Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№……..

 

гр. К., 23.04.2018 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд-К., IV състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                   Председател: Ивайло Родопски

 

при секретаря Мария Гергинова, като разгледа докладваното от съдия Родопски гражданско дело № 396, по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Делото е образувано по искова молба с вх.№ 2484/03.07.2017г., подадена от адв. Т. от С.адвокатска колегия, процесуален представител на З.И.К., с ЕГН:**********,*** срещу П.В.С., с ЕГН:********** и Ц.Т.С., с ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, и „Райфазенбанк България“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: град С., бул.“Н.В.“ № *, представлявано от Ц. К. П., в качеството си на * и М. Т. П., в качеството си на *, иск с правно основание чл.167, ал.3, вр.чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

          В исковата молба се твърди, че с Договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт № 32, том I, рег.№ 466, дело  № 28/01.03.2002г. на Нотариус О. К., с район на действие районен съд гр. К., чрез подставените лица П.В.С., ЕГН ********** и Ц.Т.С., ЕГН **********,***, З.И.К., с ЕГН:********** е придобила собствеността на недвижим имот, находящ се в гр. К., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 568 кв.м. (петстотин шестдесет и осем квадратни метра), находящ се в строителните граници на населеното място, предназначен за ниско застроявяне, съставляващ номер І-2989 (първи тире две хиляди деветстотин осемдесет и девет) от квартал 78 (седемдесет и осем) по действащия регулационнен план на гр. К., С.област, при съседи: от две страни улици, имот пл. № ІІ-2988 и имот пл. № ХVІ-2989, ведно със застроената в имота масивна двуетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 58.00 кв.м.(петдесет и осем квадратни метра).

          В исковата молба се инвокират твърдения, че П.В.С. и Ц.Т.С. са издали обратно писмо към З.И.К., с което заявили, че при придобиването на процесния имот действали като подставени лица на ищцата и последната е платила изцяло цената с нейни средства, вследствие на което собственик на процесния имот, е З.К..

          В обстоятелствената част на исковата претенция се излага, че на 26.06.2007г. ответниците П.В.С. и Ц.Т.С. без съгласие и знание на ищцата учредили ипотека върху процесния имот за обезпечаване на кредит в размер на 61 560.05 лева, обективиран в Договор за учредяване на ипотека № 59/2007г.

          Ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи на основание чл.26, ал.1, пред.1 от ЗЗД нищожността на сключения с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 59, том III, рег.№ 2806, дело № 430 от 26.06.2007г. на Нотариус К. Ч.с район на действие районен съд-град К., вписана в НК под № 103, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен процесния нотариален акт. Претендират се и сторените разноски.

 

          В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор само от ответника “Райфайзенбанк България“ ЕАД, с който оспорва иска и развива съображение, че същият е недопустим и алтернативно, че е неоснователен, като моли съда да го отхвърли. Счита, че по силата на чл. 17 ЗЗД правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписване на иска за установяване на привидността. С отговора на исковата молба са направени доказателствени искания-да се представи в оригинал Обратното писмо и да бъде допусната комплекса съдебно техническа експертиза за изследване на Обратното писмо с предмет-установяване времето на съставяне на документа / година, месец, ден на изготвяне на документа / и на полагане на подписите в писмото.

         Ответникът „Райфайзенбанк България“ ЕАД моли предявените искове да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, алтернативно моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират разноски по производството, включително и юрисконсултско възнаграждение.

         

          По делото се събраха писмени доказателства. Приети са представените от ищеца преписи: Нотариален акт № 32, том I, рег.№ 466, дело 28/2002г.; Обратно писмо / contre lettere /; Данъчна оценка с изх.№ ********** от 28.11.2012г.; Скица № 1502/29.11.2012г.

          Приети са представените с отговора от „Райфайзенбанк България“ ЕАД: Заверено, съгласно чл.183 от ГПК фотокопие от пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа рег.№1353/10.02.2017г. и с нотариално удостоверяване на съдържанието с рег.№ 1354/10.02.2017г., том I, № 124 по описа на Л. Л.-Нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписан под № 151 в регистъра на Нотариалната камара

          По делото е приета съдебно-графологична експертиза, неоспорена и приета от страните и от съда като обективна, обоснована и компетентно дадена от лица с нужните познания, според която подписите срещу имената П. В. С. и Ц.Т.С. в Обратно писмо / Contre lettere / без дата са положени от П. В. С. и Ц.Т.С.. В заключението същото така е посочено, че в криминалистиката няма методика, която да определи времето на изписване на ръкописен текст или подписи.

         Съобразно приетото заключение на вещите лица, неоспорено от страните, съдът приема и приобщава като доказателство по делото.

 

          На съда е служебно известно, че е влязло в сила Решение № 94/16.05.2013г., постановено по гр.д.№1134/2012г. по описа на Районен съд-К., с което е прието за установено по отношение на З.И.К., че П.В.С. и Ц.Т.С. не са собственици на поземлен имот с площ от 568 кв.м., предназначен за ниско застрояване, съставляващ имот № I-2989, кв.78 по плана на гр.К., ведно със застроената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м., като със същото признава ищцата за собственик на последния недвижим имот. С решението на Районен съд-К. е прогласена нищожността на нотариален акт № 59, том III, рег.№ 2806, по нот.д.№430/26.06.2007г. на нотариус К. Ч..

         Във връзка с постановяване на горепосоченото решение, по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД е образувано пред Върховен касационен съд производство по чл.303 и сл. от ГПК. В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение, в частта, с която нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е прогласен за нищожен и отменен, тъй като банката молител е ипотекарен кредитор по договора. При условията на евентуалност поддържа, че е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. По така образуваното дело с номер №4290 от 2016г., Върховен касационен съд е постановил Решение № 32 от 29.05.2017г., с което е отменя на основание чл.304 от ГПК влязлото в сила решение № 94/16.05.2013г., постановено по гр.д.№1134/2012г. по описа на Районен съд-К., в частта, с която е прогласена нищожността на нотариален акт № 59, том III, рег.№ 2806, по нот.д.№430/26.06.2007г. на нотариус К. Ч., като връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-К. на предявения иск за нищожност на договора за учредяване на договорна ипотека, с участието на „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

        

         Настоящият съдебен състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване разпоредбите от ГПК прие за установено следното:

 

          По отношение на исковата претенция с правно основание чл.167, ал.3, вр.чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

 

    Според чл.167, ал.3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Тази норма е императивна и несъобразяването с нея води до нищожност на учредената ипотека поради противоречие със закона – чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД. Правната доктрина определя ипотеката като вещно и неделимо право, което се учредява и тежи върху определен недвижим имот на длъжника или на трето лице и служи за обезпечение на определено вземане, така че кредиторът да може да възбрани и да се удовлетвори предпочтително от цената му преди другите кредитори, независимо в чии ръце се намира този имот.

   Договорът, сключен с нотариален акт № 59, том III, рег.№ 2806, по нот.дело № 430/26.06.2007г. на нотариус К. Ч., с който е учредена договорна ипотека върху имота на ищците в полза на третия ответник – „Райфайзен Банк България” за обезпечаване на отпуснат от него кредит в полза на ответниците – Ц. и П. С., е недействителен на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Ипотеката е недействителна, ако е учредена от несобственик на ипотекирания имот и тази недействителност е абсолютна, както в случая. Ипотечното право е производно право и то почива на собствеността. Който няма собственост върху имота, не може да предаде другиму производно право от собствеността.

   Договорът, с който ответниците - Ц. и П. С. са закупили имота от И. Б.Д. е нищожен, като привиден, а нищожният договор не поражда изобщо правните последици, целени от страните. Без значение е дали тази недействителност ще бъде постановена от съда, тъй като при нищожните правни сделки целените права и задължения изобщо не възникват. /Решение №34/23.03.2015 по дело №7201/2013 на ВКС, ГК, III г.о./ С Решение № 94 от 16.05.2013г, постановено по гр.д.№ 1134/2012г. по описа на РС – К. е признато за установено, че  лицето З.И.К. е единствен собственик на процесния имот.  

     Предвид изложеното, искът за нищожност на договора за учредяване на договорна ипотека, сключен с Нотариален акт № 59, том III, рег.№ 2806, по нот.дело № 430/26.06.2007г. на нотариус К. Ч.следва да се уважи, като договорът се прогласи за нищожен, на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД.

     Неоснователен се явява иска на ищцата за отмяна на нотариален акт № 59, том ІII, рег. № 2806, дело № 430/2006г. на нотариус К. Ч., с районен на действие Районен съд - К., вписана в НК под № 103, предявен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост, нотариалният акт се отменя, но това се отнася само за констативните нотариални актове /в този смисъл Тълкувателно решение № 11/2012г. от 21.03.2013г., на ОСГК на ВКС/.

     С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците   следва да заплатят на ищцата съдебни разноски за проведеното пред настоящия състав съдебно производство общо в размер на 1 587 лева,  представляващи заплатена държавна такса и заплатен адвокатски хонорар, за който е представено доказателство – Договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, което е договорено и реално заплатено.

 

          С оглед на горното, СЪДЪТ

 

                                               Р     Е     Ш     И :

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на договор от 26.06.2007г. за  ипотека върху недвижим имот, сключен с нотариален акт № 59, том ІII, рег. № 2806, дело № 430/2006г. на нотариус К. Ч., с районен на действие Районен съд - К., вписана в НК под № 103, учредена в полза на „Райфайзен Банк България“ ЕАД за обезпечаване на отпуснат кредит в полза на П.В.С. и Ц.Т.С., на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД, вр.чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО за отмяна на нотариален акт № 59, том ІII, рег. № 2806, дело № 430/2006г. на нотариус К. Ч., с районен на действие Районен съд - К., вписана в НК под № 103.

ОСЪЖДА „Райфайзен Банк България“ ЕАД, ЕИК: *********, П.В.С., ЕГН: ********** и Ц.Т.С., ЕГН: **********, да заплатят общо на З.И.К., ЕГН: ********** съдебни разноски общо в размер 1 587 лева, от които 87 лева представляваща държавна такса и сумата в размер на 1 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД-С. в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: