Р Е Ш Е Н И Е
№ 260017
гр. Пловдив, 05.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на
четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА ВЕЛИНА
АНТОНОВА
при участието на
секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ,
като разгледа докладваното от съдия
Велина Антонова НОХД /В/ № 295 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е във връзка с постъпило искане
от осъдения, депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за
възобновяване на наказателното производство по делото, като в искането са били
релевирани доводи за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал.
1, т. 5 от НПК. Изложени са били и аргументи в подкрепа на претендираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК, а именно за допуснато нарушение на материалния закон, на процесуалните
правила. Иска се възобновяване на производството по делото, приключило с влязъл
в законна сила съдебен акт, отмяна на постановеното решение, с което е била потвърдена
осъдителната присъда, отмяна на решението и присъдата и оправдаване на осъдения.
Алтернативно се иска прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат
наведените доводи от страна на адв. Х.Х.. Релевира се искането за отмяна на
влязлата в сила присъда, като молителят бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание пред настоящия съд осъденият поддържа
изцяло доводите на своя защитник.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на искането, като намира че релевираните
доводи не намират опора в данните по делото.
В последната си дума осъденият моли съда по
възобновяване да отмени съдебните актове и да го оправдае по обвинението.
Настоящият съд счита, че искането на осъдения за ревизия на цитираните
съдебни актове по реда на възобновяването е внесено на 29.06.2020 г., като е
процесуално допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна
по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу съдебен акт, подлежащ на възобновяване,
съгласно визираните в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК в шестмесечния срок
по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания на осъденото лице.
Разгледано по същество, обаче, е неоснователно.
С присъда № 183 от 31.10.2019 г. по НОХД № 1974 от 2018 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, потвърдена с решение № 40 от 16.06.2020 г. по ВНОХД № 112/2020
г. на Окръжен съд – Пазарджик, подсъдимият М.Й.Г. е бил признат за виновен в извършването
на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК за това, че на 19.08.2018 г. в гр. Б. е
управлявала МПС – лек автомобил марка “О.”, модел „А.“ с рег. № *след употреба
на наркотично вещество – канабис, установено по надлежния ред – Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол и/или
наркотични вещества и техните аналози посредством тестване с полеви наркотест „*“ с фабричен номер ARLC *. За това му е била наложена кумулативна санкция при
условията на чл. 54 вр. чл. 57, ал. 2 от НК – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и глоба в размер на 500 лева. Деецът бил
лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА и
ДВА МЕСЕЦА. С решението си от 16.06.2020
г. по ВНОХД № 112/2020 г. Пазарджишкият окръжен съд потвърдил присъдата на
първата инстанция.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на молителя
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и
оценката на доказателствата по делото, тъй като не намират опора в събраните
материали. Същото следва да се каже и по отношение на оплакванията за допуснати
нарушения на реда по Наредба № 1/2017 г. на правилата за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС, заради
което се иска оправдаване на осъдения.
Преобладаващите оплаквания са за необоснованост на
приетите фактически положения и обективната съставомерност на престъплението по
чл. 343б ал. 3 от НК. Оплакванията за необоснованост не кореспондират със специфичните
характеристики на настоящото производство
- способ за извънреден контрол на наказателните дела, при които необосноваността на съдебните актове не е самостоятелно
касационно основание. Наведените доводи за необоснованост, обаче, могат да
бъдат обсъдени единствено на плоскостта на претенции за допуснати съществени
пропуски относно начина на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по
същество. В тази връзка апелативният съд приема, че първата инстанция е
направила подробен анализ и изследване за достоверност на цялата събрана
доказателствена маса, като е положила всички усилия
за установяване на обективната истина. В хода на съдебното следствие, проведено
по общия ред, са били изслушани свидетелите - очевидци на деянието и неговото
констатиране. Във връзка в доводи и възражения на защитата е била назначена
съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза. Изслушани са били и обясненията
на подсъдимия. Първият и въззивният съд са
отхвърлили по категоричен начин възможността за опорочаване на пробата и
крайния резултат с подробни и логично издържани доводи. Обърнали са внимание на
обстоятелството, че първоначално подсъдимият е приел показанията на теста, като
резултата от изследването е бил вписан в различни документи, генерирани във
връзка с извършената първоначално проверка по административен ред, включително
и в съставения акт за установяване на административно нарушение, подписан лично
от водача, талона за медицинско изследване и констативния протокол за извършена
проверка за наркотици с техническото средство. Доказателствената дейност на
първия съд е била изцяло възприета от втората инстанция. По повод същите доводи
наведени и пред съда по възобновяване, следва да се каже, че когато инстанциите
са обосновали непрекъсната доказателствена верига, свързваща резултатите от
определена проба с осъдения, който е бил обект на полицейска проверка, няма
нищо превратно в приетото от първата инстанция, че приложеният тестер от
техническо средство в оригиналната му опаковка е годно веществено доказателство,
което може да бъде ценено. В подкрепа на изводите си инстанциите подробно са
обсъдили показанията на полицейските служители С. и Щ. в корелация с писмените
материали по делото и заключението на назначената от първия съд съдебно
химическа /токсикологична/ експертиза, която е обследвала възможността на някои
вещества да се задържат върху пластмасовите компоненти на теста, от където е
трудно да бъдат отделени след време като например тетрахидроканабинола. При
тестовете като прецесния, при които принципа на метода е дифузия в хартиен
носител на изследваната биологична течност, отчитането следвало да се извърши в
точно определен период от време, в който движещата се най-предна част на
течността /фронт/ не е достигнал края на тест – лентата. След този период от
време вече не бил налице хроматографски процес в посока на движение и
разпределяне на течната фаза /в случая слюнка/ върху твърдата фаза /хартия/ и
отчитането не било аналитично обективно. Допълнително, фиксираните в
хроматографския процес цветни зони /линии, ивици/ можело да претърпят промени, които за процесното
техническо средство се изразявали обикновено във визуализация на всички
индикаторни ивици след време, което се дължало на дислокация на комплекса
изследван антиген /наркотично вещество/ - индикаторно антитяло /фиксирано върху
хартията на теста/ и свързването на индикаторното тяло с цветния конкурентен
антиген, който обикновено бил в по-голямо количество от изследвания антиген
/наркотично вещество/. В оценката на доказателствените средства не се откриват
непълноти и превратна интерпретация на изведените от тях данни.
Тук е мястото да се адресира и доводът на защитата пред
съда по възобновяване, че разпитите на полицейските служители С. и д.,
участвали в комбинирано процесуално качество на свидетели-очевидци на
нарушението и на неговото установяване били „подозрително“ идентични. От една
страна защитата визира техни разпити от досъдебното производство, които обаче,
по никакъв начин не са били приобщени към съвкупния доказателствен материал
чрез евентуалното им прочитане и съответно не са били ползвани от инстанциите. Видно
от протоколите от СЗ на първия съд посочените свидетели са били разпитани в
хода на съдебното следствие пред РС в присъствието на подсъдимия и неговия
защитник, като оплакване в посочения смисъл е било повдигано за първи път в
хода на съдебните прения пред въззивния съд и касае неприобщените по делото
разпити на свидетелите Щ. и д. от досъдебното производство. Към онзи момент те са
били квалифицирани като „неистинни“ и „неправдоподобни“ от защитата. В
съдебните прения пред окръжния съд показанията на С. не са били идентифицирани
като неидентични със заявеното от други свидетели, най-малкото Щ. и д., тъй
като защитата отбелязала техни несъответствия с други данни по делото. В
съдебния си акт окръжният съд законосъобразно се е позовал само на разпитите на
полицейските служители д., Щ., С. и Ю., дадени в хода на съдебното следствие
пред първия съд, като е приел, че показанията на свидетелите са взаимно допълващи
се и еднопосочни, а полицейските служители нямат лични взаимоотношения с подсъдимия
и обективно съобщават за извършената проверка. Независимо от това, в принципен
план, е напълно възможно, след като въпросите са едни и същи, свидетели да
отговорят на тях по идентичен начин, още повече, че те разполагат и с правото по
чл. 122, ал. 1 от НПК да си служат с бележки, които се отнасят до техните показания.
С това не могат да се приемат доводите на защитата за допуснато нарушение на
процесуалните правила от инстанциите във връзка с „подозрително“ сходни разпити
на свидетели.
Обстоятелството, че инстанциите не са извършвали очни
ставки по собствена инициатива между свидетелите С. и д. за „противорчията“ в
показанията им от една страна, както и такива на свидетели с подсъдимия във връзка с
противоречие с обясненията на осъдения, също не може да се приеме за допуснато
нарушения на процесуалните правила. При липсата на констатирани противоречия и неприобщаване
на материали от досъдебното производство, както и при анализ на обясненията на
осъдения в контекста на всички доказателства по делото и отчитането на тяхната
двойнствена природа, не е било допуснато нарушение при формиране на вътрешното
убеждение на съда. Още по-малко пред
съда по възобновяване се мотивира убедително тезата, че това е повлияло
негативно върху извършената оценка на доказателствените средства и изведените
от тях данни, като при интензитета на доказателствената
маса в кориците на делото, както и при липсата на пропуски в процедурата,
визирана в Наредба № 1/2017 г. не може да бъде споделена тезата на защитата за обективна
несъставомерност на престъплението.
Оплакванията за съществено нарушение на
процесуалните правила при проверка и обсъждане на събраните доказателства не
намират подкрепа в данните по делото, тъй като съдилищата по същество са
изпълнили задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Взели са решенията
си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона. Въззивната
инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, установена от първия съд,
като се е солидаризирала с нейната дейност и извършения анализ на
доказателствената маса.
Първата инстанция и въззивният съд са мотивирали актовете си съобразно изискванията на чл.
305 от НПК и на чл. 339 от НПК, като са обсъдили подробно инкриминираното
деяние, включително и от субективна страна, даден е бил отговор на всеки един от изтъкнатите от
молителя доводи и възражения, като изрично е било коментирано и защо не са били възприети. Това е било сторено
прецизно по отношение на всички аргументи наведени, както пред първия, така и пред
въззивния съд. От вниманието на инстанциите по същество не са убягнали доводите
на защитата за допуснати нарушения на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017
г. на МЗ. Те са били намерени за неоснователни, като за това са били изложени
конкретни и убедителни доводи и съображения в мотивите на първата инстанция,
както и в решението на въззивната.
Не могат да бъдат споделени
наведените пред настоящия съд аргументи, че изводите на първостепенния и
въззивния съд за липса на нарушения на реда на Наредба № 1/2017 г. били превратни.
Въззивният съд е възприел доводите на първата инстанция, че е налице напълно
годен резултат от извършената на водача проверка с уред за установяване на
употребата на наркотични вещества. Осъденият не е ползвал издаденият му талон
за вземане на кръв за изследване по предназначение, при все да е бил заведен в
болнично заведение. Така употребата на наркотично вещество не била установена
чрез лабораторни анализи на кръвна проба, а само чрез показанието на
техническото средство. В случая то показало употреба на наркотични вещества –
канабис с активен компонент тетрахидроканабинол. По арг. от чл. 6, ал. 9 от
Наредбата, когато водачът откаже да получи талон или да даде кръв за
изследване, употребата на наркотичните вещества се установява въз основа на
показанията на техническото средство. Т. е. съгласно Наредбата методите са
равностойни, като в случая съдилищата по същество са се позовали на показанието
на техническото средство. Извършеният с него тест като метод за установяване на
употребата на наркотични вещества не е събудил съмнение в претендирания от
защитата смисъл. В конкретния казус въз основа на приетата фактическа
обстановка, инстанциите по същество са направили обоснован извод, че
действията, предприети от полицейските служители за установяване на употребата
на забранени от закона вещества при проверката на водача са довели до отчитане
на напълно достоверен резултат, който е кореспондирал и с обявеното от самия
водач че известно време преди проверката е пушил „трева“. Инстанциите се
фокусирали и приложения на л. 56 от делото на първата инстанция лист за преглед
на пациент с подписан отказ да даде кръв за изследване за употребата на наркотични вещества, което е било обсъдено в
съответствие в останалата доказателствена маса. Първият и вторият съд са
посочили, че показанията на свидетелите С.,
Щ. и С., между които няма съществени противоречия, са установили, че на
водача бил издаден талон срещу подпис, бил отведен до болнично заведение,
където отказал да даде кръв за изследване, като посочили в тяхна подкрепа и корелиращи
писмени доказателства по делото. Следователно вътрешното убеждение на
съдилищата не се основава на произволно възприети фактически положения.
При направената от въззивния съд цялостна проверка на
обжалваната пред него присъда на първия съд и след анализ на доказателствени
източници, този съд е възприел установените от първата инстанция фактически
изводи, като се е съгласил и с направените правни изводи.
Настоящата инстанция не установи съдилищата да са
допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със
събирането, проверката и оценката на доказателствените материали по делото.
Релевира се и липса на концентрация на наркотичното
вещество, препятстваща молителя да управлява превозното средство, тъй като
водачът бил в добра кондиция. Цитираната от защитата на осъдения практика не е
задължителна за настоящия съд, като в противната насока могат да бъдат
посочените съдебни актове на ВКС, в които се приема, че за обективната съставомерност
на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК е необходимо водачът на МПС да го
управлява след употребата на наркотични вещества без материалният закон да
налага и промяна в съзнанието и поведението на водачите, водещо до опасност от
шофиране в резултат на употребата на забранените вещества. В противен случай би
се стигнало до извод, че законодателят разрешава употребата на наркотични
вещества и управлението на автомобила, ако това не се е отразило на поведението
на водача. В този смисъл са например решение № 4 от 11.05.2018 г. по н. д. №
1244/2017 г. на ВКС, ІІІ н. о., решение № 79 от 08.05.2018 г. по н. д. №
318/2018 г. по описана на ВКС, ІІІ н. о., решение № 4 от 04.04.2017 г. по н. д.
№ 1148/2016 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 116 от 08.08.2016 г. по н. д. №
34/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о. и други в подобен смисъл. Видно от мотивите на първия и въззивния съд е била
извършена и подробна преценка на обществената опасност на конкретното деяние,
като са били преценени и характеристичните данни на осъдения, които не
оправдават претенцията, че се касае за хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Процесното деяние не осъществява само формално признаците на предвиденото в
закона престъпление, нито поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност не е явно незначителна.
Следователно искането на защитата за оправдаване на
осъдения, включително и за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, не би могло да
се уважи. Липсва и основание да се допусне, че резултатът след ново разглеждане
би бил по-различен от дадения с присъдата и решението на окръжния съд. Процесуалната
дейност на съдилищата не е била опорочена и не са налице претендираните
съществени процесуални нарушения, които да обуславят възобновяване на
наказателното производство в хипотезите на чл. 425, ал. 1 т. 2 от НПК, поради
което Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М.Й.Г. за
възобновяване на ВНОХД № 112/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик и НОХД № 1974/2018
г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: