Определение по дело №294/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 466
Дата: 23 юли 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия: Пламен Пенов
Дело: 20214300500294
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 466
гр. Ловеч , 23.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500294 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „А1 България“ ЕАД против
разпореждане № 686/17.05.2021 г., по ч.гр.д. № 273/2021 г. на РС Тетевен, в
частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против
„Луна Белгия“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за сумата от 574,70 лв. - неустойка.
В частната жалба са направени следните оплаквания за неправилност на
атакуваното разпореждане, свеждащи се до необоснованост и постановяване
при нарушение на съдопроизводствните правила: неправилен извод на съда за
недоказаност на прекратяването на договора; несъобразяване на установеното
в общите условия автоматично прекратяване на договора, без отправяне на
писмено предизвестие, при настъпила забава с продължителност над 124 дни;
активиране на неустойката за неспазен срок на договора и невръщане на
предоставено по договора оборудване. В частната жалба е направено искане
за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 574,70 лв. – неустойка.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване
по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното
разпореждане е връчено на 26.05.2021 г., а частната жалба е подадена на
03.06.2021 г., видно от положения върху нея щемпел. За частния
жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му
част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на
1
претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК в обжалваната му част,
районният съд е приел, че и след даване на указания, заявителят не е посочил
в сезиращия акт кога длъжникът е уведомен за предсрочно прекратяване на
договора, с оглед на което се претендира заплащането на неустойката.
Направената от районния съд интерпретация на заявлението и на
уточняващата го молба е точна и коректна, а изграденият въз основа на нея
извод за липса на твърдения и данни относно деня на уведомяване на
длъжника за предсрочното прекратяване на договора – правилен. По
същността му, предсрочно прекратяване, на което се позовава заявителя, се
свежда до разваляне по чл. 87 ЗЗД на договора за далекосъобщителна услуга.
Отправянето на изявление до неизправната страна и достигането му до нея е
необходимо и за активизиране действието на неустоечната клауза. Излагането
на твърдения в тази насока се налага, с оглед на това, че те се свеждат до
правно релевантни факти, които следва да се инкорпорират в заповедта за
изпълнение и да се доведат до знанието на длъжника чрез връчването ,
заради осигуряване възможност на длъжника да ги оспори, преценявайки
дали да възрази срещу вземанията по заповедта, както и заради
установяването им в исковото производство, което не би могло да се проведе
без излагане на фактически твърдения в исковата молба, идентични на тези в
заявлението. При неотстраняване на констатираната нередовност на
заявлението, заповедният съд законосъобразно е отказал да издаде заповед за
изпълнение за част от посочените в него суми (чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК).
Решението на СЕС от 22.11.2018 г., по дело С-295/17, на което се позовава
частни жалбоподател, е неотносимо към конкретния случай, защото то е
постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на разпоредби
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата
система на данъка върху добавената стойност.
По тези съображения разпореждането в обжалваната му част е правилно
и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 686/17.05.2021 г., по ч.гр.д. №
273/2021 г. на РС Тетевен, в частта, с която заявлението на частния
жалбоподател „А1 България“ ЕАД против „Луна Белгия“ ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 574,70 лв. -
неустойка.
2
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3