О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../25.10.2017 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на двадесет и пети
октомври две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 804 по описа за 2017 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на “ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД срещу „ВИПЕКС“ ООД и К.В.Д.,
с която съдът е сезиран с искане за приемане на установено между страните, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сума в размер на 35 178.90 лева, съставляваща
остатък от продажна цена на експедирани и доставени стоки съгласно споразумение
с нотариална заверка на подписите от 01.11.2010 год., рег. № 7927 на нотариус с
рег. № 147 на НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2017
год., за които суми е издадена Заповед № 1318/23.02.2017 год. по описа на ВРС –
41 състав, с правно основаниеч л.422 ГПК
Искът е основан на твърдения за
наличие на облигационни отношения между страните, основани на договор за
продажба № HB 011 от 05.01.2009 год., по който първият ответник по
делото е натрупал задължение към ищеца в размер на 53 060.92 лева, дължими
по шест броя продажби. Последното е обусловило сключване на споразумение между
страните, с което страните по договора са приели, че към 01.11.2010 год.
задълженията на първия ответник по делото възлизат в размер на 55 945.86
лева, която сума е формирана като сбор от сумата от 53 060.90 лева, съставляваща
остатък от цена на продадена стока по фактура № 27492/21.04.2010 год., №
27547/23.04.2010 год., 27623/27.04.2010 год., № 27796/03.05.2010 год., №
27882/10.05.2010 и № 280097/18.05.2010 год. и от сумата 2 884.94 лв.,
съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва до 18.10.2010
год., което споразумение е нотариално заверено с рег. № 7927/01.11.210 год. на
нотариус с рег. № 147 на НК и по което споразумение вторият ответник по делото
се е задължил солидарно. Въпреки горното, задължението не е изплатено и
ответниците са останали задължени със сумата от 35 178.90 лева, за които
ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 2312/2017 год. по описа на ВРС – 41 състав. Ответниците са депозирали
възражение срещу така издадената заповед, което обуславя и правния интерес на
ищеца от предявяване на иска.
Ответниците „ВИПЕКС“ ООД и К.В.Д.,
в срока по чл. 367 ГПК, депозират писмени отговори на исковата молба, с които релевират възражение за
неподведомственост на спора. Същото е основано на твърдението за наличие на
арбитражна клауза, обективирана в чл.12 от Договора
за продажба № HB 011 от 05.01.2009 год., поради което считат искът за
недопустим и молят за прекратяване на производството. Релевирано
е и възражение за изтекла давност.
СЪДЪТ
намира, че преди произнасянето си по
реда на чл.374 ГПК, следва да се произнесе по така направения отвод за неподведомственост на спора на съда с оглед
наличие на арбитражна клауза в договора между страните. Същото се
преценява от настоящия състав за неоснователно, поради следното:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.422 ГПК и има за предмет установяване на вземането по издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение, която видно е основана на документ по чл.417 т.3 ГПК –
споразумение с нотариална заверка на подписите.
С определение № 585/21.07.2011 год.,
постановено по ч.т.д. № 457/2011 год. на ВКС, ТК, I т.о., постановено в производство
по чл. 274, ал. 3 ГПК и представляващо
задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 11, т. 1 ГПК, както
и в последващи определение 938/25.11.2011 г. по ч. т.
д. № 874/2011 г. на II т. о., определение № 802 от 12.11.2013 г. по ч. т. д. № 3240/2013 г.
на I т. о., определение № 64 от 1.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 1040/2016 г., II
т. о., ТК, др., е прието, че предявяването на иска по
чл. 422 ГПК е процесуално действие, съставляващо част от проведено заповедно
производство, тъй като изрично и императивно ал. 1 на същия текст установява,
че иска се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение. Прието е, че след като материалноправните
и процесуалноправни последици от предявяване на иска по чл. 422 ГПК
настъпват от подаване на заявлението, то и той следва да бъде разгледан
единствено от компетентния надлежен съд, но не и от арбитражен съд. Посочено е,
че този извод се извежда и от обстоятелството, че субсидиарното
прилагане на ГПК по неуредени в ЗМТМА въпроси е изрично изключено - арг. чл. 24 ЗМТА. Приложимият съдопроизводствен ред
- ГПК по отношение на започналото заповедно производство не е предвидил такъв
ред за приключването му. Нещо повече, с постановено арбитражно решение,
неприложим става и чл. 416 ГПК, регламентиращ влизане в сила на издадената заповед за
изпълнение.
Извън това, подписаното между страните нотариално
заверено споразумение, макар и пряко обвързано с договора между ищеца и първия
ответник, за установяване на задълженията по които е било съставено, има своя
относителна самостоятелност и самият той съставлява документ, обуславящ
провеждане на самостоятелно производство. Същият обуславя право на кредитора да
инициира заповедно производство и е достатъчно
за провеждане на такова производство. Ищецът е избрал да реализира правата си срещу ответниците именно по реда на заповедното
производство – въз основа на подписаното споразумение, от което на
самостоятелно основание произтича и отговорността на втория ответник К.В.Д., етап от което заповедно
производство, е провеждането на иска за установяване на вземането по чл.
422 ГПК при постъпване на възражение от длъжника. Обстоятелството,
че вземането по споразумението произтича от сключен между ищеца и първия
ответник „ВИПЕКС“ ООД договор не
определя подведомствеността пред арбитражен
съд и на иска по чл. 422 ГПК, подведомствен на съда.
По изложените съображения, настоящият състав на ВОС
намира направеното от ответниците възражение за неоснователно, поради което
следва да го остави без уважение. Произнасянето
на съда по реда на чл.374 ГПК следва да бъде отложено до разрешаване на спора
за подведомствеността с влязъл в сила съдебен акт.
Ето защо и на основание чл.15, ал.1 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ обективираното от ответниците „ВИПЕКС“
ООД и К.В.Д. възражение за неподведомственост на спора с правно основание чл.422 ГПК
на съда с оглед наличие на арбитражна клауза в договора между “ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД срещу „ВИПЕКС“ ООД, като
неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва през ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЛЕД разрешаване на спора за подведомствеността с
влязъл в сила съдебен акт, ДЕЛОТО да се докладва за произнасяне по реда на
чл.374 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: