№ 1891
гр. П., 11.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д.а
и прокурора Р. Ат. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220102647 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът А. Д. Т. - редовно призован, се явява лично и с адв. Л. К. от АК-
П. - надлежно упълномощен от днес, предоставя пълномощно по делото.
Ответникът Прокуратура на Република България - редовно призован, се
представлява от прокурор Р. П..
АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА ДА ПОЯСНИ И
ДОПЪЛНИ ИСКОВАТА СИ МОЛБА И ДА ИЗРАЗИ СТАНОВИЩЕ ПО
ОТГОВОРА
АДВ. К.: Поддържам исковата молба. Имам една поправка за датата, на
която е извършено плащането по сметка на ОД на МВР за сумата 211 лв.,
1
стр.2, абз. 1, посл. Изречение. Вместо дата 30-ти ноември да се чете 28-ми
ноември. Моля да съобразите това, съгласно приложената разписка от
„Изипей“. Намирам за неоснователно възражението, че ответната прокуратура
не е отговорна поради не повдигане на обвинение. Има съдебна практика
категорична, че в случая след като е образувана ДП отговорността на
Прокуратурата на Република България е налице и когато не е повдигнато
обвинение, тъй като това не е елемент на чл. 2 от ЗОДОВ. В случая, е
очевидно, че ДП е водено срещу А. Т.. Елементът на повдигане на
обвинението не е основание за невалидна отговорност по ЗОДОВ. Имам
писмени документи, които предоставя и моля да бъдат приети като
доказателства по делото. Предоставям копие на СУМПС, от което е видно, че
ищецът е професионален шофьор, с категория С; писмо до ищеца от Сектор
„Пътна полиция“ № 6/16.06.2023 г.; молба от А. Т. до РП-П. с вх. №
2522/02.10.2023 г., с която прави изявления, искания; възражение до
началника на Сектор „Пътна полиция“, в които е изложил подробни
съображения още на 16.05.2023 г. за обстоятелства, които са изложени в
обстоятелствената част на ИМ във връзка с неговото отношение към
констатираното наличие на наркотик, констатирано чрез специално средство
от органите на ОД на МВР - П.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения
писмен отговор. Нови доказателства към този момент няма да сочим.
Противопоставям се по приемането на снимка на СУМПС. Отнемането на
СУМПС не е с акт на Прокуратурата, а от съответния орган на МВР.
Противопоставям се по приемането на възражението до началник на Сектор
„Пътна полиция – няма общо с предмета на делото. Противопоставям се по
приемането на писмо от Димитър Табаков – пак не е акт на прокуратурата. Не
възразявам единствено да се приеме молбата на А. Т. до РП-П. с вх. №
2522/02.10.2023 г.,
АДВ. К.: Всичко е към онзи момент затова смятам, че има значение за
изясняване на фактическата обстановка. Всички предоставени документи са
свързани с отнемането на СУМПС на ответника.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 10.05.2023 г., около
20:35 ч. в гр. П., на бул. .А. С. ищецът е управлявал лек автомобил БМВ 116, с
2
държ. контролен № ****. Същият бил спрян от полицейски служители за
извършване на проверка. Подложили са го на проверка за наркотици във
връзка, с което се извършил тест с техническо средство Дрегер Друг тест 5000,
който отчел наличието на кокаин. Ищецът твърди, че не употребява
наркотици, поради което не е приел за истина показанието на пробата от
техническото средство, поради което е поискал да му се направи изследване на
кръв и урина за наличие на кокаин в кръвта и урината, за която цел бил
откаран в МБАЛ АД П..
Твърди се, че на мястото на проверката служителите на РУ на МВР П.
съставили АУАН № 951628/10.05.2023 г., както и Заповед за прилагане на
ПАМ № 23-1006-000134 по чл. 171, т. 1, б."б" от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС за срок до 18 м., въз основа на което
свидетелството за правоуправление му били отнети на 10.05.2023 г.
Междувременно бях задържан, обискиран и ми се иззеха намиращите се у
него лични вещи, за което бил откаран с белезници в РУ на МВР П..
Образувано е ДП № 368/2023 г. по описа на РУ на МВР П., пр.преписка №
2522/2023 г. по описа на РП П..
В последствие, след извършване на съдебно-химикотоксикологична
експертиза, досъдебното производство било прекратено с постановление от
09.11.2023 г. на РП П. поради липса на извършено престъпление по чл. 3436,
ал.З от НК. Експертизата установила по безспорен начин, че няма наличието
на наркотици в кръвта му.
Твърди се, че на 28.11.2023 г. ищецът е поискал да му бъде върнато
свидетелството за правоуправление, което според него било незаконно отнето.
На 30.11.2023 г. свидетелството му е било върнато, като заявява, че преди това
органите на КАТ отказвали да му я върнат, докато не представи квитанция, от
която да е видно, че е заплатил разноските за извършената по наказателното
производство химико-токсикологична експертиза. Вносна бележка е чрез
системата на Изи пей е от 30.11.2023 г., по сметката на ОД на МВР, за сумата
от 211 лв.
Твърди се, че с отнемането на свидетелството му за правоуправление му
е причинена имуществена вреда. Сочи, че е работил като професионален
шофьор и като такъв работел в частна фирма за почасово прекарване на
промишлени стоки с месечно възнаграждение 600 лв. След отнемането на
3
свидетелството му за правоуправление ищецът е преустановил да шофира
служебния автомобил и бил принудително съкратен от работа. За времето, за
което му е било отнето свидетелството за правоуправление е бил лишен от
получаването на полагащото му се възнаграждение в размер на 600 лв.
месечно или общо за 7 месеца 4200 лв.
Твърди, че вреда за него представлява и заплатената от него експертиза
по ДП в размер на 211 лв.
Твърди, че с оглед на действията на разследващите органи по
образуваното досъдебно производство, което в последствие бе прекратено
поради липса на извършено престъпление, ищецът е претърпял и редица
неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам и
стрес от неоснователното наказателно преследване, от задържането му с
белезници и престоя в ареста за 24 часа. Обвинението станало достояние на
неговите приятели, близки и роднини. Периодът на психически стрес
продължил повече от 6 месеца. Сочи, че не употребява наркотици и
обвинението, че е управлявал автомобил под въздействието на наркотици го е
съсипвало психически. Полицаите отказвали да повярват на твърденията му.
За целта, след като го пуснали от ареста отишъл и в две частни лаборатории
да си направи тестове, които представил в полицията и поискал да му се върне
книжката, тъй като не може да си изпълнява служебните си задължения.
Отказали му връщане на книжката. Това го е измъчвало непосилно. Твърди,
че е бил невинен и е търпял репресията на закона сякаш е извършил
престъпление.
Твърди, че дължимите обезщетения му се дължат със законна лихва,
считано от датата на увреждането. Това е датата на постановяването на
постановлението на прокурор при РП П. с вх.№ 2522/2023 от 09.11.2023 г.,
който прокурорски акт е крайният акт по образуваната наказателна преписка,
с който бе прекратена.
Моли се съдът да постанови съдебен акт, с който да осъди
Прокуратурата на Република България да й заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., както и обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 4414 лв., ведно със законната
лихва от 09.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
4
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който оспорват изцяло исковете за неимуществени и имуществени вреди по
основание и размер.
Към исковата молба не са ангажирани от ищеца никакви писмени
доказателства, от които да е видно дали Постановлението за прекратяване на
наказателно производство от 09.11.2023год. е влязло в сила, липсват и
страници от същото, липсват и писмени доказателства за стабилизиране на
постановлението, поради което предявения иск се явява без основание.
Твърди се в исковата молба на ищеца, че неимуществените вреди се
изразявали в :„...неудобство, безпокойство, срам и стрес от неоснователното
наказателно преследване, от задържането ми с белезници и престоя ми в
ареста за 24 часа.Обвинението стана достояние на моите приятели близки и
роднини.".
Не се прилагат към исковата молба на ищеца каквито и да било писмени
доказателства, че е посещавал лекар за състоянието си на безпокойство и
стрес, епикризи, амб. листове и др.
Не се представят и никакви доказателства в подкрепа твърденията на
ищеца, че: „Обвинението стана достояние на моите приятели близки и
роднини."
В случая няма повдигнато обвинение срещу ищеца, та то да стане
достояние на близки и роднини и няма как Прокуратурата на Р България да е
отговорна за това.
Твърди се, че прокуратурата на Република България има представител,
чрез който се осъществява връзката с медиите, като има и официален сайт. По
делото няма данни Прокуратурата на Република България по какъвто и да е
начин да е давала данни на други лица извън кръга на наблюдаващ прокурор,
както и да е предоставяла такива данни на когото и да било, а и това не е
възможно при наличие на забраната по чл. 198, ал. 1 от НПК.
От така изложеното от ищеца в Исковата му молба, а именно:“...от
задържането ми с белезници и престоя ми в ареста за 24 часа“, може да се
направи извод, че претенциите му са насочени към Министерството на
вътрешните работи относно соченото задържане за 24 часа. Не се сочи за кои
5
обстоятелства следва според него да бъде отговорна Прокуратурата на
Република България, която не е пасивно легитимирана да отговаря за
действията на служителите на Министерството на вътрешните работи и иска
не следва да бъде насочен срещу Прокуратурата, а евентуално срещу МВР.
Освен допустимостта и основателността на претенцията си, в тежест на
ищеца А. Т. е да докаже наличието на твърдените неимуществени вреди,
непосредствената им връзка с воденото наказателно производство за
престъпление от общ характер, както и техния размер.
Твърди се, че не е повдигано обвинение и предявено по реда на чл. 219,
ал. 1 от НПК и мярка за неотклонение не е взимана., т.е в случая не е налице
„обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е
престъпление .... “. Т. е. след като срещу ищеца А. Т. не е повдигано и
предявено обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и
на същия не е предявено постановление за привличане в качеството на
обвиняем, правя възражение за допустимостта изобщо на исковете, както и за
наличие на абсолютна процесуална пречка за основателността на иска, поради
което се моли съдът да прекрати гражданското дело, поради липса на законово
основание за воденето му.
Прокурорът е прекратил наказателното производство по реда на чл. 243,
ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като в
обстоятелствената част на постановлението е посочил, че: „...не може в
конкретния случай да се докаже, че е извършено изпълнителното деяние на
престъплението по чл.343 б ал. 1 от НК“
След изменението в НПК наказателните производства се образуват само
по отношение на данните за извършеното престъпление, без да се посочва
извършител на деянието.
Досъдебно производство № 368/23 г. е образувано с първото действие по
разследването - протокол за разпит свидетел от 11.05.2023 год. затова, че: На
10.05.2023 год. в гр.П. на кръстовището на ул.“Ал.Стамболийски“,срещу
номер 119 е управлявано МПС - лек автомобил „БМВ 116“ с Рег.№ СА 8655
ХС, след употреба на наркотично вещество - кокаин, установено по надлежния
ред с техническо средство „Drug Test 5000“с фабричен номер ARPK -0010 -
6
престъпление по чл.343 б ал.З от НК.
От посочените по-горе данни е видно, че разследването по ДП № 368/23
год. по описа на РУ на МВР П. е приключило в най-кратки разумни срокове -
от образуване на производството до приключване на делото са изтекли 6
месеца, като от тях 3 месеца делото е било при експертите за изготвяне на
Експертизата във ВМИ - от 11.05.2023 год. до 24.10.2023 год.
В този период от 6 месеца ищецът А. Т. не е бил призоваван от орган на
разследването за извършване на процесуално следствени действия.
На същия не е повдигано обвинение, не му е взета и съответно мярка за
неотклонение, поради което не са налице никакви данни за ограничаване на
каквито и да било негови права, поради което исковете се явяват без
основание.
Задължителната съдебна практика в т. 4 от ТР №3/2005 год. на ОСГК на
ВКС като начален момент за отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитните органи при настоящата хипотеза
посочва момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване
каквито доказателства ищецът А. Т. не представя.
Оспорват се исковете на ищеца А. Т. като недоказани и завишени по
размер.
Размерът на претендираните неимуществени вреди от 3000 лв. е
прекомерно завишен и не съответства, както с принципа, заложен в чл. 52 от
ЗЗД, така и с установената съдебна практика на българските съдилища и на
Европейския съд по правата на човека в Страсбург. При определяне размера
на обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразява негативните
последствия върху личността и психиката на лицето срещу което се твърди, че
е упражнена наказателна репресия, както и отражението на същата върху
приятелския кръг и семейната среда.Взема се предвид и колко време е
продължило наказателното производство и какви ограничения са били
наложени на лицето.
В случая вследствие на евентуални действия на Прокуратурата на Р
България ищеца АНГТЕЛ Т. не е понесъл никакви ограничения както в
правата му, така и в правото му на свободно придвижване и личен живот, тъй
като спрямо него не е взимана мярка за процесуална принуда, тъй като
7
обвинение в извършване на престъпление не е повдигано и предявено.
В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ
от значение е как обвинението за извършено престъпление се е отразило върху
здравето,личния живот, чувствата и достойнството на увредения. В
конкретния случай обвинение срещу ищеца А. Т. няма и ако изобщо има
някакви причинени вреди, то те не са от действия на Прокуратурата на
РБългария, а от други държавни органи, като сам ищеца е посочил в исковата
си молба, че е бил задържан за срок от 24 часа, което задържане е по реда на
Закона за министерството на вътрешните работи. Отнемането му на
свидетелството за правоуправление също не е с акт на Прокуратурата, а от
съответния орган на МВР.
Наличието на действително търпени вреди е елемент от фактическия
състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, а ищецът А. Т. не е ангажирал
доказателства за претърпени морални вреди, пряка и непосредствена
последица от образуваното досъдебно производство, което производство
съгласно измененията на НПК не е образувано срещу него. Обвинение срещу
ищеца А. Т. не е повдигано.
Ищецът А. Т. твърди, че от воденото наказателно производство е
претърпял отрицателни последици в емоционален и социален план, като не
представя никакви доказателства за подобни вреди и се е задоволил само да ги
посочи в исковата си молба срещу Прокуратурата на РБългария. Ответникът
не е съгласен с тези неподкрепени с доказателства твърдения на ищеца, тъй
като наказателното производство не е водено срещу него и обвинение не е
повдигано.
В този смисъл претенцията на ищеца в размер на 3000 лв. за
неимуществени вреди е изключително завишена и не съответства на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на
съдебната практика по аналогични случаи / включително и тази на
ЕСПЧ/.Така например при използване на само един икономически обективен
критерии - официални данни на НСИ за среден годишен доход на лице към
2021 год. ищецът А. Т. претендира обезщетение в размер в разрез с принципа
на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ и не съответства на принципа за
справедливост заложен в чл.52 от ЗЗД.
Изложените обстятелства в исковата молба на А. Т. не сочат на
8
необичайно претърпени неудобства от водено наказателно производство. В
случая следва да се има предвид, че липсва каквато и да било принуда от
страна на прокурорските органи - мерки за процесуална принуда не са
налагани, същия твърди, че е бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР.
Освен това правя и искане за приложение на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като
ако са причинени някакви вреди те се дължат и на поведението на ищеца А. Т..
По отношение на претенцията в размер на 4200 лв. - пропуснати ползи
от трудови възнаграждения - към исковата молба на ищеца А. Т. не се
прилагат никакви писмени доказателства за сключен трудов договор, като не е
ясен и срокът на евентуалния такъв, както и размера на евентуалните трудови
възнаграждения, предшестващи датата на твърдяното прекратяване на
договора.
Ако се дължат вреди от неполучени трудови възнаграждения се дължи
само тази част от възнаграждението, която има характер на негов
задължителен елемент, не се дължат тези които нямат сигурен характер-
бонуси и др. такива, поради което не се дължат и вреди след прекратяване на
наказателно производство, по което срещу ищеца А. Т. не е повдигано
обвинение за извършено престъпление.
Освен това твърдените вреди от отнетото свидетелство за
правоуправление не са в причинна връзка с воденото производство, тъй като за
това е била изготвена от служител на КАТ П. при ОД на МВР П. Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки, която Заповед не е била
обжалвана от ищеца А. Т. и не влиза в правомощията на Прокуратурата на Р
България да издава ЗППАМ.
Прокуратурата на РБългария не може да носи отговорност и за късното,
според исковата молба, връщане на свидетелството за правоуправление. По
отношение на претенцията за имуществени вреди от заплатената
токсикологична експертиза- евентуално претърпените такива не са причинна
връзка с наказателното производство.
Оспорва се и претенцията за лихва по отношение на нейния начален
момент, тъй като лихвата е дължима най-рано от датата на стабилизиране на
постановлението за прекратяване,т.е след изтичане на 7 дневния срок за
обжалване - 16.11.2023 год. като ищеца А. Т. не представя никакви писмени
доказателства в тази насока.
9
Направено е искане от ищеца А. Т. за присъждане на деловодни разноски
по делото, като тази претенция е само формулирана без представяне на
никакви доказателства и без посочване на размер в исковата молба.
Правят се доказателствени искания.
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ОСЪДИТЕЛНИ
ИСКОВЕ с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА, че същата е
изцяло на ищцовата страна, която следва да установи релевантните факти, от
които черпи своите права. Следва да се установят двата иска в размерите,
които се претендират.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по доклада и правната
квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения днес по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 226/13.09.2024 г. от РП-П., с
което изпращат заверено копие пр. вх. № 2522/2023 г. по описа на РУ-П., ДП
№ 368/2023 г.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се приеме преписката.
СЪДЪТ счита, че следва да бъдат приети като доказателства поделото
днес предоставените писмени документи като относими към спора, както и
горедокладвания препис на преписка вх. № 2522/2023 г. по описа на РУ-П.,
ДП № 368/2023 г.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото днес представените и
подробно описани по-горе писмени документи от адв. К., както и препис на
документи по преписка вх. № 2522/2023 г. по описа на РУ-П., ДП № 368/2023
10
г.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към разпит на допуснатите
свидетели.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Т. С. Г. – на 58 години, българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, майка съм на ищеца.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Г.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Г.: Моят син беше обект на полицейска проверка, това беше май
месец 2023 година. Беше спрян от полицейски патрул и проверен за
наркотици. Тестът беше показал положителен резултат и веднага беше
задържан. Аз не съм била с него тогава. Аз разбрах в момента на задържането
му, защото едно момче ми се обади и отидох в КАТ, за да си взема колата,
защото колата, която управляваше беше моя. Аз разбрах по телефона и там от
полицаите разбрах всичко. За мен това беше много стресиращо, защото той не
ползва такива неща. Той не пие и не пуши. Аз ги попитах може ли втори тест
и те казаха „Не“. Тогава го заведоха в болницата за кръвна проба. Той там
отиде с полицаите и е дал кръв. Тази кръвна проба, резултатът е отрицателен.
Ние знаехме, но минаха 6 месеца до излизане на резултата от пробата. В
момента, в който си дойде от задържането в полицията синът ми все едно не
беше той. Той е лъчезарен човек. Беше много изнервен, аз даже като майка не
смеех нищо да го питам. Приятелката му също го изостави, защото бил
наркоман. Бяха много стресиращи и депресиращи състоянията му. Те бяха в
сериозна връзка. Той много си я обичаше и искаха да се събират. Бяха около
година заедно, връзката им беше сериозна, той ходеше у тях, тя у нас.
Връзката им приключи и пак депресия за А., и поради тази причина. Майка
11
сте предполагам, когато един син не иска нито да се храни, нито да разговаря,
не общуваше с никой лежеше и гледаше в тавана. Това му състояние продължи
поне 4 месеца и накрая чакаме тая проба да излезе и в един момент нашия
адвокат се обади. Стана и се зарадва и животът продължава. Ние бяхме
сигурни на 101 % и въпреки това се притеснявахме и чакаме. За мен тези
дрегери са някакви фалшиви и цялото семейство ни съсипа това нещо. Ние
сме в едно домакинство и аз непрекъснато го виждам. Промяната дойде след
като си взе книжката. Стана същият човек. Аз тук работех в един магазин с
един човек от Мадан. Магазинът е за бельо. А. ходеше за стока всяка седмица.
Магазинът се снабдяваше със стока от София и от Д.. Аз съм със стенд и не
мога да шофирам и затова А. ходеше и зареждаше. Той работеше това при
мен. На друго място ходеше на частно с един камион да работи, понеже има
категория С. Секнаха парите и от мен, и от там, и той остана на моя издръжка.
За ходенето до София му давах по 150 лв. Колко са му стигали, колко не, той
като спря и да излиза те не му трябваха. Той не се хранеше, не пуши, не пие.
Хич не беше ок. Аз фалирах с магазина, защото не можех да ходя да зареждам,
защото не се чувствам добре. А. когато спря да зарежда няколко месеца имаше
стока в магазина. Аз сега съм се ориентирала в друга сфера.
Не си спомням да е викан синът ми в Прокуратурата за този случай. С
адвоката може да е ходил. За книжката знам, че е ходил, но преди това не
знам. Не знам дали синът ми е имал повдигнато обвинение. Пробата от ВМИ
само знам, че е отрицателна. Когато се случи това, на сина ми аз му боцках
„Адмирал“. Това е мускулна инжекция. Не е еднократно инжектиран от мен.
Няколко дни му ги боцках, десет ампули ли?!. Той имаше болки в кръста и
слагахме мускулно тези инжекции. Той беше казал това на полицаите и беше
записано лекарството наистина.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. Д. А. – на 39 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. АТАНАСОВ: А. ми е приятел. От деца сме приятели. Знам къде
12
живее в П.. Живеем близо, съседи сме. Знам за случая от миналата година, в
който А. беше задържан за употреба на наркотик. Ние с него ходим редовно да
спортуваме, 3-4 пъти в седмицата. Ходим на фитнес. В този ден аз му звънях
да ходим да тренираме, но телефонът му беше изключени и аз след това се
обадих на неговата майка да я питам, защото се притесних. Майка му не ми
вдигна. На следващия ден след като е освободен ми се обади и ми разказа:
„Приятелю, вчера какво ми се случи, не мога да повярвам. Спряха ме полицаи
и ми направиха тест за наркотици и ми излезна положителен“. Той като ми
каза това аз не повярвах, защото човекът нито пие, нито пуши камо ли
наркотици да употребява. Аз му казах да се видим, но той ми каза, чу му е
притеснено. После търсех контакт с него, обаче той изпадна в депресия ли не
знам как да го кажа. Аз исках да го закарам пак на фитнес да се разведри, той
ми каза, че неговата приятелка като е разбрала за това, Г. го е изоставила.
Каза: „Всичко ми се струпа на главата и не знам какво ми се случи“. Ние си
ходихме на кафета, излизахме, излизахме и с неговата приятелка, поне 4 пъти
на фитнес ходехме и това всичко престана. Той се затвори вкъщи. Това
продължи докато му беше отнета книжката за 5-6 до 7 месеца. Точно когато
му върнаха книжката той ми се обади и беше много щастлив и той каза:
„Изкараха ме без вина виновен. Е това ме съсипа, че не пия и не пуша, а ме
изкараха наркоман“. Той тежко преживя, че и неговата приятелка го изостави.
Преди да се случи това той ми споделяше, че ходи да помага на неговата
майка за бански и чорапи. Помагаше й като ходи да зарежда стока от „И.“ и
Д., щото немаше кой.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. К.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да не се приключва делото. Във връзка с претенцията за
имуществени вреди и тъй като не е приложен трудов договор, моля да
изискате от НАП-П. данни, относно това притежава ли трудов договор ищеца,
същият регистриран ли е в НАП, тъй като в ИМ се твърди, че полагащото се
месечно възнаграждение е 600 лв.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Не е имало трудов договор, майка ми ми плащаше на
ръка.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането си. Нямат основание за
13
имуществен иск при липса на трудов договор.
Относимо е направеното искане от прокурора да бъде изискана справка
от ТД на НАП-Пловдив, офис П., от която да са видни сключените трудовите
договори на ищеца.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТД на НАП-Пловдив, офис П., от която да
са видни сключените трудови договори на ищеца А. Д. Т., ЕГН: **********.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други искания на този етап.
За събиране на допуснатите доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото от 01.11.2024 г.
АДВ. К.: Госпожо съдия, не мога на тази дата, тъй като съм служебно
ангажиран
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото от 08.11.2024 г. за 10:00 часа.
АДВ. К.: В 10:45 часа имам дело в АС-Пловдив.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото от 15.11.2024 г. от 10:00 часа, за която
дата и час ищецът – уведомен лично от днес, ответникът – уведомен чрез
представителя си.
ДА СЕ ПИШЕ писмо до ТД на НАП-Пловдив, офис П. в горепосочения
смисъл.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 14:20 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
14