РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Бургас, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ДИАНА СТ. СИВОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20232120100870 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422 от ГПК и е образувано по
повод искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК
......................, със седалище и адрес на управление: ........................................., за
приемане за установено по отношение на ответника Р. Ч. Р. , че същият
дължи на ищеца сумата от 455,05 лева, представляваща главница, с отчетен
период от 06.08.2020 година до 31.08.2022 година, сумата 94,19 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главница, начислено
за периода от 26.10.2020 го до 14.11.2022 година, с изключение на периода за
действие на извънредно положение от 13.03.2020 година до 13.05.2020
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
й плащане, за които суми е Заповед по чл. 410 от ГПК № 3606 от 25.11.2022
година, постановена по частно гражданско дело № 7427 по описа на Бургаски
районен съд за 2022 година.
Ищецът твърди, че със Заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по
частно гражданско дело № 7427 по описа на Бургаски районен съд за 2022
година е разпоредено плащане на задължения от Т. Ч. Г. и Р. Ч. Р., като
наследници на Ч. Г. Р.. Двамата ответниците са съсобственици на по 1/2
идеална част от правото на собственост по отношение на описания в
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК имот. Заповедта за
изпълнение е влязла в сила по отношение на длъжника Т. Ч. Г. и е
1
разпоредено издаване на изпълнителен лист.
Твърди се, че Р. Ч. Р. е клиент на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
по валидно възникнало въз основа на закона облигационно правоотношение,
което има за предмет предоставянето на ВиК услуги по отношение на следния
водоснабден обект, представляващ апартамент, находящ се на адрес:
...................................., и със заведена партида в базата данни с абонатен №
................
Ищецът сочи, че ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги, което произтича от разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 2004
година на условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителни и канализационни системи, съгласно която
„потребителите на услугите ВиК са собствениците“.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, които правила са част
от съдържанието на възникналото между страните по делото облигационно
отношение, предоставянето на услугите ВиК се извършва по силата публично
известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор
/Общи условия/, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране,
които са публично известни и са публикувани на интернет страницата на
водния оператор, поради което не е необходимо тяхното представяне като
писмено доказателство сред кориците на настоящото дело.
Посочено е, че в съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4 изр. трето от
Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предложение второ от
Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера/водомерите на
абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на
мобилно устройство. Водомерът е разположен в имота, поради което
клиентът или обитаващите имота лица са имали задължението да осигурят
достъп до водомера. Използването на електронно устройство е причината,
поради която не съществува техническа възможност представител на абоната
да положи подпис, каквото задължение е налице при използване хартиен
карнет.
При осъществяване на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ
обекта сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Този
баркод представлява директна връзка с базата данни на дружеството, който
индикира, че състоянието на отчитане на водомера се извършва нормално и
същият е „видян“. Когато не успява да влезе в имота той набира на самото
устройство режим „служебно отчитане“. Съществува възможност и за
самоотчет, когато клиентът сам предоставя ВиК оператора данните на
водомерните си устройства и това записва в програмния продукт на ВиК
оператора, като „от клиента“. Когато има записване „без водомер“
количеството консумирана вода е изчислена по реда на чл.39, ал.5, т.1 от
Наредба № 4.
Начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверява от
представеното към исковата молба заверено копие от справка - извлечение, в
2
която са отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на
отчитане, както и съответния режим на работа на електронното устройство.
Съгласно чл.25 от Общите условия на потребителите се фактурира и
вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение се
присъединени повече от един потребител. В този случай количеството
питейна вода се разпределя въз основа на отчета на централния водомер на
имота. За установяване на правилното и законосъобразно разпределение на
доставеното количество вода са поставени въпроси към поисканата съдебно -
техническа експертиза.
След всяко отчитане по електронен път в законоустановения срок са
издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити
фигурират отчетените водни количества, отчетния период, за който всяка
фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от
ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, които са одобрени от
КЕВР с решение № Ц - 37/23.12.2019 година, Решение № Ц - 46/30.12.2020
година, с решение № ПБ - Ц - 17/29.07.2022 година.
Ответникът не е заплатил своевременно задълженията си по издадените
фактури в 30 - дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съгласно
чл.33, ал.2 от Общите условия. Бездействието на потребителите по
отношение на плащането поражда правото на водоснабдителното дружество
да предяви вземанията си съгласно описаните в т.5 от исковата молба
фактури, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава
длъжник.
Неизпълненото задължение по всяка фактура поставя ответника в забава
след изтичане на 30 календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. В
това отношение съобразно клаузата на чл.44 от Общите условия
потребителите дължат на ВиК - оператора обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл.86 от ЗЗД, считано от първия ден на настъпване на падежа
до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК - оператора.
Върху тези суми по всяка фактура ответникът дължи и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на
издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на
исковата претенция, както и лихвата от датата на предявяване на иска до
окончателното й плащане. Общият размер на обезщетението за забавено
плащане на претендираните с настоящия иск главници в размер на законната
лихва е равно на сумата 47,09 лева от общо претендираните сума 94,19 лева,
дължима за периода от 26.10.2020 година до 14.11.2022 година с изключение
на периода на действие на извънредното положение от 13.03.2020 година до
13.05.2020 година, за който ищецът не претендира лихва, както и лихвата от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Поради изложеното за ищеца се поражда правен интерес, като
кредитор по неудовлетворена претенция да потърси съдействие от съдебните
институции чрез иск за сумата 502, 14 лева, която все още не е заплатена.
3
Предвид така изложените твърдения ищецът предявява настоящата
искова претенция, като моли същата да бъде уважена и в негова полза да
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от
исковата молба, приложенията и разпореждане по чл.131 от ГПК
ответникът е заявил писмено, че е платил по сметка на ВиК Бургас сумата от
200 лева, за което представя платежно нареждане. Посочва, че до 15.04.2023
година ще внесе и останалата част от задължението. Отправено е искане да не
се предприемат други мерки и заявява, че ще заплати задължението.
Ответникът сочи още, че на 21.03.2023 година е внесъл сумата 200 лева по
сметката на ВиК Бургас, както и на 18.04.2023 година е внесъл сумата 100
лева. Твърди, че плаща на трима частни съдебни изпълнители, както и на
други четири каси за текущи разходи. Посочва, че е вдовец и му е трудно, но
ще се справи. На 23.05.2023 година ответникът заявява писмено, че представя
поредното плащане по сметката на ВиК. На 15.06.2023 година отново заявява,
че е направил поредната вноса към дружеството. Посочва, че не желае повече
да бъде осъждан.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител. По делото е депозирана писмена молба
от процесуалния представител на дружеството, с която са представени
писмени доказателства, изложено е становище по същество, и се претендират
сторените по делото разноски.
Ответникът по делото, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази нормата на чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :
При така заявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидна облигационна връзка с другата страна, както и
основанието и размера на вземането си, респективно да установи, че за
процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на
ответницата имот, е предоставил ВиК услуги - доставена, отведена и
пречистена вода, във фактурираните количества. Ищецът следва да докаже
изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга или
другите въведени от него правоизключващи или правопогасяващи
възражения.
Между страните липсва спор, че същите се намират във валидни
облигационни правоотношения, респективно че ответникът е клиент на
ищеца за обект на потребление в ............................... - абонат ................
4
Предвид това и доколкото ответникът има качеството на абонат на
ищцовото дружество, същият е легитимиран като длъжник по ч. гр. д. №
7427/2022 год. на БРС и е бил поканен да заплати на кредитора главницата от
455,05 лева, представляваща стойността на потребените ВиК услуги.
Ответникът не е оспорил представените по делото фактури, не е оспорил
и посочените в тях размери на парични задължения, дължими за процесните
периоди. Не е навел и твърдения за нередовно водене счетоводството на
ищеца, съобразно разпоредбата на чл. 183 от ГПК. Видно от представената
справка извлечение от отчет от мобидно устройство, доставените ВиК услуги
са отчитани по електронен път, като са взети показанията на измервателното
средство – водомер. Наред с това по делото не са оспорени, а са общоизвестни
за страните Общите условия, действали за процесните периоди, поради което
съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите
условия и същите са обвързали ищеца и ответника.
Макар по делото да не е спорно, че отчитаните ВиК услуги за
процесните периодиса са правилно определени и процесните суми са
коректно изчислени, доколкото ответникът е представил доказателства за
извършване на плащания към ищеца, по делото е допусната и изготвена
Съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението по същата вещото лице е приело, че по издадените
фактури, по които ищецът претендира заплащане от ответника в настоящото
производство, не са постъпвали плащания от потребителя. Вещото лице е
установило, че ответникът е заплатил общо 500 лв. за периода от 21.03.2023г.
до 14.06.2023г., като всички плащания са отнесени към негови по-стари
задължения към ВиК оператора. С тези си плащания ответникът е погасил
частично задължения по изпълнителни дела № 492/2020г. и 434/2021г. като
същите са образувани за събирането на него по-стари задължения, различни
от процесните такива.
Въз основа на изложеното по-горе се налага изводът, че при правилно
начислено като потребено количество вода, на ответника са определени и
съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени
задължения възлиза общо на 455,05 лв., поради което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането
на ответника в забава за посочения период – 26.10.2020 го до 14.11.2022г. С
оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен
дълг е доказано по делото. Наред с това първата издадена фактура №
**********/26.09.2022г. е с краен срок за плащане до 26.10.2022г., поради
което ответникът действително е изпаднал в забава още към тази дата. За
посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 94,81
лв., а исковата претенция по реда на чл. 86 от ЗЗД е в размер на 94,19 лв.,
поради което и този иск следва бъде уважен изцяло.
5
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му
се присъдят разноски - сумата от 75 лв. - платена държавна такса и сумата от
150 лв. – платен депозит за вещо лице. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този
текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе
предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че
за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените от ищеца
разноски в исковото производство е 325 лв.
На основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство. Същите са в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. за държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултското възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Р. Ч. Р. с ЕГН **********, с адрес ......................................, дължи
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ......................, със
седалище и адрес на управление: ...................................., сумата от 455,05
лева, представляваща главница, с отчетен период от 06.08.2020 година до
31.08.2022 година, както и сумата 94,19 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главница, начислено за периода от 26.10.2020 го
до 14.11.2022 година, с изключение на периода за действие на извънредно
положение от 13.03.2020 година до 13.05.2020 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
6
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, за които
суми е Заповед по чл. 410 от ГПК № 3606 от 25.11.2022 година, постановена
по частно гражданско дело № 7427 по описа на Бургаски районен съд за 2022
година.
ОСЪЖДА Р. Ч. Р. с ЕГН **********, с адрес ......................................, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ......................, със
седалище и адрес на управление: ...................................., сумата от 325 лв.
(триста двадесет и пет лева), представляваща сторени в исковото
производството съдебно-деловодни разноски, от които 75 лв. за държавна
такса, 150 лв. за депозит за вещо лице, както и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Ч. Р. с ЕГН **********, с адрес ......................................, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ......................, със
седалище и адрес на управление: ...................................., сумата от 75 лв.
(седемдесет и пет лева), представляваща сторени в заповедното
производството съдебно-деловодни разноски, от които 25 лв. държавна такса
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
Бургас в двуседмичен срок от връчване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7