№ 271
гр. Бургас, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200484 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Х. Г. К. с ЕГН: **********, адрес: с.
*, общ. *, против Наказателно постановление № */11.11.2022г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 80 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
твърди, че същото е материално незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се
представлява от адв. * от АК-Бургас. Процесуалният представител също посочва, че
липсвало виновно поведение от страна на жалбоподателя.
Административнонаказващият орга, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от разписката на л.7, НП е било връчено на
10.01.2023 г., а жалбата е депозирана на 23.01.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 02.08.2022 г., в гр. Бургас, по ул. „Транспортна“, срещу „Технополис“, при
движение в посока бул. „Димитър Димов“, между влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № * с
прикачено ремарке „Кьогел СН24“ с рег. № *, управляван от жалбоподателя К. и лек
1
автомобил марка „Пежо 107“ с рег. № *, управляван от св. Л. Б., настъпил удар, при което на
лекия автомобил били причинени щети. К. не усетил настъпилия удар, като продължил
движението, а свидетелката продължила да го следва. След няколко минути двамата спрели
на светофар, като св. Б. казала на жалбоподателя през отворените прозорци на
автомобилите, че е настъпил удар между тях. К. я чул, но продължил да се движи. На
следващия светофар отново се случило същото, като след това Б. уведомила контролните
органи. Тя била била препратена към екип на Сектор „Пътна полиция“, който се намирал на
друго място и в който бил св. С. М.. Свидетелката заедно с полицейските служители се
върнали на мястото на ПТП, а след това бил установен и водачът на другото МПС-
жалбоподателят К..
За констатираното св. М. съставил АУАН с бл. № * за извършени две нарушения по
ЗДвП- по чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, които
по-късно подал молба, в която изложил своето становище.
Въз основа на АУАН, на 11.11.2022 г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 25,
ал. 1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1,
т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –Началника
на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен
орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок.
По отношение на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че наказателното постановление в тази част не е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По силата на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който, поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба, ако деянието не съставлява
престъпление. Налице е и препращане към чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която говори за
неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Съгласно
сочената за нарушена разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
2
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. На
първо място се вижда, че при приложението на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, не е посочена
хипотезата, която се търди да е налице. Това не би било съществено нарушение, ако
словесно беше посочено, за коя хипотеза на чл. 179, ал. 1 , т. 5 се касае. Това обаче също не е
сторено, като нито една от хипотезите на тази разпоредба не намира словесно отражение в
постановлението. Буквално в постановлението е записано, че жалбоподателят се е отклонил
в дясна лента и допуснал ПТП с движещия се там автомобил. Не е ясно обаче това
отклонение коя от хипотезите на чл. 179, ал. 1, т. 5 покрива. По принцип като най-близка
може да се приеме хипотезата на нарушаване правилата за предимство. В този случай обаче
не би следвало да се сочи за нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, а тази на чл. 25, ал. 2,
която предижда такова правило за предимство- при извършване на маневра, която е свързана
с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Такива факти обаче не са въведени, като
не е допустимо и волята на наказващия орган да се извлича по тълкувателен път. Следва да
се отбележи, че от буквалното тълкуване на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 следва изводът, че не
всяко нарушение на закона, при което се е стигнало до ПТП, се санкционира по тази
рапоредба. Нарушенията там са лимитативно изброени и следва да се ясно за всеки случай
какво се твърди да е извършено. По мнение на съда посочената неяснота пречи на
жалбоподателя да разбере какво точно е вмененото нарушение, като и за съда се създават
пречки при очертаване предмета на доказване. По изложените съображения, обжалваното
НП в тази му част следва да бъде отменено.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че наказателното постановление в тази част е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира обаче, че извършването на това нарушение е останало недоказано от
субективна страна. Съгласно чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП - водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да
бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да е имало
знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не може да му се вмени задължението да
спре, за да установи какви са последиците. От ангажираните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят не е усетил да е настъпило съприкосновение. По мнение на
съда това е лесно обяснимо с оглед обстоятелството, че се касае за значителна разлика в
габаритите на двете МПС. Жалбоподателят е управлявал влекач с полуремарке, като
съприкосновението с лекия автомобил е станало със страничната част, а не се касае за
директен удар, който може да бъде много по-лесно възприет. В тази насока са и показанията
на актосъставителя и свидетелката, от които става ясно, че жалбоподателят очевидно не е
усетил удара. Всичко това прави напълно достоверно изложеното от жалбоподателя, че в
действителност ударът е останал незабелязан. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено
за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. В случая, не се установява вината на санкционираното лице, доколкото
липсват доказателства за съзнание у същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е
съществен, субективен елемент от състава на административното нарушение, то нейната
липса, води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на отговорността на
лицето на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП. В този смисъл е константната практика на
съдилищата (напр. Решение № 2282 от 22.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
3
2902/2017 г.).В заключение, по отношение на това нарушение,
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била неправилно
ангажирана и НП следва да бъде отменено и в тази част.
Необходимо е да се отбележи, че е без значение за съставомерността на това деяние и
по-точно за преценката за наличие на виновно поведение, обстоятелството, че малко по-
късно свидетелката Кралева настигнала жалбоподателя и му казала, че преди това са се
ударили. Това е така, доколкото така или иначе и двамата вече са се намирали на немалко
разстояние от мястото на настъпване на ПТП, т.е. мястото вече е било напуснато. Идеята на
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е както да се осигури възможност за
установявяване на водачите на автомобилите, така и при необходимост от присъствие на
контролни органи, произшествието да е запазено в максималан степен, за да бъде решен
въпросът за вината. Така например е възможно непосредствено след напускане на мястото
на ПТП да настъпи друго такова с участието на някои от водачите, при което вече би се
затруднила преценката за обстоятелствата около първото ПТП (например какви щети са
причинени). Иначе казано, дори и да се приеме, че жалбоподателят е узнал за настъпилото
ПТП когато св. Кралева му е съобщила, обективно вече не е имало възможност да се
изпълни задължението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради отдалечеността от мястото на
удара.
С оглед изложеното, постановлението следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен договор за правна защита (л. 34), в който е посочено, че правната помощ е
безвъзмездна на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. По делото бе
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА. За уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била
осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК (Определение № 327 от
18.06.2018 г. по гр. д. № 4988 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение).
Съставът счита, че всички предпоставки са налице, като следва да се съобрази минимално
предвидения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който към датата на
сключване на договора е в размер на общо 800 лв., тъй като съгласно чл. 18, ал. 2 от
наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение (или в случая за всяка от двете глоби- по 400
лева). Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени
от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано
от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените
в настоящото производство разноски, в размер на 800 лв. по съображенията, изложени по-
горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */11.11.2022г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на Х. Г. К. с ЕГН: **********, за
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 80 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на адвокат * от АК-Бургас, съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5