Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 26.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3
състав, в заседание при
закрити врати на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Венета
Цветкова
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
т.д. № 815/2018 г., намери следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Производството е образувано по молба по
чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на Б.Л.К. ЕООД на
основание неплатежоспособност.
Молителят
твърди, че ответникът има изискуеми и
неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
Счита, че ответникът е изпаднал и в
състояние на неплатежоспособност.
Ответното
дружество е редовно уведомено и не се ангажира със становище по молбата в срока
по чл. 131 ГПК.
Молителят
носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на изискуеми и непогасени за повече от два месеца задължения за трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите в предприятието на търговеца,
така както са посочени в молбата по чл. 625 от ТЗ; че е налице състояние на
неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да
изпълни вземания от очертаните в чл. 608 ал.1 от ТЗ; че ответникът има
достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см.
на чл.629б, ал.2 от ТЗ в производството по
несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ.
Ответникът
носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: изпълнение на твърдените
от ищеца задължения; че затрудненията му са временни или че има имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на
кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали
от търговската му дейност, както и тези към работниците и служителите си.
На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност
На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че молителят
притежава активна материалноправна легитимация да иска откриване на производство
по несъстоятелност спрямо ответника, каквато му е предоставена с изменението на
чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и чл. 625 ТЗ със ЗИДКТ (ДВ, бр. 102 / 2017 г., в сила от
31.03.2018 г.
От представените от молителя справки от НАП относно
актуалното състояние на действащите договори, по които ралботодател е Б.Л.К.
ЕООД /които справки имат характер на официални свидетелстващи
документи, предвид нормите на чл. 1 от НАРЕДБА № 5 от 29 декември 2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от кодекса
на труда (загл. изм. - дв, бр. 17 от 2011 г., в сила от 25.02.2011 г.) и чл. 6,
т. 12 от Закон за инспектиране на труда и съответно – обвързваща съда
доказателствена сила/, се установява, че през месец 08.2017 година при
ответника по щат са регистрирани работници и служители по трудов договор 14
човека, за м. 09. и м. 10.2017 година – 13 броя, а за периода м. 11.2017 година
– м. 04.2018 година – 12 броя.
От вътрешните правила на ответника се установява, че
заплащането на труда е ежемесечно - на 25-то число от месеца, за който е
дължимо възнаграждението.
От представените от молителя справки – извлечения от
счетоводството на ответника, удостоверяващи неизгодни за последния факти /които
документи не са оспорени в процеса/ и съответно характеризиращи се с противопоставима
на длъжника доказателствена сила, се установява и че за периода м. 12.2017 г. –
м. 02.2018 година /вкл./ на нито едно от заетите по трудово правоотноошение
лица при Б.Л.К. ЕООД не е
изплащано трудово възнаграждение. Тоест, вземанията за м. 12 и м. 01. са изискуеми
от 26.12.2017 година и 26.01.2018 година, а двумесечният срок по чл. 625 ТЗ
изтича съответно на 26.02.2018 година и 26.03.2018 година. Включително и към
момента на устните състезания не са представени доказателства за заплащането им
в двумесеч срок или въобще.
Следователно, установи се предпоставката по чл. 625 ТЗ,
легитимираща Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда да инициира
производство по откриване на несъстоятелност по отношение на Б.Л.К.
ЕООД – наличие на изискуеми и неизпълнени за повече от два
месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите на търговеца.
По отношение на
неплатежоспособността.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно
задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за
изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата
на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни и че той не разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Следователно, неплатежоспособността е обективно
съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна
невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично
задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи.
Предвид изложеното по- горе мотиви, се установиха
наличието на изискуеми и непогасени задължения от вида по чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ. От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото
лице Д., което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено в обема на
специални знания на вещото лице, се установява и че Б.Л.К.
ЕООД има изискуеми и непогасени парични задължения и към НАП
за дължими данъци, възнокнали в периода 2011 година – 2017 г./вземания от
посочените в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ/, на най- старите от които падежът е
настъпил още през 2011 година.
От анализа по съдебно- счетоводната експертиза се налага
изводът, че ответникът не може да посрещне плащанията по своите текущи
задължения. Видно от заключението, няма данни дружеството да е извършвало
плащания по изискуеми вземания на НАП за данъци и лихви върху тях, а през 2017
година е спрял частично и плащанията на трудовите възнаграждения, по получени
заеми и към контрагенти. Икономическото изследване на състоянието на търговеца
води на извод, че макар в периода /2014 г. – 2017 г./ краткотрайните активи да
увеличават своя дял спрямо дълготрайните /нетекущи/, същите през 2016 г. и
най-вече 2017 година /93.70 %/ се състоят предимно от вземания и то от свързани
лица. Вещото лице е констатирало и че счетоводно краткосрочните задължения към
доставчици, считано от 2015 година, са включени в последващия период като
дългосрочни такива. При това положение, при разглеждане показателите за
ликвидност, съдът взима предвид вариант втори
на заключението на вещото лице, в който то е включило посочените задължения
като краткосрочни и на тази база е определило коефициентите за ликвидност. За
да достигне до този извод, съдът отчита и обстоятелството, че формалното счетоводно
класифициране на даден актив/пасив като краткотраен/дълготраен не е достатъчно за
годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника, тъй като
е възможно да не отразява реалното положение /и то най-често в полза на
търговеца, при когото се води счетоводството/, поради което следва до максимална
степен да се търси реалното състояние на нещата.
При това положение, коефициентите за ликвидност и
най-вече, този за обща ликвидност /сочещ на възможността на дружеството с
краткотрайните си активи да посрещне текущите си задължения/, са с ниски
стойности и за целия изследван период са под посочените от вещото лице
референтни стойности, сочещи на състояние на добра ликвидност. Или, общият
извод е, че считано от края на 2014 година дружеството изпитва сериозни затруднения
с обслужване на текущите си задължения в срок. В тази връзка следва да се
отбележи също така, че през 2017 година се наблюдава рязко намаляване на
материалните запаси за сметка на най-малко ликвидната група от краткотрайните
активи – вземания от клиенти. А вещото лице е констатирало и несъответствие на
счетоводните баланси с подадените декларации по ЗКПО за 2017 година, като се
установява, че вземанията от свързани лица /обръщаемостта на които се
предполага да е по-затруднена/ по декларация по чл. 92 ЗКПО надхвърля размера
на всички вземания по счетоводен баланс за 2017 година, или, изводът е че
вземанията са от свързани лица. Според вещото лице, реализираната добра
обръщаемост на краткотрайните материални активи през 2017 година се дължи именно
на продажбата им на свързани лица и пременаването им от един в друг вид КМА.
Ето защо, това не може да бъде индикация за оперативност и резултатност от
основната дейност на предприятието и съответно- индикация за обръщане на
тенденцията за влошаване икономическото състоянието на дружеството.
Допълнително, вещото лице сочи, че единствената възможност за изпълнение на
задълженията към кредиторите е вземанията от свързаните лица да се съберат на
100%, което обаче, само поради факта, че са от свързани лица, сочи на трудна
обръщаемост на актива и съответно – липса на ликвидност.
Като се има предвид горното, от събраните по делото доказателства
– заключението на вещото лице и представените по делото писмени доказателства, се
установява, че към датата на последните устни състезания са налице и двете кумулативно
посочени основания за откриване производство по несъстоятелност по чл. 608, ал.
1 ТЗ, вр. чл. 631 ТЗ. В настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията на изискуеми
парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 2 и т. 4, поради което на основание чл.
608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по
отношение на длъжника. Длъжникът не обори презумпцията. Напротив, установи се
обективна невъзможност на търговеца да посрещне и обслужи текущите си задължения
към доставчици, персонал и НАП. Според заключението на вещото лице през
последния отчетен период – 2017 година показателите за финансова автономност и
задлъжнялост на дружеството рязко се влошават и показват общото влошено
финансово състояние, като 2017 година е приключена и на загуба. От данните по
експертизата може да се направи също така и извод, че търговецът фактически е
прекратил своята дейност, доколкото структурата на краткотрайните активи сочи
на възникване на вземания, но вследствие продажба на материални запаси и
суровини, особено през 2017 година и то на свързани лица, тоест, търговецът не
формира доход от основната си дейност – източник на текущи активи.
Или, налице е трайно установена тенденция на влошаване
финансово-икономическо състояние на ответника в изследвания период и най-вече в
последния отчетен период, което състояние не е променено и към хода на устните
състезания по делото и невъзможност за поемане на краткосрочните задължения. Състоянието
е трайно, доколкото подобряване на показателите в изследвания период е
незначително и изолирано и доколкото дружеството не се доказа да осъществява
оперативна дейност, от която да генерира текущи приходи. Ответникът не твърди и не доказва реална перспектива за подновяване търговската си дейност, не
установи обстоятелства, които да сочат на това затрудненията да са временни, нито
доказа притежание на значителни материални активи към датата, на която е даден ход на устните състезания
за покриване на задълженията, по без
опасност за кредиторите.
Относно началната
дата на неплатежоспособността.
Началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо
непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и
останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо
състояние на длъжника. В случая тази най-ранна дата е 31.12.2016 г., към който
момент е установено, както наличието на изискуеми непогасени парични
задължения, тоест, спиране на плащанията /като не е необходимо
спиранията да касаят всички кредитори и всички задължения на ответника/, така и трайно настъпило
състояние на неплатежоспособност на ответника- настъпила окончателно трайна и обективна невъзможност на длъжника да
изпълнява изискуемите парични задължения към всички кредиторите /така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011
г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І
т.о. и др./.
По приложението
на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По делото няма данни длъжникът да разполага с налично
имущество, което да покрие разноските по производството по несъстоятелност, а
именно - достатъчно налични парични средства, респ. друго бързоликвидно имущество,
което следва от заключението на вещото лице. На този етап от производството
налично имущество по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични
средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността
за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на
събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде
сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ за налично не
може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е
заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с
откриване на производството по несъстоятелност/.
Данните по заключението за 14 000 лева - парични
средства по каса са извлечени от представените счетоводни документи, но
длъжникът не доказа, че към даване ход на устните състезания същите все още са
налични, нито пък вещото лице е констатирало въобще съществуването им. Този
факт е изгоден за ответника /установява се от съставени от него документи/ и
съответно счетоводните документи, отразяващи наличността в тази част нямат
доказателствена стойност в процеса. Отделно, извън наличното имущество следва да
се отнесат и сумите по банкови сметки, върху които е наложен запор по реда на чл.
193 ДОПК.
В указания с определение от 16.07.2018 г. срок не е
внесена определената сума за покриване на началните разноски.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632,
ал. 1 ТЗ.
Относно
разноските по производството.
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на молителя
е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, то
такива му се следват в размер на 850 лева - държавна такса за подаване на молбата
по чл. 625 ТЗ и депозит за възнаграждение
на вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Б.Л.К. ЕООД, ЕИК: ********* и ОПРЕДЕЛЯ
началната дата на неплатежоспособността- 31.12.2016 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника Б.Л.К. ЕООД, ЕИК: *********.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на Б.Л.К. ЕООД, ЕИК:
*********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на Б.Л.К. ЕООД, ЕИК: *********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Б.Л.К. ЕООД, ЕИК: *********.
СПИРА производството по несъстоятелност на Б.Л.К.
ЕООД, ЕИК: ********* по т.д. № 815/2018 г. НА сгс.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото
ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, Б.Л.К.
ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на Изпълнителна агенция Главна инспекция по
труда, Булстат: *********, сума в размер на 850 лв., представляваща направени
разноски по делото, които ще се съберат от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл.
634в, ал. 1 ТЗ книга.
Делото да се докладва при постъпване на молба
за възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след
изтичане на една година от датата на вписване на решението в Търговския
регистър.
СЪДИЯ: