№ 164
гр. Монтана, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630200284 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
679828-F679346/05.12.2022год. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което на “Д. – П. Б.” ЕТ гр.Монтана,представлявано от П. Л. Б., на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено, като незаконосъобразно,
за което излага доводи. По същество не оспорва извършването на
нарушението, а наложената санкция, която заявява, че е прекалено висока и е
в невъзможност да я заплати.
Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание взема становище,че жалбата е неоснователна, наложеното
наказание е съобразено с чл.27 от ЗАНН и е в предвидения минимум, поради
което издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено
изцяло, тъй като нарушението е осъществено от обективна и субективна
1
страна. Представя писмена защита, в която излага доводите си. Претендира
заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът,след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
връзка и логическо единство,а така също във връзка с оплакванията в жалбата
и доводите и становищата на страните,приема за установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.59,
ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт № F679346/29.09.2022г. за това, че при
извършена проверка на 13.09.2022г., в 13.35 часа, в търговски обект –
павилион, находящ се в гр.Монтана, ул.СР. №2, стопанисван от ЕТ „Д.-П. Б.“
е установено, че задълженото лице извършва продажба на стоки без да има
въведено в експлоатация фискално устройство за отчитане на оборотите от
извършените продажби, с което е нарушил разпоредбите на чл.7, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. При проверката е установено, че в обекта
се предлагат следните артикули стоки – кафе – 0.50лв.; безалкохолни напитки
– от 0.60лв. до 1.00 лв; бира – 1.20 лв.
При засичане на касовата наличност е установена фактическа наличност
в размер на 15.00 лева, за която представляващият ЕТ е декларирал, че
реализирания оборот е от продажба на стоки. Представена е и писмена
декларация от представляващия на фирмата, в която декларира, че на адрес
гр.Монтана, ул.СР. №2, извършва търговска дейност в обект – павилион и за
обекта няма регистрирано фискално устройство.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговски обекти чрез фискални устройства.
Жалбоподателят оспорва констатациите по съставения АУАН и
издаденото наказателно постановление, като поддържа, че са допуснати
съществени процесуални нарушения относно установяването на
нарушението. По същество поддържа, че в обекта имало касов апарат, но бил
2
на ремонт в момента на проверката, а впоследствие закупил нов, който бил
монтиран и свързан. Твърди, че наложената му санкция е непосилна за него,
поради което моли да бъде отменена.
Административното нарушение се установява по несъмнен и безспорен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.В тази връзка
са и показанията на свидетеля Т. В. П., актосъставител и на място извършила
проверка в обекта на търговеца. Същата заявява, че при извършена проверка
на адреса е установено, че е работещ търговски обект, в който се извършват
продажби на безалкохолни напитки, кафе и бира, и в обекта няма инсталирано
и регистрирано фискално устройство.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, тъй като
същата предава свои лични и непосредствени впечатления, не е
заинтересована от изхода на делото и показанията й изцяло кореспондират с
писмените доказателства. В подкрепа на свидетелските показания са
протокол от извършена проверка, опис на паричните средства в касата на
обекта – в същия представляващия търговеца е отразил собственоръчно, че
сумата от 15 лева е от продажба на стоки в павилиона. Приложена е и
декларация от представляващия, в която последния е декларирал, че на адреса
се извършва търговска дейност в павилион, като същия се стопанисва от него
и в обекта няма регистрирано фискално устройство.
В качеството на свидетел е разпитана по молба на жалбоподателя
свид.Р. Б., снаха на представляващия ЕТ. Същата поддържа, че в деня на
проверката обекта не е работел, т.к. касовия апарат бил на ремонт, затова не
са извършвани продажби. Показанията на тази свидетелка са изолирани, не се
подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства, същата като близка
родственица е явно заинтересована от изхода на делото и желае да помогне на
защитната теза на жалбоподателя, поради което съдът не ги кредитира.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН, като по безспорен
начин е установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.Нарушението е точно и ясно описано, като е
посочено кои разпоредби са нарушени виновно. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели, които не са присъствали на извършената
проверка, в присъствието и на нарушителя, предявен му е на същата дата,
като му е предоставена и възможност да направи възражения и искания,
3
каквито не е направил.
На базата на събраните по делото доказателства, наказващия орган
правилно е квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на
разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Нормата
на чл.7, ал.1 не допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата
по чл.3, без функциониращи фискални устройства, като лицата посочени в
чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на
дейността на обекта.
При така изяснените обстоятелства и събрания доказателствен материал
съдът приема за безспорно установено, че с описаната в АУАН и НП дейност,
ЕТ „Д.-П. Б.“ е осъществил състава на регламентираното в чл.7, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. неизпълнение на задължение, което ангажира
и административно наказателната му отговорност по чл.185, ал.2 ЗДДС.
При преценката на наказващият орган за определяне на наказанието,
същият не е съобразил, че се касае до маловажен случай по смисъла на чл.28
ЗАНН, не е извършил преценка и доколкото наказващия орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона.
При преценка на това обстоятелство съдът съобрази и практиката по
този въпрос, намерила израз и в ТР № 1/ 12.12.2007г. на ОСНК на ВКС,
съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са
налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление, поради издаването му в противоречие
със закона.
В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на
понятието „маловажен случай“, то следва да бъдат приложени критериите,
визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които „маловажен случай“ е този, при
който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от същия вид.
По мнение на настоящия състав в този случай е следвало да намери
приложение горния текст, като нарушителят не бъде санкциониран, а
4
предупреден писмено, че в случай на повторно нарушение ще бъде
санкциониран. Налице са всички условия на закона за това, тъй като се касае
до първо по рода си административно нарушение, в тази връзка няма данни
жалбоподателя да е наказван по административен ред по реда на ЗДДС, от
деянието няма причинени вредни последици, деянието разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид, в тази връзка е установената фактическа наличност от
15 лева и извършваните продажби в обекта на кафе, безалкохолно и бира, така
индивидуализирано наложеното наказание дори и в минималния размер се
явява явно завишено, незаконосъобразно и не съответстващо на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца. Наложеното наказание по
преценка на съда не е съответно на извършеното административно нарушение
и в конкретния случай се явява репресивно по отношение на нарушителя.
Установената фактическа наличност в размер на 15.00 лева е още един довод
в подкрепа на извода за ниска степен на обществена опасност на деянието.
Като не е преценил задълбочено всички тези обстоятелства,
административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно
наказателно постановление, което следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
679828-F679346/05.12.2022год. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което на “Д. – П. Б.” ЕТ гр.Монтана, представлявано от П. Л. Б.,
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева изцяло, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ЕТ “Д. – П. Б.” ЕТ гр.Монтана, представлявано от
П. Л. Б., че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК,в 14-дневен срок
от съобщението на страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6