Решение по дело №283/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 241
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20207110700283
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 241

 

241 от 30.10.2020 г., гр. Кюстендил

 

  В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                             СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 283 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Делото е образувано по жалба от А.Н.К., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Заповед № ЗСП/Д-КН/769/21.05.2020 г., издадена от Л.А.– изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Кюстендил, потвърдена с Решение № 10-РД06-0005/24.06.2020 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Кюстендил.  С процесната заповед на К. е отказано отпускането на еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).  В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването ѝ, които са довели и до постановяването ѝ в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна заповедта.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.

Процесуалният представител по пълномощие на директора на ДСП – Кюстендил– юрисконсулт М. С., оспорва жалбата като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано по заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-КН/769/07.05.2020 г. от А.К. за отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от ППЗСП – за покриване на разходи за операция. Той е посочил, че настоящият му адрес е в гр. Кюстендил, ул. „П.” № *, че е разведен и няма лица, с които да съжителства и лица, задължени по закон да му осигуряват издръжка, че е с трайно намалена работоспособност с 90% и над 90% и получава пенсия в размер на 252,00 лева, че обитава една стая от жилище, собственост на негова баба, няма недвижим имот и движима собственост, че през последните пет години не е прехвърлял жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане, както и чрез договор за дарение, че не е регистриран като едноличен търговец, не е сключвал договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, и няма налагани санкции за укрити доходи през последните три години по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Посочил е и мобилен телефонен номер за връзка.

На 20.05.2020 г. е изготвен социален доклад, в който е попълнена анкетна карта, в която е отразено, че К. е разведен и няма други членове на семейството му, че е лице с ЕР на ТЕЛК (със заболяване над 90%) и получава пенсия, че няма данни за лица, задължени по закон да му осигуряват издръжка, че общият му доход от предходния месец е в размер на 252,34 лева – от пенсия, че живее в жилище от една стая (собственост на негова баба), и че е управител и собственик на капитала на търговски дружества – „С.” ООД, „К. г.” ЕООД и „С.-Н.Г.” ЕООД. В доклада е отразено, че от 14.08.2019 г. К. изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от две години в Затвора – Бобов дол, като считано от 01.04.2020 г. е продължено прекъсването на наказанието за срок от 3 месеца на основание чл. 447, т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс – поради тежко заболяване на осъдения. През месец февруари 2019 г. в МБАЛ „Токуда” е извършена ФСГ с биопсия и след консултация с хирург е насочен за диагностично уточняване и оперативно лечение. Разходите за оперативните процедури са заплатени през месец декември 2019 г., но поради влошеното му здравословно състояние К. е опериран през месец януари 2020 г. Отразено е и че са приложени фактури на обща стойност 12 630,68 лева. К. е одобрен за еднократна финансова помощ от Община Кюстендил в размер на 1000,00 лева, с които са заплатени част от разходите.  Обективиран е извод, че К. не отговаря на условията на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП във вр. с чл. 11, ал. 2 от ЗСП – не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка, тъй като е управител и собственик на капитала на „С.” ООД, „К. г.” ЕООД и „С.-Н.Г.” ЕООД, и е направено предложение за отказ на исканата целева помощ. При посочените данни с оспорената заповед е отказано отпускане на исканата еднократна помощ, като е посочено, че К. не отговаря на условията на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП във вр. с чл. 11, ал. 2 от ЗСП – не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка, тъй като е управител и собственик на капитала на горепосочените дружества.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. В изпълнение нормата на чл. 13, ал. 5 от ЗСП процесната заповед е обжалвана по  административен ред пред директора на РДСП – Кюстендил, който я е потвърдил с Решение № 10-РД06-0005/24.06.2020 г. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения: 

            Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗСП и в предписаната от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, и не е съобразена с целта на закона.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗСП предвижда, че социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Съгласно чл. 12, ал. 1 и 2 от ЗСП социалните помощи са три вида – месечни, целеви и еднократни, и се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование, възрастта и други констатирани обстоятелства. Разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗСП предвижда, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с ППЗСП с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.

В  чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т.е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Преди произнасянето си по подадената молба за еднократна социална помощ административният орган следва да спази предвидената в чл. 26-28 от ППЗСП процедура, включително като проведе социална анкета на настоящия адрес на лицето съгласно чл. 8 от ППЗСП.

Според чл. 27, ал. 2 от ППЗСП социалната анкета се изразява в установяване на факти и обстоятелства, които имат отношение в конкретния случай към правото на подпомагане на заявителя и неговото семейство. За разлика от другите видове социални помощи по чл. 12, ал. 1 от ЗСПмесечни и целеви, по отношение на еднократните, законът не предвижда специални и допълнителни изисквания за отпускането им, извън тези, посочени в общата разпоредба на чл. 13, ал. 2 във вр. чл. 12, ал. 2 от ЗСП. Съответно, социалната анкета, която се прави при постъпила молба за еднократна помощ, трябва да даде отговор на въпросите налице ли е инцидентно възникнала потребност от изброените в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП; какви доходи по смисъла на § 1, т. 9 от ППЗСП има лицето, искащо такава помощ; какво имущество притежава и налице ли е реална възможност то да реализира доходи от него; има ли задължени по закон лица да издържат искащото помощ лице или семейство, и имат ли тези лица реалната възможност да изпълняват това свое задължение. При това положение преценката кои лица и при какви условия имат право на такава помощ следва да бъде съобразена и с основното правило на чл. 2, ал. 3 от ЗСП.

Легално определение за понятието „социална анкета” е дадено в разпоредбата на § 1, т. 11 от Допълнителната разпоредба на ЗСП – дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в Дирекция „Социално подпомагане”, която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. От това определение се налага изводът, че социалната анкета е дейност, чиято цел е да установи наличието или липсата на основание за предоставяне на исканата социална помощ, като проверката в дома на лицето е само един от способите за събиране на информацията, която е релевантна за преценката по направеното искане за отпускане на социална помощ. За целите на провеждането на социалната анкета социалният работник, наред с посещението в дома на лицето, следва да събере информация за фактите и обстоятелствата, които според правните норми, приложими за съответния вид социална помощ, имат значение за отпускането ѝ, както и да проучи необходимата в тази връзка документация. В хода на социалната анкета следва да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за заявеното право на социална помощ. Въз основа на резултатите от социалната анкета в социалния доклад се прави предложение за отпускане или отказ на помощта, за нейния вид и размер. В случая не е спазена предвидената в ППЗСП процедура. След постъпването на заявление-декларацията по чл. 26, ал. 1 от ППЗСП социален работник не е предприел извършване на социална анкета съгласно чл. 27, ал. 1 от ППЗСП.

Административният орган е допуснал и нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като актът е издаден без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Органът не е събрал доказателства дали „С.” ООД, „К. г.” ЕООД и „С.-Н.Г.” ЕООД осъществяват търговска дейност и имат приходи от нея (напр. годишните отчети за дейността им) и въпреки това е приел, че К. има възможност за самоиздръжка. Обстоятелството, че заявителят е собственик на капитала на търговско дружество (без значение дали същото осъществява търговска дейност) е пречка за отпускането на месечна социална помощ съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП. Такова ограничение не е налице относно отпускането на еднократна социална помощ, имаща инцидентно възникнал характер.

Обжалваната заповед е издадена и в несъответствие с целта на чл. 1, ал. 2 от ЗСП за подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Изпълнението на тази цел изисква във всеки конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане, а не формално да се прилагат хипотезите, при които е възможно да бъде отказано подпомагане.

По изложените съображения съдът намира, че процесната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК следва да бъде отменена. В съответствие с чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена ответника за ново произнасяне по заявление-декларацията с вх. №ЗСП/Д-КН/769/07.05.2020 г. от А.К., при спазване на дадените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл. 174, изр. 1 от АПК се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на заверен препис от решението.

Воден от гореизложеното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-КН/769/21.05.2020 г., издадена от Л.А.– изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Кюстендил, потвърдена с Решение № 10-РД06-0005/24.06.2020 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Кюстендил.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кюстендил за ново произнасяне по заявление-декларацията с вх. № ЗСП/Д-КН/769/07.05.2020 г. от А.Н.К., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис от решението.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                                         СЪДИЯ: