Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 4702 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на
Е.Я.Т. /понастоящем Е. А.Е./, срещу постановление от 03.04.2020 г. на частен съдебен
изпълнител И.К., рег. № 839 КЧСИ, по изп. д. № 20138390400433, с което е
отказано прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен
и незаконосъобразен. Счита,
че изпълнителното производство следва да се счита прекратено по силата на
закона, тъй като взискателят не е поискал и по делото не извършени ефективни
изпълнителни действия в период от две години. Поддържа, че в молбата на
взискателя от 31.08.2015 г. не е направено искане за осъществяване на
принудително изпълнение чрез посочен конкретен изпълнителен способ. След
подаването на тази молба и след извършените от съдебния изпълнител справки няма осъществуно валидно изпълнително
действие по отношение имуществото на длъжника. Дори да се приеме, че с молбата
от 31.08.2015 г. взискателят е поискал предприемане на действия по събиране на
дълга му, той не е платил такси за извършване на конкретните действия. Затова
следва да се приеме, че последното валидно извършено изпълнително действие по
изпълнителното дело е от 21.09.2013 г., съответно изпълнителното производство
следва да се счита прекратено с изтичане на двугодишен срок от тази дата. Иска от съда
да отмени обжалваното постановление и да прекрати изпълнителното дело, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Препис
от жалбата е връчен на взискателя по изпълнителното дело „Е.м.“ ЕООД, като в
законоустановения срок не е подадено възражение
срещу жалбата.
Съдебният изпълнител по изп.
д. № 20138390400433 е изложил подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана
страна срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е допустима.
Изпълнителното
производство е образувано на 16.07.2013 г. по молба на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД срещу Е.Я.Т., въз основа на изпълнителен лист от 16.05.2013 г.,
издаден от СРС, по гр. д. № 13919/2013 г. Въз основа на заявеното от взискателя
искане е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, разкрити в „Банка ДСК“
ЕАД и върху трудовото възнаграждение на длъжника със запорно съобщение до
третото задължено лице „Е. б.“ ЕООД. На 24.04.2015 г. взискателят
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД уведомява съдебния изпълнител, че е прехвърлил
вземанията по изпълнителния лист от 16.05.2013 г. на „Е.м.“ ЕООД, поради което
иска постъпващите по изпълнителното дело суми да се превеждат по сметката на
новия кредитор.На 24.06.2015 г. новият кредитор „Е.м.“ ЕООД иска да бъде
конституиран като взискател по делото, като уточнява актуалния размер на задължението
и посочва банкова сметка, *** изпълнение на запора суми. С последваща молба от 31.08.2015
г. взискателят иска от съдебния изпълнител да извърши справка относно
съществуването на валидни трудови договори или пенсии на длъжника, както и дали
има декларирано движимо и недвижимо имущество и банкови сметки, като предприеме
съответните изпълнителни действия, с цел обезпечаване на вземането му и го
уведоми за дължимите държавни такси. На
26.05.2017 г. взискателят подава нова молба, с която иска отново извършването
на справки, както и налагането на запори и/или възбрани върху установеното от
тези справки имущество. На 28.07.2017 г. взискателят иска да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. Запорно съобщение за налагане на такъв
запор е изпратено, като в отговор третото задължено лице „Е.Б.“ ЕООД уведомява
съдебния изпълнител, че със заповед от 19.06.2017 г. е прекратен трудовият
договор на длъжника. С последващи молби от 08.10.2018 г., 05.11.2018 г. и 29.08.2019 г. взискателят иска налагането на
запори върху вземания на длъжника, установени в резултат на поискани да бъдат
извършени от съдебния изпълнител справки. На 01.04.2020 г. длъжникът иска от съдебния
изпълнител да прекрати образуваното изпълнително производство, а с обжалваното
в настоящето производство постановление от 03.04.2020 г. това искане е оставено
без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години,
с изключение на делата за издръжка.
В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа
висящността му със своите действия
и искания, тъй като изцяло в негов
интерес е да бъде събрано вземането
му, като тази висящност не е обусловена само от подаването
на молба за образуване на
изпълнително производство и
липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от волята на
взискателя, от това дали е поискал
прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния
изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни
действия в рамките на този изпълнителен
способ, дали е внесъл таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване,
както и от това дали е поискал
съдебният изпълнител да повтори неуспешни
изпълнителни действия или неизвършени такива. Предпоставка за настъпване на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е липсата на искане от
взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на
реално извършени такива, което според
мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е от значение за
прекъсване на давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, но не и за наличието
на горепосоченото прекратително основание. В случая от изпратения препис на изпълнителното дело, не се
установява изпълнителното производство
да е
прекратено при условията на
чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. Първоначалният и последващият взискател са искали регулярно
извършването на изпълнителни действия срещу длъжника, като между отделните
молби няма период по-дълъг от две години. Наистина в молбата от 31.08.2015 г. е отправено
бланкетно искане за предприемане на съответни на поисканите справки изпълнителни действия, като не е посочен конкретен изпълнителен
способ. Това съставлява нередовност на молбата, за отстраняване на която
съдебният изпълнител е следвало да даде указания, съответно да установи дали не
се касае за овластяване на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.
Липсата на такива указания не може да доведе до прилагане на неблагоприятни
последици спрямо взискателя, като се приеме, че същият не е проявил изискваната от ГПК активност за поддържане
висящността на изпълнителното производство, като не е отправил
искане до съдебния изпълнител за извършването на нови действия
по изпълнението. Необосновано е
твърдението на жалбоподателя, че взискателят не е внасял дължимите за
извършваните действия такси, доколкото в кориците на изпълнителното дело се
съдържат доказателства за заплатени такива такси /в изпратения от съдебния
изпълнител препис на изпълнителното дело част от документите не са подредени в
хронологичен ред на постъпването им/.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че не е налице основание по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело и жалбата срещу постановлението на ЧСИ от 03.04.2020 г. следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е.Я.Т. /понастоящем Е. А.Е./ срещу постановление от 03.04.2020 г. на частен съдебен
изпълнител И.К., рег. № 839 КЧСИ, по изп. д. № 20138390400433, с което е
отказано прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.