Р          Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

                                         град София, 19.07.2023г.

 

         В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:                                      

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                       мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №10534 по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

         С решение №144071 от 08.07.2020г., постановено по гр.дело №2536/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 35-ти състав, са отхвърлени предявените от „Е.Б.Т.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, представяна от синдика В.Р.Р.,  срещу  „М Л.“ ЕАД, ЕИК *******, искове с правно основание чл.124 от ГПК за признаване на установено, че ищецът е собственик на товарен автомобил, модел „Шевролет Спарк“, с рег.№*******, както и на товарен автомобил, модел “Фолксваген ЛТ 35 – хладилник“, с рег.№*******, като неоснователни и недоказани. С решението е осъден  „Е.Б.Т.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, представян от синдика В.Р.Р.,  да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 196.00 лв..  

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „Е.Б.Т.“ АД /н/, ЕИК *******, представян от синдика В.Р.Р., с която се обжалва изцяло първоинстанционното съдебно решение, инвокирани са доводи за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че първостепенният съд не е направил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, поради което е обосновал неправилен извод, че процесните МПС, предмет на сключените между страните договори за лизинг, не са придобити от лизингополучателя по давност поради недоказване съществуването на законовите предпоставки по чл.80, ал.1 от ЗС. Твърди се, че неправилно първостепенният съд е приел, че е налице извънсъдебно признание на управителя на дружеството-лизингополучател, обективирано в дадени от него писмени обяснения в хода на предварителна проверка по пр.преписка по описа на СРП, че е установил фактическа власт върху процесните МПС в качеството на държател и е заявил готовност да върне същите на собственика - лизингодателя. Поддържа се, че тези обяснения, дадени от управителя на дружеството -лизингополучателя, не представляват годни доказателства по смисъла на ГПК и като такива не следва да се ценят от съда при обосноваване на неговите правни изводи. Твърди се още, че невръщането на процесните МПС в предоставения от собственика срок, даден с получената на 30.07.2012г. нотариална покана, с която лизингодателят уведомява лизингополучателя, че разваля сключените договори за лизинг, е изрично действие, демонстриращо промяна на намерението за своене, от  която дата следва да се счита, че е започнал да тече предвидения в закона петгодишен давностен срок, т.е. считано от 02.08.2012г. и към датата на подаването на исковата молба – 17.01.2020г., е изтекъл, което представлява основание за придобиване по давност на правото на собственост върху товарен автомобил, модел „Шевролет Спарк“, с рег.№*******, както и върху товарен автомобил, модел “Фолксваген ЛТ 35 – хладилник“, с рег.№*******. В тази връзка се излага, че неправилно първостепенният съд е приел, че петгодишната придобивна давност е започнала да тече от момента на вписване на решението за прекратяване на дейността на „Е.Б.Т.“ АД /н/ - 07.11.2016г. и същата не е изтекла към датата на подаването на исковата молба – 17.01.2020г., който извод е довел до отхвърляне на предявените положителни установителни искове за придобиване на правото на собственост върху процесните лизингови МПС. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение и постанови друго решение, с което да уважи предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК като основателни и доказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна - „М Л.“ ЕАД /с предходни наименования „И А.Б.Л.“ ЕАД и „И Е.Д.Л.“ ЕАД/, ЕИК *******, представлявано от И.Н.К.и К.В.Г.– членове на Съвета на директорите на дружеството/, депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Изложени са съображения, че обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд след като е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства е обосновал правилен и законосъобразен извод, че ищецът не е доказал да е придобил правото на собственост върху процесните движими вещи на твърдяното от него придобивно оригинерно правно основание – изтекла в негова полза придобивна давност. По изложените съображения моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

            Предявени са от „Е.Б.Т.“ АД /н/, ЕИК *******, срещу „М Л.“ ЕАД /с предходни наименования „И А.Б.Л.“ ЕАД и „И Е.Д.Л.“ ЕАД/, ЕИК *******, при условията на субективно и обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е придобил правото на собственост на основание изтекла в негова полза придобивна давност върху движими вещи, предмет на договор за лизинг №003269-005/02.08.2007г. и договор за лизинг №**********/28.02.2008г., представляващи МПС - товарен автомобил, модел „Шевролет Спарк“, с рег.№*******, и МПС - товарен автомобил, модел “Фолксваген ЛТ 35 – хладилник“, с рег.№*******.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че между тях са сключени следните договори за лизинг: договор за лизинг №003269-005/02.08.2007г., съгласно който ответното дружество като лизингодател е предоставил на ищеца като лизингополучател ползването на следния актив - движима вещ – МПС, представяващ товарен автомобил, модел „Шевролет Спарк“, с рег.№*******, като с приемо-предавателен протокол от 21.08.2007г. лизингодателят е предал на лизингополучателя актива в състояние годно за употреба в съответствие с условията на договора за лизинг; както и договор за лизинг №**********/28.02.2008г., съгласно който ответното дружество като лизингодател е предоставил на ищеца като лизингополучател ползването на следния актив - движима вещ – МПС, представяващ товарен автомобил, модел “Фолксваген ЛТ 35 – хладилник“, с рег.№*******, като с приемо-предавателен протокол от 08.04.2008г. лизингодателят е предал на лизингополучателя актива в състояние годно за употреба в съответствие с условията на договора за лизинг.

       Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените  от „Е.Б.Т.“ АД /н/, ЕИК *******, срещу „М Л.“ ЕАД /с предходни наименования „И А.Б.Л.“ ЕАД и „И Е.Д.Л.“ ЕАД/, ЕИК *******, при условията на субективно и обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е придобил правото на собственост на основание изтекла в негова полза придобивна давност върху движими вещи, предмет на договор за лизинг №003269-005/02.08.2007г. и договор за лизинг №**********/28.02.2008г., представляващи МПС - товарен автомобил, модел „Шевролет Спарк“, с рег.№*******, и МПС - товарен автомобил, модел “Фолксваген ЛТ 35 – хладилник“, с рег.№*******. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон като е обосновал правилен краен извод, че ищецът не е доказал да е собственик на процесните движими вещи на твърдяното от него придобивно основание. Така изложените от първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни, постановени при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон в съответствие с доказателствата по делото, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният съд изцяло препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира следното:

               Съгласно разпоредбата на чл.124 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да бъде успешно проведен така предявеният установителен иск за признаване на правото на собственост върху процесните движими вещи, ищецът трябва да изложи фактическия състав, от който произтича правото му, и да иска съответните доказателства за установяване на тия факти, образуващи основанието на установителия иск, т.е. при условията на пълно и главно доказване да установи правото си на собственост. Ответникът следва да направи своите възражения по иска и да поиска съответните доказателства. В конкретната хипотеза и с оглед наведените от ищеца факти и обстоятелства и заявен петитум на исковата молба съдът приема, че е сезиран с предявени субективно съединени положителни установителни искове за установяване правото на собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80, ал.1 от ЗС. Уважаването на така предявения иск за собственост предпоставя необходимост ищецът да установи при условието на пълно и главно доказване правото си на собственост по отношение на процесните движими вещи на твърдяното от него придобивно основание. В случая ищецът - „Е.Б.Т.“ АД /н/, въззивник в настоящото производство, твърди, че е придобил правото на собственост върху процесните движими вещи, предмет на договор за лизинг №003269-005/02.08.2007г. и договор за лизинг №**********/28.02.2008г., представляващи МПС - товарен автомобил, модел „Шевролет Спарк“, с рег.№*******, и МПС - товарен автомобил, модел “Фолксваген ЛТ 35 – хладилник“, с рег.№*******, на оригинерно основание /давност/, за която твърди, че е започнала да тече, считано от 02.08.2012г., дата, на която е изтекъл срока за връщане на процесните МПС след разваляне на сключените договори за лизинг, даден с изпратена от лизингодателя нотариална покана, получена на 30.07.2012г. от лизингополучателя, но същите не са върнати, което следва да се приеме, че представлява изрично действие, демонстриращо промяна на намерението за своене и към датата на подаването на исковата молба – 17.01.2020г., е изтекъл петгодишния давностен срок, предвиден в нормата на чл.80, ал.1 от ЗС. Ответникът - „М Л.“ ЕАД /с предходни наименования „И А.Б.Л.“ ЕАД и „И Е.Д.Л.“ ЕАД/ оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, като заявява собствени права върху лизинговите движими вещи – представя свидетелства за регистрация на МПС и вносни бележи за платен пътен данък за периода от 2013г. до 2019г.вкл..

Съгласно чл.80, ал.1 от ЗС движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Следователно се налага извода, че за да се признае на едно лице правото на изключителна собственост по отношение на една изцяло чужда движима вещ на основание сочената разпоредба, следва претендиращият несобственик да е упражнявал в период от 5 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /аnimus/, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл.80, ал.1 от ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, искането за признаване едно лице като собственик поради изтекла придобивна давност на конкретна вещ може да бъде уважено. В чл.68 от ЗС е посочено, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго като своя, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Съобразно чл.69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

В разглеждания случай с приемо-предавателни протоколи от 21.08.2007г. и от 08.04.2008г. ищецът е получил фактическата власт върху процесните автомобили в качеството си на лизингополучател, като той е и лицето, сключило самите договори за лизинг. Следователно към момента на придобиване на фактическата власт върху процесните автомобили той е знаел, че последните са лизингови и че техен собственик е ответното дружество - лизингодател. С оглед на това, тъй като фактическата власт върху процесните автомобили е била установена от ищеца като лизингополучател по сключените договори за лизинг, той е имал качеството държател. Знанието от страна на ищеца към момента, в който той е установил фактическа власт върху процесните автомобили в качеството си на държател - лизингополучател, че те принадлежат на лизингодателя - собственик, по категоричен начин изключва по отношение на него приложението на презумпцията по чл 69 от ЗС, т. е. следва да се приеме, че той е държал процесните движими вещи за другиго. За да се приеме, че в последващ момент ищецът е започнал да владее процесните автомобили за себе си, т. е. да ги свои, както и че е осъществявал това владение в продължение на пет години, в тежест на ищеца е да установи, че е извършил действия, които са стигнали до знанието на собственика и са показали по несъмнен и явен начин промяната на неговото намерение и обстоятелството, че е започнал да свои вещите, както и че владението му е било непрекъснато и необезпокоявано. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не е установено, че ищецът е извършил такива действия. В случая не се доказа ищецът да е манифестирал поведение спрямо ответника, което безсъмнено сочи, че упражнява по отношение на процесните лизингови вещи собственически правомощия в пълен обем, единствено за себе си и да се е осъществило такова владение за период от 5 години преди датата на исковата молба. Самият факт на ползване на вещта не означава, че ползващото лице е установило владение за себе си. Затова съдебната практика последователно и непротиворечиво приема, че държателят (каквото качество има ищецът като лизингополучател) следва да е демонстрирал явно и категорично, че е променил държането на вещта в намерението за своене, като тези действия трябва да са отправени към собственика на вещта /в този смисъл решение №291/09.08.2010г. по гр.дело №859/2009г. по описа ВКС, Г.К., ІІ Г.О.; решение №262/29.11.2011г. по гр.дело №342/2011г. по описа на ВКС, Г.К., ІІ Г.О.; решение №31/15.02.2011г. по гр.дело №1273/2009г. по описа на ВКС, Г.К., ІІ Г.О. и др./. Посочената практика на ВКС има предвид случаи, при които държането произтича от наемно правоотношение между собственик и наемател и касае придобиването по давност на недвижим имот. Въпреки това тези разрешения са относими и към настоящия случай – движима вещ, предмет на договор за лизинг. При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт - interversio possessionеs, да държи вещта като своя, същото следва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта. В тази хипотеза в тежест на претендиращия владение, годно да породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия. В настоящия случай липсва основната предпоставка за превръщането на държането във владение, а именно демонстрирането на намерение за държане на вещта като своя спрямо собственика на товарните автомобили. Не може да бъде споделен доводът на въззивника-ищец, че невръщането на процесните движими вещи в предоставения от собственика срок, даден с получена по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на 30.07.2012г. нотариална покана, който е изтекъл на 02.08.2012г., представлява изрично действие, демонстриращо промяна на намерението за своене. Бездействието на лизигополучателя да върне процесните движими вещи не може да се тълкува, че представлява промяна в намерението на държателя да владее вещта като своя, тъй като тази промяна на намерението следва да се осъществи чрез явни действия, с които по ясен /несъмнен /начин да отрича чуждата власт по отношение на вещта. В случая ищецът не е доказал извършването на такива действия за период от пет години назад преди датата на подаване на исковата молба в съда.

Само за пълнота въззивният съд намира да посочи, че напълно споделя извода, направен от първостепенния съд, че от анализа на доказателствата по делото може да се обоснове извода, че е налице извънсъдебно признание на управителя на дружеството-ищец, че упражнява фактическа власт върху процесните вещи, не като владелец, а като държател, като изразява готовност да върне вещите на ответника – лизингодател, като е посочил тяхното местонахождение. В приетото по делото като доказателство постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 31.01.2014г. на прокурор при СРП, е посочено, че управителят на дружеството -ищец е дал обяснения в хода на извършена предварителна проверка по пр.преписка, като е посочил, че е предоставил на фирмата за принудително събиране на вземания, която е била изпратена от дружеството-лизингодател всички необходими данни за  местонахождението на товарните автомобили. Това изявление на  управителя на дружеството-ищец показва неговото субективно отношение към процесните вещи, а именно, че е упражнявал само държане върху процесните движими вещи, без съзнанието, че те са негова собственост. 

По горните съображения въззивният съд счита, че съвкупният анализ на събраните в настоящото производство доказателства не дават основание да се приеме, че ищецът е владял спорните товарни автомобили за себе си и с намерение да ги свои, да е противопоставял осъществяваната от него фактическа власт на ответника след 02.08.2012г.. Фактическата власт върху процесните движими вещи ищецът е упражнявал по силата на сключените договори за лизинг, които определят качеството му на държател, а не на владелец. Следователно се налага извода, че по делото е останал доказан субективният елемент на владението, поради което осъществената от страна на ищеца фактическа власт  следва да бъде квалифицира като държане по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС, което не представлява основание за придобиване право на собственост върху процесните товарни автомобили на посоченото от ищеца оригинерно правно основание – изтекла в негова полза 5 годишна придобивна давност по реда на чл.80, ал.1 от ЗС. Ето защо, съдът приема, че предявените при условията на субективно и обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника - лизингодател, че ищецът е придобил правото на собственост на основание изтекла в негова полза придобивна давност върху движими вещи, предмет на договор за лизинг №003269-005/02.08.2007г. и договор за лизинг №**********/28.02.2008г., представляващи МПС - товарен автомобил, модел „Шевролет Спарк“, с рег.№*******, и МПС - товарен автомобил, модел “Фолксваген ЛТ 35 – хладилник“, с рег.№*******, са неоснователни и недоказани, поради което следва да се отхвърлят. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод, на основание на който е приел, че предявените субективно съединени положителни установителни искове за установяване правото на собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80, ал.1 от ЗС са неоснователни е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора в настоящото производство право на разноски има въззиваемата страна – ответник, но доколкото няма заявено искане за присъждане на разноски, както и доказателства за реално направени такива във въззивното производство, съдът не следва да се произнася в тази насока.

На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК с оглед цената на предявените искове настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №144071 от 08.07.2020г., постановено по гр.дело №2536/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 35-ти състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

                                   

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1./                         2./