Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260219
гр.
Пловдив, 24.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Славка
Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД №4492/2020г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван
е издаден Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №3622506, с който е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Н.С.С., ЕГН:**********, за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 20.05.2020г. в
11.10ч. на път І – 8 км.213 в посока от гр. Пазарджик към гр. Пловдив,
установено и заснето със система за автоматично фиксиране TFR1-M №529, за превишаване на разрешената скорост с 32
км/ч при управление на МПС, марка „Мерцедес С 320“ ЦДИ 4 МАТИК, с рег.№ **.
Жалбоподателят в
депозираната жалба моли да бъде отменен обжалваният електронен фиш. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява от
процесуален представител. По делото е постъпило становище от процесуалния му
представител – адв. Л.М., в което са изложени съображения за отмяна на
атакувания електронен фиш. Иска се и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в
жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за
налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 20.05.2020г.
в 11.10ч. на път І – 8 км. 213 в посока от гр. Пазарджик към гр. Пловдив,
установено и заснето със система за автоматично фиксиране TFR1-M №529, за
превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч при управление на МПС, марка
„Мерцедес С 320“ ЦДИ 4 МАТИК, с рег.№ **, собственост на жалбоподателя. Лекият
автомобил, управляван от С. се движел с 92 км/ч при разрешена скорост до 60
км/ч по въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26. Скоростта от 92
км/ч е с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство
от 95 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето със система за
автоматично фиксиране TFR1-M №529, мобилна по своя характер, преминала през
съответната проверка /видно от приложеното като доказателство заверено копие на
протокол № 2-32 - 19 за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M/.
На жалбоподателя, чиято собственост било
заснетото МПС, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е
било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да
обжалва така издадения против него електронен фиш.
Фактите се установяват от всички приложени по
делото писмени доказателства.
При така възприетата и изложена фактическа
обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административно
нарушение по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗДвП от страна на водача на МПС, „Мерцедес
С 320“ ЦДИ 4 МАТИК, с рег.№ **, тъй като същият се е движил със скорост от 92
км/ч при разрешена извън населено място скорост до 60 км/ч. по въведено
ограничение с пътен знак В – 26. Ангажирана е административно наказателната
отговорност на жалбоподателя, който в законоустановения срок от получаване на
обжалвания електронен фиш не е представил в ОД на МВР - Пловдив, сектор ПП
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и в този смисъл не
е упражнил предоставеното му право, предвидено в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Нарушението е заснето с мобилна сиистема за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M 529, в клип №21413,
в който скоростта била отразена като 95 км/ч и бил отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието, че
последният се е движел с 92 км/ч. По делото е наличен и снимков материал, на
който е заснето нарушението. За техническото средство е бил издадено и протокол
№2-32-19 за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M.
Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от
Наредбата, като в случая за използваното мобилно АТСС за контрол е бил попълнен
протокол. В същия отразените данни съответстват на процесното време и място, на
номера на статичното изображение, режим на измерване и задействие, информация
за ограничение с пътен знак и разстоянието от него до АТСС, данни за служебния
автомобил и подпис на контролния орган.
Съда обаче констатира съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в неясно изписване на нарушената норма. Във фиша като
нарушена е посочена разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. с чл.21, ал.1 от ЗАНН. Няма
как да има нарушение с такава правна конструкция. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП
на водачи от категория В, С се забранява движение в населено място с над
50км/час и извън населено с 90км/ч. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В заключение според съда
чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.21, ал.2 от ЗДвП са две взаимоизключващи се правни
норми и няма как да образуват конструкция на едно нарушение. Посоченото
съществено процесуално нарушение мотивира извод за отмяна на атакувания
електронен фиш.
Предвид изхода на делото и на осн. чл.63, ал.3
от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, тъй като
такива са претендирани с депозираната жалба и са налице доказателства, че са
платени.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К
№3622506, с който е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 300
/триста/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Н.С.С.,
ЕГН:**********, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено
на 20.05.2020г. в 11.10ч. на път І – 8 км.213 в посока от гр. Пазарджик към гр.
Пловдив, установено и заснето със система за автоматично фиксиране TFR1-M №529,
за превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч при управление на МПС, марка
„Мерцедес С 320“ ЦДИ 4 МАТИК, с рег.№ **.
ОСЪЖДА ОДМВР
– Пловдив, БУЛСТАТ №********* ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.С., ЕГН:********** сумата от
300 /триста/ лева, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.