№ 1317
гр. ***, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430106891 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 228,73 лв. и
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 6,50 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
“***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** срещу Ч. ИЛ.
В., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че „***” АД се е намирало в
облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***” АД е
доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в
Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Твърди, че
дружеството е доставяло на Ч. ИЛ. В., с ЕГН **********, с електроснабден
имот находящ се в *** с ИТН *** ел.енергия за периода от 03.01.2021 г. до
02.06.2021г. , за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно
дължими суми, а именно: 1. Фактура № ********* от 10.02.2021г. на
стойност 123.5 (сто двадесет и три лв. и петдесет ст.) лева за периода
03.01.2021 - 02.02.2021, 2. Фактура № ********* от 11.03.2021 г. на стойност
74.23 (седемдесет и четири лв. и двадесет и три ст.) лева за периода
03.02.2021 - 04.03.2021; 3. Фактура № ********* от 12.04.2021г. на стойност
1
30.1 (тридесет лв. и десет ст.) лева за периода 05.03.2021 - 03.04.2021; 4.
Фактура № ********* от 10.06.2021г. на стойност 0.9 (деветдесет ст.) лева за
периода05.05.2021 -02.06.2021. Твърди, че така посочените задължения по
различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите
условия на договорите за продажба на ел.енергия на ищецът, абонатът
разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната
електрическа енергия през който период от време вземането е ликвидно и
изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия
изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Твърди, че
на основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е потърсил начин да защити интересите
си, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК в Районен съд PC ***, по което е образувано ч.гр.дело 3258/2019г.
Твърди, че ищецът в съответствие със ЗЕ е издал справка за възникналите
задължения, което съдържа всички претендирани и посочени по-горе
фактури. По всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.
Твърди, че върху задълженията по посочените фактури в общ размер от
228,73 лв.главница, ответника дължи законна лихва в размер на 6,50 лв. за
периода от 27.04.2021г. до 25.06.2021г. Моли да бъде признато за установено,
че ответника дължи на ищеца сумата от 228,73 лв. главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 03.01.2021 г.. до 02.06.2021г.
и сумата от 6.50 лева - законна лихва за забава, считано от 27.04.2021 г. до
25.06.2021г., законна лихва за забава върху главницата, считано от момента
на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител ответника, в който оспорва исковете по основание и
размер. Счита, че Ч. ИЛ. В., ЕГН ********** няма качеството на потребител
за ползване на електрическа енергия по отношение на посочения в исковата
молба недвижим имот, находящ се в *** с ИТН *** и не дължи заплащането
на претендираните от него суми. Счита, че наличието на договорна
обвързаност между страните, както и факта на издаване на фактури от страна
на продавача, не съставляват основание за плащане на цената. Едва с
2
извършване на доставката за продавача ще възникне правото да иска
престиране на цената от страна на купувача /в този смисъл и Решение № 46 от
27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Тодор Домузчиев, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Твърди, че в случая,
приложените по делото фактури, справка-извлечение за възникнали
задължения и постъпили плащания, счетоводна справка за консумация на
клиента, издадена на основание чл.107 от ЗЕ, способстват за конкретизиране
на подлежащата на заплащане сума за съответния период на отчитане, но в
качеството си на частни, неподписани от абоната документи, не съставляват
доказателство за извършена доставка. Това е така, защото частните документи
се ползват с доказателствена сила само когато удостоверяват неизгодни за
издателя факти, а също и са непротивопоставими на страната, която не ги е
подписала. Сама по себе си, справката за консумирана ел. енергия не
съставлява доказателство, годно да установи доставката, до колкото същата
не съдържа данни за електромера — фабричен номер, тип, метрологична
проверка, дата на монтаж, начални показания. Не се съдържат и данни за
показания на СТИ за периода, предхождащ началната дата на исковия такъв.
От страна на ищцовото дружество не са представени доказателства, че
ответницата е собственик на имота. Твърди, че задължението е било
възможно да бъде ограничено до сумата от 123,50лв., представляваща
стойността на първата фактура в случай, че от страна на „***” АД е било
прекъснато захранването след неплащане още на първата фактура от страна
на ответника. Оспорвам представените по делото доказателства. Не е ясно
кога и какви партиди са откривани за конкретния имот, находящ се в ***.
Оспорвам размера на дължимите суми за потребена ел.енергия, количеството
потребена ел.енергия, както и годността на измервателното средство,
монтирано в имота. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от Заявление за продажба на електрическа енергия за битови
нужди от 07.11.2012г., подадено от Ч. ИЛ. В., последния е заявил
прехвърляне на партидата за процесния имот- Таванско помещение,
3
находящо се в *** на свое име в качеството си на наемател, което е
декларирал с Декларация от 07.11.2012г. С декларация от 07.11.2012г. Н.Д.Н.
в качеството си на собственик на процесния електроснабден имот е дал
съгласие титуляр на партида да бъде Ч.В..
Установява се от Общи Условия за договорите за продажба на
електрическа енергия на „***“ АД, които са общоизвестни и обвързват
всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите, че по силата та чл. 4. Потребителят на
електрическа енергия може да я използва за битови или стопански нужди.
Потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. Правата и
задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може
да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие,
дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа,
това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като
в този случай собственикът или титулярът на вещното право на ползване е
солидарно отговорен за задълженията към продавача заедно с лицето, за
което е дал съгласие да бъде потребител на електрическа енергия и
продавачът има право да иска изпълнение на задълженията на потребител
както от собственика или титуляра на вещното право на ползване на имота,
така и от лицето, за което собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота е дал съгласие да бъде потребител на електрическата
енергия. Съгласно чл. 13. Потребителят се задължава: Да заплаща
стойността на използваната в 1 обекта електрическа енергия е сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия. С обявяването на сроковете по реда
на ал. 3 потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане за
използваната електрическа енергия. Неполучаването на съобщение не
освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок.
За потребената електроенергия от посочения потребител за процесния
период са издадени Фактура № ********* от 10.02.2021г. на стойност 123.5
(сто двадесет и три лв. и петдесет ст.) лева за периода 03.01.2021 - 02.02.2021,
2. Фактура № ********* от 11.03.2021 г. на стойност 74.23 (седемдесет и
4
четири лв. и двадесет и три ст.) лева за периода 03.02.2021 - 04.03.2021; 3.
Фактура № ********* от 12.04.2021г. на стойност 30.1 (тридесет лв. и десет
ст.) лева за периода 05.03.2021 - 03.04.2021; 4. Фактура № ********* от
10.06.2021г. на стойност 0.9 (деветдесет ст.) лева за периода05.05.2021 -
02.06.2021
Съдът възприема заключението на съдебно-икономическата експертиза
като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се
установява, че с оглед счетоводните записвания от приложената по делото
справка от ищеца и издадените фактури, съдържащи всички необходими
реквизити по Закона за счетоводството, се установява редовност на
счетоводните записи по отношение на процесиите документи за абонат с НТН
№***. По счетоводните книги на ищеца се установява, че същите са
отразени като задължение за плащане, като поради това, че по тях няма
постъпили плащания от ответника и трети лица, задължения та по фактурите
са отнесени в съдебни вземания от клиенти. От приложената по делото
счетоводна справка на партидата на ответника се установява, че не са
извършвани плащания по процесиите фактури. Партидата, по която се води
делото е №*** на Ч. ИЛ. В. ЕГН **********, което се установява от
вписаните реквизити на процесиите данъчни фактури. Размерът на дължимата
сума от ответника по делото по приложените фактури е 228,73 лв. Размерът
на дължимата лихва за забава по всяка една фактура за периода от настъпване
на изискуемостта до датата на издаване на справката за възникнали
задължения 25.06.2021 г. е 6,50 лв.
Съдът възприема заключението на съдебно-техническата експертиза
като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се
установява, че „***“ АД има сключен Договор за продажба на електрическа
енергия с клиентски номер *** Ч. ИЛ. В. , ***, гр.*** партида ИДН
********** със СТИ ф.№ *** с обект *** с точка на измерване на
консумирана ел.енергия *** Справка от „***“ АД входящ № *** г., Преди
монтажа на посочения адрес през 2015 г. електромерът е представен за
последваща периодична проверка, която е преминал успешно. Показанията на
СТИ ф.№ *** са отчитани ежемесечно до 02.09.2021г /Справка за консумация
на клиент приложена в делото /. Отчитането на показанията на тарифите е
визуално - от дисплей на СТИ. Показанията се въвеждат в преносим
5
дигитален компютър, като преди това се индентифицира СТИ в системата на
ЧЕЗ, сканира баркод - уникален номер определящ точка, място на измерване .
Отчетените показанията се съхраняват в индивидуален дигитален дневник
наречен „страница №...” и осчетоводяват. ТЕХНИЧЕСКИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ на електромер фабричен № ***: 1. Търговска марка
на производител: ***.; 2. Година на производство: 2008 г.; 3.Клас на
електромера 2; 4. Per. № *** одобрен тип в България; 5. Номиналното
напрежение (Un) 220 V; 6. Номинален ток 5 А и максимален ток 60 А;
7. Сертификат: виж т. 4 (Удостоверение за одобрен тип); - приложение,
8. Константа: 10000 imp/kWh. Съгласно Заповед А-666/2018г. на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор за периодични проверки на
средства за измервания подлежащи на метрологичен контрол периода на на
метрологичната проверката на електромери е определен на 6 години. СТИ ф.
№ *** е одобрен тип за използване в България, с рег.№ *** и проверен преди
монтаж през 2015г. В съответствие с нормативната уредба е извършено
отчитането на енергията през процесния период на имота на ответника. Годно
е било монтираното в имота на ответника СТИ ф.№ *** в процесния период и
е отговаряло по метрологични характеристики.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с
цена на иска 235,23 лв.:
Съдът намира, че от описаните по-горе доказателства е установено, че
ответникът е потребител на продаваната от ответното дружество
електроенергия, както и че му е начислена процесната сума. Като потребител
на ел. енергия ответникът е страна по договор за пренос на ел.енергия.
Съгласно чл. 98а от ЗЕ обществените снабдители на електрическа енергия
продават електрическа енергия на потребители при публично известни общи
условия, които трябва да бъдат одобрени от ДКЕВР, да се публикуват най-
малко в един централен и един местен всекидневник и на интернет
страницата на доставчика и същите се счита за влезли в сила съгласно същата
разпоредба. По делото са ангажирани доказателства от страна на ищеца по
делото, който носи доказателствената тежест за общите условия, при които
той доставя електрическа енергия на потребителите, както и че те са приети,
6
одобрени и в сила по отношение на ищеца по делото. Чл. 27, ал.1 от Общите
условия е прието, че продавачът има право да събира вземанията си за
доставена електрическа енергия от неизправни длъжници въз основа на
извлечение от сметките в съответствие с действащото законодателство.
Безспорно е неизпълнение на договорните задължения на ответника за
периода от 08.11.2018г. до 09.03.2019г., за които са издадени отделни
фактури подробно описани по- горе в изложението, установяващи размера на
задължението по пера. Така посочените задължения са станали изискуеми,
тъй като съгласно Общите условия за предоставяне на електрическа енергия
на „***“ АД, абонатът разполага с десет дневен срок за плащане на
задълженията за консумираните ел. енергия, през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.
Установи се от приетите по делото СИЕ и СТЕ, че до процесния имот е
доставено отчетеното количество електроенергия, чиято стойност е в размер
на 228,73 лв. Не се установи ответника да е заплатил доставената
електроенергия, поради което искът се явява основателен и доказан в целия
си предявен размер и следва да бъде уважен за сумата от 228,73 лева.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 6,50 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно
приетата по делото СИЕ, размерът на лихвата за забава е 6,50 лв. за периода
от 27.04.2021г. до 25.06.2021г., поради което искът следва да бъде уважен в
целия си предявен размер.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
7
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 85,00 лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозити за вещи лица и за
особен представител в размер на 791,00 лв./75,00лв. +116 лв.+200+200+200
лв/
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на Ч. ИЛ. В.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** сумата 228,73 лева, представляващи
стойността на ползвана, но незаплатена електроенергия за периода
03.01.2021г. до 02.06.2021г., в едно със законната лихва върху сумата от
09.07.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
2695/12.07.2021г. по ч.гр.д.№********** 4520/2021г. по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на Ч. ИЛ. В.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** сумата 6,50 лева лихва за забава върху
сумата от 228,73 лева за периода 27.04.2021г. до 25.06.2021г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 2695/12.07.2021г. по ч.гр.д.№**********
4520/2021г. по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ч. ИЛ. В., ЕГН**********, ***,
да плати на кредитора “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 85,00 лв. направени разноски за производството
8
по ч.гр.д.********** 4520/2021 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ч. ИЛ. В., ЕГН**********, ***,
да плати на кредитора “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** сумата от 791,00 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
9