Р Е Ш Е Н И Е № 46
18. 03. 2020 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На 09. 03. 2020 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР К.
Секретар:
МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР К.
АНД номер 449
по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
жалбата на Д.Г.К., ЕГН ********** ***.Загора против НП № 19 - 0375- 000376/ 20.
05. 2019 г., издадено от И. Д. Д., на длъжност Началник група към ОДМВР Стара
Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР, с което му е наложено административно наказание по чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП – глоба в размер на
300лв.
Жалбоподателят
останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено изцяло, като
неоснователно и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество
основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства
се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП /.
Установи се по делото, че с НП
№ 19 - 0375- 000376/ 20. 05. 2019 г.,
издадено от И. Д. Д., на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора,
РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР,
е наложено на жалбоподателя административно наказание по
чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 300лв. затова че: “ На 20.03.2019г. около 12.50ч. в Община
Чирпан, на път ТРЕТИ КЛАС № 664, като мотопедисти,
държава България, при обстоятелства: По път 3664 км.1 посока север – юг като :
1. Водачът К. управлява мотопед с марка Pidggioсин на цвят с неустановен номер на рама и не е регистрирано по надлежния
ред. 2. Водачът К. управлява мотопед без да е правоспособен“ с което виновно нарушил разпоредбата
на чл. 150 от ЗДвП.
Това НП е постановено на основание Акт за установяване
на административно нарушение серия
Д № 987417, съставен на 20. 03. 2019 г.
с актосъставител Х.Д.Х. на длъжност мл. автоконтрольор и свидетеля Р.И.И..
Съдът след преценка и анализ - поотделно и
в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.
59, ал.2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима, и
частично основателна.
В процеса по проверка на съставеният акт и
постановление съдът констатира, че същите са издадени от органи имащи нужната
компетентност за това съгласно изискванията на ЗДвП и ЗАНН, видно от
представената по делото Министерска Заповед.
Видно от представените по делото доказателства и от
разпитите на свидетелите се установи, че на 20.03.2019г. около 12.50ч. в Община
Чирпан, на път ТРЕТИ КЛАС № 664, като мотопедисти,
държава България, при обстоятелства: По път 3664 км.1 посока север – юг като :
1. Водачът К. управлява мотопед с марка Pidggioсин на цвят
без да е правоспособен.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на свидетели. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното качество на първите двама – служители на РУ Чирпан, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е в служебно правоотношение с АНО - следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. Ето защо, според Съда показанията на тези трима свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС без да е правоспособен. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на районен съд Чирпан, достигна до следните правни изводи:
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т. е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Действително не е посочена конкретната хипотеза на санкционната норма - чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, отнасяща се до настоящия случай, но както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че материалната норма – чл. 150 от ЗДвП, няма хипотези.
Твърди се, че в производство, проведено против жалбоподателя е допуснато съществено процесуално нарушение, поради това, че на същия не е предоставен отделен препис от АУАН. Горното се опровергава от представеното фотокопие от АУАН, където изрично е отбелязано, че същият е съставен в 3 екземпляра и е подписан от жалбоподателя без възражения.
Няма спор, че едно нарушение на производството по издаване на НП по реда на ЗАНН е съществено, ако води до нарушаване правото на защита на засегнатото лице. В конкретния случай обаче такова не е допуснато.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. В конкретния случай поради липсата на възражения проверката на АНО се е ограничила само до проверка съдържанието на Акта и поради липса на констатирани недостатъци е издадено обжалваното НП.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина "водач". От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието "управление" на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители са категорични, че именно жалбоподателят е бил водач на процесното МПС, като на него е съставен АУАН, при което той не е възразил. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.
По отношение на материалноправната законосъобразност на НП - същото (както вече се посочи), Съдът намира за правилно и обосновано, издадено в съответствие с приложимия материален закон и при правилно изведена правна квалификация. Вменено на жалбоподателя е нарушение по чл. 150 от ЗДвП, консумиращо административно наказателен състав, с квалификация по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП, а именно хипотезата – без да е правоспособен водач, като АНО е приел, че лицето - водач е неправоспособен. Така направения извод, според решаващия Съдебен състав е правилен и законосъобразен. Разрешаването на настоящия правен спор, се свежда до преценката правоспособен ли е бил водачът или не, към релевантната дата на проверката.
С разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП се установява императивно изискване, предвиждащо участващите в движението пътни превозни средства да се управляват единствено от правоспособни водачи.
В съответствие с изложеното и предвид доказаният – безспорно по делото, факт, че жалбоподателят е неправоспособен водач. Обратни доказателства, опровергаващи този извод, не се ангажирани от жалбоподателя.
Събраните по делото доказателства – писмени и гласни, обсъдени в цялост и взаимна връзка – в съотнасяне помежду си, установяват по несъмнен начин отрицателния факт на неговата неправоспособност като водач.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл, съзнавайки естеството на забраната, Т. е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици – управление на МПС без да е правоспособен водач. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Поради това изводите на АНО в тази насока, както и изведената правна квалификация, са правилни и Съдът ги споделя изцяло. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М..
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, въпреки наличието само на смекчаващи (, липсата на други наложени административни наказания и факта, че не е възпрепятствал или направил опит да осуети проверката), обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Който управлява МПС без да е правоспособен водач се санкционира от разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда Глоба от 100 лв. до 300 лв.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административното наказание в конкретния случай е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в максималния такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи в максималния размер, предвиден от разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Действително обществената опасност на деянието е завишена, тъй като се управлява МПС от неправоспособно лице, което води до рискове за живота и здравето на другите участници в движението. Но за разлика от нея обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на друго идентично нарушение или на нарушение по ЗДвП и предвид факта, че не е възпрепятствал или направил опит да осуети проверката. Отегчаващи отговорността обстоятелства, не се установиха. Не са налице в преписката доказателства за финансовото и имуществено положение на жалбоподателя, за да се наложи административното наказание "Глоба" в максималния размер. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на административното наказание, следва в настоящия случай размерът на наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв. Предвид изложеното както вече бе посочено, Съдът намира, че Жалбата е частично основателна, поради което НП следва да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание "Глоба" от 300 лв. на 100 лв. В този ред на мисли следва да се посочи, че Съдът достигна до този извод и предвид факта, че по делото липсват каквито и да било данни защо АНО е наложил наказание именно в размер на 300 лв. Така редуцираният размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите и юридическите лица.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 19 - 0375- 000376/ 20. 05. 2019 г., издадено от И. Д. Д., на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Д.Г.К., ЕГН ********** ***.Загора за нарушение на чл. 150 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лв., като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание "Глоба" от 300 лв. на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: