой етажи 1,
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна. Твърдят, че съсобствениците и
ползвателите на терена не могат доброволно да разпределят ползването на
незастроената част от него. Иска от съда
да определи начин за реално ползване на свободната площ съобразно правата на
страните. Претендират разноски.
Ответникът Д.Н. оспорва
претендираното от ищцата С.Д.П. ограничено вещно право на ползване, както и
нейната процесуална легитимация на страна в производството. Не оспорва
наличието на съсобственост между нея (Д.Н.), първата ищца и останалите
ответници, но при дялове ½ (3/6) ид. части за ищцата В.И.Ч., 2/6 ид.
части за себе си и 1/6 ид. част общо за ответниците Н.С.Н. и Д.А.Н..
Ответниците Н.Н. и С.Н.,
представлявани от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, не оспорват
съсобствения характер на дворното място. Оспорват вещното право на ползване на
ищцата С.П..
Районният съд като съобрази
твърденията и възражения на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна
следното:
За уважаването на иска ищците
следва да установят наличието на съсобственост или съпритежаване на ограничено
вещно право между страните и при какви дялове върху вещ, за чието ползване не
може да бъде взето решение от съсобствениците /съпритежателите/, взетото
решение е вредно за вещта или след взимане на решението са настъпили
обстоятелства, които налагат да се извърши ново разпределение на ползването.
В производството по чл.32, ал.2 ЗС
за разпределяне на реалното ползване на съсобствен недвижим имот следва да
участват всички съсобственици или носители на ограниченото право на ползване,
тъй като те имат качеството на необходими другари.
Решението за разпределение на ползването следва да е еднакво за всички, тъй
като то почива на едни и същи факти и обстоятелства. Съдът служебно следи за
правилното конституиране на страните и в случаите на необходимо другарство сам предприема действия за
обезпечаване участието в процеса на всички необходими другари. Неизпълнението на това задължение води до постановяване
на недопустимо решение.
За да определи материлноправната
легитимация на страните съдът следва да изходи от съпритежаването на спорното
право, което в случая е правото на ползване на дворното място. В тази връзка
съдът съобрази следните обстоятелства:
По силата на нот. акт за
дарение на недв. имот №123 от 25.02.2016г., том ІІ, рег. №2362, нот. д.
№241/2016г. на нотариус Анета Илкова, рег. №423 в НК, ищцата В.И.Ч. е придобила
правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.401.1.1,
със застроена на площ от 95.20 кв. м., разположен на 1-ви етаж от двуетажна
жилищна сграда с идетнификатор 55155.503.401.1, построена в процесния
поземлен имот с идентификатор 55155.503.401, ведно с ½ ид. част от дворното
място.
Със същия нотариален акт
дарителите Д.А. П. и Д.П.П. са учредили ограничено вещно право на ползване
върху дарения имот в полза на ищцата С.Д.П.. Касае се за договор /уговорка/ в
полза на трето лице по чл.22 ЗЗД между дарителите, имащи качеството на уговарящи,
и надарената ищца В. Ч., която действа като обещател. Предмет на този договор,
инкорпориран в нотариалния акт за дарение, е ограниченото вещно право на
ползване по чл.56 ЗС върху дарения имот. Няма пречка това вещно право да се
учредява в полза на трето лице (решение №268 от 23.06.2011г. по гр.д.
№965/2010г. на ВКС, ІV г.о.) и доколкото нотариалната форма по чл.18 ЗЗД е
спазена, то третото лице С.Д.П. е придобила пожизнено ограничено право на
ползване върху ½ ид. част от имота, в т. ч. и от процесното дворно
място. Придобиването е от момента на постигане на съгласието между уговарящите
и обещателя, т.е. от датата на нотариалния акт, тъй като в него не са уговорени
отлагателни условия.
С исковата молба е представен
и нот. акт за продажба на недв. имот №82 от 26.10.2016г., том ХІІ, рег. №15733,
нот. д. №1813/2016г. на нотариус Анета Илкова, рег. №423 в НК, с който ищцата В.И.Ч.
е закупила самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.401.1.2, със застроена
на площ от 97 кв. м., разположен на 2-ри етаж от същата двуетажна жилищна
сграда с идетнификатор 55155.503.401.1,
построена в процесния поземлен имот с идентификатор 55155.503.401, ведно с
460/480 ид. части (което е 1/3 ид. част) от поземления имот. Правото на
ползване върху тази част от дворното място също е уговорено между продавачите М.А.Н.,
П.А.Н и А.А.Н.и купувача В.Ч. да се учреди в полза на ищцата С.Д.П., считано от
26.10.2017г. Към момента на подаване на исковата молба посочената дата,
представляваща отлагателно условие, е настъпила, поради което уговореното право
на ползване е придобито от третото лице, а купувача на имота е придобил т.нар.
„гола собственост“.
При това положение ищцата В.Ч.
е получила по дарение и продажба идеална част от дворното място, но от състава
на нейното право на собственост е извадено правото да ползва поземления имот.
Към настоящия момент липсват доказателства вещното правото на ползване на С.П.
да е погасено, поради което ищцата В.Ч., макар да е надлежно легитимирана
страна в производството, тъй като е съсобственик на имота, не може да получи
реално ползване на част от него – същата не притежава вещно право на ползване.
По отношение на нея искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Въз основа на тези две сделки
(дарение и продажба) ищцата В.Ч. би следвало да е придобила общо 5/6 ид. части
от правото на собственост, а в полза на ищцата С.П. следва да е учредено право
на ползване върху тази част от процесното дворно място. И двете ищци обаче
претендират вещите си права в по-малък размер, който е 256/504 ид. части.
Очевидно е, че знаменателят на тази дроб е равен на площта в квадратни метри на
целия имот по действащата към момента КККР, съгласно представената скица от
СГКК – Пазарджик. Числителят на дробта обаче не съответства на записаното в
нито една от двете сделки, където изобразяването на съответната идеална част е
направено чрез дроб, чийто числител и знаменател нямат отношение към площта на
дворното място.
Съдът намира за недопустимо
подобно преобразуване на посоченото в документа за собственост съотношение на
част към цяло в дроб, в която участва площта на имота по данни от КККР (обратното
обаче е не само възможно, но и наложително, като се изходи от площта към деня
на сделката). Възможно е площта да е различна в действащия, в предходните или в
бъдещите кадастрални планове и карти, което би довело до промяна в дяловете на
съсобствениците не въз основа на допустимите от закона способи за придобиване и
изгубване на собствеността, а въз основа на кадастрални планове и карти, които
не създават и не прехвърлят собственост. Ето защо подобен подход не трябва да
се допуска, а когато е допуснат, трябва да се изхожда не от площта на имота в
един предходен или по-късен момент, а от тази, която същият е имал към момента
на сключването на договора и така да се определи съотношението на част към цяло
с оглед актуалната площ на имота по действащия план.
Затова за правата на ищците в
конкретния случай следва да се съобрази посоченото в документите за
собственост. С оглед да претендирания от ищците с исковата молба дял от 256/504
части, който е по-близо до ½ част, отколкото до 5/6 части, съдът намира,
че делът на ищците следва да се определи въз основа на нот. акт за продажба на
недв. имот №82 от 26.10.2016г., том ХІІ, рег. №15733, нот. д. №1813/2016г. на
нотариус Анета Илкова, рег. №423 в НК, където е посочено, че предмет на
дарението е ½ ид. част от дворното място, респ. върху тази част е уговорено
ограничено вещно право на ползване в полза на ищцата С.П. и с този дял същата
следва да участва в разпределението на реалното ползване на поземления имот.
Видно от представения нот.
акт за продажба на недвижими имот №4 от 18.04.1994г., том V, н.д. №1454/94г. и
от удостоверение за граждански брак изх. №ДР-43 от 04.05.2018г., ответниците Н.С.Н.
и С.А.Н. по време на брака между тях са закупили и притежават общо 1/6 ид. ч.
от поземления имот. Няма данни бракът да е прекратен. Идентичността на
процесния имот с този, който е описан в нотариалния акт за продажба, не се
оспорва от страните, поради което и на основание чл.153 ГПК за установяването
на това обстоятелство не са събирани доказателства. От нотариалния акт е видно,
че към момента на сключване на договора за продажба площта на имота по
действащия кадастрален план е била 493.30 кв.м. (което потвърждава казаното от
съда относно различното отразяване площта на имотите в отделните карти и
планове).
Видно от констативен нот. акт
№50 от 25.09.1959г., том ІІІ, н.д. №985/1959г. (който не се оспорва от
страните) и от представеното с исковата молба удостоверение за наследници
№3986/29.09.2017г., бабата на ответницата Д.А.Н. – Д.А.А., приживе е призната
за собственик на основание замяна с държавата на 1/3 ид. част от процесното
дворно място, ведно с построените в него сгради с площ 51.20кв.м. и 18.30 кв.м.
Идентичността на имота по нотариалния акт с този, който е предмет на делото, не
се оспорва от страните, поради което и на основание чл.153 ГПК за
установяването на това обстоятелство не са събирани доказателства. Ответницата Д.А.Н.
твърди, че е получила този имот от своята баба, след което го е дарила на майка
си Л.Н.А.. Последното не се оспорва от страните и се установява от представения
нот. акт за дарение на недвижим имот №184 от 17.10.1990г., том VІ, н.д. №2376/1990г.
Ответницата е единствен законен наследник на Л.Н.А. и след нейната смърт на
11.06.2004г. е придобила по наследство дареното по-рано от самата нея. Съдът
приема, че дарението и наследяването имат за предмет същата 1/3 ид. част от
процесното дворно място, ведно с построените в него сгради с площ 51.20кв.м. и
18.30 кв.м., съгласно записаното в нот. акт №50 от 25.09.1959г., том ІІІ, н.д.
№985/1959г. В нот. акт за дарение от 17.10.1990г. идеалната част от имота,
която се дарява е записана като 164 кв.м. Към този момент обаче площта на имота
по действащият тогава кадастрален план е бил 493 кв.м. (вж. нот. акт №4 от
18.04.1994г., том V, н.д. №1454/94г.). пресметнато в дроб това прави
приблизително 1/3 ид. част, колкото е призната с констативния нотариален акт от
25.09.1959г.
Въз основа на гореизложеното
съдът приема, че в разпределянето на ползването върху дворното място следва да
участват страните С.Д.П., Н.С.Н., С.А.Н. и Д.А.Н. при дялове 3/6 ид. части за С.Д.П.,
2/6 ид. части за Д.А.Н. и 1/6 ид. част общо за Н.С.Н. и С.А.Н..
В последното съдебно
заседание тези страни са заявили съгласие разпределянето на ползването да стане
съобразно вариант 3-ти към допълнителното заключение на ВЛ инж. С.Б.,
депозирано по делото с вх. №260423/13.01.2021г. Ето защо съдът следва да се
съобрази с това искане и не следва да обсъжда останалите предложени варианти от
ВЛ. Предложеният 3-ти вариант за разпределяне има два подварианта „А“ и „Б“,
отразяващи дяловете на съсобствениците, както са заявени от ищците с исковата
молба и от ответницата Д.А.Н.. Вариантът, който съответства на приетите от съда
дялове е 3-ти „Б“ и разпределението на ползването следва да се извърши
съобразно него.
По разноските:
Според съдебна практика /Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/12
г. на II г. о./, в това производство всяка страна трябва да понесе част от
разноските за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съответстваща на нейния
дял в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за
адвокат, разноските следва да останат за тяхна сметка. Това следва от характера
на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие
по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Доколкото
съдебното решение ползва всички съсобственици, същите понасят разноските за
адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и
експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността.
Когато по делото една от страните е направила разноски за особен представител
по чл.47, ал.6 ГПК на някоя от останалите страни, тези разноски, по подобие на
адвокатското възнаграждение, следва да се възложат в тежест на представляваната
от особения представител страна, тъй като са направени изцяло в неин интерес.
В конкретния случаи ищците са внесли ДТ в размер на 118.12лв. Искът по
чл.32, ал.2 ЗС е неоценяем и дължимата ДТ е по чл.3 Тарифа ГПК, която съдът
определя в размер на 80лв. Последната следва да се разпредели между страните
съразмерно с техните дялове, а разликата от 38.12лв. подлежи на възстановяване
при поискване от вносителя. Разноските
за ВЛ са 340лв. Така общия размер на подлежащите на разпределение разноски
става 420лв. От тях 350лв. са внесени от ищците, а 70лв. са внесени от
ответницата Д.Н.. Делът на ищците в разпределението на разноските е 210лв.,
делът на ответницата Д.Н. е 140лв., а делът на ответниците Н. и С. Н.– 70лв.
При това положение ответницата Д.Н. следва да заплати на ищцата С.П. сумата от
70лв., колкото следва да заплатят на ищцата и ответниците Н. и С. Н..
Последните дължат на ищцата С.П. и сумата от 300лв. – възнаграждение за
назначения от съда да ги представлява особен представител по чл.47, ал.6 ГПК
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ на
основание чл.32,
ал.2 ЗС ползването на поземлен имот с идентификатор 55155.503.401 по КККР
на гр.Пазарджик, адрес: гр.Пазарджик, ул. „**“ № 9, площ: 504 кв. м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 401,
квартал: 2388, парцел V, при съседи: 55155.503.403, 55155.503.404,
55155.503.405, 55155.503.9552, 55155.503.400, 55155.503.399, 55155.503.398,
съгласно вариант „трети“ подвариант „А“ по приложената скица към допълнителното
заключение на вещото лице инж. С.Г.Б., депозирано по делото с вх.
№260423/13.01.2021г., която приподписана от съда представлява неразделна част
от настоящето решение, при който вариант на ищцата С.Д.П. с ЕГН ********** ***
се предоставя за ползване частта от дворното място, оградена с жълт цвят, на ответниците
Н.С.Н. с ЕГН ********** *** и С.А.Н. с ЕГН ********** *** се предоставя за
ползване частта от дворното място, оградена със син цвят, на ответницата Д.А.Н.
с ЕГН ********** *** се предоставя за ползване частта от дворното място,
оградена със зелен цвят, а останалата част от дворното място остава за общо
ползване, КАТО отхвърля иска по отношение на ищцата В.И.Ч. с ЕГН **********,
родена на ***г. – малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител
С.Д.П. с ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА ответниците
Н.С.Н. с ЕГН ********** *** и С.А.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на ищцата С.Д.П.
с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 370лв.
ОСЪЖДА
ответницата Д.А.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на ищцата С.Д.П. с ЕГН **********
*** съдебни разноски в размер на 70лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: