О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри
Въззивен граждански състав
На 4 юни 2020 година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова
възз. гр. дело № 311 по описа за
2020 година
За да се произнесе
взе предвид:
В изпълнение на
задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:
Делото е
образувано по въззивна жалба подадена от Главна дирекция „Гранична
полиция“-МВР гр.София против Решение № 330/14.02.2020 г. на EРС,
постановено по гр.д.№ 761/2019 г., с което Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР гр.София е осъдена
да заплати на
Г.С.Г. *** с ЕГН – **********, със съдебен
адрес ***, на основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР сумата от общо 652.53 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за
периода от 10.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва, както следва:
върху сумата от 614.89 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 37.64 лева, считано
от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 86.77 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 614.89 лева, начислена
за периода на забавата от момента, когато сумите по тримесечия са
станали дължими до датата на
подаване на иска в съда – 10.10.2019 г. Желае се отмяна на решението в
атакуваните части и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение пред двете инстанции. С жалбата е атакувано постановеното
решение изцяло, включително и в отхвърлителната част
на исковете.
Съдът констатира, че
жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна
страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание. Искането на въззивника е за
отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
ЯОС намира, че
въззивната жалба в частта, с която е обжалвано решението на EРС в частта му, с която са отхвърлени
претенциите, е процесуално
недопустима и следва да се остави без разглеждане в тази й част, като
въззивното производство бъде прекратено. За жалбоподателя липсва правен интерес
да обжалва решението в посочената част, т.к. предявеният срещу него иск е
частично отхвърлен.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата.
Страните по делото не
са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че следва
да извърши доклад на жалбата и отговора, който да връчи на
страните заедно с призовката за с.з., поради което
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на ГД
"Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта, с която се обжалва Решение № 330/14.02.2020 г. на
EРС, постановено по гр.д.№ 761/2019 г. в частта му, с която частично са отхвърлени исковете и прекратява
въззивното производство в тази му част.
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 15.09.2020 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Извърши доклад на жалбата и отговора както
следва:
Въззивникът сочи, че решението на ЯРС е
неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон и необосновано. Твърди, че за процесния период е
изпълнявал служебните си задължения на 12 часови (дневни и нощни) работни
смени, съгласно месечни графици, като работното време се е изчислявало
сумирано. Чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време е формиран резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, за
компенсиране на положения извънреден труд е приложена нормативната уредба по
специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките им се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до
02.08.2016 г. е приложима Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., а за останалата
част от процесния период - Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. Според въззивника тази нормативна база изчерпателно
урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на
държавните служители в МВР и неправилно районният съд е приел, че по отношение
на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание
КТ, касаеща само работници и служители
по трудово правоотношение. За обосноваване на неприложимостта на НСОРЗ се сочи,
че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в
предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока социална закрила чрез
компенсиране на извънредния труд, почивки, отпуски и др. придобивки,
по-благоприятни от тези на държавните служители по ЗДСл и на работещите по
трудово правоотношение по КТ. Сочи се, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща
формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита
спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им
гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории
служители. Системата за образуване на възнагражденията включва и заплащане на
нощния труд, без да се начислява допълнително възнаграждение за него. Според
въззивника за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на
чл.9 от НСОРЗ, поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, между които:
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, а в случая те
не са налице - дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Излагат се доводи, че дори да се приеме, че НСОРЗ е приложима, предявените искове са неоснователни
и поради това, че преизчисляването с коефициент 1,143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд,
а не с цел натрупване на часове,
чието надвишаване да акумулира извънреден
труд. След преизчисляване на нощния труд с коефициента,
предвиден в наредбата, на служителите би се дължало
възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение
за извънреден труд, каквото претендират,
тъй като смените им не
са превишавали законоустановените 12 часа.
В писмения отговор се сочи, че
въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е
правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена,
атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски
пред въззивната инстанция.
Съдът приканва страните
към спогодба.
Препис от
определението да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.