Р Е
Ш Е Н И Е
№ 193
гр. Перник, 04.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар Наталия
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно
дело № 368 по описа за 2021 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ вр. с чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на К.Е.Б. с ЕГН:********** против решение № КПК-39 от 14.07.2021 г.
на директор на ТП-Перник към НОИ, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-75
от 16.06.2021 г. на К.Б. и по същество е
потвърдено разпореждане № РВ-3-13-00930300 от 02.06.2021г. на
ръководител по контрола на разходите на ДОО. С разпореждането е разпоредено да
се възстанови добросъвестно получено обезщетение поради общо заболяване,
парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане
на малко дете за периода от 12.03.2018г. до 31.10.2019г. в размер на 4873.09 лв.
От
страна на жалбоподателя с жалбата са наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, иска се неговата отмяна изцяло.
Същите се свеждат основно до твърдението, че за процесните периоди е имал
действащ трудов договор, бил е осигурен и е осъществявал реално съответната
трудова дейност. Поддържа, че няма никаква вина и не следва да носи отговорност
за евентуалното неизпълнение на задължения към НОИ от страна на неговия
работодател.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се
представлява от адв. Б.. Поддържа се жалбата
и се иска отмяна на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Перник, по
изложени в писмени бележки съображения. Претендира се присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
Ответната
по жалбата страна – директорът на ТП на НОИ – Перник, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
обжалваното решение на директора да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд- Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните в
настоящото производство, че са представени от ****ЕООД с ЕИК:****удостоверения
относно правото на парично обезщетение на К.Е.Б. както следва:
За временна неработоспособност по болнични
листове с причина общо заболяване: № **** от 12.03.2018 г. до 25.03.2018 г.; № ****
от 26.03.2018 г. до 24.04.2018 г.; № **** от 25.04.2018г. до 03.05.2018 г.;
За временна неработоспособност по
болнични листове с причина бременност и раждане: № **** от 04.05.2018г. до 17.06.2018г.;
№ **** от 01.06.2018 г. до 12.07.2018 г.; № ****от 13.07.2018 г. до 15.09.2018 г.
За бременност и раждане за остатъка до
410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за периода от 16.09.2018 г.
до 17.06.2019 г. включително.
За обезщетение при отглеждане на дете
до 2-годишна възраст за периода от 18.06.2019 г. до 01.06.2020 г. включително.
По представените удостоверения на лицето
е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност, бременност и
раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО и за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст до м.10.2019 г. вкл. в общ размер на 11 401,00 лв.
Във връзка със сигнал №1030-13-473 от
08.07.2019 г. е възложено извършване на проверка от контролен орган на НОИ по
разходите на държавното обществено осигуряване на ****ЕООД с ЕИК:****. Констатациите
от проверката са описани в протокол №КП-5-13-00689936\09.12.2019 г. От тях
става ясно, че ****ЕООД е регистрирано с вписване от 10.03.2016 г. в Търговския
регистър. Седалището и адреса на управление е гр. Перник, ул. ****. Едноличен собственик и управител е К.Е.Б..
С последващо решение на ПОС от
12.03.2018 г. дружеството е продадено на К.Х.Давидов. Няма друг управител
или вписване в Агенция по вписванията-Търговски регистър, което дава права на
друго лице, да управлява и извършва търговска дейност с дружеството.
За установяване наличието на търговска
дейност до ТД на НАП е изпратен сигнал изх.№1043-21-791#2/26.07.2019 г.
Изискано е предоставяне на информация относно подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО,
налични финансови отчета, регистрирани фискални устройства и съответно отчетени
обороти, регистрирани търговски обекти, предмет на дейност, начин на подаване
на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, наложени обезпечителни мерки и всяка друга
информация от значение за административното производство.
От НАП е получен отговор, в който е
посочено, че дружеството е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. и 2018 г.
За календарната 2018 г. има отчетени само разходи без да има приходи. Има
регистрирано едно фискално устройство по ЕИК с последно отчетен оборот от 12.05.2016 г. Фискалното устройство е
регистрирано на адрес гр. Перник ул. ****и е дерегистрирано на 20.06.2017 г.
Наименованието на обекта е ****. Подадените
справки-декларации по ЗДДС от юридическото лице за периода от 01.06.2017 г. до
31.08.2019 г. включително са с нулеви данни. Не са представяни пълномощни и
договори за счетоводно обслужване, но е установен контакт с лицето Р.М., което
подава декларация обр.1 и обр.6. При проведен разговор по телефона на номер ****
от нея е заявено, че тя само подава декларация обр. 1, декларация обр. 6 и
нулева месечна декларация по ЗДДС. Други счетоводни документи не може да
представи. Не са извършване ревизии и проверки от НАП.
За представяне на документи,
необходими за извършване на проверката, до К.Х.Д.е изпратена покана за явяване
и представяне на документи до известните негови адреси. Потърсено е и
съдействието на органите на ОД на МВР-Перник, след което е осигурено присъствието
на К.Д.в административната сграда на ОД на МВР. Лицето попълнило собственоръчна
декларация в която декларира, че не извършва търговска дейност с това
дружество. Не е назначавал лица по трудови или облигационни правоотношения,
няма документи и печат на дружеството. На името на К.Х.Д.в Търговския регистър
фигурират 84 дружества, в които е или е бил едноличен собственик и управител.
Лицето декларира, че никога не е извършвал търговска дейност с тези дружества и
не е назначавал или наемал лица по трудови или облигационни правоотношения. Не
притежава документи на дружествата.
Подадени са уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ
за договори с 11 лица, като към момента на проверката непрекратените трудови
договори са за едно лице. От датата на придобиване на фирмата от К.Х.функциониращи
са 3 трудови договора и един договор за управление и контрол на К.Е.Б. за периода от 01.08.2017 г. до 08.03.2018
г. Подавани са данни по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО с висок осигурителен доход, а дружеството не е внасяло осигурителни
вноски.
Въз основа на изложеното по-горе от
административния орган е направен извод, че
****ЕООД не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за времето след
м.06.2017 г. до момента на проверката и следователно не е имало
необходимост от назначаване на лица по трудово правоотношение. В тази връзка
спрямо назначените в този период лица не е изпълнен състава на чл. 10 и § 1, т.
3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО и те не влизат в кръга на
осигурените лица.
Крайната констатация от извършената
проверка е, че не са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1,
т. 3 и т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Данните по чл. 5, ал .4 от КСО подлежат на заличаване, тъй като са подадени незаконосъобразно и изброените
лица, включително и жалбоподателя, нямат качеството на осигурени лица. Същите
не са упражнявали трудова дейност, за която да е настъпило основание за осигуряване
по КСО. Декларираният осигурителен стаж и доход са недействителни. Дружеството
няма статут на осигурител по чл. 5, ал. 1 от КСО.
Въз основа на гореизложените
констатации на ****ЕООД са издадени задължителни предписания за заличаване на
неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с №ЗД-1-13-00689944\09.12.2019
г. Предписанията са връчени лично на К.Х.Д.на 09.12.2019 г., не са обжалвани и
са влезли в сила на 27.12.2019 г.
Неоснователно подадените данни по чл. 5,
ал. 4 от КСО за К.Е.Б. за периода от
01.08.2017 г. до 08.03.2018 г. са заличени по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4
от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. След заличаване на
неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода посочен в
задължителните предписания е извършено преизчисляване на дължимото парично
обезщетение по издадените болнични листове. При спазване на разпоредбите на чл.
41 и чл. 49 от Кодекс за социалното осигуряване и Раздел III Изчисляване на
паричните обезщетения и помощи от Наредба за паричните обезщетения и помощи от
ДОО по издадените болнични листове е определено дневно парично обезщетение
както следва: за периода от 12.03.2018 г.
до 03.05.2018г. в размер на 15,8138 лв. и за периода от 04.05.2018г. до 17.06.2019 г. в размер на 21,6045 лв. За
периода неоснователно получените суми са в общ размер на 3182,09 лв.
Във връзка със сигнал № 1130-13-309 от
18.11.2019 г. е възложено извършване на проверка от контролен орган на НОИ по
разходите на държавното обществено осигуряване на **** ЕООД с ЕИК:****. Констатациите
от проверката са описани в протокол № КВ-5-13-00731750/06.03.2020г. От тях
става ясно, че **** ЕООД е регистрирано с вписване от 19.06.2017 г. в
Търговския регистър. Седалището и адреса на управление е гр. Перник, ул. ****.
Едноличен собственик и управител е Б. М.А..
На 18.12.2019 г. с изх.№ 1130-13-309#3
до постоянния и настоящ адрес на едноличния собственик на капитала и управител
на ****ЕООД - Б. М.А.е изпратена покана да се яви в ТП на НОИ - Перник във
връзка с извършваната проверка на дружество. Пратката е върната като
„преместен".
На 23.12.2019 г. е извършено посещение
документирано с протокол №ПТ-5-13-00696798 на адреса на управление и седалище
на дружеството - гр. Перник, ул. ****, при която е установено, че на адреса
съществува празно дворно място.
С искане изх.№ 1130-13-309#4 от
27.12.2019 г. е поискано съдействие до ОД на МВР - Перник за осигуряване на
представител на дружеството. На 24.01.2020 г. вх.№ 1130-13-309#6 е получен
отговор от ОД на МВР, че са извършени проверки на адреси на които е
регистрирана Б. М.А., управител на ****ЕООД, но лицето не е установено. Не са
установени и други адреси на които лицето пребивава.
С писмо изх.№ 1130-13-309#1 от
18.11.2019 г. е изпратено запитване до ТД на НАП-София, офис Перник с искане за
предоставяне на информация относно декларираната
дейност на дружеството ****ЕООД. В отговор с писмо вх.№1130-13-309#2/03.12.2019
г. ТД на НАП уведомява, че е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. с код на
основната дейност 4711 - търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно
с хранителни стоки, напитки и тютюневи за две лица, включително жалбоподателя изделия.
По данни от справка за записани данни от отчети за фискални устройства
последния дневен отчет е генериран на 02.11.2018 г. По данни от ТД на
НАП-София, офис Перник, регистрираното / фискално устройство за търговски обект
по ЕИК ****се отнася за период 20.06.2017 г. - 02.11.2018 г. Последен дневен отчет е генериран на
02.11.2018 г. Дружеството няма регистрирани други фискални устройства и
търговски обекти.
От
направена справка в „Регистър приход" в информационната система на НОИ е
установено, че дружеството не внася осигурителни вноски по фондовете на ДОО за
период 2017 – 2019 г.
Към датата на проверката на административния орган невнесените осигурителни
вноски в приход на ДОО по параграф 550101 са в размер на 3510.50 лв., установен
по подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в ТД на НАП-София, офис
Перник/.
Въз основа на изложените по-горе обстоятелства
е направен извод, че дружество ****ЕООД не е извършвало дейност по смисъла на
Търговския закон за времето след
02.11.2018 г. до момента на проверката и следователно не е имало
необходимост от назначаване на лица по трудово правоотношение. В тази връзка
спрямо назначените в този период лица не е изпълнен състава на чл. 10 и § 1, т.
3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица. Крайната констатация
от извършената проверка е, че не са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 от КСО
и § 1, ал. 1, т. 3 и т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Данните по чл. 5,
ал. 4 от КСО подлежат на заличаване, тъй като са подадени незаконосъобразно и
изброените лица, включително и жалбоподателя, нямат качеството на осигурени
лица. Същите не са упражнявали трудова дейност, за която да е настъпило основание
за осигуряване по КСО. Декларираният осигурителен стаж и доход са
недействителни. Дружеството няма статут на осигурител по чл. 5, ал. 1 от КСО.
В тази връзка на ****ЕООД са издадени
задължителни предписания за заличаване на неоснователно подадените данни по чл.
5, ал.4 от КСО с № ЗД-1-13-00731304/05.03.2020 г. Предписанията не са обжалвани
и са влезли в сила на 01.04.2020 г. По молба от К.Е.Б. в качеството и на
упълномощено лице на ****ЕООД на 06.08.2020 г. са и връчени констативен
протокол №КВ-5-13-00731750/06.03.2020г. и задължителни предписания
№ЗД-1-13-00731304/05.03.2020 г. Същите не са обжалвани.
На 18.06.2020 г. са издадени
задължителни предписания №ЗД-1-13-00770837 за заличаване на неоснователно
подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за м.03.2020 г. за две лица, включително
жалбоподателя. Предписанията не са обжалвани и са влезли в сила на 15.07.2020
г.
На 27.08.2020 г. са издадени
задължителни предписания № ЗД-1-13-00803763 за заличаване на неоснователно подадени
данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за м.04.2020 г. и 05.2020 г. Предписанията също не
са обжалвани и са влезли в сила
Неоснователно подадените данни по чл. 5,
ал. 4 от КСО за К.Е.Б. за периода от
01.03.2020 г. до 31.05.2020 г. са заличени на 23.11.2020 г. по реда на чл.
4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
При извършената проверка е установено,
че лицето К.Е.Б. не е осигурено за общо заболяване и майчинство и няма право на
парично за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за периода от 18.06.2019 г.
до 01.06.2020 г. Паричното обезщетение за периода от 18.06.2019 г. до 31.10.2019 г. в общ размер на 1691,00 лв. е
неоснователно получено.
Издадено е разпореждане №РВ-3-13-00930300\02.06.2021
г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на
основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО неоснователно получените парично
обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и
раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 12.03.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 4873,09 лв.
- главница.
Недоволна от разпореждане №
РВ-3-13-00930300 от 02.06.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО, К.Е.Б. е възразила, чрез жалба вх. №1012-13-75 от 16.06.2021 г. до
директора на ТП на НОИ - Перник. Последният от своя страна се е произнесъл с решение
№ КПК-39 от 14.07.2021 г. и същото е обжалвано от К.Е.Б. в посочения в
решението срок пред настоящата съдебна инстанция.
В съдебното производство са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.И.Н., роднина по сватовство
на К.Е.Б. (свекърва) и П.А.Е..
Според показанията на К.Е.Б.,
последната е работила заедно с К.Е.Б. през 2016 – 2017 г. в магазин
за алкохол, цигари и хранителни продукти, денонощен магазин, намиращ се на улица
****. Свидетелката е заемала длъжността „продавач-консултант“, а К. „продавач-доставчик“. Последната
зареждала магазина, грижела се всичко, включително за счетоводството. Фирмата,
която стопанисвала тогава е била ****. След като приключили работа в този магазин,
с К. са работили заедно в друг магазин на ул. **** в едно помещение, което и
преди това е било магазин. Те преместили магазина от центъра на ул. ****. Този
магазин на ул. **** е работил до края на 2018 година или началото на 2019
година. Фирмата, която го стопанисвала била под друго наименование, но
фигурирало в наименованието ****. Тази фирма формално била на името на Б., но
реално работодател на свидетелката била К..
Съдът изцяло не кредитирано
свидетелските показания на Т.И.Н.поради нейната явна заинтересованост от изхода
на делото. На първо място тази свидетелка, като бивш работник в ****ЕООД и ****ЕООД,
има пряк интерес от прикриване на липсата на действителна дейност на
дружествата през процесните периода и съответно избягване на евентуално възстановяване
на неоснователни получени от нея самата обезщетения от ДОО. Съща така за
нейната заинтересованост има ефект и роднинската й връзка по сватовство с К.Е.Б..
Освен това обсъжданите свидетелски показания не кореспондират с представените
към административна преписка документи. Например видно е, че фискалното устройство, регистрирано от ****ЕООД, е
дерегистрирано на 20.06.2017 г., а пък последният дневен отчет на
фискалното устройство, регистрирано от ****ЕООД
е от 02.11.2018 г., поради което след тези дати същите дружества няма как да са
осъществявали търговска дейност.
Свидетелката П.А.Е.е била
домоуправител на блока, в който през 2016 г. К.Б. е отворила магазин за
хранителни стоки. В този магазин свидетелката често е виждала К. да работи, с
която се сближили. Последната след известно време е затворила магазина в блока
на свидетелката и го е преместила на ул. ****, където е продължила да работи. Според нейните
свидетелски показания К. е собственик на магазина. Свидетелката Е. няма ясни
спомени кога е преместен магазинът от нейния блок на ул. ****. Тези свидетелски
показания са твърде общи, непоследователни и напълно неотносими към предмета на
доказване в настоящото производство. От
свидетелските показания на Е. по никакъв начин не може да установи, че К.Б.
реално е престирала труд за ****ЕООД и съответно за ****ЕООД след м. юли 2017
г., от когато подаваните данни за осигуряването на жалбоподателя са заличени.
Безспорно е в настоящото производство, че през 2016 г. и до средата на 2017 г. К.Б.
е осъществявала трудова дейност, но липсват надлежни доказателства, че след
този период тя е продължила реално да работи.
При
така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Видно е, че процесното решение е
постановено на 14.07.2021 г., връчено е
лично на жалбоподателя на 19.07.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана чрез
административния орган на 27.07.2021 г. От това следва, че същата е подадена в
срок от лице, което има правен интерес от оспорването му, поради което е
допустима за разглеждане.
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган – Директора на ТП на НОИ - Перник, пред който като
ръководител на териториално поделение на НОИ, се подават жалби срещу
разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по
държавното обществено осигуряване съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
"д" от КСО и който по силата на чл. 117, ал. 3 от кодекса се
произнася с решение по тези жалби.
Индивидуалният административен акт е
изготвен в предвидената от закона форма по чл. 117, ал. 5 от КСО вр. чл. 59 от АПК,
като съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба реквизити – наименование
на органа и на акта, адресат, фактически и правни основания за издаването му,
разпоредителна част, указания относно органа и срока за обжалване, дата на
издаване и подпис на лицето, издало акта, с посочване на длъжността му.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспореното решение на основание чл. 168 вр. с чл. 146 от АПК, съдът не намира, че при издаването на оспореното решение са допуснати
нарушения на административно-производствените правила. Решението е произнесено
след надлежно сезиране, като са обсъдени доводите на оспорващия и
доказателствата в преписката.
При издаването му не е допуснато
нарушение и на материалния закон.
Директорът на ТП на НОИ - Перник,
правилно е приел, че разпореждането, предмет на горестоящ административен
контрол, е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал.
3 от КСО длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по
разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ издава
разпореждане за възстановяване на сумите по ал. 1 и ал. 2 на чл. 114 от КСО. В
настоящия случай разпореждане № РВ-3-13-00930300 от 02.06.2021 г. е издадено от
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Перник, който
именно е материално и териториално компетентният административен орган да стори
това, съгласно нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е обективирано в
изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК
за съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. Първоначалният административен акт е
издаден след проверка, извършена по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която са
издадени и влезли в сила задължителни предписания за заличаване на подадените
по отношение на жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителите ****ЕООД
и ****ЕООД. Заличаването е извършено
служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., при наличие
на предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение на предписанието от
неговия адресат в указания му срок. Поради неоснователно подадените данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на К.Е.Б. неправилно са изчислени и изплатени парични
обезщетения поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане
и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 12.03.2018г. до
31.10.2019г. в размер на общо 4 873,09
лв., а общо получената от нея сума като обезщетение за този период от ДОО е
в размер на 11 401,00 лв.
Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от КСО регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В хода на извършената проверка от
контролни органи на ТП на НОИ Перник са събрани доказателства, че през процесния
период (след м. юли 2017 г.) жалбоподателят
не е работил по трудово правоотношение съответно към ****ЕООД и ****ЕООД и следователно не е престирал
работна сила. Ето защо същият не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3
от ДР на КСО. За него осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО не е
възникнало предвид факта, че не е доказано упражняването на трудова дейност.
В настоящия случай при извършената
проверка за ****ЕООД не са установени обекти, на които лицата следва да са
полагали труд след 20.06.2017 г. /дата на дерегистиране на касов апарат/,
липсват на отчетени обороти, т.е. приходи, въз основа на които да се изплащат
трудови възнаграждения на наетите лица през периодите, за които са извършвали
трудова дейност. Става ясно, че няма данни и не може да се установи, че
дружеството реално е извършвало дейност, както и не може да се установи, дали
лицата, за които са подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ и данни по чл. 5,
ал. 4 от КСО, са упражнявали реално трудова дейност, за която да подлежат на
осигуряване по КСО. За ****ЕООД също не са установени обекти, на които лицата
„следва" да са полагали труд след 02.11.2018 г. /датата на дерегистрацияна
фискалното устройство/. В тази насока липсват отчетени обороти, т.е. приходи,
въз основа на които да се изплащат трудови възнаграждения на наетите лица през
периодите за които „са извършвали трудова дейност", няма данни и не може
да се установи, че дружеството реално е извършвало дейност, както и не може да
се установи, дали лицата за които са подадени за които са подадени уведомления
по чл. 62, ал. 5 от КТ и данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, са упражнявали реално
трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване по КСО. Лице, което не е
доказало, че е извършвало трудова дейност, не може да има и качеството на
осигурено лице. Доказателствената тежест за установяване на положения труд е на
самото лице (решение № 2524 от 18.02.2020 г., постановено по адм. дело № 12
220/2019 г. по описа на Върховния административен съд). Жалбоподателят не е
оборил констатациите на контролните органи, че не е осъществявал трудова
дейност при въпросните осигурители след м. юли 2017 г., респективно, че за него
не е възникнало задължение за осигуряване, т. е. че не е осигурено лице по
смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО.
За правна пълнота на съдебния акт
следва да се посочи, че наличието на трудов договор не би било достатъчно
условие за възникване правото на парично обезщетение, вместо възнаграждение, за
времето на отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване,
бременност и раждане, за отглеждане на малко дете. Необходимо е освен това
лицето и реално да е осъществявало трудова дейност (в този смисъл е решение № 8
872 от 12.06.2019 г., постановено по адм. дело № 15543/2018 г. по описа на
Върховния административен съд). В хода на административното производство пред
ТП на НОИ - Перник, както и по настоящото дело, К.Е.Б. не доказва дали и какви
трудови функции е осъществявала в ****ЕООД и ****ЕООД след м. юли 2017 г. Предмет на
защита са само реално възникнали трудови, респ. осигурителни права. Затова и
подадените за жалбоподателя данни и по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени, в
случая служебно. В тази насока следва да
бъде посочено, че цитираното от процесуалния представител на жалбоподателя е решение
№5573 от 10.05.2021 г., постановено по адм. дело № 765/2021 г. по описа на
Върховния административен съд, е неотносимо към разглеждания случай. Съдът не
кредитира свидетелските показания на разпитаните в настоящото съдебно
производство свидетели поради изложени вече съображения. А дори и да бъде
кредитирани те са толкова общи и непоследователни, че не установяват по
категоричен начин упражняването на трудова дейност от страна на К.Б. след м.
юли 2017 г. Нещо повече дори и да допуснем, че същата е работила за ****ЕООД и съответно за ****ЕООД, то тя е напълно
недобросъвестна. Става ясно, че от самата К.Б. е зависело дали да бъдат
внасяни, дължимите осигурителни вноски към ДОО от страна на ****ЕООД и ****ЕООД, същата е предпочела да не изпълни
тези възникнали задължения, но за сметка на това е получавало неоснователно
съответните обезщетения в завишен размер.
Изложеното налага извод, че е
осъществена предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2
от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на част от получените от жалбоподателя
суми за обезщетения за посочения период. Към момента на изплащане на паричните
обезщетения не са били налице предпоставките за изплащането им в съответния
размер. Към деня на настъпване на тези осигурителни рискове за жалбоподателя не
е възникнало основание за осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 и на § 1 от
ДР на КСО в съответния размер и подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО са
заличени. Затова е законосъобразен изводът на административния орган, че към
този момент жалбоподателят не е имал качеството осигурено лице по смисъла на
чл. 4, ал. 1 от КСО и съответно за него не е възникнало право на обезщетение по
чл. 40, ал. 1 от КСО в отразените размери. Изплатеното му такова е получено без
основание за процесната част от 4 873,09
лв., което е установено при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.
Съгласно посочената разпоредба основание за възстановяване на добросъвестно
получени суми е представяне след изплащането им на нови документи или данни,
които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.
Поради това настоящият съдебен състав намира, че административният акт, предмет
на съдебен контрол е издаден при наличие на посочените в закона материални
предпоставки и съответства на относимите правни норми. При осъществения съдебен
контрол не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
Обжалваното решение на директора на ТП
на НОИ – Перник е съобразено с целта на закона, поради което не е налице и
отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Следва се изтъкне, че в
разглеждания случай дори К.Е.Б. не е добросъвестна. Същата като управител на ****ЕООД
и ****ЕООД е била наясно, че съответните
дължими за нейното осигуряване вноски към ДОО не са внасяни, въпреки това е
получавала съответните обезщетения напълно недобросъвестно. Освен това целта на
закона в случая е да се препятства неоснователното обогатяване за сметка на
държавното обществено осигуряване.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореният в настоящото производство административен акт е
законосъобразен и че подадената срещу него жалба се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото искането на
ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да заплати на ТП на НОИ –
Перник разноски в минимален размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Перник,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Е.Б. с ЕГН:********** против решение № КПК-39 от 14.07.2021 г. на директор на ТП - Перник към НОИ.
ОСЪЖДА К.Е.Б. с ЕГН:********** да
заплати на ТП на НОИ – Перник сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/п/