Р Е Ш Е Н И Е
№ 1901
гр. Пловдив, 27 октомври 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на девети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Д.К., като разгледа административно дело №2180 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
А.П.Д., ЕГН **********,***, представляван от адвокат К.К.- пълномощник, обжалва Заповед №20-6207-000126 от 04.07.2020г. на временно преназначен на длъжността (ВПД) началник на Районно управление (РУ), с. Труд при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, му е приложена ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Претендира се обявяване нищожността на оспорената заповед. Алтернативно се поддържа искане за отмяната на заповедта поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски. На 05.10.2020г. по делото постъпва писмено становище с Вх.№15562 (листи 53-54) от адвокат К., в което се излагат съображения, подкрепящи жалбата.
Ответникът- К.Ц.К.- ВПД началник на РУ- Труд при ОД на МВР- Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. На 01.09.2020г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№13481 (лист 11) от К.К., с която заявява, че жалбата е неоснователна; изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя и иска същото да бъде намалено до минимално предвидения размер по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 6, 16, 42) е връчена на жалбоподателя Д. на 22.08.2020г., видно от нарочна разписка, обективирана върху заповедта (лист 6а, 16а, 42а). От своя страна, жалбата (листи 2-3, 12-14) постъпва в съда на 31.08.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по алтернативно заявеното искане.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.07.2020г., около 03:00ч., е извършена проверка от служители в РУ- Труд при ОД на МВР- Пловдив, на място- в гр. Съединение, община Съединение, на ул. “Цар Борис III Обединител“ №6 (старо име ул. “Ален мак“). В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят Д. управлява лек автомобил, марка “Мерцедес Ц 200”, с Рег.№РВ***ХР, чужда собственост. На жалбоподателя е направена проверка с полеви тест “DRUG CHEK“ – 3000, с фабричен №ARNB-0811, при което е отчетена положителна реакция на “АМР“ /амфетамин/. Според Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), амфетаминът е включен в Списък І- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
От страна на С. Г. М.- младши автоконтрольор в РУ- Труд при ОД на МВР- Пловдив, е попълнен Талон за изследване с №0066252 (лист 17, 41), представляващ Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1).
Според съдържанието на посочения талон за изследване, Д. записва в същия “Не приемам”. Според отразеното в талона за изследване, Д. е уведомен, че в срок до 60 мин. от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване в “МБАЛ- Пловдив“. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателя на 04.07.2020г. в 04:10ч. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с Рег.№26 от 04.07.2020г. (лист 19, 40), регистриран на 04.03.2018г., представляващ Приложение №2 към чл.5, ал. от Наредба №1.
По делото е прието заверено копие на Съдебно химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с Изх.№И-6275 от 21.07.2020г. (листи 56-57), изготвена от експерти във Военномедицинска академия (ВМА), представляваща протокол по смисъла на чл.24, ал.2 от Наредба №1 за резултатите от извършеното изследване на взетите от жалбоподателя проби.
Освен посоченото, С. Г. М. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№938417 от 04.07.2020г. (лист 18, 44, 45), с който деянието на Д., изразяващо се в управление на автомобил след употребата на упойващо вещество (амфетамин), установена с техническо средство, представляващо полеви тест “DRUG CHEK“ – 3000, с фабричен №ARNB-0811, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Видно от посочения АУАН, в същия е отразено обстоятелството, че на жалбоподателя Д. е издаден Талон за медицинско изследване №0066252.
Жалбоподателят вписва в процесния АУАН възражение: “Имам възражение ще дам кръвна проба“, след което е издадена оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 49) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които служби са и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. (листи 47-48) на директора на ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на РУ на МВР са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-13315 от 28.10.2019г. (лист 46) на министъра на вътрешните работи, с която заповед К.Ц.К., издал оспорената в настоящето производство заповед, е временно преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК II СТЕПЕН на Районно управление – Труд при Областна дирекция на МВР - Пловдив“, считано от датата на встъпване в длъжност.
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен орган, противно на направеното в тази връзка възражение от страна на жалбоподателя.
Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, както се написа вече, като доказателство по делото е прието заверено копие на Съдебно химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с Изх.№И-6275 от 21.07.2020г. (листи 56-57), изготвена от експерти във ВМА, отразяваща резултатите от извършеното изследване на взетите от жалбоподателя проби. Като IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ в посочената експертиза се посочва, че от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето А.П.Д., ЕГН **********, не се установи присъствие на наркотични вещества.
При това положение, фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, се явява оборено, поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон.
Установеното нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно, а предвид изрично направеното възражение от страна на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004г.
Според чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела за една инстанция, без материален интерес, е в размер от 500,00 лева.
По Договор за правна защита и съдействие от 25.06.2020г. (лист 4) от жалбоподателя е заплатено адвокатско възнаграждение от 800,00 лева.
Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е.Ч. и А. Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Предвид последно посоченото и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя е прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до минимално предвидения размер, определен по реда на Наредба №1/09.07.2004г., или до размер от 500,00 лева.
Освен адвокатското възнаграждение, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена и сумата от 13,00 лв. (лист 5), представляваща заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство.
За разноските следва да се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява ОД на МВР- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №20-6207-000126 от 04.07.2020г. на ВПД началник на Районно управление- с. Труд при Областна дирекция на МВР- Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на А.П.Д., ЕГН **********, е приложена ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр. Пловдив, ЕИК *********, да заплати на А.П.Д., ЕГН **********,***, сумата от общо 513,00 (петстотин и тринадесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/