№ 883
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Цветомила Данова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Г. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно частно
наказателно дело № 20231100604763 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI НПК, вр. чл. 250, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от
НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Софийска районна прокуратура срещу
определение № 1849 от 06.06.2023 г., постановено по НОХД № 7290/2023 г. по описа на
СРС, НО, 104-ти състав, с което наказателното производство по делото е прекратено на
основание чл. 250, ал.1, т. 2 НПК.
В протеста се твърди, че определението на първоинстанционния съд, с което се
прегражда развитието на наказателното производство, е неправилно и незаконосъобразно.
Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като се твърди, че не
е ясно на какво основание е прекратено производството – дали защото деянието, за което е
повдигнато обвинение с обвинителен акт по чл. 209, ал.1 НК не съставлява престъпление, т.
е на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, както според представителя на държавното обвинение
се твърди, че е мотивирано атакуваното определение или защото съставлява
административно нарушение. Също така се излагат и доводи, че неправилно в атакуваното
определение, първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроси, които са обект на
обсъждане от съда с постановения от него краен съдебен акт-присъдата съгласно чл.301 ал.1
НПК.
Посочва се още, че съдът поначало не разполага с възможност на основание чл. 250, ал.
1
1, т. 2 от НПК да прекрати наказателното производство, когато деянието не представлява
престъпление. Изтъкват се аргументи, че съдът разполага с възможността да прекрати
наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния акт или тъжбата,
представлява административно нарушение, но не и когато според решаващия съд не
представлява престъпление. В заключение се моли съдът да отмени атакуваното
определение и да върне делото на СРС, за продължаване на съдопризводствените действия.
В закрито заседание на 18.09.2023 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК
прецени, че за правилното решаване на делото, за да обезпечи изпълнението на
правомощията си по чл. 313 НПК, не се налагат събиране на доказателства, нито разпит на
подсъдимия и свидетели.
В открито съдебно заседание, подсъдимия И., редовно призован, не се явява, без да
сочи уважителни причини за неявяването си.
Представителят на държавното обвинение поддържа изцяло подаденият протест. Счита,
че атакуваното определение на СРС е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли
същото да бъде отменено.
Софийският градски съд, ХIV въззивен състав, като обсъди доводите,
изложени в протеста и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното определение, намира следното:
Протеста е подаден в законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се
явява процесуално допустим. Разгледан по същество същият е основателен, макар и по
съображения различни от тези изложените в протеста, както следва:
В Софийски районен съд е внесен по досъдебното производство № 15070/2023 г. по
описа на 04 РУ-СДВР, прокурорска преписка № 10190/2023 г. по описа на Софийска
районна прокуратура обвинителен акт срещу И. И. за извършено от него престъпление по
чл. 209, ал.1, пр.1 НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е изложил фактите на
престъплението, съгласно които обвиняемият И. на 01.07.2021 год. с цел да набави за себе
си имотна облага, използвайки чужда лична карта възбудил у свидетелката Ц.Б.
заблуждение, като сключил договор за бърз кредит, причинявайки на дружеството
отпускащо кредита имотна вреда в размер на 800 лв.
С определение № 1849 от 06.06.2023 г., постановено по НОХД № 7290/2023 г. по описа
на СРС, НО, 104-ти състав, съдията-докладчик по делото е приел, че от изложените в
обвинителния акт обстоятелства, деянието не съставлява престъпление по чл. 209,ал.1, пр. 1
НК, нито може да бъде субсумирано по друг състав. Докладчикът намира, че с фактите се
описват граждански правоотношения между субекти на гражданското право, а в
обвинителният акт липсвали основни елементи, които да обусловят наличието на престъпен
състав.
Тук е мястото да се посочи, че предмет на настоящото въззивно производство е
2
постановеното от първоинстанционния съдебен състав определение за прекратяване на
наказателното производство и съответно – дали обвинителният акт страда от пороци и
отговаря ли на изискванията по чл. 246 НПК.
В производствата от общ характер функцията на обвинителният акт съгласно ТР №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС, е да формулира обвинението и да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и на участието на обвиняемия в
него, като по този начин да постави и основните рамки на процеса на доказване и на
осъществяване на правото на защита. В обвинителния акт, приложен по делото – в неговата
обстоятелствена и диспозитивна част, са описани факти и обстоятелства, които не внасят в
достатъчна степен конкретика в съдържанието на всеки от елементите на състава на
престъплението, за което е повдигнато обвинение.
В рамките на въззивната проверка, настоящият съдебен състав установява недостатъци
на обвинението, свързани с неговото правно и фактическо съдържание, като последното
обхваща фактите, които са свързани и определят фактическия състав на престъплението
(място, време, начин на извършване на деянието, участниците в него, пострадалото лице,
размер на вредите).
Обвинителният акт не съдържа ясна обвинителна теза с еднозначни и достатъчно
конкретни твърдения за обстоятелствата, при които е извършено инкриминираното деяние,
така че да бъде обезпечено разгръщането на основните принципи на наказателния процес в
съдебната му фаза и да бъде гарантирано ефективното упражняване на правото на защита на
обвиняемия.
В процесния случай, за повдигнатото чрез обвинителния акт обвинение за
престъпление „измама“, извършена посредством договорни отношения, следва да се прави
разграничение дали е налице наказателна измама по смисъла на чл. 209 от НК от една
страна или гражданска измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД или договорно неизпълнение по
смисъла на чл. 79 и следващите от ЗЗД.
За да е налице престъпление "измама" е необходимо от обективна страна деецът да
възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това да причини нему или другиму имотна
вреда. Осъществяването на изпълнителното деяние "въвеждане в заблуждение" означава
деецът да въздейства върху съзнанието на измамения по такъв начин, че да създаде
/формира/ у него неверни представи относно определени факти от действителността,
свързани с извършения акт на имуществено разпореждане, а "поддържането на
заблуждение" – да съдейства чрез активни действия за съществуването на вече създадена
/формирана/ невярна представа. Възможни са, а практически и преобладаващи, случаи,
когато за въвеждането или поддържането на заблуждение у жертвата, деецът инициира или
се съгласява актът на имуществено разпореждане да бъде предшестван или съпътстван от
възникване на гражданскоправни /договорни/ отношения и документното им оформяне.
Това е така, тъй като самият акт на имуществено разпореждане от страна на пострадалия е
доброволен, извършен по негово желание, като несъмнено волята му е опорочена от
3
неверните представи, формирани или поддържани от дееца. С други думи пострадалият при
измамата доброволно извършва акта на разпореждане с имуществени права, като
опорочаването на волята му води до относителна недействителност / унищожаемост/ на
сделката. От своя страна деецът при наказателната измама при наличие на договорно
правоотношение изначално / още при неговото възникване/ е наясно както с факта на
опорочаването на волята на дееца, вследствие именно на неговото / на дееца/ поведение,
така и с обстоятелството, че правоотношението няма да има нормално развитие / т.е.
страните по него да изпълнят поетите със сделката свои задължения и поради изпълнение то
да бъде прекратено/. Изложеното дотук следва да покаже, че наличието на договорни
правоотношения не е несъвместимо с възможността да се търси наказателна отговорност за
измама, а тъй като винаги изправната страна по сделката е била мотивирана от неизправната
за извършването на контракта с обещание за точно изпълнение, е необходимо изследването
на още един компонент - възможността за изпълнение. Такава е и константната практика на
ВКС, съгласно която неизпълнението на една сделка не е достатъчно обстоятелство, за да
бъде ангажирана наказателната отговорност на едно лице, а е необходимо и допълнително
условие – при наличие на договорно отношение между страните трябва още при
сключването на договора деецът да е знаел, че не може да изпълни поетите с него
задължения, т.е. изначално същият да е съзнавал, че неминуемо ще е налице неизпълнение
на поетите с него задължения.
При така изложената конкретика, въззивният съд съобрази, че изискуемото
съдържание на обвинителния акт по чл. 246, ал. 2 НПК във всеки конкретен случай зависи
от специфичната съставомерност на престъплението, което се твърди, че обвиняемият е
извършил, което в настоящото производство е за „измама“ по смисъла на чл. 209, ал.1, пр. 1
НК. При това положение в обвинителния акт прокурорът е длъжен да посочени
недвусмислено ясни фактически твърдения за времето и мястото на деянието, субективната
и обективната връзка, включително да отрази ясно и изчерпателно фактическата ситуация, в
която е извършено престъплението, защото от нея черпи фактически аргументи в подкрепа
на твърдението си, че обвиняемият използвайки чужда лична карта е сключил договор за
бърз кредит, в следствие на което е получил заем и по този начин е реализирал имотна
вреда на „А.Ф.“ ООД. Именно тези обстоятелства липсват в обстоятелствената част на
обвинителния акт – какъв е характера и предмета на сключения договор; по какъв начин е
сключен същият и как И. И. използвал чуждите лични данни, представяйки се за друго
лице; за какъв срок е сключен договора и какви са неговите параметри за погасяването му;
обслужвал ли е обвиняемият задължението по сключения договор за кредит; по какъв начин
свидетелят И.И. е разбрал за използването на личните му данни и произтекла ли е от
неправомерното действие вреда за същия /тъй като от материалите по досъдебното
производство е видно, че срещу И.И. било образувано изпълнително производство във
връзка с неизплатени задължения произтичащи именно от процесния договор/.
В обхвата на въззивната проверка, тази преценка за законосъобразност обхваща
въпросите, съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на
4
нормите на материалния и процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът преценява
дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело
по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия
защитник или на пострадалия/ощетеното юридическо лице. Като такива могат да се очертаят
неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава,
нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото, нарушение при
изготвяне на акта от страна на държавното обвинение или на първоинстанционния съдебен
акт (непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически
констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.). Без да поставя под
съмнение суверинитета, предоставен по силата на Конституцията, на прокурора да подлага
на собствен анализ доказателствата, както и да изгражда фактически и правни изводи
относно наличието или отсъствието на обективни и субективни признаци на деяние, съдът
следва да уточни, че всяко право или правомощие, което не се упражнява в съответствие със
закона се превръща в своята противоположност. Ето защо правилността на изграждането на
вътрешното убеждение при анализа на доказателствата, на самостоятелно основание
подлежи на контрол от страна на съдилищата.
В процесния казус СРС е разсъждавал по същество на твърдяното престъпление,
констатирайки липсата на престъпен състав и наличието на гражданскоправни
взаимоотношения, които не съответстват на фактите и обстоятелства очертани в рамките на
обвинителния акт. Макар да липсват съставомерни елементи от престъпния състав на
повдигнатото обвинение, напълно преждевременно съдията-докладчик по делото се е
произнесъл в коментирания смисъл. Не би могло да се спори, че въвеждането в заблуждение
на конкретно лице и използвайки чужди лични данни с цел облагодетелстване на дееца и
произтеклата от това неправомерно действие имотна вреда, неминуемо очертават
елементите на една противоправна деятелност, но дали същата може да бъде субсумирана
като престъпление по чл. 209, ал.1, пр. 1 НК, следва да се прецени след проверка на всички
релевантни изнесени обстоятелства и събиране на доказателства, след който процес, в
случай че се установи несъставомерност на наведените факти под визираната норма, съдът е
длъжен да постанови присъда с оправдателен диспозитив по смисъла на чл. 304 от НПК. В
противен случай, както е постъпил СРС, независимо от виждането, че деянието е изначално
несъставомерно, би се стигнало до лишаване от възможността на пострадалите, а и на
подсъдимият, да получат адекватна защита на правата си в един висящ процес, който да
завърши със стабилен краен акт – присъда.
Разбира се в правомощията на следващия съдия-докладчик е да извърши наново
преценка на обстоятелствата визирания в обвинителния акт и да реализира което и да било
от правомощията си по чл. 250-252 от НПК.
Така изложените обстоятелства и констатираните непълноти могат да бъдат
преодолени, като делото бъде върнато в стадия "Предаване на съд и подготвителни действия
за разглеждане на делото в съдебно заседание" от съдебната фаза на наказателното
производство, като новият съдия-докладчик следва да върне обвинителният акт за
5
отстраняване на същите, с цел изясняване на обективната фактическа обстановка пълно и
всеобхватно съобразно стандарта на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК.
При така установената фактология, настоящият съдебен състав намира правните изводи
на първия съд, обективирани в определение № 1849 от 06.06.2023 г., постановено по НОХД
№ 7290/2023 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, с което наказателното производство по
делото е прекратено на основание чл. 250, ал.1, т. 2 НПК, за неправилни. Атакуваният
съдебен акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и делото следва да се върне на
Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия от друг съдия-
докладчик от стадия "Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото
в съдебно заседание".
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 250, ал.4 НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 1849 от 06.06.2023 г., постановено по НОХД № 7290/2023 г.
по описа на СРС, НО, 104-ти състав, с което наказателното производство по делото е
прекратено на основание чл. 250, ал.1, т. 2 НПК.
ВРЪЩА делото на друг съдия -докладчик от Софийски районен съд за продължаване
на съдопроизводствените действия от стадия "Предаване на съд и подготвителни действия
за разглеждане на делото в съдебно заседание".
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6