№ 197
гр. Ловеч, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20234310200278 по описа за 2023 година
С наказателно постановление №23-0906-000095/10.03.2023 год. издадено от Деян Петров
Давидов – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ
№8121з-1632 от 02.12.2021 год., са наложени на П. И. Т., ЕГН ********** от гр. ****** на
основание чл.53 от ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 700,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за това, че на 08.11.2022 г. около 15:01
часа, в община ЛОВЕЧ, на път Първи клас №4, като Водач на лек автомобил, ******, *****,
БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: За това, че на 08.11.2022 г. в 15:01:48 часа на ПП I-4, км.
24+500, с. Сопот с посока на движение към гр. София управлява лек автомобил ****** с per.
***** собственост на ****** с ЕИК ******, със скорост 101 км/ч при максимално разрешена
за населено място 50 км/ч, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Превишението от 51 км/ч, след
приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС
ARH CAM S1 с № 120cd3d заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и
регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал №
120cd3d/0055315 радар ARH CAM S1 с № 120cd3d. АУАН е съставен по преписка № 906р-
1627/21 г. с нарушение № 16472 в присъствието на нарушителя, след като е поканен и
попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС, с което е извършил:
1. ВОДАЧ ПРЕВИШАВАЩ РАЗРЕШЕНАТА МАКСИМАЛНА СКОРОСТ ЗА
НАСЕЛЕНО МЯСТО НАД 50 КМ/Ч, с което виновно е нарушил чл.21, ал. 1 от ЗДвП;
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П. И. Т., който
го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните превила и материалния закон. Сочи, че при издаване на
Наказателното постановление са
нарушени изискванията на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. На първо място излага, че в
административното производство по никакъв начин не е установено, че е
извършил виновно посоченото в НП. Сочи, че наказателното постановление е издадено в
1
нарушение разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, т.к. преди да се произнесе по
преписката Началникът на с-р ПП към ОД на МВР - Ловеч не е събрал достатъчно
доказателства, касаещи нарушението. Излага, че ако е бил изпълнил това свое задължение
наказващият орган би установил, че не е нарушил разпоредбите на ЗДвП. Излага, че поради
това в случая не е налице и виновно поведение и съответно не е осъществена твърдяната от
АНО хипотеза по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Излага, че в НП се твърди, че е нарушил чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, без да се сочи конкретна разпоредба, а това съществено затруднявало правото му
на защита, т.к. не била посочена конкретна разпоредба от неговите многобройни хипотези,
която АНО считал, че е нарушил. Излага, че в насока на посоченото в предходните пунктове
е и пълната липса на мотиви в НП, които да обосноват наложеното административно
наказание. Излага, че с обжалваното наказателно постановление, на основание Наредба №
1з-2539 на МВР, са му отнети 12 точки, а така формулирано това наказание съществено
затруднявало правото му на защита, т.к. нито е посочено правилното юридическо
наименование на този подзаконов нормативен акт, нито пък била цитирана конкретната
разпоредба от
него, въз основа на която АНО му е наложил това административно наказание. Предвид
горното моли съда да отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно
призован, не се е явил и процесуалният му представител адв. К. К., който е представил
писмена защита с вх. №8629/18.09.2023 г., в която е посочил, че представените от АНО
писмени доказателства не са част от административната преписка по НП № № 23-0906-
000095 / 10.03.2023 г., издадено от Началник Група с-р ПП в ОД на МВР – Ловеч, тъй като
били представени допълнително и според него самият АНО не ги е възприел като част от
първата фаза на административното производство. Сочи, че поради тази причина РС не
следвал да ги приема, т.к. било процесуално недопустимо в съдебната фаза от
производството РС да „санира“ пропуските на АНО. На следващо място излага, че тези
доказателства не следвало да бъдат приемани, т.к. не установявали по безспорен начин
твърдяните в тях обстоятелства, а същевременно били ирелевантни за спора. Сочи, че двата
бр. удостоверения от 26.05.2023 г. не съдържат данни за документите въз основа на които са
издадени, което освен, че сериозно разколебавало правновалидната им стойност, не давало и
обективни данни за компетентността на В. Д. и за Й.Й.в, относно установяване на
административни нарушение по ЗДвП. Сочи, че представените по делото 2 бр. заповеди за
преназначаване в длъжност: за В. Д. - от 17.10.2016 г. и за Й.Й.в – от 19.01.2021 г., за
преназначаване не установявали по безспорен начин отразеното в тях. Сочи, че от
приложения Протокол от 17.01.2022 г. ставало ясно, че е издаден за запознаване
служителите от сектор ПП със Заповед от 12.01.2022 г. на Министъра на ВР, относно
утвърждаване на правила за работа с АТСОКС, модел ARH CAМ S1, но че той не
установявал посочените в протокола служители да са преминали задължителното обучение
за съответното АТССКПДП. Сочи, че Ежедневна ведомост за периода 29.09.2022 –
16.11.2022 г. не установява дали Й С. Й. на 08.11.2022 г., в 15,01 ч., се е намирал на мястото
на твърдяното в АУАН и НП нарушение, тъй като в нея единствено било посочено, че за
2
тази дата той е обслужвал участък М.1.6, което не било заявено в нито един от другите
представени по делото доказателства и същевременно било различно от заявеното място на
извършване на административното нарушение в АУАН и НП. Не държи на искането си за
назначаване на съдебно графологическа експертиза по делото, но счита, че с оглед
безспорните и видими несъответствия (за чието установяване не е нужно експертно мнение)
на л. 2 от дневника, същият не следвало да бъде приеман и ценен като доказателство. Моли
съда да отмени обжалваното НП, съобразно изтъкнатите от него аргументи дадени по
същество в проведеното на 09.05.2023 г. съдебно заседание по делото. Моли да му бъдат
присъдени разноски, съобразно представеното адвокатско пълномощно - на основание чл.
38, ал. 1, т. 3, предл. ІІ от ЗА.
Издателят на обжалваното НП – Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР гр.
Ловеч, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното
писмо, с което представя жалбата и административно наказателната преписка, моли съда да
потвърди обжалваното НП и да остави жалбата без уважение. На основание чл.63, ал.4 от
ЗАНН, моли съда да присъди минимално адвокатско възнаграждение на жалбоподателят, в
случай, че бъде уважена жалбата и отменено обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В. Р.
Д., С. И. С. и Т. А. И., от писмените бележки на процесуален представител на
жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.02.2023 год. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
с бл. №196876 от св. В. Р. Д., в присъствието на св. С. И. С. и св. Т. А. И. против П. И. Т.,
ЕГН ********** от гр. ****** за това, че на 08.11.2022 г. около 15.01 часа, в обл. ЛОВЕЧ на
ПП I-4, км.24+500, с. Сопот, при обстоятелства: За това, че на 08.11.2022 г. в 15:01:48 часа
на ПП I-4, км. 24+500, с. Сопот с посока на движение към гр. София управлява лек
автомобил ****** с per. ***** собственост на ****** с ЕИК ******, със скорост 101 км/ч
при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Превишението от 51 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със
система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120cd3d заснемаща и записваща дата,
точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със
снимков материал № 120cd3d/0055315 радар ARH CAM S1 с № 120cd3d. АУАН е съставен
по преписка № 906р-1627/21 г. с нарушение № 16472 в присъствието на нарушителя, след
като е поканен и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС, с което
виновно е нарушил чл.21, ал. 1 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства – преписка
№906р-1627/2021 г. – нарушение №16472 и к.т. №7181077. По съставения акт
жалбоподателят, в графа възражения собственоръчно е записал “По акта нямам
възражения“. Актът е подписан от жалбоподателят на 15.02.2023 г., когато му е бил връчен
и препис от последния г. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното
наказателно постановление.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд –
3
по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това
жалбата е процесуално допустима.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Видно от събраните и приети и вложени като доказателства по делото писмени
доказателства, в частност 1 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, се установява, че
жалбоподателят е попълнил тази декларация на 19.12.2022 год., като обстоятелството, че
именно той, а не друго лице е управлявало л.а. със превишена скорост от 101 км.ч. на
08.11.2022 г. в 15.01 часа е станало известно на актосъставителя едва на 19.12.2022 год.
Именно от тази дата започва да тече и предвидения в закона 3 месечен срок за съставянето
на АУАН, който срок в случая с оглед на обстоятелството, че АУАН е съставен на
15.02.2023 г. е спазен от актосъставителя. Видно е от приложената по делото призовка и че
жалбоподателят е бил поканен за съставянето на процесния АУАН и след като същия се е
явил акта е бил съставен в негово присъствие, бил е подписан от него без възражения, и е
спазена процедурата по връчването му. С оглед на гореизложеното направените в тази
насока възражения се явяват неоснователни.
АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват вмененото на наказаното лице нарушение.
Посочени са дата и място на нарушението, както и нарушените законови норми, като е
налице пълно единство между фактическо и правно обвинение. Както в АУАН така и в НП
са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят административно
наказателното обвинение. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от
категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното
лице, с оглед на което се явяват неоснователни наведените от процесуалния представител
на жалбоподателя възражения в тази насока.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в
АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и
свидетелите при съставянето на акта, както и от събраните по делото писмени доказателства
се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът
кредитира в цялост показанията на свидетелите В. Р. Д., С. И. С. и Т. А. И., които
пресъздават свои непосредствени възприятия, при обработването на снимков материал №
120cd3d /0055315 заснет с техническо средство СПУКС ARH CAM S1 с № 120cd3d,
4
заснемащо и записващо дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС.
Именно от този снимков материал, приложен и приет като доказателство по делото, се
установява, че процесното МПС на посочените в акта дата, място и час се е движило с
превишена скорост от 101 км.ч., при максимално разрешена за населено място, съгласно
чл.21, ал.1 от ЗДвП - 50 км. ч. Към датата на извършване на нарушението – 08.11.2022 г. -
чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването
местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи
да се обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване
или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. В подкрепа на
показанията на тримата свидетели са и приетите и вложени като доказателства по делото –
снимков материал № 120cd3d /0055315, справка от централната база на КАТ за л.а. ****** с
peг. *****, 1 бр. декларация по чл.188 от ЗДвП попълнена от жалбоподателя П. Т., 1 бр.
покана за актосъставяне, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126
издадено от БИМ, Протокол от проверка №58-СГ-ИСИС/17.05.2022 г. на БИМ, протокол за
използване на АТСС с рег. №906р-9863/09.11.2022 г., заверено копие на Ежедневна
ведомост за разстановка на силите и средствата на група ПК в сектор ПП при ОД на МВР
Ловеч на дата 08.11.2022 г., заверено копие на Дневник за регистриране на съответните
актове и издадени наказателни постановления или заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки с рег. №906р-1627/24.02.2021 г., с нарушение 16472, удостоверение
295р-8644/26.05.2023 г., удостоверение 295р-8645/26.05.2023 г., заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на ВР, протокол №906р-448/17.01.2022 г., заповед №295з-
1918/17.10.2016 г. на Директора на ОД на МВР Ловеч, заповед №295з-133/19.01.2021 г. на
Директора на ОД на МВР Ловеч, схема на републиканския път I -4 „Коритна – о.п.
Севлиево“ от км 24+500 до 25+046, снимков материал на разположението на АТСС, с което
е заснето посоченото в акта и НП нарушение, справка за нарушител. С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна последния като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на
ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 101 км.ч. след
отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в пътен участък, за който стойността на скоростта, която
не е трябвало да се превишава е била 50 км.ч., максимално разрешена за населено място, от
което следва, че при издаване на обжалваното НП наказващият орган е взел предвид
допустимата грешка на техническото средство.
От субективна страна деянието е извършено при небрежност, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач на л.а., е бил длъжен да знае правилата за
избиране стойността на скоростта на движението, която предвид обстоятелството, че се е
движил в участък, който е населено място, не е следвало да надвишава 50 км.ч., с оглед
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите В. Р. Д., С. И.
С. и Т. А. И. и приетите и вложени като доказателства по делото писмени доказателства.
5
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите В. Р. Д., С. И. С. и Т. А. И., като ги приема
за последователни, непротиворечи относно главния факт на доказване, безпристрастни и
обективни. Показанията на тези свидетели не се изключват взаимно и описват една и съща
фактическа обстановка, а освен това са съответстващи и на събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът намира, че, както актосъставителят така в последствие и АНО са дали
правилна правна квалификация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със
скорост над разрешената. В случая правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1
от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства от които е видно, че нарушението е
извършено в населено място /схема на републиканския път I -4 „Коритна – о.п. Севлиево“ от
км 24+500 до 25+046/. Безспорно установено е по делото, че управляваният от
жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за
контрол на скоростта на МПС тип СПУКС „ARH CAM S1” с №120cd3d, одобрена на
07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на
превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и
др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство - удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол
за проверка № 58-СГ-ИСИС от 17.05.2022 год., от които се установява по безспорен начин
техническата годност на използваното в случая техническо средство №120cd3d. Видно от
направеното описание на нарушението, в акта и обжалваното НП вида, наименованието и
номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната
система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на
използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението,
поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни. При обработка
на заснетите данни, служител при ОД на МВР Ловеч установил извършеното нарушение и
извършил проверка за да установи кой е собственик на процесното МПС, което е било
заснето да се движи с превишена скорост. В хода на тази проверка било установено, че
процесния л.а. е собственост на жалбоподателя Т., който на 19.12.2022 г. попълнил
декларация по чл.188 от ЗДвП, в която същия собственоръчно декларирал, че на процесната
дата и час лично той е управлявал процесното МПС, поради това на същият на 08.02.2023 г.
била връчена покана за актосъставяне, с която бил уведомен, че следва да се яви в ОД на
МВР Ловеч, в 14 дневен срок от връчването, за да му бъде съставен АУАН за процесното
нарушение. На 15.02.2023 г. жалбоподателят се явил в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч,
където акосъставителя Д. му съставил процесния АУАН с бл. №196876, в негово
присъствие, като му бил връчен препис от последния. След което, видно от доказателствата
по делото на 10.03.2023 г. било издадено и процесното НП.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
6
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като
същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената
скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване,
е видно, че на посочените в НП дата, място и час, с процесния автомобил е осъществено
посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед на което съдът
намира за неоснователно възражението, че скоростта е била засечена от неизправно и
негодно техническо средство. Автоматизираното техническо средство, с което е била
засечена скоростта на автомобила е било одобрено и сертифицирано. Видно от
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на
Български институт по метрология /л. 13 и от протокол от проверка №58-СГ-ИСИС от
15.05.2022 г. /л. 12/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и е била преминала
първоначална проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически
изисквания.
В обжалваното НП е посочено точното място на извършване на нарушението. В
електронният фиш точно е отразено мястото на извършването му – с. Сопот, ПП І-4, км
24+500. Освен това, GPS координатите на мястото на извършване на нарушението са точно
и ясно отразени в представеното веществено доказателство –снимка № 120CD3D/0055315,
който участък е населено място.
Спазени са и изискванията на Наредба №8121з532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка
по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р- 9863/09.11.2022 г., по описа на Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото
мобилно техническо средство на 08.11.2022 г., от който е видно къде е било разположено
техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане, т.е.
спазени са изискванията на чл.10 от Наредбата.
Съдът намира, че не е необходимо в НП да присъстват данни за обозначаване на
пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било
изискването на чл.165, ал.2,т.7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр.
54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване на
местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т.8 на чл.165, ал.2 от ЗДвП, както и чл.7
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което направените в тази насока
възражения се явяват неоснователни. Присъствието или отсъствието на контролен орган в
7
патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТСС
не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до
пътя/видно от представената снимка /л.14/. Контролният орган няма никаква възможност да
променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията,
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и
регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва
напълно автоматично от системата радар – камера – компютър. С оглед гореизложеното се
явява неоснователно и възражението на жалбоподателят, че изготвилия протокола за
използване на АТСС полицейски служител Й.Й.в и актосъставителя В. Д. не са преминали
на задължително обучение за съответното АТССКПДП и същите не са разполагали с
нежната компетенция да боравят с използваното в случая техническо средство. Що се касая
за актосъставителя В. Д., същия видно от събраните по делото доказателства не е
присъствал при установяване на нарушението, а е съставил процесния АУАН на база
предоставените му по образуваната административно наказателна преписка доказателства.
Освен това, безспорно по делото се установи / заповед №295з-1918/17.10.2016 г. на
Директора на ОД на МВР Ловеч, заповед №295з-133/19.01.2021 г. на Директора на ОД на
МВР Ловеч, удостоверение УРИ 295р-8644/26.05.2023 г. и удостоверение УРИ 295р-
8645/26.05.2023 г. и двете издадени от Директора на ОД на МВР Ловеч/, че както
актосъставителя Д., така и изготвилия протокола за използване на АТСС полицейски
служител Й.Й.в към датата на извършване и установяване на нарушението са изпълнявали
длъжността „младши автоконтрольор I степен“ в „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ на Сектор ПП към отдел „Охранителна полиция“ при ОД
на МВР Ловеч. От представения Протокол за запознаване на служителите от сектор „ПП,
група „ ОДПКПД“ със заповед №8121з-46/12.01.2022 г. на министъра на ВР, с ре №906р-
448/17.01.2022 г. /лист 52 от делото/ е видно и че както актосъставителя В. Д. /31.01.2022 г./,
така и изготвилия протокола за използване на АТСС полицейски служител Й.Й.в
/20.01.2022 г./ са запознати с „Организационно – технологичните правила за работа с
мобилни автоматизирани технически средства за осъществяване на контрол на скоростта,
модел „ARH CAM S1“.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че не следва да се приемат като доказателства по делото допълнително
представените по делото от страна на АНО писмени доказателства, тъй като не били част от
административната преписка по НП №23-0906-000095/10.03.2023 г. издадено от Началник
Група сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, и било процесуално недопустимо в съдебната фаза
от производството РС да „санира“ пропуските на АНО. В настоящето производство важат
принципите на ЗАНН, респективно тези на НПК, където е въведено служебно начало /чл.13
НПК/. Това е основополагащ принцип на наказателния процес, според който в пределите на
своята компетентност съдът, прокурорът и разследващите органи са длъжни да вземат
всички мерки за установяване на обективната истина. Следователно дори АНО в хода
производството да е пасивен при установяване на обвинението по отношение на
8
привлеченото към отговорност от него като нарушител лице, съдът по линия на
официалното начало и като орган, изпълняващ процесуални задължения, е длъжен да
направи всичко в рамките на своите компетенции, за да се установят по възможност
обстоятелствата по обвинението. Ето защо не съществуват процесуални пречки, а дори е и
задължение на съда, до приключване на съдебното следствие да събере и приобщи всички
относими към съществото на делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че
измерената от системата скорост е от автомобила ползван от жалбоподателя. Съгласно
ръководството на потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС СПУКС ARH
CAM S1, всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от
камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото измерване
на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази
снимка може да бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в
снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които
указват положението на лазарния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като
съединяване на линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазарния лъч
върху МПС. В случая от приложения по делото снимков материал и протокол за използване
на АТСС се установява, че процесното техническо средство е извършвало измерване на
скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота следва да се посочи, че
принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва
скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток
в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за
движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва
автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния случай системата за
видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с
превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от жалбоподателя, като
средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори
ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС. Така, че ако
автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък от пътя скорост, то той е
нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които
убедително да оборват тези, които са представени от административнонаказващия орган.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи
различни от посочените факти.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административно
наказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакуваното НП.
Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
9
контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните
работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както е посочено и по
- горе по делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС
протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното приложение, който е
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, мястото на което е поставено мобилното АТСС и други
обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения
електронен фиш. Видно от приложения по делото протокол – приложение към чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР на деня 08.11.2022 г., пътният участък, на
който е била измерена и скоростта от автомобила на жалбоподателят е бил контролиран за
времето от 14.15 до 16.30 часа, като установените от системата нарушения на скоростния
режим са били общо 70 броя. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата
реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От
съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на
пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания
участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че посоката
на задействане на АТСС е била насочена в двете посоки. При това положение, отразените в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като
същия има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа
данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на
определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е
официално заведен с регистрационен № 906р-9863/09.11.2022 г., поради което и няма
съмнение кой е неговия автор. В протокола за използване на АТСС изрично са означени
обстоятелствата, че в конкретното място за контрол е извършено измерване на скоростта на
превозните средства, обхващайки трафика и в двете посоки, като надлежно е отбелязано и
неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа "стационарен" режим
на измерване. Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през
който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на
първото и на последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно
основание да се приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или
материалния закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на
автомобила във вещественото доказателство – 15.01 часа попада в периода, през който
системата е била експлоатирана – 14.15 до 16.30 часа. По делото са представени и писмени
доказателства /заверено копие на Ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата
на група ПК в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, от която се установява, че в процесния ден
10
и час изготвилия протокола за използване на АТСС полицейски служител Й.Й.в е бил на
работа в наряд АП -97, който е обслужвал участък М.1.6, за времето от 08.30 часа до 20.30
часа.
Представено е по делото от страна на АНО, което е прието и вложено като
доказателство и копие на извадка от Дневник за регистриране на съставените актове и
издадени НП или заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с рег.
№906р-1627/24.02.2021 г., от която е видно, че процесното нарушение с номер 16472
фигурира под номер 21, поради което и направените в тази насока от процесуалният
представител на жалбоподателят възражения, включително и тези за антидатиране се явяват
неоснователни.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. В случая е спазена процедурата по чл.188 от
ЗДвП, като обстоятелството, че на процесната дата именно жалбоподателят, а не друго лице
е управлявало процесния автомобил се установява от приетата и вложена като доказателство
по делото 1 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, от която е видно, че жалбоподателят и
собственик на л.а. Т. е декларирал, че на процесната дата и място именно той е управлявал
л.а. с превишена скорост. Цитираната по - горе декларация, както в хода на
административно наказателното производство, така и в хода на съдебното производство не
беше оспорена от страните, поради което съдът приема, че декларираните в последната
обстоятелства отговарят на истината. При определяне на превишението съдът намира, че
административно наказващия орган правилно е взел предвид отклонението от 3 км, което
дава системата за контрол на пътя, използвана в случая, и правилно е дал толеранс, като е
посочил, че в случая е налице превишение от 101 км.ч. По делото липсват данни на
основание чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП жалбоподателят Т. да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по несъмнен начин извършването
на нарушението, авторството и вината на жалбоподателят и приема за неоснователни
направените с жалбата възражения касаещи оспорването авторството на процесното
нарушение.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д. за когото се събраха писмени
доказателства, че към датата на съставяне на акта е изпълнявал длъжността мл.
автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. НП също е издадено от компетентно
лице, в случая от Деян Петров Давидов – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр.
Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год. издадена от Министъра на ВР.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН,
предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят не бяха подкрепени
11
с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги
намира за неоснователни и голословни.
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място с 51 км.ч., санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал. 1, т.6 от ЗДвП
а именно „ за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50
km/h глобата се величава с 50 лв.“ В случая на жалбоподателя е наложено определеното в
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП административно наказание – глоба и лишаване
от право да управлява МПС. Размера на наказанието е точно определен в закона и не може
да се обсъжда въпроса за намаляването му, както по отношение на глобата така и по
отношение на лишаването от право да управлява МПС, тъй като намаляване на наказанието
под законоустановения размер законът не допуска.
По тези съображения обжалваното НП следва да бъде изцяло потвърдено като
законосъобразно.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на направените от страна
на жалбоподателят разноски за възнаграждение на адвокат, поради което следва да се остави
без уважение направеното от него чрез неговия процесуален представител искане за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-0906-
000095/10.03.2023 год. издадено от Деян Петров Давидов – Началник група в сектор ПП при
ОД на МВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год., с което са
наложени на П. И. Т., ЕГН ********** от гр. ****** на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 700,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца, за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от страна на жалбоподателя Т. чрез неговия
процесуален представител искане за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12