Номер 120926.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100501829 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на
ОДМВР Варна, срещу Решение № 90 от 25.03.2020г., постановено по гр.д.№ 1489 по описа
за 2019г. на Районен съд - Девня, с което е осъдена ОД на МВР Варна да заплати на С.К.С.
сумата от 1834,61 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 25.10.2016г. до 30.06.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба /25.10.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението и мораторна лихва в размер на 309,58лв., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 , във
връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, както и сумата от 400 лева, представляваща
направените в производството пред първата инстанция разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на
нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът,
поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния
случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните
служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното
време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от чл. 2, ал. 1 от ЗМВР.
Посочва, че неправилно съдът е приел, че за процесния период е действала Наредба №8121з-
592/25.05.2015г. и не е съобразил ограниченията в чл.187, ал.3 ЗМВР и чл.3, ал.3 от Наредба
1
№81213-776/29.07.2016г. Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е
отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми –
допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен
отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения.
Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от
служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга –
приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане
на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен. Дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да
обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се
отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде отхвърлен като неоснователен. В условие на евентуалност моли иска да се
отхвърли частично за периода 01.01.2018г.-16.07.2018г. поради липса на действаща
нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен труд към дневен за размера от
321,33лв. и мораторна лихва за периода 01.01.2018г.-16.07.2018г. в размер на 46,06лв.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва
въззивната жалба. Излага съображения за правилност и обоснованост на
първоинстонционния съдебен акт. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстнационното решение –потвърдено, като му бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски.
На основание чл.267, ал.1 ГПК, при извършена служебна проверка, съдът констатира,
че въззивната жалба е допустима- подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, отговаря на
изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК.
ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, след извършване на
проверка в обхвата на разпоредбата на чл.269 ГПК.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен
материалния закон.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Ищецът С. К. С. е предявил искове с правно основание чл.178, ал.1,т.3, вр. чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР и 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 1834,61 лева1
претендирани като размер на незаплатено, дължимо възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 25.10.2016г. - 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане
2
на сумата и мораторна лихва в размер на 309,58лв. В исковата молба, ищецът е изложил, че
в периода от 25.10.2016г. - 30.06.2019г. е заемал длъжността „старши полицай в РУ Девня,
което подразделение е на структурно подчинение към ОД на МВР Варна и статутът му
определен от длъжността е на държавен служител. За посочения период е положил часове
нощен труд, който преизчислен съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, не му е заплатен.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Областна дирекция на МВР-Варна е
депозирала отговор на исковата молба, в който не оспорва обстоятелството, че в посочения
период, ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в МВР. Оспорва иска по
основателност с възражение, че е заплатил всички отработени от ищеца часове извънреден
труд. Излага, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на
всеки 24 часа според действащи специални норми на ЗМВР и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е
неприложима в случая. Посочва, че съгласно заповед №8121з-791/28.10.2014г. за всеки
отработен час или част от него между 22.00часа и 6.00часа на държавния служител се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв. и твърди, че това
възнаграждение е заплатено на ищеца.
Безспорно в първоинстонционното и настоящото въззивно производство е, че между
страните за процесния период е било налице служебно правоотношение, което определя на
въззиваемия статут на държавен служител. Не е спорно и обстоятелството, че служителят е
назначен на пълно работно време и е работил на 12-часови смени, съгласно утвърден
график, при сумарно отчитане на работното време.
Основният спорен въпрос в първоинстанциононото и въззивното производство е
правен и се свежда се до това, дали към настоящото служебно правоотношение, предвид
специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон –
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния
труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от
изчислението да се счита за извънреден труд, респективно да се начисли и изплати
съответно възнаграждение за такъв труд.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени –
сумирано за тримесечен период. Според ал. 5 на същия текст работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
3
Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал. 1, т. 3 е и това за извънреден
труд. С разпоредбата на чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа. До изменението
на чл. 179, ал.2 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017 г. условията и редът за изплащане на
възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят
условията и редът, а техният размер – с негова заповед. В чл.179, ал.4 ЗМВР е разписано, че
на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със
закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. В чл. 187, ал. 9
ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
процесния период действаща е била Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издадена от
Министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г./, в сила от 02.08.2016 г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019г., постановено по адм. д. № 8601/2019 г. по описа
на ВАС, петчленен състав. На основание чл. 195 АПК Наредбата, като подзаконов
нормативен акт, се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е.
от 10.12.2019 г. Процесната наредба урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от Наредбата за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00
часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. В действащата в процесния период Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такова е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014г. /обн.
ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм.,ДВ,бр. 40/02.06.2015г./, съгласно която
разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетния период се умножава по 0.143. Полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Липсата на изрична норма обаче съдът приема, че не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който
възлиза на 1.143. Предвид посоченото, следва да се направи обоснован извод, че исковата
претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й , съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение
на проведената пред първоинстонционнният съд ССЕ. От него се установява, че размера на
допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен при преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,43 за периода 25.10.2016г.-30.06.2019г. е
4
1834,61лв. за 279,14 часа.
По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи
заплащане на претендираното допълнително възнаграждение, предявеният иск е
основателен.
Предвид основателността на главния иск, основателни са и претенциите за заплащане
на лихва за забава, като за периода 01.01.2017г.-25.10.2019г., същата е в размер на 309,58лв.,
съгласно заключението на ССЕ.
С оглед изхода от спора, в тежест на въззивника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в настоящото производство. На въззиваемия следв ада се
присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК сторените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 480лв., доказателства за които са представени.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №90 от 25.03.2020г., постановено по гр.д.№ 1489 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Девня.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна с адрес гр.Варна, ул. „Цар Калоян“ №
2 да заплати на С. К. С. , с ЕГН ********** сумата 480 лева, представляваща разноски
направени във въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5