№ 212
гр. Сливен, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230200337 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Й. В. М. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, против НП № 23-0804-007513 от 15.02.2024 год., издадено от Началник група в ОД
на МВР - Сливен, Сектор „ПП“ – Сливен, с което е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от
ЗДвП за нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер
на 60,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено
и претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 28.12.2023 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 919739 против жалбоподателката
за това, че на 28.12.2023 год. в 12,58 часа в гр. Сливен, на бул. „Христо Ботев” до Окръжна
болница в посока към бул. „Хаджи Д.“ управлява лек автомобил „Опел Корса” с рег. №
*****, собственост на същата, като при разминаване с насрещно движещия се лек
автомобил „БМВ 525 Д“ с рег. № ***** не оставя достатъчно странично разстояние, при
1
което се блъска в него, настъпва ПТП с материални щети, водачът не остава на мястото на
ПТП и не уведомява контролните органи. В акта било посочено, че са нарушени
разпоредбите на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Актът бил връчен
лично на жалбоподателката на 28.12.2023 год. (л. 9 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 23-0804-007513 от 15.02.2024
год., издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „ПП” – Сливен, с което на
жалбоподателката било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00
лева на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл.
44, ал. 2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 60,00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП
за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата
обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в
движението, както и че водачът е без наказания. НП било връчено на жалбоподателката чрез
ССЕВ на 19.02.2024 год. (л. 25 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията
на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е
доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателката или не.
Съдът констатира, че АУАН не е съставен съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН - в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. Видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по
акта – Д. Г., последният не е присъствал нито при извършване на нарушението, нито при
установяване на същото. В случай, че няма такива свидетели, съгласно чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН, актът следва да се състави в присъствието на двама други свидетели, следователно
във всички случаи съставянето на акта следва да стане в присъствието на свидетели,
имената на които се отбелязват в него (видно от съставеният АУАН, в същия е отбелязано
името само на един свидетел). В разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН е предвидено, че
когато нарушението е установено, въз основа на официални документи, актът може да се
състави и без свидетели, но такива официални документи в случая не са налице, поради и
което тази хипотеза не е приложима.
Освен това както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата,
които го потвърждават, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна
правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, да има
2
единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
законните разпоредби, които са били нарушени.
В конкретния случай в обстоятелствената част на АУАН и на НП е описана една и
съща фактическа обстановка, а именно, че жалбоподателката при разминаване с насрещно
движещия се автомобил не оставя достатъчно странично разстояние, при което се блъска в
него и настъпва ПТП. Същевременно в съставения акт е изрично посочено, че така
описаното е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП
изразяващо се в това, че жалбоподателката не намалява скоростта за осигуряване на
безопасно разминаване или не спира за да пропусне насрещно движещо се ППС при
наличието на препятствие или стеснение на платното за движение. Следователно от една
страна е налице противоречие между описанието на нарушението и квалификацията на
същото, а от друга за да се ангажира административнонаказателната отговорност за
нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП е необходимо в обстоятелствената част на съставения
АУАН и в издаденото въз основа на него НП да бъде посочено, че разминаването не е могло
да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за
движение, като се посочи какво е било то.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗДвП в акта и в НП в
обстоятелствената част е посочено само, че водачът не остава на мястото на ПТП и не
уведомява контролните органи. Същевременно административнонаказателната отговорност
на жалбоподателката е ангажирана за това, че при наличие на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява
указанията й. Нито в акта, нито в НП е посочено, че е имало разногласия между участниците
в произшествието и в какво са се изразявали, нито пък е посочено кои указания на службата
за контрол не е изпълнявала жалбоподателката. Поради което съдът намира, че е налице
противоречие между описанието на нарушението и квалификацията на същото.
Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва
да се съдържат в акта, защото той поставя началото на административнонаказателното
производство и нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво
административно нарушение му се вменява, че е извършил. В конкретния случай това
процесуално нарушение не е от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят
по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в
последващ стадий на административнонаказателното производство. Същевременно обаче, то
се съдържа и в наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва
изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и обстоятелствата при които е
било извършено. Липсата на изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и
обстоятелствата при които е било извършено, води до незаконосъобразност на издаденото
НП, тъй като се нарушава правото на жалбоподателката да знае основанието за наложеното
й наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита. Разпоредбата на чл. 57 от
ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да
3
знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да
организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган е следвало да
спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от
ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без
да се разглежда спорът по същество.
За пълнота следва да се отбележи, че разгледана и по същество жалбата е
основателна. Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършено от жалбоподателката административно нарушение, като въззиваемата страна не
ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. В с.з.
актосъставителят, които не е очевидец при извършване или установяване на нарушението,
описва фактическата обстановка така както е записана в АУАН, като заявява че при
пристигането на полицейските служители пътната обстановка била нарушена и не може да
каже точното място на ПТП, защото местопроизшествието на било запазено, както и че бил
издаден протокол за ПТП. Показанията на свидетелят по акта също не допринасят за
изясняване на фактическата обстановка, доколкото същият не е свидетел нито при
извършване, нито при установяване на нарушението. При тази неустановеност въобще на
виновно извършено от жалбоподателката административно нарушение, наложеното
административно наказание е неоснователно и атакуваното НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателката за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и
същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по -
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В
чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва
да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на
400,00 лева. По делото е представен Договор за правна помощ и адвокатско пълномощно (л.
27 от делото) за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева,
поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на
4
разноските, посочено в придружителното писмо (л. 2 от делото), е неоснователно и съдът
следва да присъди разноски в размер на 300,00 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0804-007513 от 15.02.2024 год.,
издадено от Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „ПП“ – Сливен, с което на Й. В.
М. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за
нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 60,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на Й. В. М. с
ЕГН ********** от гр. Сливен разноски в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5