МОТИВИ към присъда по ВНОХД № 1820/2018
г. по описа на СГС, НО, ХIII въззивен състав
Производството е по реда на
глава ХХI НПК.
С присъда от 06.11.2017 г. постановена
по нохд № 19853/2013 г., СРС, НО, 6
състав, подсъдимият Л.Н.Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на 05.04.2007г. в гр. София, зад бл.59 в
ж.к. „*******“, чрез нанасяне на удар с челото си в областта на носа, причинил
на Я.Г.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с
разместване на костните фрагменти, което клинично се изразило в деформация на
носната пирамида с отклонението й надясно и затруднена носна проходимост
двустранно, което реализирало медикобиологичния признак „постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота“, поради което и при условията на чл.54 НК първият
съд го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. На основание чл. 66, ал.1 НК районния
съд е отложил изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година за изпитателния срок от три години.
На основание чл. 45 ЗЗД
подсъдимият Л.Н.Г. е осъден да заплати на Я.Г.Д. обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 5000.00 лева, ведно със законната лихва,
считано от 05.04.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да
заплати разноски по водене на делото в размер на 300.00 лева.
Районният съд е осъдил
подсъдимия Л.Н.Г., да заплати държавна такса в размер на 200.00 лева по сметка
на СРС.
На основание чл.189, ал.3 НПК
подсъдимият Л.Н.Г. е осъден от първоинстанционния съд да заплати разноски по
делото в размер на 3 200.00 лева, от които 2 970.00 лева по сметка на
СРС и 230.00 лева по сметка на СДВР.
Срещу присъдата в 15-дневния
срок по чл.319, ал.1 във вр. с чл.318, ал.2 НПК е депозирана въззивна жалба и допълнителни
съображения към нея от адвокат Д.В., редовно упълномощен защитник на подсъдимия
Л.Н.Г., както и допълнителни съображения депозирани от подсъдимия Г. срещу
присъда от 06.11.2017г. постановена по нохд № 19853/2013г. по описа на СРС, НО,
6 състав, с които се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и
незаконосъобразна, а също така и постановена в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се подробни
съображения за допуснати в хода на първоинстанционното съдебно следствие процесуални
нарушения, чрез които се твърди, че е нарушено и ограничено правото на защита
на подсъдимия Г.. Твърди се, че в
мотивите към обжалваната присъда, първия съд е изложил фактическа обстановка,
каквато не е установена в хода на съдебното следствие, чрез събраните,
проверени и приобщени писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
Излагат се съображения за несъгласие с установеното в заключенията на вещите
лица, както и с дадените от същите устни разяснения пред първия съд. Моли се за
отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която
да се оправдае изцяло подсъдимия Л.Н.Г..
С въззивната жалба и
допълнителните съображения от адвокат Д.В., редовно упълномощен защитник на
подсъдимия Л.Н.Г. не се иска събиране на нови доказателства.
Въззивният съд, по реда на чл.
327, ал. 4 НПК прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия. Въззивният съд намира, че за правилното
решаване на делото с цел разкриване на обективната истина е необходимо
провеждане на въззивно съдебно следствие. Ето защо и с цел установяване на
действителната фактическа обстановка по делото контролиращата съдебна инстанция
счете, че следва да се изискат чрез директора на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“
заверени ксерокопия от регистъра на спешен кабинет и регистъра на
травматологичен кабинет, в които са вписани пациенти посетили посочените
кабинети на 05.04.2007 г. и на 06.04.2007 г., както и ксерокопие на медицинския
документ, който е издаден на лицето Я.Г.Д. с цел провеждане на оперативна
интервенция. От посоченото лечебно заведение въззивния съд прецени, че е
необходимо да се изискат изготвените рентгенови снимки за лицето Я.Г.Д. на дати
05.04.2007 г. и 06.04.2007 г. Въззивният съд счита, че следва да се изиска
детайлна справка от ГД „Гранична полиция“, от която да са видни преминаванията
през ГКПП на Република България на лицето Н.К.Г. в периода от 01.04.2007 г. до настоящия момент.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция, адвокат В. поддържа въззивната жалба и допълнението към
нея с всички изложени съображения в тях и моли съда да отмени присъдата на
първоинстанционния съд, с която подзащитния му е признат за виновен. Защитата посочва,
че делото се движи в две направления, които могат да бъдат конкретизирани по
следния начин, а именно - подсъдимият Л.Г. ли е човекът, който е причинил
твърдяната телесна повреда или друго лице я е причинило, както и дали
причинената телесна повреда е средна или не е средна. Твърди, че приетото
експертно заключение от въззивния съд, което е изготвено от вещото лице д-р Г.
преповтаря без мотиви по същия начин експертното заключение на д-р Х.. При
неговата съпоставка с всички изготвени по делото осем експертизи се установява,
че резултата е 4:4, а именно има ли в случая средна телесна повреда. Посочва, че от заключенията на
експертите, които отричат процесното
увреждане да има качеството на средна телесна повреда се констатират много
по-аргументирани и по-подробни изводи в тази насока, отколкото експертите,
приемащи, че тя средната телесна повреда е налице. Излага твърдения, че при
воденото на делото пред първата инстанция са се наблюдавали пристрастия от
страна на съда по отношение на едната страна, като се констатират и такива
относно начина по който се е отнесъл този съд и при администрирането на подадената
жалба, във връзка с изложените от страна на защитата допълнителни съображения. Според
защитата се констатират такива пристрастия и по отношения на подадения граждански
иск от страна на пострадалото лице. Твърди се още, че това пристрастие се
наблюдава и при оценката на доказателствата по делото, т.к. първата инстанция е
могла да напише, че подсъдимия е тренирал бойни изкуства, което му е помогнало
при саморазправата с Я.Д.. Защитата на подсъдимия Г. прави обстоен анализ на
коментираните от страна на първоинстанционният съд доказателства в неговите
мотиви по основният факт на делото, а именно дали въобще подсъдимият Л.Г. е лицето,
което е причинило процесната средна телесна повреда на свидетеля Я.Д..
Представителят на прокуратурата
оспорва жалбата и допълненията към нея, като моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, включително и в
частта относно уважения граждански иск. Заявява, че изнесеното от защитата относно
твърденията, че процесът срещу неговия подзащитен пред първоинстанционният съд
е воден с покровителствено отношение по отношение на пострадалия е категорично
грешно. Посочва, че са минали 11 години от момента на извършване на
престъплението, като пострадалия е трябвало да мине първо през водене на делото
от частен характер, а после и дело по общия ред, при което разследването е било
затруднено и от факта, че свидетел очевидец на деянието е бил търсен и не се е
явявал в съдебно заседание. Посочва, че чрез приложените по делото телефонни
разпечатки от датата на процесното събитие категорично се доказват
достоверността на показанията на пострадалия, а именно, че подсъдимият е лицето,
което му е нанесло удар, като това обстоятелство се доказва и от събраните в
хода на досъдебното и съдебното производство доказателства. Действително според
прокурора се наблюдават разминавания в показанията на пострадалия, но същите са
несъществени и това се дължи на дългия период на водене на делото, както и това
че същия е разпитван многократно - първо при предварителната проверка в 07 РУ
СДВР, а след това при водене на дело от частен характер, както и пред
първоинстанционният съд. Счита, че при всички извършени действия от страна на съответните
компетентни органи категорично се доказва авторството на деянието за подсъдимия,
както и характера на причиненото телесно увреждане, т.к. последното се доказва
по категоричен начин и от заключенията на изготвените съдебномедицински
експертизи по делото.
Повереникът на ГИ и ЧО Я.Д. -
адв. М., моли постановената присъда от първия съд да бъде потвърдена изцяло
като законосъобразна, а въззивната жалба оставена без уважение. Заявява, че е
неоснователно твърдението на защитата за наличие на пристрастност от страна на
първата инстанция, както по отношение на предявения и допуснат граждански иск,
така и по отношение на това има ли телесна повреда и средна ли е тя, като в
тази връзка са и експертните заключения на изготвените по делото множество
експертизи, които по категоричен начин доказват, че телесната повреда е средна.
Твърди се, че разпитания пред въззивната инстанция свидетел Н.Г. /баща на
подсъдимия/ е участвал като помагач в изпълнителното деяние и в частност
неговите показания не трябва да бъдат кредитирани, тъй като доверителят му – ГИ
и ЧО Д. категорично е разпознал подсъдимия като лицето, което му е нанесло
удар. Този факт според повереника се доказва и от проведената очна ставка между
свидетеля Н.Г. и пострадалия Я.Д., при която се е установило, че схватката е
станала на светлината на запалените фарове на автомобила на свидетеля Г., което
от своя страна е довело до възможността за пострадалия да възприеме относително
добре лицето на нападателя си и да го
индивидуализира впоследствие в лицето на подсъдимия.
В своя реплика адвокат В. моли
отново въззивния съд да оправдае подзащитния му. Посочва, че истината по настоящото дело се съдържа в
показанията на пострадалия дадени от него на 06.04.2007г., които кореспондират,
както с докладната записка, така и с показанията на свидетелите полицаи. Защитата
твърди, че от анализа на доказателствата и при съпоставката на всички факти се
установява, че подсъдимия се е обадил първи на тел. 166, за да докладва за
станалия инцидент, както и че същия е пристигнал на мястото на инцидента след
като пострадалият вече е бил нападнат.
Гражданският ищец и частен
обвинител Я.Д. пред въззивния съд заявява, че поддържа изложеното от неговия повереник.
Подсъдимият Л.Г. се възползва
от правото си да дава обяснения пред въззивния съд. Твърди, че първи е звънял
на охранителна полиция, на телефонен номер 166, както и на номер 165 за КАТ, защото
за първи път в живота си бил чул своя баща по телефона да е толкова притеснен.
Заявява, че след едва след разговора, който е провел със своя баща е разбрал,
че баща му е следван от таксиметрова кола. Посочва, че когато неговия баща му се
е обадил по телефона, той се е намирал в КАТ за да регистрира новият си
автомобил, но тъй като бил приключил работният ден на КАТ си пазел място на
опашката за следващия ден, както и много други граждани. Посочва, че когато неговия
баща му се е обадил по телефона, той веднага тръгнал от КАТ, но не могъл да
вземе такси, поради което ходил пеша до стоянката за таксита на Ракова болница
и оттам взел такси. Твърди, че при пристигането си в ж.к. „*******“ бл.59 видял
полицейски патрул и лице, което било окървавено, а баща му го нямало долу при
тях. Твърди, че е поискал да бъде взета алкохолна проба на окървавеното лице от
полицаите. Заявява, че малко след като пристигнал на мястото на инцидента се е
обадил на своя баща, за да слезе и да разкаже на полицаите за случилото се
между него и таксиметровия шофьор. Посочва, че впоследствие на мястото на
инцидента пристигнала линейка и на окървавеното лице бил извършен медицински
преглед, като медицинските служители след като го прегледали му казали, че няма
нужда от спешна медицинска помощ. Заявява, че свидетеля Я.Д. при описание на
ситуацията и при попълването на полицейските документи през 2007 г. е посочил,
че той е слязъл от таксито на по-късен етап след инцидента, както и че човекът,
който го е ударил е бил с дълга коса, което не отговаря на неговия външен вид
към този момент. Заявява, че поддържа казаното от своя адвокат.
В своята последна дума на основание чл.333,
ал.2 НПК подсъдимият Л.Г. заявява, че счита себе си за невинен.
Въззивният съдебен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
изложени в съдебното заседание пред въззивния съд и тези на подсъдимия Г.
изложени в жалбата и допълнението към нея и след като извърши цялостна служебна
проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, както и при самостоятелния анализ
на доказателствената съвкупност по делото намира, че са налице основания за
отмяна изцяло на постановения първоинстанционен съдебен акт. В конкретния
случай приетата от първостепенния съд фактическата обстановка не кореспондира
със събраните в хода на съдебно следствие писмени и гласни доказателствени
средства и писмени доказателства, както и средствата за тяхната проверка,
поради което в този смисъл въззивният съд упражни правомощията си, визирани в
чл. 316 НПК.
Настоящият
съдебен състав намира, че първата инстанция неправилно е приложила материалния
закон при постановяване на своя съдебен акт като е приела, че въз основа на установените
по делото факти могат да бъдат направени правни изводи относно наличието на
вина за подсъдимия Г. и по този начин същия е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК.
Това е така, защото за въззивният съд остава неясно, възоснова на кои точно
събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие писмени и
гласни доказателствени средства и писмени доказателства, районният съд е
формирал фактическа обстановка, при която е извел своите фактически и правни
изводи по делото относно наличие на вина за подсъдимия. Прави впечатление, че
по делото липсват доказателства, от които да се изведе възприетата от първия
съд фактическа обстановка. В резултат на извършената въззивна проверка,
настоящият съд прие фактическа обстановка, която е различна от възприетата от
първия съд и която почива само и единствено на събраните по делото
доказателства, а също така и въз основа на допълнително събраните пред настоящия
съдебен състав писмени и гласни доказателствени средства, както и средства за
тяхната проверка.
При това
положение, настоящият въззивен състав намира за установено от фактическа страна, следното:
Подсъдимият Л.Н.Г. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, живущ ***, с ЕГН
**********.
На 05.04.2007 г. около 21.30 часа свидетеля
Н.Г. по молба на своя син - подсъдимия Л.Г. трябвало да вземе от КАТ в кв.Дървеница
негов приятел - свидетеля Б.Н.и да го закара до Орлов мост. След като свидетеля
Н.Г. взел свидетеля Н.с управлявания от него лек автомобил марка „Рено“ поел в
посока към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ движейки се по ул. „Драган Цанков“.
Когато лекия автомобил управляван от свидетеля Н.Г. стигнал до Орлов мост,
свидетелят Г. го спрял точно на моста над Перловска река между орлите, където
свидетеля Б.Н.слязъл. След това свидетеля Н.Г.
потеглил, направил обратен завой и продължил в посока към ж.к. „*******“ по
бул. „Цариградско шосе“. Когато тръгнал от светофара на Орлов мост по бул.
„Цариградско шосе“ свидетеля Н.Г. се движел в средната лента. Свидетелят Н.Г. забелязал,
че зад него по бул.“Цариградско шосе“ се движи таксиметров автомобил, който
започнал да го следи с премигване на дълги светлини независимо от възможността
да го изпревари или отляво, или отдясно. През целият път по бул.“Цариградско
шосе“ до ж.к.“*******“ шофьора на таксиметровия автомобил не предприел, каквито
и да е действия, а управлявал превозното средство успоредно с лекия автомобил
управляван от свидетеля Н.Г. като по този начин го притеснявал на пътното
платно. По време на пътуването към ж.к. „*******“ свидетеля Н.Г. се обадил два
пъти по мобилния телефон на своя син подсъдимия Л.Г. за да му разкаже за
странното поведение и действие на шофьора, който управлявал проследяващия го
таксиметров автомобил. Когато свидетеля Н.Г. *** спрял управлявания от него лек
автомобил пред същия блок, при което шофьора на таксиметровия автомобил спрял
зад него. Шофьора на таксиметровия автомобил излезнал от него и започнал да
удря с юмруци по предното дясно стъкло на лекия автомобил, в който се намирал свидетеля
Н.Г.. В резултат на възникналата ситуация свидетеля Н.Г. бил стресиран, поради
което останал в лекия автомобил и отново се обадил на мобилния телефон на сина
си – подсъдимия Л.Г.. Последният казал на баща си – свидетеля Н.Г., че пътува
към него, но не може да вземе такси и ще закъснее. В този момент таксиметровият
шофьор продължавал да говори на висок глас на свидетеля Н.Г., които думи обаче
не били чути от свидетеля.
Между
бл. 59 и бл.60 в ж.к. „*******“ имало тунел. Докато шофьора на таксиметровия
автомобил удрял с юмруци по
предното дясно стъкло на лекия автомобил, в който се намирал свидетеля Н.Г. и отправял към
него словесни изрази, от тунела излязло неустановено по делото лице, което
започнало да говори с шофьора на таксиметровия автомобил на висок глас. Впоследствие
неустановеното лице и шофьора на таксиметровия автомобил се сбили, при което
неустановеното лице нанесло удари с глава в областта на лицето на таксиметровия
шофьор. Свидетелят Н.Г. използвал създалата се ситуация и веднага излязъл от
автомобила и се прибрал в жилището си. Пътувайки към адреса в ж.к.“*******“,
подсъдимият Л.Г. се обадил на тел.166 за помощ, но когато пристигнал на мястото
на инцидента, там вече били пристигнали дежурни полицаи от 07 РУП-СДВР –
свидетелите К.Б.Би В.Н.Л., както и служители на КАТ, а на по-късен етап дошла и
линейка от ЦСМП. След като разговарял с полицейските служители подсъдимият Л.Г.
се обадил на баща си свидетеля Н.Г. за да слезе при двата леки автомобила с
личната си карта и да разкаже за създалата се ситуация. Таксиметровия шофьор
бил установен от пристигналите полицейски служители като свидетеля Я.Г.Д.. По
настояване на подсъдимия Л.Г. на таксиметровия шофьор – свидетеля Я.Д. била
направена проверка за алкохол, която показала отрицателен резултат.
Пострадалият Я.Д. отказал да бъде транспортиран до лечебно заведение от
пристигналата на местопрестъплението линейка от ЦСМП.
Вследствие
на нанесените от неустановеното лице по делото удари спрямо свидетеля Я.Д., на
последният било причинено счупване на носните кости с разместване на костните
фрагменти, което клинично се изразило в деформация на носната пирамида с
отклонението й надясно, и затруднена носна проходимост двустранно, което
реализирало медикобиологичния признак „постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота“.
Пострадалият
Д. се обадил на свой колега – свидетеля Б.С.К., който пристигнал на мястото на
инцидента и го закарал в УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“ ЕАД. На 10.04.2007 г. свидетеля Я.Д.
бил хоспитализиран с окончателна диагноза - фрактура осиум нази /счупване на
носните кости с разместване на костните фрагменти/, което клинично се изразило
в деформация на носната пирамида с отклонението й надясно и затруднена носна
проходимост двустранно. На 11.04.2007 г. била извършена оперативна интервенция №
301 на свидетеля Я.Д. като единствен възможен способ за възстановяване на
нормалната анатомична конфигурация на носа. Вследствие на полученото счупване
на носните кости с разместване на костните фрагменти на пострадалия Я.Д. била
извършена мануално – инструментална репозиция на фрактурираните носни кости в
нормална анатомична позиция. Същият бил изписан на 12.04.2007 г.
На
07.11.2013 г. свидетеля Я.Г.Д. постъпил в Университетска болница „Лозенец“ –
София, поради затруднено носно дишане и чести главоболия. След медицински
изследвания било установено, че носната преграда на пострадалия Д. била силно
деформирана – с девиация на хрущялната част и изразена киста, напълно блокираща
носните ходове, както и хипертрофия на долните носни конхи. Предприето било
оперативно лечение – била проведена рино-сентопластика, като било извършено
латерално фрактуриране на носни конхи и поставени септални шини – силастик и
външна шина. На 11.11.2013 г. свидетеля Д. бил изписан от лечебното заведение.
В
хода на досъдебно производство № ЗМ 75/2013г. по описа на 07 РУП-СДВР /л. 26-30/
е назначена съдебномедицинска експертиза, която е изготвена от вещото лице д-р Д.
Н., същата е изслушана в хода на съдебното следствие пред първия съд и е приета
като обективно и безпристрастно дадена. Към експертното заключение е приложено
копие на хартиен носител от образно изследване с личащо име изписано на
латински D.Y.G.от дата 06.04.2007 г. Вещото лице е заключило, че в
резултат от анализа на предоставените му графии за свидетеля Я.Д. е видно, че е
рентгенова снимка с профилно изображение на носни кости с изобразяване на
счупване на гърба на носните кости в средна към предна трета с леко разместване
на дисталната част на счупената кост в посока надолу; аксиална рентгенова снимка
на череп: не се установяват счупвания на костните структури, изграждащи носната
преграда и пирамида; липсва лицева проекция, по която да може да се прецени
дали е налично изместване на фрактурираните кости в ляво или дясно. Според
вещото лице отразените рентгенологични и клинични данни напълно кореспондират с
фиксираните на предоставения компакт диск на експерта, където при странична
(профилна) проекция се установява счупване на гърба на носните кости с леко
разместване на дисталната част на счупените кости в посока надолу. Вещото лице
е заключило, че не се установяват рентгенологични данни за увреждане на носната
преграда и подлежащите костни структури на пирамидата. Експерта е посочил, че
при констатираната контузия на носа със счупване на носни кости се наблюдава
затруднено дишане, поради травматичния оток на меките тъкани на лигавицата на
носните ходове, което минава до около една седмица и същото реализира
медикобиологичната характеристика временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
В хода на досъдебното производство № ЗМ
75/2013г. по описа на 07 РУП-СДВР е назначена съдебномедицинска експертиза /л.
32-36/, която е изготвена от д-р Д. Н., същата е изслушана в хода на съдебното следствие пред първия съд и е
приета като обективно и безпристрастно дадена. От заключението на експертизата
се установява, че в резултат на инцидент настъпил на 05.04.2007 г. на свидетеля
Я.Г.Д., на 34 г. му била причинена лицева травма изразяваща се в счупване на
носните кости. При наличните медицински данни вещото лице е посочило, че в
случая следва да се приеме, че счупването на носните кости на свидетеля Я.Д. му
е причинило и реализира медикобиологичната характеристика временно разстройство
на здравето, неопасно за живота предвид това, че липсва описание на тежък
анатомичен дефект на носните кости причинен от тяхното счупване, липсват
рентгенологични данни за увреждане на носната преграда и подлежащите костни
структури на пирамидата участващи във
въздухоносния скелет на носа. Експерта е посочил още, че в експертната практика
деформация на носната пирамида се наблюдава често и без счупване на костите на
носа, поради развитие на асиметричен оток и подкожен хематом.
В
хода на досъдебното производство № ЗМ 75/2013 г. по описа на 07 РУП-СДВР е
назначена съдебномедицинска експертиза /л.
39-40/ изготвена от д-р П.Г.К., д-р Р.Т.Х. и д-р Д. Н., същата е изслушана в хода на съдебното следствие пред първия съд и е
приета като обективно и безпристрастно дадена. От заключението на експертизата
се установява, че в резултат на нанесен побой на 05.04.2007 г., пострадалият Я.Г.Д.
е получил счупване на носните кости с разместване, което клинично е било
манифестирано с деформация на носната пирамида с отклонение надясно и
затруднение на нормалното носово дишане. На 11.04.2007г. свидетеля Я.Д. е бил
опериран в УМБАЛСМ „Пирогов“, като под обща анестезия му била направена
мануално-инструментална репозиция. При освидетелстването на пострадалия Д. от
съдебен лекар на 18.04.2007 г. е установена деформация на носната пирамида. При
извършения актуален преглед на 01.07.2013 г. отново е констатирана деформация
на носната пирамида с почти пълна обтурация на левите носни проходи, обуславяща
затруднение на нормалното носово дишане. Вещите лица са заключили, че всичко
това дава основание да се приеме, че оперативната интервенция в УМБАЛСМ
„Пирогов“ не е дала резултат и нормалното носово дишане не е било възстановено,
като единствено възможен изход за неговото възстановяване е извършването на
нова операция. Въз основа на гореизложеното вещите лица са стигнали до категоричния
извод, че конкретното счупване на носните кости е причинило на Я.Г.Д. постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота.
В
хода на воденото нчхд № 6300/2008 г. по описа на СРС, НК, 19 състав е назначена
и изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни от д-р Р.Т.Х.. От
заключението на експертизата се установява, че пострадалият Я.Г.Д. е получил
счупване на носните кости с деформация на носната пирамида и затруднение на
нормалното носово дишане двустранно. Според вещото лице това травматично
увреждане се дължи на силен удар с или върху твърд тъп предмет в областта на
носа и може да се обясни с нанесен директен удар с глава в областта на лицето.
При наличната деформация на носната пирамида оперативното лечение е било
единствено възможен метод за възстановяване на нормалната конфигурация на носа
и нормалната проходимост на носните ходове, респ. възстановяване на нормалното
носово дишане, като такова лечение в конкретния случай е било приложено. На
базата на тези данни се установява, че счупването на носните кости с деформация
на носната пирамида и двустранно затруднение на носовото дишане е осъществило
медикобиологимния признак постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота.
В
хода на първоинстанционното производство е допусната и назначена
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, която е изготвена от вещото лице
д-р Ц.Р.В., същата е изслушана в хода на съдебното следствие пред
първия съд и е приета като обективно и безпристрастно дадена. В заключението
на експертизата се посочва, че свидетеля Я.Г.Д. е пострадал при нанесен побой
на дата 05.04.2007 г. Първата му операция е била проведена на 11.04.2007г. в
болница „Пирогов”-София, т.е. 6 дена след инцидента или при т.нар. „отложена
спешност”. Втората му операция е била проведена на 08.11.2013 г. в
Университетска болница „Лозенец”-София, т.е около 6 /шест/ години по-късно. Експерта
сочи, че данните след първата операция са, че тя е била успешна и не са
наблюдавани усложнения при изписването на Я.Д. от клиниката. Заключил е, че разчитането
на първоначалните рентгенови снимки на Я.Д. е показало: счупване на гърба на
носните кости, в средна към предна трета, с леко разместване на дисталната част
на счупената кост /към върха на носа/ в посока надолу; не са установени
счупвания на костните структури, изграждащи носната преграда и носната
пирамида; липсвала е лицева проекция, по която можело да се прецени дали е
налично изместване на счупените носни кости в ляво или в дясно. В представената
медицинска документация от болница „Пирогов”-София е описана деформация на
носната пирамида, без данни за вида й - отклонение на върха на носа вдясно или
вляво, не е описано състоянието на носните ходове, въз основа на което
обективно да се посочи причината за нарушената носна проходимост; липсва
описание на рентгеновата находка на увредените носни кости - наличие или не на
разместване на счупените костни фрагменти, техния брой, данни за увреждане на
основни анатомични структури на носната пирамида, участващи в изграждането на
носните проходи /носна преграда, конхи/, т.е. установяват се пропуски в
описанието на травмата на носните кости, които са коригирани при разчитането на
рентгеновите снимки на пострадалия. Поради несъществено разместване на
счупените носни кости и в следствие на това затруднение на носното дишане от
наличния травматичен оток на меките тъкани и носната лигавица, следва извод, че
вследствие на побоя на Я.Г.Д. е било причинено: Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Вещото лице е
констатирало, че през изминалия близо шест годишен период не се е наложило
провеждане на оперативна интервенция, след проведената първоначална успешна
оперативна интервенция в болница „Пирогов”, което поражда основателни съмнения,
дали установените увреждания на носните структури на Я.Д. не са получени при
повторен инцидент, най-вече като се има предвид минималната рентгенова находка
при първоначалния инцидент. Експерта сочи, че медицинските данни от приетата в
съдебно заседание епикриза по повод повторната операция на Я.Г.Д. нямат връзка
с полученото първоначално увреждане, което тогава е било коригирано оперативно
/извършена е била операция с козметична цел/, както и със следоперативния
период.
В
хода на първоинстанционното производство е допусната и назначена комплексна
тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни – допълнителна от д-р Ц.Р.В., д-р М.П.Т. и д-р О.В.С., същата е изслушана в хода на съдебното следствие пред
първия съд и е приета като обективно и безпристрастно дадена. От
заключението на изготвената експертиза с дата 15.11.2016 г. се установява, че
при
травматично счупване на носните кости процентът на успеваемост след оперативна
репозиция е около 80-85%. Експертите са посочили, че от значение е времето
изминало от травматичното счупване до оперативната репозиция на счупените носни
кости, т.е. наместването им в нормална анатомична позиция, с цел последващо
възстановяване на носното дишане. Когато този период е повече от 10 дни
процентът на успеваемост е още по-малък, тъй като костните фрагменти са в
процес на зарастване, който процес окончателно приключва към 25-тия ден след
травмата шил след проведената оперативна интервенция за наместване на счупени
носни кости. При счупване и на хрущялната и на костна част на носната преграда,
успеваемостта е около 60% /в останалите 40% носната преграда остава трайно
деформирана, което води до трайно затруднено носно дишане/. За коригиране
/медиализиране на носната преграда/ се налага допълнителна оперативна
интервенция - септопластика. Вещите лица са посочили и ранни усложнения,
описвайки ги като: следоперативно обилно кървене от носа; образуване на хематом
на носната преграда /закрит кръвоизлив/, както и късни усложнения: Абсцес
/калсуловано възпаление/ на носната преграда, сраствания в едната или двете
носни кухини, които могат да доведат до затруднено носно дишане, остатъчно
луксиране /изкривяване/ на носната преграда, което също води до затруднено
носно дишане с едната или с двете носни половини. Вещите лица са посочили в
своето заключение, че реоперация се налага когато: пост-оперативно е налице
деформация на носната пирамида и на носната преграда, наличие на сраствания в
областта на носните ходове. Всичко това води до козметичен дефект и трайно
функционално затруднено носно дишане, което налага оперативна интервенция -
риносептопластика. На следващо място експертите сочат, че първоначалната травма
е била при инцидента на 05.04.2007 г. Първата оперативна интервенция е била
извършена 6 дена след травмата, на дата: 11.04.2007 г., в отделение но
лицево-челюстна хирургия при клиника по Неврохирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”
- София. Специалистът - рентгенолог, съавтор към настоящата експертиза изказва
становище, че на направената профилна тангентна рентгенова снимка на носните
кости веднага след инцидента се виждала линия на счупване в предния край на
носа, с лекостепенно разместване на фрагмент от носната кост под ъгъл. На
лицевата рентгенова снимка на околоносните кухини, същите са нормално
просветлени, без данни за увреда на образуващия ги костен скелет и без наличие
на течност в тях. На същата графия е обхваната и носната кухина, като се вижда
добре носната преграда /разделителната преграда на носа/, която е леко
деформирана в /горната/ си част. Последното може да се дължи и на травмата, но
може и да е вродено състояние. За да се отграничи, би трябвало да разполагаме с
подобна снимка отпреди травмата.
Вещите
лица са анализирали и самостоятелната СМЕ на д-р Д. Н. - съдебен лекар, в която
същия прави следното заключение: в медицинската документация от ОЛЧХ-„Пирогов”
е описана деформация на носната
пирамида, без данни за вида й, като отклонение на върха на носа в дясно или в
ляво, хлътване на гърба на носа или друго; липсвало описание на състоянието на
носните ходове; липсвало описание на рентгеновата находка на увредените носни
кости — вид на счупването - еднофрагментно или многофрагментно, наличие на
разместване на счупените носни кости и др., липсвало описание на рентгенови или
клинични данни за увреждане на основни анатомични структури на носната
пирамида, участващи в изграждането на носните проходи /носна преграда, конхи/,
което е дало и основание за медико-биологичната характеристика на телесната
повреда, предвид липсата на описание на тежък анатомичен дефект на носните кости,
причинен от тяхното счупване. Следвало да се отбележи, че при такава контузия
на носа със счупване, се наблюдавало затруднено дишане, поради травматичен оток
на лигавицата на носните ходове, особено около разкъсванията й в областта на
счупването, развитието на асиметричен оток и подкожен закрит кръвоизлив /лат.
хематом/. От горепосоченото следва извод, че индикацията за провеждане на първичната
оперативна интервенция на 11.04.2007 г. в института „Пирогов” е била повече с
козметична, отколкото с лечебна цел. На свой ред вещите лица са анализирали и хронология
на увреждането и лечението на свидетеля Я.Г.Д. като са установили, че - първия
инцидент е на 05.04.2007г.; операция на носните кости 6 дни след инцидента - на
11.04.2007 г. и на 11.09.2011 г. в 9,00 часа, лицето Я.Г.Д., ЕГН, постъпва в
неврохирургичния кабинет на Приемно отделение на болницата, с анамнеза за:
„болният съобщава че му е нанесен побой от познато лице на 08.09.2011 г. към
15.10 часа”. Идва с оплаквания за болки в носа при докосване и промяна във
формата на носа. Дежурният неврохирург, по клинични данни, го изпраща за
стандартни рентгенографии на носните кости в Клиниката по образна диагностика
/и другите изследвания и консултации на спешен пациент, с Лист за преглед на
пациент в спешно отделение/. Проведени са му стандартните рентгенографии за
носни кости - профилна тангентна рентгенография на същите и обзорна
рентгенография на околоносните кухини във фасова проекция, като същите са
архивирани на носител - компакт диск и приложени към делото.
Втората
операция е извършена в УБ „Лозенец”-София - на 08.11.2013 г. по повод
затруднено носно дишане, изкривяване на носната пирамида и честа главоболия.
Съгласно
становището на проф. д-р М.Т., на направената профилна тангентна рентгенова
снимка на носни кости през 2007г., след нанесения побой на Я.Г.Д., се вижда
линия на счупване в предния края на носа, като в областта има лекостепенна
дислокация (разместване) на фрагмента от носната кост под ъгъл. На лицева
рентгенова снимка се виждало леко изместване на носната преграда. Посочил е, че
съгласно заключението в СМЕ на Д-р Д. Н. и от данните от прегледа на
рентгеновите снимки - профилна на носна пирамида се касае за счупване на гърба
на носните кости в средна към предна трета, с леко разместване на дисталната
част на счупената кост в посока надолу. Аксиална снимка на череп - не се
установява счупване на кости структури, изграждащи носната преграда и носната
пирамида. Липсвала лицева проекция, по която да се прецени дали е налично
изместване на фрактурираните носни кости в ляво или в дясно. При такава
контузия на носа със счупване на носните кости се наблюдавало затруднено
дишане, поради травматичния оток на меките тъкани и на лигавицата на носните
ходове, което преминавало в рамките на около 1 седмица. От всички горепосочени
данни следва извод, че първоначалното травматично счупване на носните кости на Я.Г.Д.,
с минималното им разместване - само на върха на носа надолу, е реализирало
медико-биологичния квалифициращ признак: временно разстройство на здравето,
неопасно за живота /временно е било затруднено носното дишане от наличния
травматичен оток на меките носни тъкани и лигавица/ - по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК. Вещите лица са констатирали, че видно от горепосочената
хронология, пред експертите по настоящата експертиза остава въпросът, след
нанесения побой над Я.Г.Д. на 08.03.2011 г. /за който той не споменава в
свидетелските си показания/ и проведения му преглед 3 дни по-късно - на
11.09.2011 г. в 9,00 часа, в неврохирургичния амбулаторен кабинет на болница
„Пирогов”-София, какво лечение му е било проведено? Я.Д. е съобщил, че му е
нанесен побой от познато лице на 08.09.2011 г. към 15.10 часа и имал оплаквания
от болки в носа при докосване и промяна във формата на носа. Дежурният
неврохирург, по клинични данни, го изпраща за стандартни рентгенография на
носните кости в Клиниката по образна диагностика /и другите изследвания и
консултации на спешен пациент, с Лист за преглед на пациент в спешно
отделение/. Проведени са му стандартните рентгенография за носни кости -
профилна тангентна рентгенография на същите и обзорна рентгенография на
околоносните кухини във фасова проекция, като същите са архивирани на носител -
компакт диск и приложени към делото.Клиничните признаци на Я.Г.Д. през 2013 г.
са описани в епикризата от УБ „Лозенец”, но те не могат да се свържат причинно
с нанесения му първоначален побой през 2007 г. Възможно е те да са свързани с нанесения
му побой през 2011 г., за който липсват конкретни данни по делото. В заключение
експертите посочват, че на този етап не се налага промяна или допълнение към
първоначално определената медико-биологична характеристика - квалификация на телесната
повреда на Я.Г.Д..
В
хода на първоинстанционното производство е допусната и назначена петорна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни от доц. д-р П.Г.К., д-р О.В.С.,
проф. д-р М.П.Т., д-р Р.Т.Х. и д-р Ц.Р.В., същата е изслушана и е приета по
делото. От заключението на изготвената експертиза от дата 01.02.2017 г. се
установява, че при травматично счупване на носните кости процентът на
успеваемост след оперативна репозиция е около 80-85%. От значение е времето
изминало от травматичното счупване до оперативната репозиция на счупените носни
кости, т.е. наместването им в нормална анатомична позиция, с цел последващо
възстановяване на носното дишане. Когато този период е повече от 10 дни,
процентът на успеваемост е още по- малък, тъй като костните фрагменти са в
процес на зарастване, който процес окончателно приключва към 25-тия ден след
травмата или след проведената оперативна интервенция за наместване на счупени
носни кости. При счупване и на хрущялната и на костна част на носната преграда,
успеваемостта е около 60% /в останалите 40% носната преграда остава трайно
деформирана, което води до трайно затруднено носно дишане/. За коригиране
/медиализиране на носната преграда/ се налага допълнителна оперативна
интервенция - септопластика. РАННИ УСЛОЖНЕНИЯ: Следоперативно обилно кървене от
носа; образуване на хематом на носната преграда /закрит кръвоизлив/. КЪСНИ
УСЛОЖНЕНИЯ: Абсцес /капсуловано възпаление/ на носната преграда, сраствания в
едната или двете носни кухини, които могат да доведат до затруднено носно
дишане, остатъчно луксиране /изкривяване/ на носната преграда, което също води
до затруднено носно дишане с едната или с двете носни половини. Реоперация се
налага когато: след¬оперативно е налице деформация на носната пирамида и на
носната преграда, наличие на сраствания в областта на носните ходове. Всичко
това води до козметичен дефект и трайно функционално затруднено носно дишане,
което налага оперативна интервенция - риносептопластика. От медицинската
документация на УМБАЛСМП „Пирогов“ е видно, че на 05.04.2007 Я.Г.Д. е получил
счупване на носните кости с разместване на костните фрагменти, довело до
деформация на носната пирамида, с отклонението й надясно и нарушена носна
проходимост двустранно. Поради затруднението на нормалното носово дишане,
правилно е преценено, че следва да бъде извършена оперативна интервенция като
единствено възможен способ за възстановяване на нормалната анатомична
конфигурация на носа, респ. нормалното носово дишане. В конкретния случай
нарушението на дишането в никакъв случай не следва да се отдава само и
единствено на развилия се оток непосредствено след травмата, а най-вече на
нарушението на нормалната анатомия на носа след неговото травмиране. В този
смисъл, настоящата експертиза счита, че поведението на лекуващия екип е било
адекватно и съобразено с изискванията на оториноларингологията. На базата на
горецитираното считаме, че разместеното счупване на носните кости с деформация
на носната пирамида е причинило на пострадалия Я.Г.Д. постоянно разстройство на
здравето неопасно за живота, тъй като без оперативно лечение затруднението в
нормалното му носово дишане ще остане завинаги. Следва да се посочи,че не
винаги оперативната намеса след счупване на носа води до желания ефект, като е
възможно да не се постигне възстановяване на нормалното носно дишане. Това от
своя страна налага извършването на нови оперативни корекции. В конкретния
случай, в приложените материали липсват данни Я.Д. да е получил други
травматични увреждания в лицевата област след 05.04.2007г., което дава
основание на експертите да считат, че между процесния инцидент и постъпването
на пострадалия на лечение в УБ „Лозенец“ на 07.11.2013 г., когато са
установени: силно деформирана носна преграда с девиация на хрущялната част и изразена
криста, напълно блокиращи носните ходове, леко деформирана наляво носна
пирамида с малка неравност, широка костна пирамида, асиметрични носни купули и хипертрофия
на долни носни конхи е напълно възможно да съществува причиннно-следствена
връзка.
В
този смисъл вещите лица считат, че клиничната картина, наложила провеждането на
втората операция, не променя дадената от тях медико-биологична квалификация на
телесната повреда, а именно, че се касае за постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота.
В хода на първоинстанционното
производство е допуснат и назначен анекс към комплексната петорна
съдебно-медицинска експертиза допълнителна изготвен от проф. д-р М.П.Тотов, в
който са обсъдени подробно вида, начина и манипулациите при фрактура на носните
кости.
В хода на въззивното следствие е
допусната и назначена съдебно –медицинска експертиза по писмени данни, която е
изготвена от вещото лице доц. д-р М.Г., същата е изслушана, не е оспорена от
страните и е приета от съда като обективна, всестранна и безпристрастно дадена.
От заключението на изготвената експертиза с дата 20.06.2018 г. се установява,
че съгласно приложените копия от медицински документи: съдебномедицинско
удостоверение, ИЗ, медицинско направление, епикризи и основно във връзка с
извършеното рентгеново изследване на 06.04.07 г. в 00,50 часа, при свидетеля Я.Г.Д.
е доказано закрито, с разместване счупване на костите на носа. Проведено е
оперативно лечение, под обща упойка за възстановяване нормалната конфигурация
на носната пирамида. Това оперативно наместване не променя, характера на
преценената медикобиологична характеристика на причинената телесна повреда.
Счупването на носните кости с разместването им, довело до изкривяване на
носната пирамида причинява постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Изкривяването (деформацията) на носната пирамида води до нарушаване на
т.нар. външно - носово дишане и води до разстройство на здравето, поради
затрудненото вдишване и по-късно - издишане, причиняващо увреждане на
белодробната тъкан , белодробен емфизем, без да бъде извършена корекция на това
увреждане. Вещото лице е посочило, че установено кървене в областта на лицето
на Я.Д., непосредствено след инцидента е в резултат от травматично увредената
на лигавицата на носните ходове. Счупването на носните кости е доказано с
образното изследване след инцидента от м. април 2007 г. (извършено на
06.04.2007 г. в 00,50 ч.) и описаното кървене от носа. Счупването на
носни кости с разместването им причинява постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. При частният обвинител и граждански ищец Я.Г.Д. е доказана
тази телесна увреда, като преценката за характера по медикобиологичната
характеристика, не се променя от приложени медицински действия. Счупване на
носните кости с разместване се получава при директен удар, с достатъчна сила
нанесен с твърд тъп предмет в областта на носната пирамида. Такъв твърд тъп
предмет представлява, свитата в юмрук, човешка ръка, удар с глава, удар с тояга
и всеки околен предмет с голяма плътност и достатъчно тегло, попаднал под ъгъл
или перпендикулярно върху носа. Експерта е заключил, че по делото няма
убедителни данни за това, свидетелят Я.Г.Д. да е изпадал в безсъзнателно
състояние, защото след инцидента същият твърди, че е звънял на полицията, което
от своя страна също отхвърля обърканост и неориентираност, след коматозно (безсъзнателно)
състояние. В
конкретния случай не може да се приеме налично безсъзнателно състояние, което
да е причинило безпомощност на Я.Д.. Няма данни за загуба на съзнанието по
данните от делото. Няма
изпадане в безсъзнание и няма данни Я.Г.Д. да е извършвал неадекватни,
ненасочени и неосъзнати действия.
В хода на съдебното следствие вещото лице поддържа своето
заключение като посочва, че същото е изготвено на базата на медицинските
документи, приложени по делото, както и извършените лични медицински прегледи
на свидетеля Я.Д..
Така възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка се
установи въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и приети като
доказателства от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателствени
средства и писмени доказателства, както и средства за тяхната проверка, а също
така и въз основа на приетите в хода на въззивното съдебно следствие гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и средства за тяхната проверка,
а именно: съдебномедицинско удостоверение № 420/2007 г. от 18.04.2007 г.;
епикриза от 12.04.2007 г. на МБАЛСМ
„Пирогов“ ЕАД София; медицинско свидетелство № 10580 от 12.04.2007г.; справка
от Мобител ЕАД София № 1355/29.04.2010г.; справка от ПП КАТ от 04.06.2012г.;
справка от ГД „Гранична полиция“ – МВР, УРИ 328200-7322 от 30.04.2018г.; писмо
изх. № РД 44-2202 от 03.05.2018г. на зам. – изпълнителен директор по научна и
учебна дейност при УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД; заверено ксерокопия на ИЗ №
10580/2007г. на лицето Я.Г.Д., ведно с епикриза от 12.04.2017г.; справка от
зам.началник ОДЦ – СДВР комисар О.Т.;справка
от директора на ЦСМП – София, изх. № 4636/19.06.2018г.; свидетелство за
съдимост на подсъдимия; обясненията на подс. Л.Г., показанията на свидетелите Я.Д.,
К.Б., В.Н., В.А.М.С., Б.Н., Б.К.и Н.Г.;заключенията на изготвените съдебномедицински
експертизи по ДП № ЗМ 75/2013г. по описа на 07 РУП-СДВР; заключението на допълнителна съдебномедицинска
експертиза по ДП № ЗМ 75/2013г. по описа на 07 РУП-СДВР; заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза
по писмени данни във връзка с нчхд № 6300/2008г. по описа на СРС, НО, 19
състав; заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени
данни от 16.02.2016г.; заключението на изготвената комплексна тройна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни – допълнителна от 15.11.2016г.; заключението
на изготвената петорна съдебномедицинска експертиза по писмени данни от
01.02.2017г.; анекс към комплексна петорна съдебномедицинска
експертиза-допълнителна; заключението на изготвената съдебномедицинска
експертиза по писмени данни от 20.06.2018г., както и всички приложени и приети
в хода на двете съдебни инстанции писмени документи като доказателства по
делото.
Въззивната съдебна инстанция не се
съгласява с направения анализ на доказателствената съвкупност от
първоинстанционния съд, т.к. този съд от една страна не е изследвал всички
относими към предмета на доказване факти и обстоятелства изводими от
доказателствата по делото, а е постановил своя съдебен акт при непълнота на
доказателствения материал. Именно поради тази непълнота, въззивния съдебен
състав с цел изясняване на делото от фактическа страна и с цел разкриване на
обективната истина по реда на чл.327, ал.4 НПК е допуснал провеждане на
въззивно съдебно следствие, като е допуснал до разпит в качеството на свидетел Н.Г.,
провел е очна ставка между този свидетел и частния обвинител и граждански ищец Я.Д.,
както и е допуснал и изслушал нова съдебно медицинска, която за разлика от
назначените и изслушани в хода на първоинстанционното съдебно производство
съдебно медицински експертизи е изготвена от вещото лице не само след запознаване
с писмените материали по делото, но и след извършен личен преглед на частния
обвинител и граждански ищец Я.Д.. На следващо място въззивния съд не може да
сподели не само фактическите, но и правните изводи на първостепенния съд
относно възприетото обвинение по отношение на подсъдимия Л.Н.Г., по което същия
е признат за виновен, т.к. при постановяване на съдебния акт, изводите на съда
са изолирани и неподкрепени от надлежно събраните материали, които са приобщени
като доказателства по делото. Ето защо, въззивния съд след като събра по реда
на НПК необходимия и относим доказателствен материал към предмета на доказване
по делото и прецени вече събрания от районния съд, достигна до противоположни
фактически и правни изводи, от тези послужили за постановяване на осъдителна
присъда от първия съд.
Въззивната съдебна инстанция при направения
собствен анализ на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства за тяхната проверка намира, че по доказателствата няма спор, същите са
непротиворечащи си, логични и пресъздават изцяло възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка.
С оглед установяване на значимите и относими
към предмета на доказване по настоящото дело факти и обстоятелства, въззивният
съдът намери, че следва да постави в основата на своите фактически изводи показанията
на двамата свидетели К.Б. и В.Н.. Това е така, защото същите към датата на
инкриминираното деяние - 05.04.2007 г., в качеството си на полицейски служители
при 07 РУ СДВР, са изпълнявали свои служебни задължения и са били изпратени на
мястото на инцидента по повод на постъпил сигнал в дежурната част. Въззивният
съд прецени показанията на свидетелите Б.и Н. като незаинтересовани, обективно
и безпристрастно дадени, защото същите лично и непосредствено са възприели
обстоятелствата свързани с последиците, които са настъпили след процесния
инцидент и лично и непосредствено са възприели данните разказани им лично от
лицето взело участие в инкриминираното деяние и което са установили на
процесното място до бл.59 в ж.к. „*******“, а именно пострадалия Я.Д.. Така от
показанията на свидетелите Б.и Н. се установява, че са били изпратени по повод
на постъпил сигнал за възникнал спор между водач на таксиметров автомобил и още
едно лице водач на лек автомобил, поради това, че водач на лек автомобил е бил
засечен и преследван от водач на таксиметров автомобил. Данните в показанията
на посочените свидетели не остават изолирани, а напротив подкрепят се от представените
и приети като писмени доказателства по делото две справки, от двете книги на
Пулт 166 при СДВР, в периода от 21.00 часа на 05.04.2007 г. до 03.00 часа на
06.04.2007 г., от съдържанието на които се установява, че на тел. 166 са
подадени два сигнала за процесното деяние. От справката и от заверените копия от
двете книги на Пулт 166 е видно, че първият сигнал е подаден в 23.13 часа от
телефонен номер *******, отнасящ се до подадена информация за „скандал между
таксиметров шофьор и клиент“, а вторият сигнал е подаден в 23.14 часа от
телефонен номер *******от Д., относно подадена информация за „пребит от
таксиметров шофьор, Младост, бл.59“. По делото се установява от приложените
справки още, че към датата на процесния инцидент телефонен номер *******се е
ползвал от частния обвинител и граждански ищец Я.Д., а телефонен номер *******
е бил регистриран на името на търговско дружество „Х.“ ЕООД, чийто собственик и
управляващ е подсъдимия Л.Г.. Ето защо по безспорен начин се установява, че
свидетелите Б.и Н. са пристигнали на мястото на процесния инцидент след
неговото приключване и същите са възприели лично и непосредствено, както
физическото състояние на пострадалия Я.Д., така и съобщеното им лично от него
за причините за възникване, развитие и приключване на инцидента, а също така и
данни за лицата, които са били участници в този инцидент. Така на свой ред от
показанията на двамата свидетели Б.и Н. се установява, че на мястото на инцидента
са установили единствено таксиметровия шофьор – частния обвинител и граждански
ищец Я.Д., от носа на който течала кръв и който заявил, че му е нанесен побой
от неизвестни лица, поради което била повикана и Бърза помощ. Важни за
изясняване на обективната истина са показанията на свидетелите Б.и Н. и в
частта, в която посочват, че когато пристигнали на мястото на инцидента,
подсъдимият не бил там, а същият е пристигнал след тях. В тази връзка и при
оценка на доказателствената стойност на данните изнесени пред въззивния съд в
обясненията на подсъдимия Л.Г. и в показанията на свидетелят Н.Г. в частта, в
която и двамата сочат, че подсъдимия Л.Г. е пристигнал на мястото на инцидента
с такси и то след пристигането на полицейските служители Б.и Н. не будят
съмнение относно тяхната обективност и добросъвестност, а напротив същите по
своето съдържание отразяват действително случилото се на процесната дата. Вярно
е, че обясненията на подсъдимия Л.Г. имат двойствено значение, защото
представляват, както средство за защита относно случилото се, но така също са и
гласно доказателствено средство предвид обстоятелството, че същия лично и
непосредствено е възприел определени фактически обстоятелства от значение за изясняване
на обективната истина по делото, както и, че свидетеля Н.Г. е баща на
подсъдимия и би бил заинтересован от един положителен за неговия син и подсъдим
по делото изход , но независимо от това и съпоставени данните в техните
обяснение и показания пред двете съдебни инстанции с останалите гласни
доказателствени източници е видно, че изцяло кореспондират на данните в
показанията на двамата полицейски служители и посочените по-горе писмени
доказателства изхождащи от справката на тел.166. Обясненията на подсъдимия Л.Г.
корелират на данните в показанията на свидетелите Б.и Н. и в частта, в която същите
посочват, че по искане на подсъдимия е повикан екип на КАТ и то след
като той е пристигнал на мястото на процесния инцидент, за да бъде тестван
таксиметровия шофьор – частния обвинител и граждански ищец Я.Д. за наличие на
алкохол в кръвта. Особено значими за правилното решаване на делото в случая са
показанията на двамата свидетели Б.и Н. и в частта, в която двамата категорично
посочват, че на мястото на инцидента и в присъствието на свидетеля Н.Г. и
пристигналият след тях с такси подсъдим Л.Г., пострадалият Я.Д. не е посочил в
тяхно присъствие лицето, което го е ударило и му е причинило телесна повреда. В
тази връзка доводите на адвокат В. не могат да не бъдат споделени от въззивния
съд, защото ако лицето, което е ударило частния обвинител и граждански ищец Я.Д.
е било на мястото на процесния инцидент при пристигането на полицейските
служители Б.и Н., то същото вероятно от една страна би било задържано от същите,
които са се намирали на същото място, а от друга страна и най-вече самия
пострадал би го посочил като извършител на деянието, за да понесе това лице и
своята наказателна отговорност за причинената му телесна увреда. В конкретния
случай от материалите по делото категорично и несъмнено се установява, че
пострадалия на мястото на инцидента не е посочил извършителя на престъплението,
а в един по-късен момент, в своите показания първоначално е посочил свидетеля Н.Г.
като автор на престъплението, а в последствие е насочил своите обвинения и към
подсъдимия Л.Г., на когото е повдигнато обвинение чрез внесения в съда
обвинителен акт. Този извод на въззивния съд не остава изолиран по своето
същество затова, защото по настоящото дело са приобщени материалите и по
образувано предходно наказателно производство от частен характер в резултат на
депозирана частна тъжба от страна на частния обвинител Я.Д. срещу подсъдимия Л.Г.
и свидетеля Н.Г., в която Д. посочва, че извършители на престъпното
посегателство спрямо него са две лица, а именно: подсъдимият Л.Г. и свидетелят Н.Г.,
какъвто обвинителен подход е бил възприет впоследствие и от представител на
държавното обвинение в съставено на 18.03.2013 г. постановление. При това
положение е видно, че едни и същи факти и обстоятелства са послужили за
образуване на двете наказателни производства – от частен характер на 28.05.2008
г. и от общ характер на 28.12.2012 г., но за разлика от образуваното
наказателно дело от частен характер, то при образуването на наказателното
производство от общ характер, обвинението вече е прецизирано, доколкото е
повдигнато обвинение единствено на подсъдимия Л.Г.. Действително, до внасяне на
обвинителния акт в съда, държавния обвинител съобразно събраната по делото
доказателствена съвкупност разполага с правомощията да измени своето обвинение,
както по отношение на деянията, така и по отношение на правната му квалификация
и лицата извършители, но в конкретния случай не така стоят нещата, т.к. цялото
обвинение срещу подсъдимия Л.Г. се гради само и единствено на показанията на
свидетеля Я.Д. без по делото в хода на досъдебното производство да са
установени други независими и незаинтересовани доказателствени източници, чрез
които да се проверят показанията на Д.. Няма пречка обвинението да се основава
и на данните в показанията на пострадалото от деянието лице, какъвто в случая е
свидетелят Я.Д., съобразявайки механизма и характера на реализираната от
извършителя престъпна деятелност, но данните в показанията на пострадалия
следва да носят достатъчна, достоверна, обективна и безпристрастна по своето
съдържание информация, която съпоставена и проверена чрез други независими
доказателствени източници да доведе до единствения категоричен и несъмнен
извод, че именно подсъдимото лице е автор на деянието, за което му е повдигнато
обвинение чрез внесения в съда обвинителен акт. Според въззивния съд,
настоящият случай не е такъв, защото свидетеля Я.Д. за първи път внася
уточнение в своите показания на 31.01.2013 г. дадени в хода на досъдебното
производство и поддържани пред двете съдебни инстанции, чрез което уточнение посочва
подсъдимия Л.Г. като автор на престъплението чрез израза „Ти ли ще биеш баща
ми..“ или каквито данни и уточнение в своята частна тъжба от 28.05.2008 г. при
образуване на наказателното производство от частен характер, не е бил посочил.
Въззивният съд посочва, че не цени частната тъжба като писмено доказателство по
делото, но от съдържанието на същата предвид обстоятелството, че изхожда именно
от пострадалото лице може да се изведе извод единствено за достоверността и
обективността в показанията на свидетеля Я.Д.. При това положение въззивния съд
не намери основание да изключи от доказателствената съвкупност показанията на
свидетелите Б.и Н. и ги постави в основата на своите фактически изводи,
отчитайки ги като добросъвестно, незаинтересовано и обективно дадени, за
разлика от тези на свидетеля Я.Д., в показанията на който се наблюдава едно
надграждане на фактите във времето. В тази връзка въззивния съд не се довери на
показанията на свидетеля Я.Д. в частта, в която сочи, че именно подсъдимия Л.Г.
е лицето, което му е нанесло удар с глава в областта на носа, при което му е
причинено и процесното телесно увреждано и което по своя медикобиологичен
характер представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
защото това твърдение категорично се опроверга чрез обсъдените по-горе вече
показания на свидетелите Б.и Н., които посочват, че в присъствието на
подсъдимия Л.Г. и свидетеля Н.Г., пострадалият не е посочил нито един от тях
като лицето, което в кратък период преди тяхното пристигане му е нанесло удар с
глава в областта на носа. Въззивният съд не се довери на показанията на
свидетеля Я.Д., защото неговите показания категорично потиворечат не само на показанията
на двамата свидетели – полицейските служители Б.и Н. по отношение изясняване на
въпроса, кое е лицето автор на престъплението, за което на подсъдимия Л.Г. е
повдигнато процесното обвинение, но същите са и противоположни на показанията
на свидетеля Н.Г. и обясненията на подсъдимия Л.Г., в които не се наблюдава
липса на обективност и заинтересованост. Ето защо за разлика от показанията на
свидетеля Я.Д., то показанията на свидетеля Н.Г. и обясненията на подсъдимия Л.Г.
корелират с показанията на полицейските служители Б.и Н., т.к. те са еднопосочни
за това, че на мястото на инцидента при пристигане на полицейските служители не
са се намирали свидетеля Н.Г. и подсъдимия Л.Г., като свидетеля Б.сочи, че
подсъдимия Л.Г. се е появил след като те пристигнали, а свидетеля Н. посочва,
че подсъдимия според него е дошъл с такси, като не помни точното време, в която
насока са и обясненията на подсъдимия дадени пред двете съдебни инстанции. Така,
тези данни в показанията на свидетеля Б.и Н. са еднопосочни с данните изнесени
в обясненията на подсъдимия Л.Г. по отношение на твърдените от него
обстоятелства: че е взел такси за да се придвижи до бл.59 в ж.к.„*******“ след
като е получил няколко обаждания от своя баща свидетеля Н.Г. за това, че
последният е преследван от таксиметров шофьор от бул.“*******в ж.к. „*******“;
че е пристигнал след полицейските служители – Б.и Н., както и че е подал сигнал
на тел.166 за възникналия скандал между свидетеля Н.Г. и таксиметровия шофьор –
свидетеля Я.Д. докато се е придвижвал до мястото на инцидента с такси. От
справката получена на тел.166, която е приобщена като писмено доказателство по
делото е видно, че сигнала подаден от подсъдимия Л.Г. на тел.166 е подаден
преди подаденият сигнал от свидетеля Я.Д. при разлика на постъпване на двата
сигнала на тел.166 от една минута време, който факт на свой ред води до
категоричния извод, че подсъдимия Л.Г. не се е намирал на мястото на процесния
инцидент, когато е било причинено телесното увреждане чрез удар с глава в
областта на носа на свидетеля Я.Д.. Това е така, защото в показанията на свидетеля
Я.Д. от една страна не се съдържат данни за подаден сигнал от страна на
подсъдимия Л.Г., а от друга страна не се съдържат данни и в обясненията на
подсъдимия Л.Г. и показанията на свидетеля Н.Г. за подаден сигнал от страна на
свидетеля Я.Д., т.к. ако всички така посочени лица са се намирали по едно и
също време на едно и също място и са участвали в едни и същи събития, то няма
как всеки един от тях да не възприеме обаждането на другото лице. Също така,
както вече се посочи и по-горе в мотивите на въззивния съд, остава неясно и
защо свидетеля Я.Д. не е посочил подсъдимия Л.Г. веднага като извършителят на
инкриминираното деяние, каквато възможност обективно е имал след пристигането
на полицейските служители Б.и Н., а го сочи около 5 години по-късно. При това
положение въззивният съд се довери и на обясненията на подсъдимия Л.Г. и
показанията на свидетеля Н.Г., като ги отчете за добросъвестно и обективно
дадени. Ето защо въззивния съд не се довери на показанията на свидетеля Я.Д.,
който е заинтересована страна от изхода на делото и показанията на който не
намират опора в нито един събран пред двете съдебни инстанции доказателствен
източник, касателно предмета на доказване по делото и по точно при изясняване
на важния за наказателното производство въпрос относно авторството на деянието.
Въззивният съд не установи достатъчно надеждни, безспорни и категорични по
своето съдържание доказателствени източници, чрез които да провери и да отчете
показанията на свидетеля Я.Д. не само като обективно и безпристрастно дадени,
но и като косвен или производен достоверен доказателствен източник, т.к. същите
остават изолирани от останалите гласни доказателствени източници и писмени
доказателства при установяване на автора на инкриминираното деяние. Напротив, в
показанията на свидетеля Я.Д. прозира едно вътрешно надграждане на фактите,
което се е формирало в резултат на водените различни по характер производства,
в хода на които са проведени различни процесуално следствени действия послужили
за попълване на неговото изложение пред следващите съдебни инстанции. Дори и
при проведената очна ставка пред въззивния съд между свидетелите Я.Д. и Н.Г. не
се изясни по несъмнен и категоричен начин, кое е лицето автор на
инкриминираното деяние по безспорен и категоричен начин, а единствено се
установиха събития предхождащи инкриминираното деяние. По отношение причините
за възникналия процесен скандал, в който основен участник е бил свидетеля Я.Д.,
данни се съдържат в показанията на свидетелите Н.Г., Я.Д. и Б.Н., които обаче
не са намерили израз в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което
и остават извън предмета на доказване по делото, който се очертава, именно от
изложението на прокурора намерило израз в изготвения от него обвинителен акт. Тези
причини вероятно са послужили за последващо развилите се процесни събития, но
конкретни данни за участниците в тях с оглед повдигнатото обвинение на
подсъдимия Л.Г. не се установяват по безспорен и категоричен начин по вече
изложеното от въззивния съд по-горе, а напротив налице са множество съмнения
относно действителния автор на инкриминираното деяние, който е причинил и
телесно увреждане на свидетеля Я.Д.. По делото няма спор и се установява по
безспорен и категоричен начин от всички допуснати и изготвени съдебно
медицински експертизи пред двете съдебни инстанции, че на свидетеля Я.Д. е
причинено телесно увреждане – счупване на носни кости с разместване, което,
както вече се посочи по своя медикобиологичен характер представлява постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, но е необходимо да се установи
със същата степен на категоричност и обстоятелството, че това телесно увреждане
е причинено непосредствено и в резултат между действията на подсъдимия и
настъпилите съставомерни последици за
пострадалия. Категорично и несъмнено се
установи по делото, че има извършено деяние, но не се установиха категорични и
несъмнени данни относно автора на същото, т.к. липсват.
По
отношение на показанията на свидетелите Б.К.и В.А.М.С. въззивния съд намира, че
същите остават извън предмета на доказване по настоящото дело и не носят по
своето съдържание значима информация, чрез която да се изясни отново основния
въпрос по делото, касаещ авторството на деянието, поради което въззивния съд не
ги кредитира като годен доказателствен източник в тази насока. Посочените двама
свидетели не са очевидци на процесните събития, не са възприели лично и
непосредствено никакви факти и обстоятелства, които да допринесат за
установяване на действителната фактическа обстановка, а напротив, данните в техните
показания са изнесени пред първоинстанционния съд въз основа и единствено на
разказаното им от свидетеля Я.Д., с който са близки приятели.
При така
приетата фактическа обстановка въззивния съд намира, че подсъдимия Л.Г. не е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК. Въззивната инстанция намира, че първостепенния съд е игнорирал установените
по делото фактически обстоятелства, поради което неправилно е приложил
материалния закон. Това е така, защото неоснователно в
конкретиката на инкриминираното деяние са кредитирани от районния съд показанията
на свидетелите Я.Д., Б.К.и В.А.М.С. за да приеме този съд, че е изяснено по
безспорен и категоричен начин авторството на деянието спрямо подсъдимия Л.Г., а
също така и по този начин да приеме още, че този подсъдим е извършил виновно
престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение
с внесения пред този съд обвинителен акт и му наложи наказание. Както вече се
каза, вследствие на неправилно установена фактическа обстановка
по делото, първостепенният съд е достигнал не само до неправилни фактически изводи при интерпретиране на доказателствената
съвкупност съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, но тази процесуална дейност от своя страна е
довела и до извеждането на незаконосъобразни правни изводи относно вината за подсъдимия Л.Г.. За да бъде доказано по несъмнен и
категоричен начин обвинението, което е повдигнато на подсъдимия Л.Г. следва от
обективна страна да се установи не само датата и мястото на деянието, но и
извършените от него пряко, лично и непосредствено по отношение на частния
обвинител Я.Д. действия, които да са съставомерни, както и тези действия да са
осъществени виновно от него. С оглед на така направените уточнения не се установява, че на
инкриминираната дата подсъдимия Л.Г. е нанесъл удар с челото си в областта на
носа на Я.Г.Д., с което да му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на носните кости с разместване на костните фрагменти, което клинично
се изразило в деформация на носната пирамида с отклонението й надясно и
затруднена носна проходимост двустранно, което реализирало медикобиологичния
признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“. С оглед така
установената фактическа обстановка по делото и съгласно резултата от
извършените в хода на въззивното съдебно следствие процесуално – следствени
действия, не е възможно да се направи единствено възможен, категоричен,
еднопосочен, непораждащ съмнение и обоснован правен извод за наличие на съпричастност
на подсъдимия Л.Г. към инкриминираното деяние или, че същия е негов автор. Повдигнатото
и предявено с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.129, ал.2, вр.
ал.1 НК, поддържано от държавното и частно обвинение не е доказано по несъмнен
и категоричен начин от събрания пред двете съдебни инстанции доказателствен
материал обсъден поотделно и в неговата съвкупност.
Съгласно
константната съдебна практика, едно лице може да бъде осъдено само ако има
пълна и несъмнена доказаност на обвинението (в този смисъл и решение № 299/1975 г. на І НО на ВС, № 476/2013 г. на
ІІ-ро НО на ВКС, решение № 216/2013 г.
на ІІ-ро НО на ВКС и мн. други). Ако въпреки усилията и след изчерпване на
всички процесуални средства, съмненията относно съпричастност на подсъдимия към
определено инкриминирано деяние не отпаднат, то следва лицето спрямо, което е
повдигнато обвинение за извършено престъпление да бъде оправдано, тъй като
обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Утвърдената практика
на върховните съдилища, касаеща постановяване на осъдителна присъда при наличие
само на косвени доказателства, поддържа, че в наказателния процес обвинителните
косвени доказателства, могат да послужат като единствена основа за изграждане
на осъдителна присъда, само ако направеният въз основа на тях извод бъде
единствено възможният, а обвинението, основано само на косвени доказателства,
ще бъде доказано по несъмнен начин само тогава, когато всяко косвено доказателство
е свързано с основния факт и е от такова естество, че обсъдено във връзка с
всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло. При използване
на косвени доказателства в наказателния процес е допустимо постановяване на
осъдителна присъда само когато 1) между всички улики и останалите обективни
доказателства съществува хармонично единство, 2) направеният извод е единствено
възможен и 3) той не поражда никакви съмнения. В противен случай, ако не е
налице дори едно от тези три обстоятелства, подсъдимото лицето следва да бъде
оправдано, поради недоказаността на обвинението. Такъв е и настоящият случай -
въпреки предприетите от въззивния съд възможни и необходими процесуално -
следствени действия за разкриване на обективната истина и приложените в тази
връзка процесуални способи, обвинението спрямо подсъдимото лице остана
недоказано, поради което единствено законосъобразния краен акт на въззивния съд
се явява оправдателната присъда. Когато са налице неразсеяни съмнения и
колебания на решаващия съд, по отношение на твърдяното с обвинителния акт
престъпно деяние и съпричастността на подсъдимия към него, породени от
доказателствена непълнота, процесуална последица е постановяването на
оправдателна присъда. В конкретния случай се установи, че обвинителната теза е
недоказана и почива на предположения, като освен това по делото се събраха и
доказателства, които я оборват. Противоречието между установената от въззивния
съд фактическа обстановка с изложената в първоинстанционния акт и твърдяна в
обвинителния акт, обуславят като единствено възможен изход на процеса
постановяването на оправдателна присъда на основание чл. 304 НПК по отношение
на подсъдимия Л.Г..
По
изложените съображения от обективна страна не се установи по несъмнен и
категоричен начин основното в случая, каквото е изискването на разпоредбата на
чл.303, ал.2 НПК, а именно авторството на деянието. Съгласно разпоредбата на
чл.303, ал.1 НПК присъдата не може да почива на предположения, каквито са
данните в събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства.
С оглед
изхода на делото и предвид липсата на обективно извършено от страна на подсъдимия
Л.Г. престъпление е безпредметно обсъждането на субективната му страна.
На
следващо място, извършвайки дължимата, съобразно контролно -отменителните си
правомощия цялостна служебна проверка, въззивният съд провери обжалваната
присъда и в гражданско - осъдителната ѝ част. Предявеният граждански иск
с правно основание чл. 45 и сл. ЗЗД е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес, предвид своевременното му депозиране от лице, което е
посочено като пострадало, по смисъла на чл. 74 НПК и което притежава
процесуално - правните възможности за конституиране в процеса като граждански
ищец. Така на основание чл.45 ЗЗД е предявен граждански иск в размер на 5 000 (пет
хиляди) лева срещу подсъдимия Л.Г. за претърпени неимуществени вреди в резултат
на деянието, считано от 05.04.2007 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно
чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За да бъде уважен иска с правно основание чл.45 ЗЗД следва да са налице
следните две предпоставки: да има вреди от непозволено увреждане и те да са
причинени виновно другиму, като вината от непозволено увреждане се предполага
до доказване на противното. В настоящия случай тези предпоставки не са налице.
От всички събрани в настоящото производство писмени доказателства и гласни
доказателствени средства не се установи на 05.04.2007 г. частния обвинител и
граждански ищец Я.Д. вследствие на виновното противоправно поведение на
подсъдимия Л.Г. да е претърпял неимуществени вреди.
В
допълнение на всичко изложено въззивния съд отбелязва, че в конкретния случай фактическата рамка на
повдигнатото обвинение на подсъдимия Л.Г. е в такава степен пестелива, че
поставя значителни затруднения пред предаденото на съд лице и определя като
твърде неясен предмета на доказване, защото прокурорът не се е ангажирал дори с
твърдения за конкретна причинна връзка между определени действия, които се
твърди да са извършени от лицето посочено за подсъдим по делото и причинените
телесни увреждания на пострадалия Я.Д.. Така констатирания недостатък в
обвинителния акт на прокурора, обаче не следва да бъде толериран чрез връщане
на делото, защото в хода на досъдебното производство не са събрани достатъчно и
относими доказателства, които да предоставят възможност на представителя на
държавното обвинение да конкретизира конкретния принос на подсъдимия в деянието.
Ето защо въззивната инстанция игнорира така констатирания от нея порок, т.к. са
налице предпоставки за оправдаването на подсъдимия, защото в случая това
нарушаване на правото на защита на подсъдимия би било успешно неутрализирано
чрез предоставената й законоустановена възможност да го признае за невинен и да
го оправдае по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129,
ал.2, вр. ал.1 НК
Въззивният
съд счита, че в настоящия случай не биха могли и да се съберат допълни
доказателства предвид значително изтеклия период от време от датата на деянието
05.04.2007 г. до настоящия момент, който е над 10 години.
При тези
съображения, въззивната инстанция прие, че обжалваната присъда следва да бъде
отменена и в гражданско - осъдителната ѝ част, ведно с осъждането на
подсъдимия Л.Г. да заплати следващата се от уважаването на гражданския иск
държавна такса, като предявеният иск бъде оставен без уважение като недоказан и
неоснователен.
По
изложените съображения въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 336, ал.1,
т.3 вр. с чл.334, т.2 НПК отмени изцяло присъдата на първата инстанция, поради
неправилното приложение на материалния закон и на основание чл. 304 НПК оправда
подсъдимия Л.Н.Г. по повдигнатото срещу него обвинение за извършено
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК.
Така
мотивиран, въззивният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.