Р
Е Ш Е Н И Е
№
1108 / 10.8.2020г.
гр.
Перник, 10.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и трети юли, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 29/2020 г по описа на Районен
съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на “Декса солюшънс“ ООД срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД, като моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 720.00 лева – три месечни такси по договор за поддръжка на компютърна
техника, за която сума са издадените фактури с № **********/02.05.2018 г.,
**********/01.06.2018 г. и **********/02.07.2018 г., всяка на стойност 240,00
лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5839/2019 г. по описа на
Районен съд Перник.
Ищецът твърди, че между него и ответника
е сключен сервизен договор № ***г. за извършване на абонаментно гаранционно и
извънгаранционно сервизно обслужване на инсталираната в сградата на Клиента компютърна
техника. Твърди също, че тук посоченият договор е изменен с Анекс №2, съгласно
който размерът на месечната абонамента такса се изменя на 200,00 лева без ДДС,
считано от 01.07.2015 г. Поддържа, че ответникът не е заплатил дължимата се
такса за м. май, юни и юли 2018 г., за които суми са издадени представените по
делото фактури. Твърди, че ответникът е в забава, считано от датите, посочени
във съответните фактури.
С оглед на изложеното моли съда да постанови
решение , с което да признае за установено дължимостта на посочените суми.
Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове.
В срочно депозирания отговор, ответникът
оспорва наличието на договорни отношения с ищеца, твърди, че не е приемал
извършената работа, че е налице несъответствие между основанието, посочено във
фактурите и наименованието на договора, че към датата на издаване на фактурите,
ответникът се представлява от лице, различно от посоченото в тях.
В съдебно заседание и представената по
делото писмена защита поддържа вече изложеното. Прави възражение за
неподсъдност на спора, поради наличието на арбитражна клауза в Договора.
Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за изработка. Настоящото производство
е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за
вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на
това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение през процесния период по договор за изработка, при
който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна (възложител), а последната - да заплати
възнаграждение (чл. 258 ЗЗД); 2) че ищецът е изпълнил своите задължения точно и
с грижата на добрия търговец; че изработеното е в съответствие с техническата
спецификация за възложеното (че е изправна страна по договора), което правило
обаче не намира приложение в конкретния случай. Предметът на делото е спорното
материално субективно право и се въвежда в процеса чрез правното твърдение на
ищеца, съдържащо се в исковата молба и след като се твърди изискуемо задължение
по сключен договор за абонаментно обслужване, за което конкретно изпълнение не
се предвижда, то не следва и да се доказва такова.
Настоящият състав приема, че страните са
обвързани от валидно правоотношение. От представения по делото Договор,
озаглавен „Сервизен договор“, подписан от страните по делото (доколкото
формалната му доказателствена сила не е оспорена и следователно презупцията на
чл. 180 ГПК се счита необорена) се установи, че „Мини открит въгледобив“ ЕАД – „Клиент“
и “Декса солюшънс“ ООД – „Сервизен център“ са постигнали съгласие, че първият
възлага, а вторият приема да извършва абонаментно гаранционно и
извънгаранционно сервизно обслужване на инсталираната в сградата на Клиента
компютърна техника. Постигнато е съгласие по размера на месечната абонаментна
такса, която с Анекс № 2 е изменена на 200,00 лева без ДДС, считано от
01.07.2015 г. В Договора е уговорено, че абонаментната такса се дължи до 10-о
число на текущия месец срещу данъчна фактура, а в Анекс № 2 изрично е
предвидено какво се включва в сервизното обслужване – поддръжка на работните
станции, отстраняване на място на проблеми и транспортиране, като цената за
ремонт не се включва в месечната такса. Представени по делото са и процесните
фактури.
При тези обективни данни и приложимото
право, настоящият състав приема, че предявените искове са основателни.
Доказването на соченото в исковата молба основание, уговарянето на конкретен
падеж в договора и издаването на съответните счетоводни документ, недвусмислено
установява изискуемост на исковите претенции.
Ответникът не с е позовал на конкретен
отказ от страна на ищеца да изпълни задълженията си, произтичащи от Договора, които са сведени до това той да
бъде на разположение при възникване на софтуерен проблем. Твърдяно е неприемане/неизпълнение,
но без да се посочи конкретно възлагане. Останалите възражения на ответника,
съдът намира също за неоснователни. Основанието за издаването на фактурите е
повече от ясно. Доколкото не се е твърдяло, а ще по – малко е доказано, наличие
на друго взаимоотношение между същите страни със сходен предмет и съща по
размер дължима месечна сума, посоченото във фактурите основание недвусмислено
сочи, че те са издадени във връзка с процесния договор. Същите са приети от Д.М.за
ответника и след като същият не е възразил незабавно по правилото на чл. 301 ТЗ, то се презумира, че е фактурата (услугата) е приета.
По отношение на изложеното в съдебно
заседание и писмената защита възражение за наличие на арбитражна клауза, съдът
се произнесе своевременно като посочи, че това възражение е преклудирано, тъй
като се касае за относителна, а не абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да заплати сторените от ищцовото
дружество разноски съобразно изхода от спора. Такива са доказани в размер на 25,00
лева заплатена ДТ в исковото производство и 200,00 лева адвокатско
възнаграждение възнаграждение, които
следва да му бъдат присъдени изцяло, а претендираната такса в размер на 3,00
лева за банков превод не следва да се присъжда, доколкото тя е предмет на друго
правоотношение между банка и клиент и не би могла да бъде възложена в тежест на
трето лице.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. В конкретния случай такива не
са поискани в рамките на заповедното производство, макар и в заповедта за
изпълнение да са определени такива – 25,00 лева за ДТ и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Присъждане на тези суми в настоящото
производство би било в разрез с диспозитивното начало. Неминуемо се касае за очевидна
фактическа грешка, която следва да бъде отстранена от заповедния съд след
влизане в сила на решението.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на “ДЕКСА СОЛЮШЪНС“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Никола Карев“ № 12 СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, пл. „Иван Рилски“ № 1 за сумата в общ размер на 720,00 лева, представляваща незаплатени
месечни абонаментни такси (м. май, юни и юли 2018 г.) по Сервизен договор № ***г.
и Анекс № 2 от 01.07.2015 г., за които суми са издадени фактури с №
**********/02.05.2018 г., **********/01.06.2018 г. и **********/02.07.2018 г.,
всяка на стойност 240,00 лева с ДДС, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5839/2019 г. по описа на Районен
съд Перник.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „МИНИ ОТКРИТ
ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „“ДЕКСА СОЛЮШЪНС“ ООД, с ЕИК: ********* сумата в размер на 225,00 лева, разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
След влизане в сила на решението да се
докладва на заповедния съд за поправка на очевидна фактическа грешка.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________