Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 23.02.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание на 25.01.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря
Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №7310 по
описа за 2017
год. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по иск с
правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД вр. чл.67 ал.1,2 от ЗДДС.
Делото е
образувано въз основа на депозирана искова молба от „А.2.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.П.Г., чрез адв. О.Б.,
ПлАК, съдебен адрес:*** против „З.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Х.П.Х., в която се твърди следното: ищецът
е земеделски производител, като дейността му
е свързана с производство и търговия със зърно. Във
връзка с дейността е извършена продажба на пшеница на „З.Б.” ЕООД, с ЕИК
*********, като за продадените и
доставени 1 114 200кг. пшеница и слънчоглед от страна на „А.2.” ЕООД на „З.Б.”
ЕООД, са издадени данъчни фактури на обща стойност 422 375.20лв. Твърди се , че
„З.Б.”ЕООД е платила сумата в размер на 401 107.20лв., като е останала
неплатена сумата от 21 268лв., представляваща част от следните фактури: Фактура
№113/31.07.2015г., с обща стойност 121 800лв., с неплатената част от нея 20 300лв. Към тази фактура има издадено
Кредитно известие №114/31.07.2015г., като е намалена стойността на фактурата и
доставените количества. Окончателният размер на фактурата остава 108 743.04лв.,
а неплатената част е 18 123.84лв. Неплатена е останала и част от Фактура
№115/31.07.2015г. на обща стойност 10 996.80лв., с неизплатена 1832.80лв. и по
Фактура №117/31.07.2015г. на обща стойност 9368.16лв.,с неплатена част
1311.36лв.
Твърди се, че към датата на депозирането на исковата
молба „З.Б.” ЕООД престанало да обслужва задълженията си по издадените фактури
от „А.2.” ЕООД за извършените продажби и дължимите данъци. Твърди се, че това
се удостоверява и от извлечение от счетоводните регистри на „А.2.” ЕООД, от
което е видно, че по партидата на “З.Б.”ЕООД е останало неизплатено задължение
в размер на 21 268лв. Проведени били разговори с представляващите длъжника, но
реално плащане не било извършено.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 10 000лв., представляваща частична
претенция от общата дължима сума в размер на 21 268лв., ведно със
законната лихва. В хода на делото е направено
изменение на размера на исковата
претенция, като се претендира цялата сума по претенцията – в размер 21 268лв.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор, чрез адв.Г.Г. от ПлАК, с който
искът се оспорва изцяло. Твърди се следното: между страните е налице
договор за продажба, поради което искът
е допустим, но неоснователен. На
05.08.2014г. между страните е сключен договор за покупко - продажба на 31.600
тона пшеница, реколта 2014г., която продукция ищецът следвало да продаде на
ответника. Договорената цена е посочена в чл. 2 от договора - 290 лева на тон.
В чл. 5 от договора страните са приели транспортните разходи да бъдат поети от
купувача. Във връзка със сключения договор, на 12.08.2014г. „А.2.” ЕООД издало
данъчна фактура №98/12.08.2014г. за продажба на 31.600 пшеница, реколта 2014г.,
при цена 0.29 лв. на килограм или на обща стойност 9164 лева. Преди тази сделка
между същите страни са налице няколко сделки за продажба на пшеница, реколта
2014г., като същите са обективирани във фактура 95/25.07.2014г., на стойност
7806.80 лева и фактура №96/28.07.2014г. Във връзка с Фактура №96/28.07.2014г. е
издадено кредитно известие на 31.07.2014г. Твърди се, че ответникът е заплатил
на ищеца всички суми по сделките, поради и което страните продължили
търговските си отношения и през 2015г., видно от фактура 110/12.07.2015г. на
стойност 116 000 лева и фактура №111/17.07.2015г. на стойност 2946.40 лева.
В отговора се посочва, че с исковата
молба са представени: Фактура №113/31.07.2015 г., в която изрично е изписано,
че се касае за реализирана продукция от пшеница, реколта 2014г., на
28.07.2014г.; Фактура №114/31.07.2015г. с изрично отбелязване „Реално
натоварено количество пшеница, реколта 2014г.- 312 480кг.” и забележка
„Реализирана продукция на 31.07.2014г.”; Фактура №115/31.07.2015г. с
отбелязване, че се касае за пшеница, реколта 2014г. „ реализирана продукция на
12.08.2014г.; Фактура №117/31.07.2015г. за пшеница реколта 2014г„ реализирана
продукция на 25.07.2014г. Ответната страна
твърди, че съпоставяйки посочените по-горе в отговора фактури и тези,
представени от ищеца с исковата молба, се налага извод, че представените от
ищеца фактура, всички издадени на 31.07.2015год., касаят сделки, обективирани
във фактурите, представени от ответника
с отговора.
Излага се, че видно от Фактура
№98/12.08.2014г. и фактура №115/31.07.2015г., същите касаят една и съща
доставка на 31.600тона пшеница, реколта 2014год., като единствената разлика е,
че във фактура №115 е начислен от продавача
и ДДС, но впоследствие - почти
една година по-късно. Видно от Фактура №95/25.07.2014г. и фактура №117/ 31.07.2015год.,
същите касаят една и съща доставка на 26.920 тона пшеница, реколта 2014год., с
единствената разлика, че във фактура №117 е начислен от продавача и ДДС, но
впоследствие - почти една година по-
късно. Видно от Фактура №96/28.07.2014г. и фактура №113/31.07.2015г., същите
касаят една и съща доставка на 350 тона пшеница, реколта 2014год., с единствената
разлика, че във фактура №113 е начислен от продавача и ДДС, но впоследствие -
почти една година по-късно.Твърди се, че кредитно известие №97/31.07.2014г. и Кредитно известие №114/31.07.2015г. касаят
именно тази сделка, извършена на 28.07.2014г.
Твърди се, че през 2014г. между страните са
налице сделки по покупко-продажба на пшеница, реколта 2014г., общо 371 тона на
обща стойност 107 590 лева. Всички дължими пари са преведени и получени от
ищеца по банков път, а продукцията предадена и получена без възражения. По
силата на ЗСчетоводството
получателят на паричната сума е
издател на фактурата. При това положение и с оглед договорките между страните,
се посочва, че именно ищецът е съставил
документа, получавайките парите и е подписал същия. Твърди се, че договорката
на страните е отразена във фактурите и в подписания договор, касаещ сделка,
обективирана във фактура №98/12.08.2014г. /фактура на ищеца №115/31.07.2015г./.
Излага се, че предвид изложеното в отговора, твърденията на ишцовото дружество
за наличие на неизпълнение на договорни отношения са несъстоятелни. Ответникът
твърди, че впоследствие, при проверка от органите по приходите и за
да не понесе санкции, ищецът е създал приложените фактури от 2015г. с друга
стойност, което обаче не го обвързва и
не е давал съгласие за промяна на условията по сделката. Сделките са сключвани
на цена 290 лева на тон през 2014г.
Въз основа на изложеното ответникът
счита иска за неоснователен.
В о.с.з. ищцовата страна, редовно
призована, се представлява от адв.О.Б., която поддържа иска; прави изменение на размера на исковата претенция, допуснато от съда. Подробни доводи в подкрепа на искането са
наведени в представена по делото писмена защита.
Ответната страна, редовно призована, се
представлява от адв.Г.Г., която не се явява в последното проведено о.с.з., но представя писмена защита с изразено подробно становище по спора, предмет
на делото.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявеният
иск е допустим, а по същество - основателен и доказан за сумата 19435,20лв.,
като за разликата до претендираната сума 21268лв. /т.е. за претендирания
начислен данък ДДС с Фактура № 115/31.07.2015год. на стойност 1832,80лв./ е
неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.326 ал.1 от ТЗ цената се определя от страните при сключването на
договора. Купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. По делото се установява,
че „А.2.” ЕООД е
земеделски производител,
осъществяващ дейност чрез производство и търговия със зърно; през 2014год. ищецът продал на ответника пшеница, за което били
издадени фактури с №95/25.07.2014год., №
96/28.07.2014год., №98/12.08.2014год.,
кредитно известие №97/31.07.2014год. към
фактура №96/28.07.2014год., с обща стойност
на фактурите 422 375.20лв. Ответното дружество
извършило плащане на ищеца в размер 401107.20лв.; при издаването на посочените по-горе фактури
ищецът /като продавач
по сделката/ не начислил ДДС. Не е спорно, а това е
отразено и в Ревизионен доклад №Р-04001515002671 - 092-001/10.08.2015год. на орган по
приходите при ТД на НАП- В.Търново /л.63 и сл. от делото/, че
ответното дружество е регистрирано по ЗДДС от
28.08.2014год. След извършване на данъчна ревизия на ищеца органите по приходите начислили на ищцовото дружество
дължимия данък ДДС за тези доставки, като впоследствие, след ревизията и във вр. с липсата
на начислен ДДС, първоначалните
фактури с номера 98/12.08.2014г., №95/25.07.2014г., 96/28.07.2014г. и кредитно
известие №97/31.07.2014г. били анулирани с издадени Протоколи за анулиране на
грешно съставените фактури и вместо тях
били издадени фактурите, представени от ищеца
с исковата молба -
№113,115,117 и кредитно известие 114 – всички от дата
31.07.2015г., подписани от
ответника – чрез пълномощника П.П.– л.92 и сл. от делото; л.4 и сл. от делото. Страните не спорят, че във вр. с извършената търговска продажба на зърно, ответникът е заплатил на ищеца само
стойността на първоначално издадените
фактури, в които изрично начислен ДДС не фигурира.
Страните спорят за това следва ли ответникът да заплати на ищеца сумата от 21268лв., начислен впоследствие от
ищеца ДДС.
Съгласно чл.82 ал.1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице -
доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5.
Съгласно чл.116 от ЗДДС поправки
и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно
съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. За погрешно
съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които
не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен. За погрешно
съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които
е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен. Когато погрешно
съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на
доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол - за всяка от
страните, който съдържа: основанието за анулирането; номера и датата на
документа, който се анулира; номера и датата на издадения нов документ; подпис на лицата, съставили
протокола за всяка от страните.
Съгласно изискванията на чл.163а от ЗДДС при
доставките на зърно следва да се издават фактури , без да се начислява ДДС, с
оглед избягване на злоупотреби с ДДС. В процесния случай се установява,че към
момента на извършване на продажбата, за която са издадени фактурите
от 2014год. и поради липса на
регистрация по ЗДДС на ответното дружество, ДДС е следвало да бъде начислен от
страна на ищеца - продавач.
За да се произнесе по същината на спора обаче, освен
разпоредбите, касаещи дължимостта и начисляването на ДДС, следва да се
вземе под внимание това какво е било уговорено между страните като продажна цена и включвала ли е
същата ДДС. Това е така, т.к. съгласно
разпоредбата на чл.67 ал.2 от ЗДДС когато при договаряне на доставката не е
изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен
в договорената цена. Издадените първоначално
във вр. с продажбата фактури са от дати, както следва: №95 - от
25.07.2014год. ; №96- от дата 28.07.2014год.; № 97 - от дата
31.07.2014год. и №98-от дата
12.08.2014год. По отношение твърденията на страните за съществуващи между страните облигационни отношения по
повод покупко-продажбата на зърно, по делото от страна на ищеца е представен Договор от 25.07.2014год. /приложен на л.91 и
сл. от делото/, както и посочените
по-горе процесни фактури №95-97. Действително издаването на една
фактура, само по себе си, не е достатъчно основание за плащане на сумата , която същата обективира
като дължима от получателя. В случая
обаче, съдът следва да извърши преценка на всички събрани в хода
на делото доказателства и изложените от страните твърдения, относими към съществото на спора. Посоченият
по-горе договор от 25.07.2014год.
действително е оспорен от пълномощника
на ответната страна – оспорва се датата, съдържанието и подписът за купувач, като е видно, че договорът е сключен от името на Б.П.. Съдът
не е открил производство по оспорване
истинността на подписа „за
купувач“, т.к. след задължаване на ищеца да представи същия в оригинал, с писмено изявление
/л.141 и сл. от делото/ адв.Б.
е заявила , че няма да се ползва от същия. Следователно , така
представеният от ищеца договор не следва да се цени като доказателство по
делото. Макар и ищцовата страна да не може да се позовава на постигнатите
договорености в този договор /напр. в този договор изрично е отбелязано, че
продажната цена е 290лв./тон, без включен 20 % ДДС/ , следва да се посочи,
че ответната страна не оспорва, че е закупила от ищеца, респ. че ищецът й е
доставил зърно –пшеница през периода
и в количеството, отразено във
фактурите с номера №95,96 и 97, издадени през 2014год. Подписът за получател по тези фактури не е
оспорен от ответната страна, като се
установява, че същите са подписани от П.П., който е пълномощник на „З.Б.“ ЕООД
– представено е Пълномощно, приложено на
л.38,39 от делото. Същото лице е
упълномощило и адв.Г.Г. като процесуален представител на ответника в
настоящия исков процес. Полагането на
подпис върху фактури може и да не е
задължителен реквизит, но в случая посочените по-горе фактури са двустранно подписани от страните и авторството
на подписите не е оспорено. С оглед липсата на спор, че
количеството зърно е получено /по
тези фактури от ответника/, остава спорният въпрос дали впоследствие начисленият
ДДС, следва да се дължи от страна на ответното дружество. Подписвайки
протоколите за анулиране на първоначално издадените фактури, съдът приема, че ответникът дължи впоследствие начисления ДДС, с фактури,
издадени от ищеца под № 113,114,117, т.к. не се представи изрично
сключен договор, с който да има конкретна постигната договореност между
страните по този въпрос, изключваща последващото задължение на ответника да заплати
допълнително начисления ДДС.
От приетото заключение на
експертизата, изготвена от ВЛ Т.И. и
прието, като неоспорено от страните , се установява, че : в счетоводството на
ищеца и ответника са осчетоводени следните фактури, издадени от ищеца през
2014г. и касаещи реколта 2014г.: фактура № 95/25.07.2014г. – 26,920кг на
стойност 7806.80 лв. /ДДС по сделката не е начислявано/; фактура №
96/28.08.2014г. - 350,000кг на стойност 101 500лв. /ДДС по сделката не е
начислявано/; кредитно известие №97/31.07.2014г. - 37,520кг на стойност 10
880.80 лв. /ДДС по сделката не е начислявано/; фактура №98/12.08.2014г. –
31,600кг на стойност 9164,00лв. /ДДС по сделката не е начислявано/. Стоката по
горепосочените фактури е доставена през 2014г., както и е заплатена от
ответника през 07.2014г. и м. 08.2014г. по банков път. Това е отразено в
счетоводството и на двете страни по делото. Във връзка с извършената данъчна
ревизия на „А.2.“ ЕООД по отношение на ДДС за периода от 01.07.2014 –
30.09.2014г. е съставен ревизионен доклад
№Р04001515002671-092-001/10.08.2015г., като от проверката данъчните органи са
констатирали, че при фактуриране на процесната стока на „З.Б.“ ЕООД, ищецът е следвало
да начисли ДДС, тъй като за периода на издаване на фактурите ответникът не е
бил регистриран по ЗДДС. В доклада е посочено, че задължението е на доставчика „А.2.“
ЕООД, издал фактурите, да начисли при издаване на същите ДДС. В резултат на
това ищецът е издал протоколи за сторниране
на фактури с номера 95/25.07.2014г., 96/28.08.2014г., КИ 97/31.07.2014г. и
98/12.08.2014 г. за процесните продажби, сторнирал тези фактури и издал фактури
през 2015г. за извършената продажба през 2014г., като начислил ДДС върху
продажната цена, а именно: - фактура
№113/31.07.2015г. на стойност 101500лв. данъчна основа и 20300лв. ДДС – обща
стойност 121800лв. Тъй като към фактурата е издадено КИ №114/31.07.2015г. и
стойността на фактурата е намалена до 108743,04лв., неплатената част от същата
към момента на проверката, така както е отразено в счетоводството на ищеца е
18123,84лв.; фактура №115/31.07.2015г. на стойност 9164лв. данъчна основа и
1832,80лв. ДДС – обща стойност 10996,80лв., неизплатена част от същата – 1832,80лв.;
фактура №117/31.07.2015г. на стойност 7806,80лв. данъчна основа и 1561,36лв.
ДДС – обща стойност 9368,16лв., неизплатена част от същата – 1561,36лв. ВЛ дава
заключение, че ответникът е осчетоводил
надлежно издадените фактури през 2014г. През 2015г. при ответника няма
осчетоводени процесните фактури, посочени в ИМ. Същите не са включени в
справките-декларации и дневника на покупките на дружеството. През 2015г. в
счетоводството на ответника „З.Б.“ ЕООД е отразена фактура за покупка от А.2.
ЕООД от 12.07.2015г. на стойност 116000лв. за пшеница реколта 2015г. и КИ към
нея №*********/17.07.2015г. на стойност 2946,40лв. Осчетоводени са и 250лв.,
като надплатена сума, която се приспада от последно издадената фактура през
2015г., поради което ищеца претендира с 250лв. по-малко от сумата на ДДС-то по
фактура №117/31.07.2015г.Осчетоводеното задължение в счетоводството на ищеца,
предмет на делото, касае единствено начисленият ДДС по посочените в ИМ 3 броя
фактури и 1 брой кредитно известие, тъй като към момента на фактуриране на
сделката, ищецът не е имал данни, че ответникът е регистриран по ЗДДС и е издал
фактури без начислен такъв данък. По-късно във връзка с данъчна ревизия от
органите на ТД на НАП се установява, че неправилно ищецът при продажбата на
царевицата не е начислил ДДС върху стойността на сделката. Поради това през 2015г. ищецът на 31.07.2015г. издава 3
данъчни фактури и 1 кредитно известие, които съответстват на доставеното и
заплатеното през 2014г. от ответника, като остава неплатен единствено ДДС по
тях след приспадане на стойността по кредитното известие с номер
**********/31.07.2015г. и прихванатата сума от 250лв. От приетото, като
неоспорено от страните, допълнително заключение на ВЛ /л.156 и сл. от делото/
се установява, че процесните фактури с номера №113, 115, 117, издадени на
31.07.2015год., както и КИ №114 са включени в дневника за продажби на ищеца,
като общата сума на ДДС за внасяне по дневника за м.юли
2015год. е в размер на 21 091,62лв.;
ДДС за внасяне, приспаднат по реда на
чл.82 ал.1 от ЗДДС е в размер на
8049,71лв.Дължимото за м. юли 2015год. ДДС е с падеж 14.08.2015год. и е в размер 12468лв., посочено в клетка №1 на
данъчната декларация на ищеца. По данъчно-осигурителната сметка на ищцовото дружество е имало налични 14лв.,
като с платежно нареждане от 19.08.2015год. сумата 12 482лв. е внесена по
сметка на републиканския бюджет с посочено основание – ДДС м.юли
2015год.
С оглед изложеното съдът приема, че
във вр. с извършената продажба ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца начисления впоследствие ДДС, в
размер на 19 435,20лв., за което са издадени фактури, както следва:
№113/31.07.2015год., с дължим по същата ДДС 18123,84лв. и фактура № 117/ 31.07.2015год.,
с дължим по същата ДДС 1311,36лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.09.2017год. до окончателното
изплащане на сумата.
Що се отнася до претенцията на ищеца за дължим ДДС, за който е издадена фактура № 115/31.07.2015год. /ДДС на стойност
1832,80лв./, искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен в тази част по следните съображения:
Фактура №115/31.07.2015год. е издадена след анулиране
на фактура №98/12.08.2014год. Последната била издадена от ищеца във вр. с
извършената продажба и закупуването от
ответника на пшеница, реколта
2014год., количество – 31,600т., с единична
цена - 0,29лв. и с посочена обща стойност 9164,лв. Както вече се изясни,
издавайки тази фактура, ищецът погрешно
е вписал в същата - „обратно начисляване
на ДДС на основание чл.163а ал.2 от ЗДДС“. Вписаната в тази фактура
данъчна основа е 9164лв. и крайна
сума за плащане – 9164лв. Съдът приема, че в случая наведените от адв.Г.
доводи за недължимост на ДДС във вр. с тази покупко-продажба са основателни. При тази
сделка между търговците следва да бъде
взет под внимание
конкретният договор, който те са сключили, представен от ответника с
писмения отговор и който не е оспорен от ищеца. Същият е
приложен на л.24, 25 от делото, като е видно, че страните по делото, а именно
ищецът /като продавач/ и ответникът/като купувач/ са го сключили на
05.08.2014год. Съгласно клаузите на
същия продавачът се е задължил да предаде на купувача и да прехвърли правото на
собственост върху пшеница – реколта
2104год. и в количество – 31,600тона. Продажбата е извършена и ищецът е издал фактурата под № 98/12.08.2014год.,
подписана двустранно. В договора
продажната цена е уговорена по
следния начин – 290лв./тон, с начин на
плащане - банков превод по сметка на продавача в 10-дневен срок от датата на
подписване на договора. Транспортните разходи
са уговорени за сметка на купувача. Съгласно разпоредбата на чл.67 ал.2 от ЗДДС
когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се
дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Следователно, т.к. в договора от
05.08.2014год. не е посочено, че се дължи
отделно данък добавена стойност, то се приема, че същият е включен в
цената. Както по-горе беше посочено, в представения от ищеца договор от
25.07.2014год. /макар и оспорен от ответната страна и изключен от
доказателствата по делото/, е вписано, че уговорената цена е без включен ДДС. В договора от 05.08.2014год.
такава клауза не е налице, поради което
претенцията на ищеца за сумата 1832,80лв. – претендиран ДДС, следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
С оглед изложеното в тази
връзка следва да се отбележи и това, че всъщност във фактурата под
№115/31.07.2015год., издадена във вр. с допълнително начислен ДДС, същият не е
начислен правилно. В този случай и
имайки предвид именно клаузите на договора 05.08.2014год. /сключен във вр. тази
именно продажба/ , в който е уговорена
крайна цена, включваща ДДС, то корекцията по фактурата под №98/12.08.2014год.,
извършена впоследствие от ищеца посредством издаването на нова фактура №115/31.07.2015год. би следвало да е извършена така: в издадената
нова фактура /в случая №115/ единичната
цена би следвало да е 0,24лв./вместо вписнаите 0,29лв./; стойността
на данъчната основа в новата данъчна фактура трябва да бъде 7636,67лв. /вместо
вписаните 9164лв./, стойността на дължимия
ДДС следва да бъде 0,05лв. върху
единичната цена, а стойността на целия дължим ДДС по тази
фактура следва да е - 1527,33лв.,
или общо задължение: сума за плащане : 9164лв., с ДДС. Следователно, макар да е
следвало да извърши корекция на фактурата под №98, ищецът неправилно е начислил
дължимия ДДС върху сумата 9164лв. /която сума е крайна цена по сделката/, т.к. тази сума
в този случай включва дължимия ДДС съобразно сключения конкретен договор
между страните, а е следвало да начисли данъка върху сумата 7636,67лв. В новата данъчна
фактура №115 данъчната основа не е вярно отразена като стойност, т.к. включва
дължимия ДДС с оглед договора. По този начин и начислявайки по тази фактура
дължим ДДС в размер 1832,80лв. , реално
е начислен данък - повече от дължимия. По този начин ищецът необосновано и в
противоречие със закона и договора е увеличил цялото задължение на ответника по тази фактура, без да има основание за
това. В заключението ВЛ липсва изложение
в тази връзка , т.к. изложеното по-горе касае отговор на правен въпрос.
Във вр. с изложеното по-горе
и във вр. с фактура №98 и последващата №115, следа да се посочи, че
грешката в осчетоводяването на
продавача не касае купувача. Страните имат сключен договор, който трябва да спазват
, т.к. същият има силата на закон за сключилите го лица.
Във вр. с представените
доказателства за извършена ревизия на
ищеца, направените констатации и решения –като отговор на подаването от
същия жалби, следва да се посочи, че: с
Ревизионния акт се установява дали
проверяваното лице има публични
задължения, като ответникът не е участник в ревизионното производство. Касае се
за административно производство, в което участник е само ищецът, ответникът не
е страна по него и решението на
административния орган няма задължителна сила и не обвързва съда. Регистрацията на ищеца по ДДС е от 07.02.2007год. и при
извършването на сделките и
издаването на фактурите същият е
бил длъжен да начисли ДДС и да го внесе
по сметка на НАП. Самият ищец е бил в грешка при
издаването на новата фактура №115, но в случая данъчният орган не е ощетен и затова след обжалване на РА, същият е отменен досежно
дължимостта на ДДС/т.к. той вече е бил начислен
и внесен от ищеца/, но не и по отношение начислените в ревизионното производство дължими лихви от него. Данъчният
орган не се занимава с това да констатира, че всъщност новоначисленото ДДС по
фактура №115 се явява в завишен размер, т.к. самото ревизирано лице си е самоначислило /макар и неправилно/
по-голям размер ДДС.
С оглед изложеното,
исковата претенция на ищеца се явява основателна до размера на сумата 19 435,20лв.,
като за разликата до претенидраните 21 268лв. /или за сумата 1832,80лв./
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
По
отношение разноските по делото: същите следва да се присъдят
съразмерно уважената част на иска и по компенсация. За яснота следва да
се посочи,че ищецът е представил Списък
на разноските по чл.80 от ГПК, в който поради фактическа грешка или грешка в
крайното изчисляване на отделните суми е вписан погрешно общ размер на
претендираните разноски, а именно:
4 094,72лв. Всъщност, правилният размер на направените от ищеца разноски
по делото възлиза на сумата 4 188,72лв., която следва да бъде съобразена
при пресмятането.
С оглед
изхода на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно уважената част на иска и по
компенсация, в размер – 3767,43лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД вр. чл.67 ал.1 от ЗДДС „З.Б.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Х.П.Х.
ДА ЗАПЛАТИ на „А.2.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.П.Г.,
пълномощник адв. О.Б., ПлАК, съдебен адрес:*** сумата от 19 435,20лв.- представляваща неизплатен данък
добавена стойност/ДДС/ във вр. с извършена през 2014год. покупко-продажба
на зърно - пшеница реколта 2014год., за
който дължим и незаплатен от ответника ДДС са издадени фактури, както следва: №113/31.07.2015год., с
дължим по същата ДДС 18123,84лв. и фактура № 117/ 31.07.2015год., с дължим по
същата ДДС 1311,36лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.09.2017год.
до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до претендираната сума
21 268лв./или за претендирания ДДС в размер 1832,80лв./, допълнително
начислен с фактура №115/31.07.2015год. ОТХВЪРЛЯ иска, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3 от ГПК „З.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Х.П.Х. ДА ЗАПЛАТИ на „А.2.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.П.Г.,
пълномощник адв. О.Б., ПлАК, съдебен адрес:*** разноски по делото съразмерно уважената част на иска и по
компенсация – в размер 3767,43лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: