№ 985
гр. София , 15.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура
(СГП), с който е поискано да бъде отменено определение от проведено на 21.07.2021 г.
разпоредително заседание по н.о.х.д. № 879/2021 г. по описа на СГС, НО, 31 състав.
В протеста се твърди, че в разпоредителното заседание са допуснати
съществени процесуални нарушения в две насоки. На първо място, се посочва, че съдът
- след взимане становище на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК - не се е
произнесъл с нарочно определение, в което сам да е изразил позиция съществуват или
не съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза. На второ място, в
протеста се твърди, че в същото заседание, без да са налице основанията на чл. 252, ал.
1 от НПК (за незабавно разглеждане на делото по реда на глави двадесет и седма,
двадесет и осма и двадесет и девета от НПК), съдът е дал ход на съдебното следствие,
като не е предоставил възможност на страните да оспорят определението в частите му
по чл. 249, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК. Смята се, че по този начин градският съд е
допуснал съществени процесуални нарушения, които биха съставлявали основания за
отмяна на крайния издаден от него акт - присъдата. Поискано в протеста е въззивният
съд да отмени определението на първата инстанция от 21.07.2021 г. и да върне делото
на същия състав с указание за провеждане на ново разпоредително заседание.
Софийският апелативен съд (САС) намира, че частният протест е процесуално
недопустим, тъй като изисква проверка на акт, който не попада в категорията на
актовете по чл. 341, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
Разпоредбата на чл. 341 НПК регламентира предметния обхват и съответния
ред, по който определенията и разпорежданията могат да бъдат обжалвани пред
въззивната инстанция. В алинея първа на цитирания текст се изброяват изчерпателно
определенията, подлежащи на обжалване по реда на глава двадесет и първа. В алинея
втора, предвиждаща обжалване на определенията и разпорежданията по реда на глава
двадесет и втора, също е използван изчерпателен подход, въпреки че не са изброени
конкретни текстове от закона. Така е, защото кръгът на допустимото обжалване е
1
дефиниран безусловно чрез изискването за изрично предвиждане в кодекса на
подлежащите на обжалване актове. Алинея трета на коментираната норма
постановява, че всички останали определения и разпореждания, тоест тези извън кръга
на посочените в алинея първа и втора, не подлежат на проверка отделно от присъдата.
В конкретния случай с протеста се атакува определение от разпоредително
заседание, проведено пред СГС. Не всички актове от това заседание обаче подлежат на
въззивна проверка по реда на глава двадесет и втора от НПК. По волята на
законодателя и предвид изричната норма на чл. 249, ал. 3 от НПК това са единствено
определенията по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК - тези, с които е взето отношение по
въпросите със съществените процесуални нарушения на досъдебното производство и
онези, с които съдът се е произнесъл по мярката за неотклонение на подсъдимия;
отказът да се конституира частен обвинител и определението по чл. 248, ал. 5, т. 4,
когато са констатирани очевидни фактически грешки.
В конкретния случай съставът на СГС е изслушал становището на страните по
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, но сам не е взел отношение по тях в нарочен акт.
При липса на произнасяне няма и съдебен акт, който да може да бъде проверен от
въззивния съд по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Прокурорът е прав в твърдението си, че първият съд е бил задължен да се
произнесе с определение, в което с изричен диспозитив, небидейки обвързан от
становището на страните, да изрази собствена позиция по въпроса налице ли са
съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които да налагат
връщането в досъдебната фаза. На този етап от производството порокът е отстраняем
от първия съд чрез отмяна на определението, с което е дал ход на съдебното следствие,
и заемане на собствена позиция по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК. В случай, че този
подход не бъде възприет от първата инстанция, преценката за това дали липсващото
произнасяне е порок по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК ще бъде извършена по реда на
редовния инстанционен контрол.
Абсолютно същите аргументи са важими и по отношение на втория релевиран в
частния протест довод, според който съществено процесуално нарушение е налично,
тъй като след приключване на разпоредителното заседание съдът е продължил
съдебното заседание, дал е ход на съдебното следствие и не е предоставил възможност
на страните да обжалват определението по чл. 249, ал. 3 от НПК. Поради липсата на
изричен съдебен акт в настоящото производство въззивният съд не би могъл да
извърши проверка по същество и на това наведено от прокурора твърдение.
След като липсва определение, което да подлежи на проверка по реда на алинея
първа, нито по реда на алинея втора на чл. 341 НПК, въззивният съд приема частният
протест за процесуално недопустим. Релевираните в протеста доводи могат да бъдат
проверени от въззивния съд само заедно с присъдата, а не отделно от нея, ако
междувременно не бъдат отстранени от първия съд. По тази причина протестът следва
да бъде оставен без разглеждане.
Така мотивиран, САС, НО, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частния протест на прокурор от СГП, с който е
поискано да бъде отменено определение от проведено на 21.07.2021 г. разпоредително
заседание по н.о.х.д.№ 879/2021 г. по описа на СГС, НО, 31 състав.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по
него.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3